Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2004/7.11.2019г. град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на осми октомври, две хиляди и деветнадесета
година,
в открито заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина
Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4079 по описа на съда за 2019 година
Р Е
Ш И :
Потвърждава Наказателно постановление № 455460-F496185/05.08.2019
г. на директора на Дирекция „Контрол” в Териториална дирекция на НАП гр.Варна,
с което на Р.Д.И., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 8431.82 лева на
основание чл.180 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък
добавена стойност.
Да се изпратят съобщения на Р.Д.И. и на
Териториална дирекция на НАП гр.Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението е
изготвено, пред Варненски административен съд по реда на глава XII на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Териториална дирекция на
НАП гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ
:
Производството е образувано на основание чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз
основа на жалба, предявена от Р.Д.И. против Наказателно постановление №
455460-F496185/05.08.2019 г. на директора на Дирекция „Контрол” в Териториална
дирекция на НАП гр.Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като наказващият орган е
направил погрешен извод, че регистрацията по Закона за данък добавена стойност/ЗДДС/
е на 12.06.2018 г., поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивната страна се представлява
от адв.В.М. от Адвокатска колегия гр.Русе, редовно
упълномощена. Адв.Минчева поддържа жалбата, счита, че
административно-наказващият орган е пропуснал срока по чл.34 ал.2 от ЗАНН като
не е съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя и моли съда да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт Р.
Г., редовно упълномощена. В съдебно заседание същата моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и жалбата да бъде
отхвърлена.
След преценка на доводите на въззивника и
становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката И. в режим на съпружеска имуществена
общност/СИО/ заедно със съпруга си А.И. извършвала продажби на недвижими имоти –
апартаменти и ателиета като физическо лице без дейност като ЕТ. И. не е имала
самостоятелна банкова сметка, ***дажби получавала по сметката на съпруга си А.И..
Видно от банковите извлечения събрани в хода на
проверката, по банковата сметка на съпруга на И. са постъпили следните суми:
-
на 10.05.2018 г. - 10 000
лв. с посочено основание капаро за жилище, с наредител
А.Г., от които за И. ½ или 5 000 лв.;
-
на 11.05.2018 г. - 10 000 лв.
с посочено основание капаро за жилище, с наредител А.Г.,
от които за И. ½ или 5 000 лв.;
-
на 11.05.2018 г. – 20 000
лв. с посочено основание капаро за жилище, наредител А.Г.,
от които за И. ½ или 10 000 лв.;
-
на 14.05.2018 г. – 26 650
лв. с посочено основание капаро за жилище, наредител А.Г.,
от които за И. ½ или 13 325 лв.;
-
на 14.05.2018 г. –
20 910 лв. с посочено основание покупка на жилище, наредител
А.Г., от които за И. ½ или 10 450 лв.;
-
на 12.06.2018 г. – 20 000
лв. с посочено основание покупка на апартамент, наредител
А.Г., от които за И. ½ или 10 000 лв.;
-
на 13.06.2018 г. – 10 000
лв. с посочено основание покупка на апартамент, наредител
А.Т., от които за И. ½ или 5 000 лв.;
-
на 13.06.2018 г. –
20 000 лв. с посочено основание покупка на апартамент, наредител
И.М., от които за И. ½ или 10 000 лв.;
-
на 14.06.2018 г. –
42 651,56 лв. с посочено основание покупка на недвижим имот, наредител Н.Е., от които за И. ½ или 21 325,78
лв.;
-
на 14.06.2018 г. –
8 530,31 лв. с посочено основание покупка на недвижим имот, наредител Н.Е., от които за И. ½ или 4 251,89
лв.
За всичките тези недвижими
имоти са издадени нотариални актове за покупко-продажба от дата 14.06.2018 г.
На 21.06.2018 г. Р.И. подала заявление в ТД на
НАП гр. Варна за регистрация по реда на чл.96 ал.1 от ЗДДС.
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000318006091-020-001 от 05.10.2018 г. от началник сектор в ТД Варна на НАП С.Г.
било възложено извършването на ревизия на Р.Д.И. от главен инспектор по
приходите С.Д.и инспектора по приходите Н.А. за дължим данък върху добавената
стойност за периода от 12.06.2018 г. до 03.07.2018 г. Ревизията е следвало да
бъде извършена в срок от 3 месеца и да бъде съставен ревизионен доклад не
по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок.
Със заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия № Р-03000318006091-020-002 от 14.01.2019 г. е определен срок за
завършване на ревизията 15.02.2019 г.
Със заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия № Р-03000318006091-020-003 от 15.02.2019 г. е определен срок за
завършване на ревизията 15.03.2019 г.
На 12.10.2018 г. било изготвено от главен
инспектор по приходите С.Д.Искане за предоставяне на документи от Р.Д.И. № Р-03000318006091-040-001 за предоставяне на
банкови документи, нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти,
разходни и др.документи, връчено по електронен път на Р.И. на 15.10.2018 г.
С Протокол за предаване на документи на орган по
приходите от 05.11.2018 г. И. предоставила декларация за разкриване на банкова
тайна, справки, нотариални актове, договори и др.документи.
С Искания за предоставяне на документи №
Р-03000318006091-041-001 от 05.12.2018 г., № Р-03000318006091-041-002 от
05.12.2018 г., №
Р-03000318006091-041-003 от 05.12.2018 г.,
№ Р-03000318006091-041-004 от 05.12.2018 г. са били изискани от банки
сведения за банкови сметки и движения по тях на името на Р.И..
С Искане за предоставяне на документи № Р-03000318006436-040-002 от 06.02.2019 г.
са изискани от съпруга на И. – А.П.И. движението по банковите му сметки,
обяснения и др.документи, които той представил на 21.02.2019 г.
Била извършена от данъчните органи ревизия на Р.И.,
при която се установило, че към дата 12.06.2018 г. И. има реализиран облагаем
оборот в размер на 53 780 лева от продажба на недвижими имоти в режим на
обща имуществена общност, което представлява оборот по чл.96 ал.1 от ЗДДС. И. е
следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС
до 19.06.2018 г. Подаденото на 21.06.2018 г. от И. заявлението е извън срока и лицето
е регистрирано по ЗДДС на 04.07.2018 г. – датата на връчване на Акта за
регистрация по ЗДДС № 030421801376715/03.07.2018 г.
Според чл.96 ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено
лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия период, е длъжно в 7-дневен
срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е постигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът.
Съгласно разпоредбата на чл.102 ал.4 от ЗДДС за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1,
изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация
в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които
надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до
датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата
доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи
данък и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем
от получателя, и за облагаемите вътреобщностни
придобивания, осъществени през този период.
Тъй като Р.И. към 12.06.2018 г. имала реализиран
облагаем оборот в размер на 53 780 лева от продажба на недвижими имоти в
режим на семейна имуществена общност, което представлява оборот по чл.96 ал.1
от ЗДДС, е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по чл.96
ал.1 от ЗДДС до 19.06.2018 г.
Р.И. според данъчните органи дължи данък за
облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лева
от датата, на която е надвишен оборота – 12.06.2018 г. до датата, на която
лицето е регистрирано по ЗДДС – 04.07.2018 г., като през този период тя има
облагаем оборот в размер на 50 590,94 лева с дължим ДДС 8431,82 лева.
От главен инспектор по приходите С.А.Д. и
инспектор по приходите Н.С.А. е изготвен Ревизионен доклад № Р-03000318006091-092-001
от 29.03.2019 г., в който описали горепосочените обстоятелства. Докладът е
връчен по електронен път на Р.И. на 01.04.2019 г., като не е подадено
възражение срещу него.
Изготвен е Ревизионен акт №
Р-03000318006091-091-001 от 23.04.2019 г. от С.Й.Г. началник на сектор,
възложил ревизията и главен инспектор по приходите С.А.Д.. Актът е връчен по
електронен път на Р.И. на 23.04.2019 г., като не е подадено възражение срещу
него.
Заявлението за регистрация по ЗДДС от Р.И. е
подадено на 21.06.2018 г. в ТД на НАП гр.Варна – след изтичане на законоустановения срок.
С Акт за регистрация по ЗДДС №
030421801376715/03.07.2018 г. Р.И. е регистрирана по ЗДДС по чл.96 от ЗДДС,
като в него е посочено, че датата на регистрация е датата на връчване на акта.
За констатираното нарушение е съставен Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № F 496185/28.06.2018 г. от Н.С.А.
- инспектор по приходите в ТД Варна Офис Търговище. В АУАН А. описала като
нарушение, че Р.И. като задължено по ЗДДС лице не е начислило ДДС в размер на
8431,82 лева за периода от 12.06.2018 г. до 03.07.2018 г., поради това, че не
се е регистрирало в срок след достигане на минималния облагаем оборот за
задължителна регистрация по ЗДДД – 50 000 лева за период не по-дълъг от
два последователни месеца, включително текущия и го квалифицирала като
нарушение по чл.180 ал.2 във връзка с чл.86 ал.2 и чл.102 ал.4 от ЗДДС. АУАН
бил съставен в отсъствието на нарушителя, връчен е на Р.И. на 02.07.2019 г.,
която записала в него като възражения „Имам възражения!“.
Срещу АУАН не е направено писмено възражение в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 05.08.2019 г. е било издадено от Ваня А.
Димитрова – директор на Дирекция Контрол в ТД Варна на НАП обжалваното
Наказателно постановление № 455460-F496185. Административно-наказващият орган е
възприел изцяло обстоятелствата, сочени в АУАН, приел е че е извършено нарушение
на чл.180 ал.2 във връзка с чл.86 ал.2 и чл.102 ал.4 от ЗДДС и е ангажирал
личната отговорност на Р.И. на основание чл.180, ал.2 вр.ал.1
от ЗДДС, като ѝ наложил административно наказание глоба в размер на
8431,82 лева.
В съдебно заседание беше разпитан в качеството на
свидетел актосъставителя Н.А.. Според показанията на св.А. тя е разгледала
представените документи за периода от 12.06.2018 г. до 03.07.2018 г. и по тях е
определила какъв ДДС е следвало да внесе И. за този период.
Съдът кредитира показанията на Н.А. като
обективни и подкрепящи се от останалите доказателства.
Съдът кредитира приложените към
административно-наказателната преписка писмени доказателствени средства:
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318006091-020-001 от 05.10.2018 г.;
Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000318006091-020-002 от 14.01.2019 г.; Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000318006091-020-003 от 15.02.2019 г.; Ревизионен
доклад № Р-03000318006091-092-001 от 29.03.2019 г.; Ревизионен акт №
Р-03000318006091-091-001 от 23.04.2019 г.; Искане за предоставяне на документи
от Р.Д.И. № Р-03000318006091-040-001 от
12.10.2018 г.; Протокол за предаване на документи на орган по приходите от
05.11.2018 г.; нотариални актове за прехвърляне на недвижим имот от 14.06.2018
г.; нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2018 г.;
Справка за банкови сметки на физическо лице; Искане за предоставяне на документи № Р-03000318006091-041-001 от 05.12.2018 г.;
Искане за предоставяне на документи №
Р-03000318006091-041-002 от 05.12.2018 г.; Искане за предоставяне на документи № Р-03000318006091-041-003 от 05.12.2018 г.;
Искане за предоставяне на документи № Р-03000318006091-041-004 от 05.12.2018
г.; Искане за предоставяне на документи
№ Р-03000318006436-040-002 от 06.02.2019 г.; писмени обяснения;
протоколи за приобщаване на доказателства към ревизионното производство от
25.02.2019 г. и 15.03.2019 г.; Акт за регистрация по ЗДДС № 030421801376715 от
03.07.2018 г.; Заповед № № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП.
От въззивника беше представено Наказателно
постановление № 376004-F407472 от 13.11.2018 г., което съдът също кредитира,
тъй като не налага изводи, различни от изложените в наказателното
постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното наказание, прави следните изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на И. на 22.08.2019 г., жалбата срещу него е подадена на
26.08.2019 г. Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и приета за
разглеждане от съда.
АУАН е съставен от компетентен орган – инспектор
по приходите Н.А. съгласно изискването на чл.193 ал.2 от ЗДДС и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директора на Дирекция Контрол при ТД на НАП – гр. Варна,
съгласно чл.193 ал.2 от ЗДДС и Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Административно-наказващият орган е описал нарушението от обективна страна,
квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил
правното основание за ангажиране на личната отговорност на Р.И..
Съдът не приема възражението на въззивничката, че наказващият орган е нарушил чл.34 ал.2 от ЗАНН, като не е бил съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване
нарушителя, тъй като според представеното от нея Наказателно постановление №
376004-F407472 от 13.11.2018 г. нарушението е било установено още на 03.07.2018
г. Действително Р.И. е подала заявление в ТД на НАП гр.Варна за регистрация по
реда на чл.96 ал.1 от ЗДДС на 21.06.2018 г. Заповедта за възлагане на ревизия
за проверка на дължимия данък е от 05.10.2018 г., като първоначално е определен
краен срок за приключване на ревизията 3 месеца, който с последващи
заповеди е продължен до 15.03.2019 г. Изготвен е ревизионен доклад на
29.03.2019 г. и ревизионен акт на 23.04.2019 г., в които са отразени
констатациите от ревизията. АУАН е съставен на 28.06.2019 г., поради което
съдът счита, че е спазен срока по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че в случая въззивницата
Р.Д.И. е извършила нарушение на чл.180 ал.2 от ЗДДС като не е начислила данък,
тъй като не е подала заявление и не се е регистрирала по ЗДДС в срок до 19.06.2018
г.
Съдът
счита, че административно-наказващият орган правилно е определил и санкционната
норма, тъй като чл.180 ал.2 от ЗДДС предвижда санкция в размер на неначисления
данък, поради което не следва да се обсъжда възможността за нейното изменение.
Съдът счита, че не се касае
за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. За да се приеме, че има маловажен случай
на административно нарушение, следва от данните по делото категорично да се
установява, че е налице правонарушение с изключително ниска степен на
обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента на
обществена опасност на останалите административни нарушения от същия вид, което
от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното
налагане на нормативно установената за нарушението санкция. Нищо от възприетите
с решението факти по случая не сочи на подобна заниженост
на обществената опасност на деянието. Нарушението е резултатно и е довело до
щета за държавния бюджет в размер на невнесения данък.
По изложените съображения съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, наложеното
административно наказание е в предвидения в закона размер, поради което следва
да бъде потвърдено.
Воден от горните съображения, съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: