О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/……….08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на пети
август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1507 по описа за
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на „БАНКА
ДСК” ЕАД, с която срещу Д.З.Л. и Н.З.Л.
са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.
430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По размяна на книжата:
Исковата молба
съдържат изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. Уточнени са фактите,
на които ищецът основава претенцията си и са представени доказателства. В
допълнителна искова молба ищецът е оспорил твърденията на ответника Д.З.Л.. Исковата и допълнителната
молби са връчени на ответника Д.З.Л.,
който е упражнил своевременно защитата си по оспорване на претенцията в отговор
и допълнителен такъв, като е изразил становище за неоснователност на исковете. Исковата
молба е връчена на ответника Н.З.Л., който в законоустановения
срок не е подал отговор на исковата молба, поради което съдът
не е предприел по отношение на него последващи процесуални действия по двойната
размяна на книжа по реда на чл. 372 и сл. от ГПК. Насрещните страни са
предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Ищецът е правосубектно
юридическо лице, вписано в ТР. Ответниците са правоспособни и дееспособни физически
лица. Представителната власт на пълномощника на ищеца е надлежно учредена (л. 50-51).
Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора, очертан като
защита на твърдяно притезание на ищеца срещу ответниците, породено от неизпълнение
на изискуемо задължение по търговска сделка. Съдът приема за допустима така
предявената претенция за реално изпълнение на задължение за връщане на
предоставена заемна сума, както и за заплащане на възнаградителна и наказателна
лихви и обезщетение за забава поради виновно неизпълнение. Предявеният размер
на иска за главница надхвърля сумата от 25 000 лв., което обосновава
родова подсъдност на окръжен съд и по отношение на останалите кумулативно
съединени искове /чл. 104, т. 6 ГПК/.
По предварителните въпроси:
Предявените спорни
вземания се твърдят като последица от неизпълнение на задължението за връщане
на предоставен заем на парични средства и дължими възнаградителна и наказателна
лихви по сключена между търговец и физически лица банкова абсолютна търговска
сделка с характер на договор за жилищен и ипотечен кредит. Предметът на делото
определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286,
ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ). Не са направени възражения по местната
компетентност и реда за разглеждане на спора. Авансово
дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на
исковете.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените с исковата молба и
допълнителната искова молба на ищеца, както и с отговора и допълнителния
отговор от ответника Д.З.Л. писмени
доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване
спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно
заседание.
Съдът намира, че следва да бъде допусната съдебно-счетоводна
експертиза със задача, формулирана в исковата молба, която да
отговори и на въпросите, поставени в допълнителния отговор на допълнителната
искова молба от ответника Д.З.Л.. Посоченото
доказателствено средство е допустимо и относимо към заявения за съдебно
разрешаване спор между страните.
С отговора на исковата
молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът Д.З.Л.
е направил искане да му бъдат допуснати до разпит двама свидетели при условията
на водене за установяване на конкретно посочени в отговора и допълнителния
отговор обстоятелства, което искане съдът намира за допустимо, поради което и следва
да бъде уважено.
Съдът намира за уместно да
укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е
така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се
очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се
разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат
присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в
него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища
във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания,
както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни
искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с
писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” №19, чрез юрисконсулт М.Б., срещу Д.З.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
и Н.З.Л., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, за ОСЪЖДАНЕ на
ответниците при условията на чл. 5, ал. 1 от ЗН да заплатят на ищеца на
основание предсрочна изискуемост на вземания по сключен Договор за жилищен и
ипотечен кредит от 10.05.2008 г., Допълнително
споразумение от 09.10.2009 г. и Допълнително споразумение от 23.02.2011 г.,
сумата 27 832,58 евро
(двадесет и седем хиляди осемстотин тридесет и две евро и 58 евроцента),
представляваща дължима главница по договора за кредит, сумата 21 890,29 евро (двадесет и една хиляди
осемстотин и деветдесет евро и 29 евроцента), представляваща дължима договорна лихва за периода от 23.11.2011 г. до 30.09.2018
г. и сумата 273,09 евро (двеста
седемдесет и три евро и 9 евроцента), представляваща обезщетение за забава по
чл. 20.1 от Общите условия към договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2018 г. до окончателното
изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на
част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените от
ищеца с исковата и допълнителната искова молба, както и от ответника Д.З.Л. с отговора на исковата молба и
с допълнителния отговор на допълнителната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза с вещо лице – специалист
счетоводител и експерт по банкови кредити, след запознаване с материалите по
делото, проверка в счетоводството на ищеца и извършване на необходимите
справки, проверки и проучвания, да изготви експертно заключение, в което да
даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и в допълнителния отговор
на допълнителната искова молба на ответника Д.З.Л..
ОПРЕДЕЛЯ депозит
в размер на по 300 лв., вносим поравно по 150 лв. от ищеца и от ответника Д.З.Л. в едноседмичен срок от
съобщението и представяне по делото на доказателства в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Х.С., включен в списъка на вещите
лица към Варненски окръжен съд в раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи“, който
да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението си
в срока по чл. 199 ГПК.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при условията на водене от
ответника Д.З.Л. за установяване на
обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба и в допълнителния
отговор на допълнителната искова молба.
ОБЯВЯВА на страните следният проекто - доклад по т.д. № 1507
по описа за
В исковата
молба се твърди, че на 10.05.2008 г. „БАНКА ДСК" ЕАД
в качеството си на кредитор е сключила Договор за жилищен и ипотечен кредит със
З.Л.Г., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, по
силата на който банката предоставя на
кредитополучателя З.Л.Г., кредит в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди
евро/ евро, за срок от 240 месеца, при лихва и други условия съгласно клаузите
на договора.
Излага се, че кредитът е усвоен в пълен размер - 25
000 евро на дата 14.05.2008 г, като средствата са преведени безкасово по
разплащателна сметка на кредитополучателя № 02-15514896.
Сочи се, че съгласно клаузите на сключения
договор от 10.05.2008 г. кредитът следва да се издължава чрез разплащателната
сметка на кредитополучателя на равни месечни вноски, включващи дължимите
месечни плащания за лихва и главница, съгласно предоставен погасителен план,
като същият се отчита по индивидуална заемна сметка № 15574781.
За
предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК - Уют". Към датата на сключване на договора базовия лихвен
процент е 4.19 %, стандартната надбавка е в размер на 6,80 % пункта, или
лихвения процент по кредита е 10,99 %.
Твърди се, че наследниците на кредитополучателя - Д.З.Л.,
ЕГН ********** и Н.З.Л., ЕГН **********, въпреки, че са приели наследството на
своя наследодател - З.Л.Г. /Протокол № 370/26.06.2017
г. по гр.д. № 1172/2016
г. на PC - Нови
пазар/ са преустановили плащанията по кредита.
Сочи се, че на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, Д.З.Л.,
и Н.З.Л., в качеството им на наследници, са поканени да изпълнят задължението
по Договор за ипотечен кредит от 10.05.2008 г., но към настоящия момент не е
изпълнено.
Излага се, че в разпоредбата на т. 20.2, раздел VII „Отговорности и санкции" от Общите условия към
Договор за ипотечен кредит от 10.05.2008 г. се
съдържа правило, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни ЦЕЛИЯТ остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие.
Твърди се, че поради непогасяване в срок на
месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, с
оглед на което и на основание т. 20.2 от Общите условия към Допълнително
споразумение от 23.02.2011 г. към Договор за ипотечен кредит от 10.05.2008 г.,
във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции за банката е възникнало договореното
потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за
предсрочно изискуемо с предявяване на настоящата искова молба.
Твръди се, че към датата на предявяване на
настоящата искова молба и обявяване на кредита за предсрочно изискуем -
01.10.2018 г. не са погасени 83 броя погасителни вноски, като към
настоящия момент дългът съставлява: 27 832,58 /двадесет и седем
хиляди осемстотин тридесет и две евро и 58 евро цента/ евро -
представляващи непогасен остатък на главница; 21 890,29 /двадесет
и една хиляди осемстотин и деветдесет евро и 29 евро цента/ евро -
представляващи дължима възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 23.11.2011 г. до 30.09.2018г.; 273,09 /двеста
седемдесет и три евро и 09 евро цента/ евро - представляващи обезщетение за
забава по т. 20.1 от Общите условия към договора за кредит.
Към датата на подаване на
настоящата искова молба, наследниците не са погасили просрочените си
задължения, произтичащи от гореописания договор за кредит и допълнителни
споразумения към него, поради което и на основание сключения договор за кредит
и т.21.2 от VII "Отговорности и санкции", от Общите условия към
Договора, банката твърди, че за нея е налице правен интерес да предяви настоящия иск,
като с депозиране на настоящата искова молба обявява настъпването на предсрочна
изискуемост на задълженията и претендира връщане на остатъка от сумата по
отпуснатия банков кредит. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът Н.З.Л. в законоустановения срок
не е подал отговор на исковата молба, поради което по отношение на него съдът
не е предприел последващи процесуални действия по двойната размяна на книжа по
реда на чл. 372 и сл. от ГПК.
В срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК ответникът Д.З.Л., чрез пълномощника адв. Р.Р., е подал писмен отговор, в който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва, че е наследник на З.Л.Г., починал
на 16.06.2011 г.
и че е приел наследството оставено му от баща му - З.Г.. Не оспорва обстоятелството, че
приживе З.Г. на 10.05.2008 г.
в качеството си на кредитополучател е сключил договор за жилищен и ипотечен
кредит с „Банка ДСК" ЕАД в качеството на кредитор. Не оспорва, че
предоставеният кредит по посоченият договор е в размер на 25 000 евро.
Оспорва се твърдението, че кредиторът „Банка
ДСК" ЕАД е поканила ответника Д.Л., в качеството му на наследник на
кредитополучателя, да изпълни задълженията на своя наследодател по договора за
банков кредит, както и че Д.Л. е изпаднал в забава спрямо ищцовото дружество и че са налице предпоставките за обявяване на банковия
кредит за предсрочно изискуем, с изрично волеизявление в тази насока, направено
с исковата молба.
Излага се, че при смърт на едно лице активите и
пасивите, формиращи неговия патримониум, преминават към онези негови
наследници, които са приели наследството и
така стават част от тяхната правна сфера. Ако наследодателят е бил длъжник по
кредит, който преди смъртта му е станал предсрочно изискуем, то
правоприемниците му дължат на кредитора всички суми, както те са съществували
по отношение на праводателя им. Сочи се, че в
настоящия правен спор настъпване на предсрочната изискуемост се твърди за
настъпила с исковата молба, в която се съдържа изявление от страна на банката в
тази насока. След като се твърди предсрочна изискуемост, реализирала се, след
като кредитополучателят е починал, обуславящите я предпоставки трябва да се
преценяват спрямо самите наследници. Поради това
е наложително те да са изпаднали в забава досежно плащания, разписани в
погасителния план на кредитната сделка и спрямо тях да е изтекъл съответният
период от време, обуславящ предсрочната изискуемост, в който те да не са
изплащали наследените задължения.
Изпадането
в забава на наследници обаче е предпоставено от получаване на покана, която
кредиторът е необходимо да отправи, въпреки че задължението е с определен срок
(чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Твърди се, че Д.Л. е посетил клон на „Банка
ДСК", но въпреки
направеното от него изрично искане, не му е била предоставена никаква
информация по отношение на задълженията по банковия кредит. Твърди, че от м. февруари
Предвид
гореизложеното, ответникът Д.Л.
твърди, че не е изпаднал в забава по
отношение на „Банка ДСК" ЕАД по отношение на неговото задължение към
банката, съобразно притежавания от него наследствен дял, в качеството му на
наследник на кредитополучателя З.Г.. Нямало
данни и твърдения от кога ответника е изпаднал в забава, за да се прецени дали
е налице хипотезата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
След
като ответника Д.Л. не е надлежно поканен по смисъла на чл. 84 от ЗЗД и не е изпаднал в забава
по отношение на ищцовото дружество, за последното не е налице възможност и
правно основание, позовавайки се на договора за банков кредит и на разпоредбите
от ОУ към договора за ипотечен кредит, да обяви същият за предсрочно изискуем и
да претендира заплащане на целия остатък по него.
Излага
се, че договорът за ипотечен кредит е прекратен със смъртта на
кредитополучателят З.Г., считано от 16.06.2011г., поради което се оспорват
исканията за възнаградителни лихви и обезщетение за забава като недължими. На
основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания за главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава. Сочи се още, че Общите условия към договора за
ипотечен кредит и погасителните планове не са обвързали наследодателя на ответника
Д.Л., предвид обстоятелството, че същите не са подписани от него. Прави се
възражение и възражение за нищожност на клаузата на чл.7 от договора за
ипотечен кредит, като противоречаща на ЗЗП.
В срока по чл. 372, ал. 1
от ГПК, ищецът е депозирал
допълнителната искова молба, в която поддържа становището си и оспорва
твърденията на ответника Д.З.Л..
Ответникът Д.З.Л. в отговора на допълнителната искова молба поддържа становището си и оспорва
твърденията на ищеца.
По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):
Правоотношенията
следва да се уредят по правилата на неизпълнението на договорни задължения.
Правната квалификация на правата е съответно – чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради предявената от ищеца претенция за реално
изпълнение на предсрочно изискуеми вземания по договор за банков кредит.
Претенцията за заплащане на възнаградителна /просрочена/ лихва следва да се
квалифицира по чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като обезщетенията за
забава върху главницата и възнаградителната лихва произтичат от разпоредбата на
чл. 92 ЗЗД, като същите има характер на мораторна неустойка.
По
доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело
доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по делото с характера на договор за жилищен и ипотечен кредит; изпълнение на поетите от ищеца
задължения по договора; обстоятелството, че ответниците по делото са наследници
на кредитополучателя; факта на извършените от длъжника плащания, датата и
размера на същите, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора,
въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем, размера на претендираното вземане по отделни пера, надлежното
обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. С оглед направеното от
ответника Д.З.Л. възражение за изтекла
погасителна давност, ищецът следва да ангажира доказателства за евентуално
спиране или прекъсване на давността.
С оглед на това, че ответникът Н.З.Л. не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който да направи конкретни възражения по иска и да ангажира
доказателства във връзка с тях, съдът не следва да му дава указания относно
подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях.
Ответникът Д.З.Л. следва да ангажира доказателства за
установяване на твърденията си, че е посещавал офиса на ищеца, но не му е била
предоставена информация във връзка с кредита, както и това, че е извършвал
погасителни вноски и в какъв размер.
Всяка една от
страните следва да ангажира доказателства във връзка с твърденията за нищожност
на клаузата по чл.7 от договора за
ипотечен кредит.
УКАЗВА
на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти,
настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на
размяната на книжа допълнително следва
да се спазят условията по чл. 147 ГПК
(да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1,
във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да изложат становища по
настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест
досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в
тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че
преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва
след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл. 80 ГПК).
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.10.2019
г. от 10,15 часа, за която
дата да се призоват страните.
ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение, като на ищеца се връчи
препис и от допълнителния отговор на допълнителната искова молба на ответника Д.З.Л..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: