РЕШЕНИЕ
№ 123
град Плевен, 18.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми
януари две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. СНЕЖИНА ИВАНОВА 2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 1427/2019 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
-
Образувано е по
касационна жалба от И.Д.Д. чрез адв. А.Д., срещу решение № 747/06.11.2019 г.
постановено по а.н.д. № 1626/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, с
доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалноправните и процесуалните норми. Счита, че съдът е възприел
неправилна фактическа обстановка, който факт е довел до формирани неправилни и
незаконосъобразни изводи, като в същото време, не само не е кредитирал, но и
дори не е обсъдил официалните писмени доказателства, представени от
жалбоподателя, които изцяло подкрепят неговата теза. Посочва, че досежно
гласните доказателства - съдът ги е кредитирал избирателно, без да направи
пълен анализ на същите. Посочва, че в производството пред Районен съд – Плевен,
не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е имал качество на водач на
МПС към момента, в който е разпоредено да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол и наркотици, а напротив
- всички свидетели /полицейски служители/ заявиха, че колата на жалбоподателя е
била паркирана пред блока, а това не го квалифицира като водач на МПС. Като
нелогични определя мотивите на съда, в които многократно се посочва, че
„водачът по никакъв начин не е съдействал на контролните органи". Твърди,
че това не е вярно - жалбоподателят не е отказвал да му бъде извършена проверка
за алкохол и същата установи, че той е 0. В последствие обаче, в резултат от
поведението на контролните органи /незаконосъобразно „претърсване" на
колата му, както и като резултат от многото закани, че сега „ще го вкарат в
затвора“ същият, е изпитал основателен страх/. Посочва, че жалбоподателят е
искал да даде проба в УМБАЛ, но самите полицейски служители са му казали, че
трябва да подпише документи за отказ, „за да не губим време“. Излага доводи, че
в настоящият казус не са били на лице
изискуемите условия на чл.5,
ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г, за реда за установяване
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, а именно - не са били на лице никакви външни признаци, поведение
или реакции на жалбоподателя, които да са индиция за евентуално употребени
наркотици, което изискване законодателят е предвидил като основание за
извършване на такава проверка. Твърди, че налице е нарушение и на чл. 5,ал.2
от Наредба №1/19.07.2017г. - по делото липсват каквито и да било
данни цитираният талон за медицинско изследване да е връчен на жалбоподателя /а
чл. 6, ал.8 от Наредбата изисква нарочен подпис на един свидетел при евентуален
отказ/. Намира, че е налице нарушение и на чл. 7,ал.2 от Наредбата - полицейския орган съпровожда лицето до
съответното болнично заведение само в случай, че с тест е било вече установено
наличие на наркотични вещества. В настоящият случай тази хипотеза не е на лице,
което е още една индиция за тенденциозност при извършената проверка от страна
на полицейските служители и извършването на действия с цел да подведат лицето
да откаже пробата и да му бъде съставен акт. Счита, че отказът не може да се
разглежда абстрактно, още повече, че жалбоподателят е бил умишлено подведен да
откаже такава проба, /факт е, че той никога не е употребявал наркотици и няма
причина да откаже да бъде изпробван, ако не са били на лице другите действия от
страна на полицейските служители, провокирали именно отказ с цел отчитане на
съставен АУАН. Отбелязва, че бланкетният анализ на законовите изисквания за
издаване на НП, без да се разгледат специалните законови норми, приложими в
конкретния случай, безспорно дава извод най-малко за необоснованост,
незаконосъобразност и непълнота на постановения съдебен акт. Навежда доводи, че
освен, че жалбоподателят не е имал
качество на водач на МПС, то по надлежен и официален начин е доказано, че към
датата на проверката същият не е бил употребил нито алкохол, нито наркотични
вещества, а липсата на употребен алкохол или наркотици означава, че
липсва нарушение на материалноправната норма да не се управлява МПС след
употреба на алкохол или наркотици. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който
да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно,
необосновано, постановено в нарушение както на материалноправните, така и на
процесуалните норми, а така също и незаконосъобразно от една страна - поради
липсата на кореспондентност между събраните доказателства и направените изводи,
а от друга страна - поради противоречието му със законовите норми на
специалната наредба и липсата на конкретен анализ за отказа за приложението на
чл. 28 от ЗАНН, изцяло относим към настоящия случай.
В съдебно заседание касаторът - И.Д.Д., не се явява,
представлява се от адв. А.Д., която поддържа касационната жалба. Моли съдът да
постанови съдебен акт, с който да уважи жалбата и да отмени обжалваното
наказателно постановление. Твърди, че е
безспорно обстоятелството, че в момента
на проверката доверителят й няма качеството на водач на МПС, поради което
нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е неприложима. От друга страна счита, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
немотивирано с оглед събраните по делото доказателства. Посочва, че в случая е
отразено, че водачът по никакъв начин не е съдействал на контролните органи,
видно от документите това не е вярно. Моли съдът да приеме, че е налице нормата
на чл.28 от ЗАНН, т.е. налице е маловажен случай.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен,
не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано и
законосъобразно. Твърди, че всички тези обстоятелства, изтъкнати в жалбата и
казани днес са проверени, подборно изследвани и на всеки един факт има отговор.
Счита, че да се говори за тенденциозност и преднамереност в действията на
полицейския екип е меко казано нелепо.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно
постановление № № 19-0938-001910/22.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР –
Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя И.Д.Д., за
това, че на 14.04.2019г. в 16.20 часа в гр. Плевен, ж.к. „Кайлъка“, до блок
номер 314, вх.В с посока на движение към блок номер 320, като водач на лек
автомобил „Субару Легаци“с рег.№ *****,
собственост на В.Б. Л., водачът
отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARHJ-0005-нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният
съд е обсъдил доводите на касатора-жалбаподател относно качеството на „водач“ ,
свидетелски показания и писмените доказателства и е приел, че нарушението –
отказ да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози, е
безспорно доказано, като настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК изцяло споделя мотивите и намира, че решението следва да бъде
оставено в сила. Правилно е прието от съда, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима в случая.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и във връзка с чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 747/06.11.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 1626/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ
1. /п/
2.
/п/