РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Велико Търново , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Йордан Воденичаров
Секретар:Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500803 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано по подадена от „ВиК Й.“ ООД В.Т.
въззивна жалба против Решение № ../06.08.2020г. , постановено по гр.д. №
../2019г. на РС – Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от "В. И
К.Й." ООД, със седалище и адрес на управление град В.Т. ул. "П. Я." № ., с
ЕИК .. срещу А. М. А. от село Л., община В.Т., ул. № .., с ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на
вземанията в размер на 323.75 лева /триста двадесет и три лева и седемдесет и
пет стотинки/ - главница, представляваща цена за доставена, но незаплатена
питейна вода и ползване на услуги за пречистване на отпадни води и
канализация за периода от 21.04.2015 година до 19.07.2018 година по партида
с абонатен № 1229053 за обект в град В.Т., ул. "Р.В." № .., вх. .., ет. 6, ап. 17,
както и сумата в размер на 88.82 лева /осемдесет и осем лева и осемдесет и
две стотинки - лихва за забава върху главницата, считано от датата на всяка
просрочена вноска до 18.06.2019 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които суми е издадена Заповед № 751 от 20.06.2019 година
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. №
1837/2019г. по описа на Районен съд - В.Т..
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
1
обжалвания съдебен акт, както следва : Неправилно съдът е преценил
доказателствата по делото, за да обоснове извода си, че не е доказана реална
доставка на Ви К услуги. Неправилно са приложени Наредба № 4 и Общите
условия на дружеството. При неизправен водомер следва да се начисли
служебно съответното количество потребени услуги. Поддръжката и ремонта
на водомерите са задължение на потребителите и дори те да не са били
изправни , лицето дължи заплащане на услугите по посочения ред. От
доказателствата по делото се установява, че ответникът действително е
потребил количество питейна вода. Макар да не може да се установи точното
потребено количество, то вероятно според жалбоподателя, е повече от
отчетеното. В този случай размерът на претенцията следва да се определи
съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК. Развиват се подробни доводи и се
отправя искане до съда да отмени обжалваното решение и да уважи
предявения иск. В законоустановения срок не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с
исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за неправилно в частта му, с която е отхвърлен предявеният
иск за сумите от 163,97лв. главница и 35,23 лв. мораторна лихва. .
Съображенията за този извод са следните:
2
Ищецът в исковата си молба твърди, че извършва услуги по водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води, включително за обект в град В.Т.,
ул. "Р.В." № ., вх. ., ет. 6, ап. 17, за който в ищцовото дружество има разкрита
партида, с абонатен № . на името на ответника. Сочи, че за ползваните от
ответника горепосочени услуги в периода от 21.04.2015 година до 19.07.2019
година са издадени фактури, подробно описани в исковата молба, на обща
стойност 323.75 лева. Твърди, че задължението за заплащане на стойността на
консумирана вода по фактурите не е било изпълнено в срока по чл. 33, ал. 2
от ОУ. Посочва, че същите са одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 година и публикувани в централен и местен ежедневник. На
основание чл. 44 от ОУ върху неплатените суми по отделните фактури е
начислена мораторна лихва, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, чийто общ размер възлиза на
88.82 лева. За тези суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по
Ч.гр.д. № 1837/2019г. на ВТРС, срещу която в срок е постъпило възражение
от ответника.
В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да бъде
прието за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника
по горепосочените фактури общо в размер на 323.75 лева - главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от
21.04.2015 година до 19.07.2019 година, както и сумата в размер на 88.82 лева
- мораторна лихва за забавено плащане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда - 19.06.2019г.
до окончателно изплащане на вземането, за които вземания има издадена
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1837/2019г. на ВТРС. Претендират се
разноски по заповедното и по исковото производства.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът
заема становище за неоснователност на предявените искове. Навежда
твърдение, че не е ползвал вода за посочените в исковата молба суми,
доколкото от представените към нея доказателства не се установява
количеството вода да е доставено и ползвано от абоната. Позовава се на
изтекла кратка тригодишна давност по отношение на вземанията за главница
и лихви. Оспорва представените общи условия. Моли съда предявените по
делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
ползвател на предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги за доставка
на питейна вода и пречистване на отпадни води за имот в град В.Т., ул. "Р.В."
№ ., вх. ., ет. 6, ап. 17. При ищеца е разкрита партида с абонатен № .. на името
на ответника.
Видно от представените заверени копия на карнетни листи /л. 23-24/,
за периода от 21.04.2015г. до 19.07.2018г. в процесния обект, чрез
радиоотчет, е отчетена консумация на вода от 185 куб.м.
3
От приложените по делото Справка - извлечение № 64640 и от
издадените фактури за периода от 29.05.2015г. до 31.07.2018г. /л. 10-22/ се
установява, че за посочения период за услуги по доставка на питейна вода и
по пречистване на отпадни води и канализация ищцовото дружество е
начислило на ответника общо сумата в размер на 323.75 лева. От справката се
установява и че на основание чл. 44 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /ОУ/ върху вземането по всяка
от процесиите фактури за периода от 29.05.2015г. до 31.07.2018г. е начислена
лихва за забава в общ размер на 88.82 лева.
По делото са представени и Извлечение от в-к Янтра днес, брой 178 от
18.09.2014 година, ведно с Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "ВиК - И." ООД - град В.Т. /л. 6-9/, както и
Покана за доброволно изпълнение 31897 от 08.03.2018 година, ведно с
известие за доставяне /л. 25-27/.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни
доказателства- показанията на свидетеля Н.В.Н. , която е служител при ищеца
и работи със системата за дистанционно отчитане на потреблението.
Свидетелката сочи, че по номера на водомера, съответно абонатен номер на
дадения абонат, системата се отчита с айпад устройство външно от улицата,
чрез радиовълни и се представя на външен носител -диск или флашка самият
файл, след което се обработва от програма софтуерен продукт и данните се
прехвърлят към съответния номер на водомера. Самият софтуер на това
устройство, с което се отчита водомерът, дава право ако има манипулация,
или течове, или грешка върху водомера се уточнява в текстова част на всеки
абонатен номер и номера на водомера и този отчет се предоставя в
допълнителен текстов файл на представения външен носител диск или
флашка. Заявява, че в случая не е имало приложен файл за грешка при
водомера на А.А.. Посочва, че няма възможност лицето, което извършва
отчитането да допусне грешка, която да даде отражение на отчета, тъй като то
не може да прави корекции в отчетите на самия файл.
По делото е допуснато и заключение на съдебно-техническа
експертиза , което съдът намира за компетентно и обосновано. Вещото лице
посочва, че средството за измерване на вода - водомер с фабричен номер
015432/10 при правилен монтаж пропуска вода, но не отчита точно
измереното количество, относно нормативните документи и изисквания, за
съответния клас на точност. Същият не е годен като техническо средство. В
проведеното на 15.07.2020 година съдебно заседание вещото лице е заявило,
че водомерът не отчита точно за съответния клас преминаващото през него
количество вода - отчита някакво потребление, но не е точно и тази грешка е
извън допустимата за съответния клас. Водомерът отчита в минус, минус 8.5
%. Посочва, че няма как да се установи, кога е започнало отчитането с грешка
и дали преди това е имало отчитане в повече от допустимото. Според вещото
4
лице е почти невъзможно водомерът да е отчитал с положителна грешка.
По делото е представен протоколът за монтаж на водомера, отчитащ
потреблението в процесния имот. От същия е видно, че водомерът е монтиран
през 2010г.
Тези данни от фактическа страна налагат следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.
415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е установено по категоричен начин, че между страните са
налице облигационни отношения, като ищецът се явява доставчик, а
ответникът – потребител на водоснабдителни услуги. Настоящият състав
счита, че по делото е установено и че ответникът е потребявал питейна вода в
процесния имот за периода, посочен в исковата молба. Този извод следва от
обстоятелството, че през процесния период ежемесечно е било извършено
отчитане на потребени количества вода, които са преминали през монтирания
в имота водомер. Това обстоятелство се установява както от показанията на
разпитания по делото свидетел, така и от заключението на съдебно-
техническата експертиза, изследвала процесния водомер. Свидетелят
установява начина на отчитане на потреблението в процесния обект, който
начин се потвърждава от заключението на вещото лице. Вещото лице
потвърждава и обстоятелството, че е фактурирано именно отразеното в
електроното устройство за отчет количество питейна вода за процесния
период. Относно годността на процесния водомер съдът намира, че макар
заключението да сочи неточност в измерването, това не води до извод за
негодност на водомера или липса на потребление през процесния период.
Вещото лице е категорично, че преминалата вода от устройството се отчита,
като измерването е с грешка, която обаче е в полза на потребителя ( тоест,
устройството отчита по- малко количество от реално потребеното – около 8
литра на всеки 100 литра.) . При това положение не може да се приеме, че
ищецът не е доказал обстоятелството, че фактурираната от него питейна вода
е потребена. Той не претендира количества по- високи от отчетените от
водомера. На следващо място, самото вещо лице посочва, че не е възможно да
се установи към кой момент водомерът е започнал да отчита с отрицателна
грешка. Следва да се има предвид и обстоятелството, че заключението е
изготвено на база изследване на процесния водомер, извършено година след
крайната дата на исковия период. Видно от протокола за монтаж на водомера,
същият е бил технически изправен и годен към момента на монтажа.
Показанията на свидетеля, които кореспондират и с останалите доказателства
по делото, установяват, че при наличието на грешка върху водомерите,
отчитани дистанционно, това обстоятелство се отразява, а при ответника
такова отразяване за процесния период липсва. Ето защо въззивният съд
счита, че изводите на първоинстанционния съд, основани на заключението на
5
вещото лице, че процесният водомер е негоден да отчита потреблението на
питейна вода в имота на ответника, са неправилни.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че ищецът е доставил на ответника
количествата питейна вода за процесния период, отразени в издадените от
него фактури, на които се основава исковата претенция. Очевидно е, че
плащане по тези фактури липсва, поради което ответникът дължи исковите
суми. Наличието на забава обосновава извода за основателност на
претенцията за дължимост и на обезщетение в размер на законната лихва
върху сумите по процесните фактури, в размерите, претендирани от ищеца.
С оглед обстоятелството, че се касае за плащания, които се погасяват с
тригодишна давност, съдът намира, че възражението на ответника за
частично погасяване на претенцията на ищеца поради изтекла погасителна
давност е основателно и следва да бъде уважено. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 19.06.2019г. В
този смисъл вземанията на ищеца, за периода от 29.05.2015г. до 19.06.2016г. в
размер на 159,78лв. главница и 53,59 лв.мораторна лихва са погасени по
давност и искът за установяване на тяхната дължимост се явява
неоснователен .
Останалите претендирани суми в размер на 163,97 лв. главница и 35,23 лв.
мораторна лихва се дължат и претенцията за установяване съществуване на
вземането на ищеца за тези суми следва да се уважи.
Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която искът е отхвърлен
за непогасените по давност вземания на ищеца се явява неправилно и следва
да се отмени. В останалата си част то е правилно и следва да се потвърди,
макар и не по съображенията , изложени от първата инстанция.
Решението с оглед изхода на спора се явява неправилно и в частта му относно
разноските . В тази му част то следва да се отмени и в полза на ищеца да
бъдат присъдени разноски в размер на 367,50лв. за водене на делото пред
първата инстанция , а в полза на ответника- 150 лв. за същата инстанция.
По заповедното производство разноските се дължат в размер на 192,50 лв. в
полза на ищеца.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и разноски
по водене на делото съразмерно отхвърлената част от жалбата вразмер на 25
лв.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ../06.08.2020г., постановено по гр.д. № ../2019г. на РС –
В.Т. в частта му, с която са отхвърлени предявените от "В. И К. Й." ООД, със
6
седалище и адрес на управление град В.Т., ул. "П. Я." № ., с ЕИК ..срещу А.
М. А. от село Л., община В.Т. ул. № ., с ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземанията в
размер на 163,97лв. - главница, представляваща цена за доставена, но
незаплатена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на отпадни
води и канализация за периода от 21.05.2015 година до 22.06.2016 година по
партида с абонатен № 1229053 за обект в град В.Т. ул. "Р.В." № , вх..., ет. 6,
ап. 17, както и сумата в размер на 35,23 лв. за същия период, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното
изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед № 751 от
20.06.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
Ч.гр.д. № 1837/2019г. по описа на Районен съд - В.Т., както и в частта му
относно разноските, вместо което , ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. А. от село Л., община
В.Т., ул. № .., с ЕГН **********, че вземането на от "В. И К.Й." ООД, със
седалище и адрес на управление град В.Т., ул. "П. Я." № .., с ЕИК .. против А.
М. А. от село Л., община В.Т., ул. № .., с ЕГН ********** за всуми в размер
на 163,97лв. ( сто шестдесет и три лева 97 ст.) - главница, представляваща
цена за доставена, но незаплатена питейна вода и ползване на услуги за
пречистване на отпадни води и канализация за периода от 21.05.2015 година
до 19.06.2016 година по партида с абонатен № . за обект в град В.Т., ул. "Р.В."
№ , вх. ., ет. 6, ап. 17, както и сумата в размер на 35,23 лв.( тридесет и пет лева
23 ст.) за същия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.06.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е
издадена Заповед № .. от 20.06.2019 година за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. № ../2019г. по описа на Районен съд -
В.Т., СЪЩЕСТВУВА И Е ДЪЛЖИМО.
ПОСТАНОВЯВА, че разноските по Заповед № 751 от 20.06.2019 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. № ../2019г. по
описа на Районен съд - В.Т. се дължат в размер на 192,50лв. ( сто деветдесет и
два лева 50 ст.).
ОСЪЖДА А. М. А. от село Л., община В.Т., ул. № ., с ЕГН ********** да
заплати на от "В. И К.Й." ООД, със седалище и адрес на управление град В.Т.,
ул. "П. Я." № ., с ЕИК .. сумата от 367,50 лв. ( триста шестдесет и седем лева
50 ст.) разноски по водене на делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА от "В. И К. Й." ООД, със седалище и адрес на управление град В.Т.,
ул. "П. Я." № .., с ЕИК ..да заплати на А. М. А. от село Л., община В.Т., ул. №
.., с ЕГН ********** сумата от 150 лв. ( сто и петдесет лева) разноски по
водене на делото пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260073/06.08.2020г. , постановено по гр.д. №
../2019г. на РС – В.Т. в останалата му част.
7
ОСЪЖДА А. М. А. от село Л., община В.Т. ул. № .., с ЕГН ********** да
заплати на от "В. И К.Й." ООД, със седалище и адрес на управление град В.Т.,
ул. "П. Я." № .., с ЕИК ... сумата от 25 лв.( двадесет и пет лева) разноски по
водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8