Р Е Ш
Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 15.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 68 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изп.директор, чрезпълномощника – юрисконсулт Кристина Георгиева Вонидова – Милчева против Х.И.Х., с адрес: *** и Й.Н.Х., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че процесното вземане произтича от потребителски паричен кредит № 1789451, одобрен на 25.03.2015 г. и подписан на 26.03.2015 г. между Х.И.Х., в качеството на Кредитополучател и „УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД. Твърди, че по силата на посочения договор на Кредитополучателя е предоставен потребителски паричен кредит в размер на 50 000.00 лв., която сума е преведена по посочена от Кредитополучателя банкова сметка ***.03.2015 г. Съгласно постигнатата договореност, Кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата в кредит сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 23435.20 лв., такса заразглеждане на кредита в размер на 1500.00 лв и 4510.80 лв. –застрахователна премия по групова застраховка, платими на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 662,05 лв., като първата погасителна вноска е дължима на 01.04.2015 г., а последната е с падеж – 01.03.2025 г, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит.
Посочва, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.03.2025 г, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия, неразделна част от договора. Твърди се, че от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 1789451, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло в пълен размер, считано от 11.05.2019 г. Твърди се също, че уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя заедно с уведомителното писмо за станалата продажба на вземания, чрез ЧСИ Велислав Петров.
Наведени са твърдения, че съгласно чл.13 от Общите условия, с подписването на договор за кредит ответницата Й.Н.Х., в качеството на поръчител, е поела задължение към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД да бъде солидарно отговорна за изпълнението навсички задължения на потребителя по договора за кредит и Общите условия. Посочва се, че ищецът е изпратил уведомително писмо, ведно с уведомление за извършената цесия и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задължението и до поръчителя чрез ЧСИ Велислав петров, като същото е било връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г.
Ищецът твърди, че Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 22531,65 лв., с което са погасени: възнаградителна лихва- 10268.35 лв., главница – 10760.47 лв, застрахователна премия – 1466.01 лв. и лихва за забава – 36,82 лв.
Изтъква се, че по силата на подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, е прехвърлено в полза на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, като цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера – ищец да уведоми от името на цедента длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответника Х.Х. били изпратени две писма /от 28.09.2018 г. и от 21.03.2019 г./ за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост, като първото писмо било върнато в цялост, като невръчено, а второто връчено чрез ЧСИ Велислав Петров, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г. До ответницата Й.Х., в качеството й на поръчител, било изпратено писмо от 21.03.2019 г. със същата информация, връчено чрез ЧСИ Велислав Петров, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г. Наред с това, ищецът моли уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост да се счита връчено на ответниците, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът посочва, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение солидарно срещу ответниците за дължимите суми – главница в размер на 17300,93 лева и възнаградителна лихва в размер на 1863,58 лв. за периода от 01.03.2018 г. до 19.09.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 3392,30 лв. за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като по повод това заявление било образувано ч.гр.д.№ 1760/2019 г. по описа на РС-Ловеч и издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, а впоследствие заповедният съд указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че Х.И.Х., в качеството на кредитополучател, и Й.Н.Х., в качеството на поръчител, по Договор за потребителски кредит № 1789451, одобрен на 25.03.2015 г. и подписан на 26.03.2015 г., дължат при условията на солидарна отговорност на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, следните суми, присъдени с издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1760/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: 17 300,93 лв. – представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.02.2018 г. до 01.08.2021 г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.05.2019 г, 1863,58 лв. – представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 19.09.2018 г. и 3392,30 лв.- представляващи обезщетение за забава за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.
Претендирани са и съдебните разноски в заповедното производство, както и съдебни разноски по настоящото производство.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединениположителни установителни искове срещу двамата ответници, моли след като се цапознае с всички доказателства по делото и приложи разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди ответниците да заплатят горните суми –дължими по процесния договор за кредит.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Й.Н.Х. не е депозирала писмен отговор.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв. А.М.– назначена за особен представител на ответника Х.И.Х.. Намира предявените искове за допустими, но оспорва същите по основание и по размер, като счита, че същите са неоснователни и недоказани. Счита, че ответникът не е бил надлежно уведомен и до него не е изпращано писмо от ищеца с уведомление за извършената цесия, както и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Поддържа становище, че договорът за цесия не може да породи правни последици по отношение на вземането срещу ответниците, тъй като, доколкото същото съществува, то е възникнало на 20.12.2016 г., т.е. повече от една година след сключване на представения по делото рамков договор. Наред с това счита, че като правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, цесията е действителна само когато има за предмет съществуващи вземания, поради което предмет на цесия не могат да бъдат бъдещи вземания и такава цесия е недействителна. При условията на евентуалност, счита, че процесният догоовор за потребителски паричен кредит от 25.03.2015 г. е недействителен на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия закон.Счита също, че неоснователно се явява и искането за лихва и посоченият период е необоснован. Изтъква, че не е посочена сумата, не е посочено как е формирана договорната лихва. Отбелязва, че към исковата молба липсва описание или доказателство към коя дата не е изпълнено задължението за заплащане на месечна вноска, за да може да се изчисли изтекъл ли е уговорения срок и въз основа на какво неизпълнение на договора ищеца е обявил цялото задължение за изискуемо.
В о.с.з. ищeцът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответницата Й. Неийкова Х. не взема лично участие в процеса.
Ответникът Х.И.Х. се представлява от служебно назначен особен представител – адв. М.. Поддържа отговора по всички изложени в него пунктова. Счита, че цесията не е произвела действие по отношение на ответника, тъй като препис от исковата молба и приложенияте не е връчен лично на длъжника, а на назначения му особен представител. Пледира за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1760/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «Агенция за събиране на вземания»ЕАД е издадена Заповед № 921 от 12.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжнициге Х.И.Х. и Й.Н.Х. да заплатят, при условията на солидарност, на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, следните суми: сумата от 17 300.93 лв/ седемнадесет хиляди и триста лева и 93ст/– главница – частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № 1789451, представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.02.2018 г. до 01.08.2021 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, сумата от 1 863.58 лв./хиляда осемстотин шестдесет и три лева и 58ст/- възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 19.09.2018 г. и сумата от 3392.30 лв/ три хиляди триста деветдесет и два лева и 30ст/ - обезщетение за забава за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда /09.09.2019 г./, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /09.09.2019 г./ до изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 451.14лв /четиристотин петдесет и един лева и 14ст/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С Разпореждане № 4193 от 03.12.2019 г.съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на двамата длъжници при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е указална заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането сисрещу солидарните длъжници, като довнесе дължимата д.т. съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 12.12.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Установява се и не се оспорва,че на 26.03.2015
г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит
№1789451 с общи условия към него между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, Х.И.Х.,
като потребител, и Й.Н.Х., в качеството й на поръчител. По силата на сключения
договор, „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило
на потребителя - ответник Х.И.Х. кредит на стойност от
50 000.00 лева. Между страните е уговорено, че общата дължима сума от
потребителя възлиза на 79 445.56 лева, като в нея освен главницата са
включени и такси за разглеждане на кредита в размер на 1500.00 лева и месечна
застраховка към кредита със застрахователна премия в размер на 37.59 лева.
Уговореният годишен лихвен процент е 7.99 %, а годишният процент на разходите –
10.53 %, както и фиксирана надбавка – 7.33 %. В договора е посочен начин на
усвояване на кредита - превод по посочена сметка на клиента и начин на
погасяване: от същата сметка на клиента, като погасяването следвало да се
извърши на 120 месечни вноски, всяка в размер на 662.05 лева, с падежна дата –
1-во число от месеца, с първа вноска – на 01.04.2015 г. и последна вноска – на
01.03.2025 г., като само тя е определена в размер на 661.61 лева /видно от
приложения към договора погасителен план/.
Неразделна част от договора за
кредит са Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /„УКФ“/, подписани
от потребителя Х.И.Х. и поръчителя по договора за кредит – ответницата Й.Н.Х., която съгласно чл. 13 от Общите условия /ОУ/, е
поела задължение към „УКФ“ да бъде солидарно отговорна за изпълнението на
всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на потребителя.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ към договора,
потребителят се задължил да върне на „УКФ“ цялата договорена сума по отпуснатия
кредит, заедно с лихвите и разноските по него, в сроковете и при условията,
указани в договора. Според чл. 6 ал. 1 от ОУ, за предоставения кредит
потребителят дължи плаваща лихва, изчислена като част от главницата, съобразно
приложимия към съответния период на олихвяване променлив годишен лихвен
процент.
Съгласно чл. 12 ал. 1 от ОУ, при забава в
плащанията на дължимите от потребителя и поръчителя суми, те дължат и
обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената главница.
В клаузата
на чл. 12 ал. 2, б. „а“ от ОУ е предвидено, че „УКФ“ има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви всичките си
вземания по предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница, остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисиони, за
предсрочно изискуеми в пълен размер, при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница и лихви/.
По делото са представени Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018 г. и
Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на които кредитодателят
„Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент, е прехвърлил на
ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на
цесионер, процесното вземане към ответниците Х.И.Х. и Й.Н.Х..
Ангажирани са доказателства, че по силата на писмено пълномощно цедентът
„УниКредит кънсюмър“ЕА Файненсинг“ЕАД е овластило цесионерът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведомява съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД всички
длъжници, по всички вземания, които цедентът е прехвърлил на цесионера с
договора за цесия.
Ищецът е представил и две уведомителни писма, съответно от 28.09.2018 г.
и от 21.03.2019 г., адресирани до ответника Х.И.Х., с които последният е
следвало да бъде уведомен за извършената цесия, както и че поради просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора за кредит, всички вземания по него
са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на получаване на
уведомителното писмо. Видно от обратната разписка към първото писмо, пратката
не е потърсена от получателя.
Установява се, че второто уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/1789451 от дата 21.03.2019 г., е връчено на ответника Х.И.Х. чрез ЧСИ Велислав Петров, при условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на ответника, посочен в договора – гр. Ловеч, ул. „Отец Паисий“ № 3, вх. „Б“, ет. 4, ап. 11, както и на още един адрес в гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, бл. 322, вх. „В“, ет. 5, ап. 15.
По същия начин е връчено уведомително писмо с изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ-СД/1789451 от дата 21.03.2019 г., изпратено до ответницата Й.Н.Х., като отново е връчено чрез ЧСИ Велислав Петров, при условията на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на ответницата, посочен в договора – гр. Ловеч, ул. „Отец Паисий“ № 3, вх. „Б“, ет. 4, ап. 11, както и на още един адрес в гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, бл. 322, вх. „В“, ет. 5, ап. 15.
Съдът констатира,
че процедурата по връчване по реда на чл. 47 от ГПК е редовно изпълнена, тъй
като в разписките на ЧСИ към уведомленията са посочени три дати на посещения на
адресите с необходимия интервал между тях, едното от които в неприсъствен ден,
и след като не са намерени адресатите, нито друго лице, което да получи
книжата, е залепено уведомление на входната врата на адресите на всеки от
ответниците на 11.05.2019 г., а след изтичане на двуседмичния срок, в който
адресатите не са се явили да получат книжата в канцеларията на ЧСИ Велислав
Петров, уведомленията се считат за връчени, на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК,
на 27.05.2019 г.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че сумата от
50 000лв., предмет на процесния договор, е преведена на кредитополучателя
на 26.03.2015 г. Експертизата е установила,че длъжникът е изпаднал в забава на
01.03.2018 г. Непогасената главница по процесния договор за периода от
01.02.2018 г. до 01.08.2021 г.е, както следва:от 01.02.2018 г. до 19.09.2018
г.-просрочена главница от 2 563.28 лв., от 20.09.2018 г. до 01.08.2021 г.
– редовна главница 38 176.25 лв. или общо дължима главница от 01.02.2018
г. до 01.08.2021 г. – 40 739.53 лв. Установено е, че непогасената главница
за периода от 01.02.2018 г. до 11.09.2019 г. е, както следва: от 01.02.2018 г.
до 19.09.2018 г. – просрочена главница – 2 563.28лв. и от 20.09.2018 г. до
11.09.2019 г. – редовна главница – 38 176.25 лв. или общо дължима главница
за периода 01.02.2018 г. до 11.09.2019 г. – 40 739.53 лв. Съгласно
заключението, непогасената възнаградителна лихва до 19.09.2018 г. е 1863.58 лв.
Размерът на лихвата за забава от 01.02.2018 г. до 11.09.2019 г. е, както
следва: от 01.02.2018 г. до 19.09.2018 г. – 68.23 лв. и от 20.09.2018 г. до
11.09.2019 г. – 3 786.11 лв. или общо 3 854.34 лв. Според експертизата,
за периода от 01.02.2018 г. до 12.01.2020 г.
размерът на лихвата се изчислява
на сумата от 5 158.80 лв.
От допълнението към заключението
по изготвената ССчеЕ се установява, че за процесния период от 01.02.2018 г. до
01.08.2021 г.е, както следва:01.02.2018 г. – 19.09.2018 г. – просрочена
главница 2563.28 лв и от 20.09.2018 г. г. до 01.08.2021 г. - редовна главница
14 605.22 лв. или общо за периода от 01.02.2018 г. до 01.08.2021 г.
главницата е в общ размер на 17 168.50 лв. Вещото лице е установило, че
непогасената главница за периода от 01.02.2018 г. до 11.09.2019 г.е, както
следва: 01.02.2018 г. – 19.09.2018 г. – просрочена главница 2 563.28 лв. и
от 20.09.2018 г.до 11.09.2019 г.- 7 214,24 лв., съгласно погасителен план
изготвен към 01.06.2017 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД – частен правоприемник /цесионер/ на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД съществува вземане срещу двамата ответници, при условията на солидарност - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №1750/2019 г. по описа на РС – Ловеч.
Съдът намира, че приложения
договор за цесия е валидно сключен между Кредитора по процесния договор за кредит
“УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, в качеството му на продавач /цедент/ и „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, в качеството му на купувач /цесионер/. Към
исковата молба е представено извлечение от
Приложение №1 към Договор за прехвърляне на парични
вземания от 19.09.2018 г., в
който под №328 вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване
на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането. С
оглед на горното съдът приема, че по делото по безспорен начин е установено, че
процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД е титуляр на вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. При
докладване на делото и разпределяне на доказателствената тежест в процеса съдът
изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че двамата
ответници са надлежно уведомени от стария кредитор за извършената цесия и същата е произвела валидно действие спрямо тях.
От страна на ищеца по делото са представени доказателства, че до ответниците са изпращани уведомления както на адреса, посочен в договора за кредит, така и на друг адрес, за който ищецът е имала информация, но съобщенията не са били доставенилично на длъжниците и са върнати в цялост, с отметка, че пратката не е получена. Впоследствие уведомленията са връчени чрез ЧСИ Велислав Петров, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, който приема фингираното връчване за редовно.
В хода на процеса ответната
страна е възразила, че цесията не е е действителна и не е произвела действие спрямо ответника, тъй
като не му е съобщена лично, а исковата молба и приложенията са връчени на
назначения му особен представител. В случая, горните обстоятелства обаче не
променят извода на съда, че цесията на
процесното вземане е породила своето
действие по отношение на двамата ответници. В тази връзка съдът
съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че
няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и
чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „УниКрледит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, действащ чрез
цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, като пълномощник. Тъй като този факт е
от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в
хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г.
по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./
Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента
уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо
право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера-„Агенция
засъбиране на вземания“ЕАД. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно
оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно.
Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени
целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице,
което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са
въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. При тези
съображения намира възражението на ответната страна
за ненадлежно съобщаване на цесията за
неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е породила своето
действие и по отношение на двамата ответници. Ответникът Х.И.Х. е уведомен за
същата чрез назначения му особен представител- по арг. чл.45 от ГПК. / в този смисъл Решение
№ 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, I о./
В исковата молба ищецът се позовава на обявена предсрочна
изискуемост на кредита, настъпила в
хипотезата на чл.12, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит,
поради неплащане на две последователнипогасителни вноски по кредита /главници и
лихви/.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател.
В конкретния случай, в чл.12, ал.2, б.“а“ от приложимите Общи условия към договора
за кредит, е уредено правото на
Банката, да направи предсрочно изискуем
целия дълг по кредита при допуснато просрочие на и/или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита / главница и лихви/. С оглед така постигнатата
договореност между страните, съдът счита, че тази клауза е породила действие,
доколкото ищецът е ангажирал по делото доказателства, че уведомлението за
предсрочната изискуемост е надлежно връчено на ответниците по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, на 27.05.2019 г. Посочената разпоредба урежда фингирано
връчване на съобщенията, при условие, че са установени определени предпоставки
и/или фактически констатации, при
наличието на които дават основание да
се приеме, че е положена дължимата грижа. Целта е да се осигури защита
на Кредитора срещу евентуално недобросъвестно поведение на длъжника в случай,
че същият се укрива или отказва да получи съобщението. Съдът счита, че в конкретния случай ищецът е
положил дължимата грижа и добросъвестност за намирането на ответниците и
връчване на уведомлението за цедиране на вземането и обявяване на предсрочната
изискуемост. Поради това приема, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на
27.05.2019 г. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда с
фингираното връчване на второто по ред уведомление от ЧСИ Велислав Петров.
С оглед на всичко изложено по –горе съдът
намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на
заявената претенция – валидна облигационна обвързаност, произтичаща от договор
за кредит, неизпълнение на поетите с договора задължение от страна на
кредитополучателя и поръчителя, валидно цедиране на вземанията по договора за
кредит и наличието на уговорена между страните хипотеза за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, която е надлежно обявена на ответниците.
При служебно извършената проверка съдът намира, че процесният договор за кредит не съдържа неравноправни клаузи, вкл. и касателно договорените и претендирани от Банката – ищец лихви. Съдът счита, че в случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като ответникът е разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора, включително и със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на лихвения процент. До извод за наличието на индивидуално договаряне води и фактът, че към договора за кредит е изготвен специален погасителен план, валиден и относим именно за процесния кредит, както и скрепен с подписа на Кредитополучателя/ответник. Това обстоятелство от своя страна изключва приложението на неравноправните клаузи, основанието за което се съдържа в разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Съдът приема, че договорът се явява действителен и по него ответникът дължи изпълнение. В случая ищецът основава претенцията си изцяло на това, което е договорено по договора – главница, размер на договорна/възнаградителна лихва и начислена а лихва поради забава в погасяванията. Договорната лихва е дължима като възнаграждение за предоставената финансова услуга, ответникът се е съгласие с нейният размер, който съдът счита, че не е прекомерен. Що се лихвата за забава, същата е начислена с оглед доказания по делото факт, че считано от 01.03.2018 г. длъжникът е в забава и предвид договореното между страните такава да бъде начислявана в случай на неизпълнение на задълженията по договора, каквото е доказано по делото предвид допуснатото от ответника просрочие в плащанията.
В рамките на настоящото производство ищецът е претендирал главница в размер на 17 300.93 лв. – по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.02.2018 г. до 01.08.2021 г, по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост. От приетото и неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че за процесния период непогасената главница е в размер на 17 168.50 лв., съгласно приложения към заключението погасителен план. При това положение претенцията по отношение на главницата се явява основателна до размера, установен от в.л. – 17 168.50 лв, а за разликата до пълния претендиран размер от 17 300,93 лв, като неоснователна и недоказана подлежи на отхвърляне.
Съгласно заключението на ССчЕ, непогасената
възнаградителна лихва за исковия период от 01.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
/11.09.2019 г./ е в размер на 1863.58 лв. Следователно, претенцията за
възнаградителна лихва се явява основателна и доказана в пълния претендиран
размер.
Доколкото се касае за неизпълнение на парично задължение, на общо основание, съгласно чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, ответниците дължат при условията на солидарна отговорност и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Видно от заключението на изготвената експертиза, размерът на лихвата за забава за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 11.09.2019 г. възлиза на сумата от 3 854.34 лв. Независимо, че експертизата е изчислила по-голям размер на обезщетението за забава, то с оглед диспозитивното начало в процеса претенцията на ищеца следва да бъде уважена до претендирания в исковата молба размер от 3 392.30 лв.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /11.09.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед уважаването на установителните искове, съдът не следва да се произнася по
заявените в условията на евентуалност осъдителни искове за същите вземания.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 451.14 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв. Претендирано е и присъждане на разноски за исковото производство за доплатената държавна такса в размер на 451,13 лв., 830.00 лв. – внесен депозит за особен представител, 350.00лв. – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Съдът намира, че размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено, както следва: по заповедното производство до размера на 50.00 лв. и в исковото производство до размера на 250.00 лв.
След редуциране размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение общият размер на сторените в заповедното производство възлиза на сумата от 501,14 лв., а направените в настоящото исково производство разноски са в общ размер на сумата от 1881,14лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 498,20 лв, както и разноски в настоящото производство в общ размер на 1870,10 лв.
На адвокат А.М. от ЛАК следва да се изплати сумата от 830.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на Х.И.Х., ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, и Й.Н.Х.,
ЕГН **********,***, и настоящ адрес:***, че
дължат при условията на солидарна отговорност на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен директор, следните
суми по Договор за потребителски паричен кредит № 1789451/26.03.2015 г., а
именно: 17 168.50 лв. /седемнадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и 50ст/ – главница
по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.02.2018 г. до
01.08.2021 г., по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите
условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, 1863,58 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и
три лева и 58ст/ - възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до
19.09.2018 г. и 3392,30 лв. / три хиляди
триста деветдесет и два лева и 30ст/ - обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /11.09.2019 г./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението /11.09.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението, а искът по отношение на главницата
за разликата до пълния претендиран размер от 17 300.93 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Х.И.Х., с горните данни, и Й.Н.Х., с горните данни, да заплатят солидарно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с горните данни, сумата 498.20 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и 20ст/ -разноски в заповедното производство, както и сумата 1870.10 лв. /хиляда осемстотин и седемдесет лева и 10ст/ - разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат А. Михайловаот
ЛАК сумата 830.00 лв. /осемстотин и тридесет лева/ от внесения депозит,
представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
ответника Х.И.Х..
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в
полза на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД:
IBAN: ***: UBBSBGSF, „Обединена българска банка“ АД
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1760/ 2019 г. по описа на Ловешки РС, V с-в.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: