Определение по дело №10146/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 16529
Дата: 27 юли 2018 г.
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20181100110146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

София, 27.07.2018 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

като разгледа гр.д. № 10146  по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Н. С. и  Г.Н.П. против З.Е. АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.

Ищците твърдят, че на 11.11.2017 г. в гр. Шумен е настъпило ПТП, при което е починала наследодателката им Г.Г.Т..  Твърдят, че е образувана преписка по щета № ********* и ********* по заявление с вх. № 10923/25.06.2018 г., но с писмо от 09.07.2018 г. бил постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Молят  ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.

При проверка на исковата молба съгласно чл. 130 от ГПК съдът констатира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Тази разпоредба въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 130 от ГПК е задължен служебно да следи наличието на предвидените в специалния закон предпоставки за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането. Видно от твърденията, изложени в исковата молба, а така също и от представените към исковата молба доказателства, че В. Н. С. и  Г.Н.П. са отправили искане до З.Е. АД на 25.06.2018  г., като при застрахователя е образувана преписка по щета щета № ********* и *********  Следователно към датата на подаване на исковата молба – 25.07.2018 г. не е изтекъл предвидения в чл. 496, ал. 1 от ГПК, който е не повече от три месеца от датата на предявяване на претенцията. С Писмо изх. № 10923/1/09.07.2018 г. застрахователното дружество е уведомило представляващия увреденото лице адвокат, че във връзка с образуваната преписка по щета е необходимо ищците да представят допълнително документи, както и да посочат банкова сметка. ***, въпреки твърденията в исковата молба, писмо изх. № изх. № 10923/1/09.07.2018 г. не съдържа изявление на застрахователя за отказ да бъде заплатено застрахователно обезщетение. На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ увреденото лице е длъжно с предявяване на претенцията да посочи пълни и точни данни за банковата си сметка, каквито не са посочени в подаденото до него искане от 25.06.2018 г. На следващо място, съгласно ал. 4 от чл. 496 от КЗ застрахователят може да изисква и други документи, ако представените документи са недостатъчни за установяване на съществени обстоятелства, свързани с ПТП.  Следователно, в рамките на предвидения срок за произнасяне по преписката по щета застрахователят има право да изисква допълнителна информация, която да му даде възможност да одобри изплащане на обезщетение или да откаже мотивирано. Не са представени доказателства за това, че е определено или изплатено застрахователно обезщетение, с размера на което ищцата – пострадало лице не е съгласна.

Предвид на изложеното, съдът намира, че доколкото не са налице предвидените в чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането предпоставки, не е възникнало правото на увреденото лице да предяви иск за заплащане на обезщетение пред съд, т.е. предявеният иск е недопустим. Доколкото визираните в чл. 498, ал. 3 от КЗ обстоятелства засягат възникването на правото на иск, то не следва да се приеме, че последващо изтичане на срокът по чл. 496 от КЗ в хода на процеса, следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК (касаеща настъпване на обстоятелства от значение за съществуването на спорното право), а допустимостта на иска се преценява към датата на подаване на исковата молба –25.07.2018 г.

В този смисъл е и Определение № 165/24.03.2017 г. по гр.д. № 306/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО.

Предвид на изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба, подадена от подадена от подадена от В. Н. С. и  Г.Н.П. против З.Е. АД, въз основа на която е образувано гр.д. № 10146/2018 г. по описа на СГС, І-18 състав и прекратява производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца  пред Софийски апелативен съд.

 

                                                            СЪДИЯ: