Р Е
Ш Е Н И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 29.09.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря ЕЛКА И.
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1417 по описа за 2020
год. и
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение № 1180 от 05.03.2020
г., постановено по гр.д.№ 18332 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, , с
което се ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.П. ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 458.74 лв. /четиристотин петдесет
и осем лева и 74ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 30.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 06.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР и се ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.П. ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 300лв. /триста лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 50лв. , представляваща дължима държавна
такса за уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност
на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е
ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден
труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното
време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява
по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови
правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции
на служителите от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Посочва, че
неправилно съдът е приел, че за процесния период е действала Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и не е съобразил ограниченията в чл.187, ал.3 ЗМВР и
чл.3, ал.3 от Наредба №81213-776/29.07.2016г. Също така се навеждат доводи, че
първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени
редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено
време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една
страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в
размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга –
приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска
заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е
положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на
вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Дори и
при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се
позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден
труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С
писмен отговор насрещната страна оспорва изложените във въззивната жалба
доводи, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност
на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на
въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид
следното:
Производството е образувано по иск от Р.С.П. срещу ОД на МВР - Варна, с
правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6
от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 458,74 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа
за периода от 01.11.2016г. до 30.10.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд от 1680 часа в дневен с коефицент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се,
че през периода от 01.11.2016г. до 30.10.2019г. ищецът е работил като „младши
инспектор“ в Сектор СПС, което е на структурно подчинение на ОД на МВР Варна.
Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на смени при сумирано
изчисляване на работното време. Основното месечно възнаграждение на ищеца е
890лв.
Съгласно
чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От
14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни
сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън
работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За
процесния период ищецът е положил 1680 нощен труд, който преизчислен с коеф.
1,143 възлиза на 1920.24 часа. Т.е. разликата от 240.24 часа следва да бъде
допълнително заплатен. Размерът е 2003.60 лв., като е изчислен на база
основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187
ал. 6 от ЗМВР.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който
се твърди , че иска е неоснователен.
Твърди , че положения от ищеца извънреден труд
му е заплатен
Оспорват
приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че
тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и
за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само
нормите на ЗМВР.
Оспорват
часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на
извънреден труд.
Сочат, че
ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в група СПООР към сектор СПС при ОД на МВР.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е доказал по
безспорен начин, че между него и
ответника е налице служебно правоотношение между ищеца, че е положил извънреден
труд в посочените времеви стойности .
Това се установява и от приета от съда, и неоспорена от страните ССЕ ,от която
се установява, че ищецът че за процесния период е положил общо 500 нощен труд,
който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 572 часа, т.е. разликата е 72 часа,
чиято стойност в лева, изчислена въз основа на часова ставка от 150% от ОМВ на
ищеца за процесните периоди, се равнява на 458.74
лв.
Доводите
в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по който следва да се
определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На
основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от
01.11.2016г. до 30.10.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з-
592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по
адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776
от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл.
195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за
отменена от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т.е от 10.12.2019г.
Всяка от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.
3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/
11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание
чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на ограничения на
правата или привилегии основани на лично и обществено положение и гарантираното
и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на
осигуряване равенство на хората при упражняването на предоставените им от
законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния живот,
решаващият състав приема, че няма основание по въпроса за дължимостта на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд държавните служители,
заети в системата на МВР да се поставят в по-неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения. В този
смисъл приема, че допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
получен след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с
коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното
време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това е
доказан по основание.
По
отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като съответства на
изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение на ССчЕ,
което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства
дължимото допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от
въззивника на служителя, поради което предявеният иск е доказан по основание и
по размер. Следователно предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
В
обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението
като правилно следва да се потвърди.
С оглед
изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв,за
адв.хонорар,съобразно представените доказателства за това.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1180 от 05.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 18332 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.П. ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
пред ВКС,на осн.чл.280 ал.2 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.