Присъда по НОХД №1230/2010 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 37
Дата: 17 януари 2011 г.
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20103630201230
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2010 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 1230  по описа за 2010г. на ШРС

 

 

На 19.09.2010г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 63/2010г., по който в същия ден е образувано и насрочено незабавно производство пред първа инстанция срещу В.К.И. с ЕГН **********,*** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343Б ал.2 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 29.05.2010г. в гр. Шумен, управлявал МПС – лек автомобил марка “Фолксваген голф” с рег. № Н 47-91 АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1.78 промила на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден за деяние по чл. 343Б ал.1 от НК по НОХД № 471/04г. по описа на ШРС.    

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение, като предлага наказание с приложението на чл. 55 от НК, а именно “пробация” за срок от три години по първите две задължителни мерки и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три години по 100 часа всяка година и комулативно предвидената глоба в размер на 300 лева. Предлага и комулиране на настоящата присъда с тази по НОХД № 1226/10г. на ШРС влязла в законна сила на 12.10.2010г.

Подсъдимия редовно призован от прокуратурата се явява. Признава се за виновен и се съгласява с исканото от прокуратурата наказание, изразява съжаление за извършеното и обещава никога повече, това да не се повтаря.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимия В.К.И., не е семеен, но има дете на пет години, за което полага грижи петнадесет дни в месеца, като през останалото време за детето се грижи майката му. С определение от 21.07.2009г. по НОХД № 434/09г.  на основание чл. 343Г е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

На 29.05.2010г. около 04.15 ч. подсъдимия И. след като употребил алкохол управлявал в гр. Шумен по пл. “България” лек автомобил “Фолксваген голф” с Д.К.№ Н 47-91 АР. Подсъдимия спрял до денонощния хранителен магазин “Барак” и влязъл в магазина. В автомобила е имало негов приятел, като автомобила е бил собственост на приятеля му. След като излязъл от търговския обект подсъдимия се качил в управлявания от него автомобил и направил опит да потегли. До него е имало полицейски автомобил и на полицаите направило впечатление в походката на подсъдимия и решили да му извършат полицейска проверка. През това време от автомобила слязъл приятеля му. Без да изчака проверката да приключи подсъдимия И. подкарал автомобила и потеглил посока кооперативния пазар. Полицейските служители поте4глили след него и потърсили съдействие от други патрулни екипи в града. Същият бил спрян на ул. “Цар Иван Александър” в близост до бюрото по труда. Свидетеля С.М.К. извършил проверка на подсъдимия И. за алкохол с техническо средство  “Алкотест Дрегер 7410”, с фабр. № 0120 проба № 564. Техническо средство отчело наличие на алкохол в размер на 1.78 промила. На В.И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение  № 434 от 29.05.2010г.и му бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване в съответствие с изискванията на Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Подсъдимия се явил в ЦСМП – Шумен, но отказал да даде кръв за изследване.   

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подс. И. дадени в хода на съдебното производство, като той изцяло признава вината си, изказва съжаление за стореното и мотивите което са го накарали да кара след употреба на алкохол, показанията на свидетелите С.К. и М. Ганев  първи установили, че И. управлява МПС в нетрезво състояние и в последствие съставили АУАН, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От събраните доказателства безспорно се установи  престъплението извършено от подсъдимия И. и посочено в обвинителния акт. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са: безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, намират се в хармонично единство, водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343Б ал.2 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;

* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по “управление на автомобила”, което съгласно константната практика на Върховния съд е “всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”;

- чрез техническо средство е безспорно установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, това е установено и чрез извършената химическа експертиза;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

При определяне на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца – данните за личността му, данните за семейното му положение, времето през което е бил водач на МПС и наложените му наказания за този период от време, както и подбудите за извършване на престъплението, направените от него признания в процеса, изказаното съжаление за извършеното от него.

* смекчаващите вината обстоятелствапроявява критичност към извършеното; осъзнава вината си и прави самопризнания; има добросъвестно поведение в наказателния процес; полага грижи зае малкото си дете, старае се да полога обществено-полезен труд

* отегчаващи вината обстоятелства – многократни предишни осъждания за извършени престъпления по транспорта;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. И., като наказанието бъде определено при условията на чл. 55 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при прилагане на разпоредбата на чл. 343Б ал.2 от , а именно: За престъпление по чл. 343Б ал.2 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до две години и глоба в размер от 100 до 300 лева, което на основание чл. 55 ал.1 т.2 от НК следва да бъде заменено с “ пробация”. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "пробация” изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни срещи с пробационен служител  за срок от три години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно в рамките на три години.  Също така в съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК наложи и наказание "лишаване от право да управлява МПС" в рамките на две години. На основание чл. 59 ал.2 от НК съдът зачете предварителното задържане на лицето за срок от 24 часа по ЗМВР.

Предвид възможностите в НПК в отделна процедура да бъде извършено групиране на наказанията на подсъдимия, съдът не извърши групирането им.

            Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

На основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски по делото.

              По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

.

                                                                                                      

 

                                                                                                            Районен съдия: