Определение по дело №7058/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 572
Дата: 31 януари 2018 г.
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20161100907058
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 септември 2016 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

                 

                                           Гр. София, 01.02.2018г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ ДИМЧЕВА като разгледа т.д.№ 7058 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

            Срещу обявените списъци на допълнително предявените в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ приети и неприети  вземания на длъжника „Х.е.У.“ АД, обявен в ТР на 19.12.2017г.  са постъпили следните възражения:

            1/ възражение вх.№172973/21.12.2017г., подадено от В.С.У. „Ч.Х.", срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ. Молителят твърди, че с молба вх.№ 145591/1.11.2017г. п.к. от 28.Х.2017г. е предявявил допълнително своите вземания, които неоснователно не са приети от синдика с мотиви, че вземането по договора за цесия е прието при условията на договора за цесия по молба вх.№ 112726/30.08.2017г. Кредиторът сочи, че в молбата за допълнително предявяване на вземания са предявени четири вземания на различни правни основания, под условие и при алтернативност, както по отношение на първоначално включеното в списъците на кредиторите на „Х.е.У." вземане, така и по между си. Твърди, че синдикът не е посочил четвъртото от посочените основания и актът му е непълен, като липсва произнасяне по част от предявените вземания, както и че неправилно е приел, че всички допълнително предявени вземания се удовлетворяват, с включеното вече в първоначалния списък на приетите вземания. Молителят твърди, че мотивите на синдика категорично не обхващат основанията на предявените вземания по т. 3 и т.4 , като се касае за две различни облигационни основания, които ще породят своите правни последици само в случай на настъпването на предвидените по договора за цесия прекратителни условия, които ще задействат приложението на разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че вземането по т.3 е на извъндоговорно облигационно основание, а именно: неоснователното обогатяване, което би настъпило за масата на несъстоятелността на длъжника във всички случай на невъзможност да бъде възстановено състоянието на кредитор на ВСУ с вземане към КТБ, както и невъзстановяване на равностойността на даденото по сделката, тъй като даденото от ВСУ реално не може да бъде върнато. Твърди, че предявеното по т.4 вземане намира своето правно основание в договорните отношение на страните по договора за цесия, но на плоскостта на неизпълнение на договора за цесия и пораждането на основанието за претендиране на обезщетение вместо изпълнение на основание чл.79 ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че третото условие, посочено кумулативно с останалите две, при настъпването на които ще възникне основанието за удовлетворяване на това вземане, а именно: „влязло в С. решение по т.д. 3720/2016г. на СГС, ТО, VI -8 с-в, с което е отхвърлено искането на ВСУ "Ч.Х." за включване в списъка на кредиторите на КТБ АД/ в несъст./, а именно решение №2046/01.11.2017г., което се твърди, че не е обжалвано и същото е в С. за ВСУ от 21.11.2017г. Предвид горното този кредитор претендира да бъде изменен списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Х.е.У." АДСИЦ / в несъст/, като се включат в същия, предявените с допълнителна молба по чл.688 ал.1 от ТЗ от ВСУ "Ч.Х.", вземания, както следва: 1/Вземане в размер на сумата от 1 375 942 щатски долара, представляващи неплатена цена по договор за цесия от 1.10.2014г., с левова равностойност към 27.07.2017г. в размер на 2 301 276,75лв / два милиона триста и една хиляди двеста седемдесет и шест лева и 0,75 лв./ предявено при условие - влизане в С. на решение по гр.д.1538/2017г. на СГС, IX с-в, отхвърлящо иска на КТБ и настъпване на другите условия по договорът за цесия"; 2/ вземане за пропорционална част от цената по договора за цесия, съответна на приетата или призната за действителна част от прихващането при условието на чл.3 от Допълнителното споразумение от 25.03.2015г., а именно -  при влизане в С. на частична сметка по чл.95 от ЗБН или окончателна такава, с която извършеното прихващане от цесионера „Х.е.У." АДСИЦ към КТБ АД /в несъст. / е прието или признато частично при условията на чл.59 ал.5 и 6 ЗБН", както и неизплащане на останалите предявени вземания; 3/ вземане за обезщетение, вместо изпълнение на сума в размер на левовата равностойност на 1 965 632 / с левова равностойност към 27.07.2017г. в размер на 3 287 538 лв. /три милиона двеста осемдесет и седем хиляди и петстотин и тридесет и осем лв./, представляващи стойността на прехвърленото по договор за цесия от 1.10.2014г., на „Х.е.У." АДСИЦ вземане на ВСУ „Ч.Х." към КТБ АД , притежавано по Договор за индивидуален срочен депозит от 9.12.2011г., с основание за вземането чл.79 пр.2 ЗЗД и условия, при кумулативното настъпване, както следва: влизане в законна С. на съдебно решение, с което е уважен иска по чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност по т.д. №4082 от 2015 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI-7 състав и/или искове на осн. чл.59 ал.2 и ал.5 от ЗБН по т.д. 1538/2017г. на СГС IX с-в и/или други искове за обявяване или установяване на недействителността на прихващането и отричане погасителния ефект на изявлението за прихващане изцяло или частично по отношение кредиторите на несъстоятелността, както и 4/ вземане в размер на сумата от 1965 632 щатски долара, представляващи стойността на прехвърленото по договор за цесия от 1.10.2014г., на „Х.е.У." АДСИЦ вземане на ВСУ „Ч.Х." към КТБ АД , притежавано по Договор за индивидуален срочен депозит от 9.12.2011г., с левова равностойност към 27.07.2017г. в размер на 3 287 538 лв./три милиона двеста осемдесет и седем хиляди и петстотин и тридесет и осем лв./, предявено при кумулативното настъпване на следните условия: влизане в законна С. на съдебно решение, с което е уважен иска по чл.59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност по т.д. №4082 от 2015 г. по описа на Софийски градски съд, ТО,VI-7 състав и/или искове на основание чл.59 ал.2 и ал.5 от ЗБН по т.д. 1538/2017г. на СГС IX-в и/или други искове за обявяване или установяване на недействителността на прихващането и отричане погасителния ефект на изявлението за прихващане изцяло или частично по отношение кредиторите на несъстоятелността., както и неизплащане на вземането по т.3 предявено на основание чл.79 пр.2 ЗЗД, с  основание на вземането: чл.51 ал.1 ЗЗД, във връзка с невъзможността да бъдат изпълнени последиците на чл.25, ал.2 от ЗЗД на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2014 г., допълнително споразумение към него от 01.10.2014 г. и Допълнително споразумение към него от 25.03.2015 г., поради отпадане на основанието за прехвърляне на вземането. При разглеждане на възражението поддържа същото чрез процесуалния си представител – адв. Я., като излага и доводи в писмени бележки. В писмената защита изтъква, че е налице допусната техническа грешка в посочването на основанието на вземането, което не е по чл. 51,ал.1 от ЗЗД, а чл.55, ал.1 от ЗЗД.

            Длъжникът „Х.е.У.“ АД / в несъстоятелност/ чрез назначения особен представител –адв. С.М. счита, че възражението е неоснователно, като сочи, че споделя становището на синдика. Твърди, че се касае за алтернативни условия, а не допълнителни, като тези алтернативни условия, по които кредиторът претендира имат обезпечителен и обезщетителен характер, като условията, или предпоставките за настъпване на тези условия не са били налице към момента на преценка съществуващи ли са или несъществуващи дадени вземания, т.е. синдикът не е имал основание да ги приеме, тъй като към този момент те не са били изискуеми и ликвидни.

Синдикът К. е изложил мотиви по възражението в подробно писмено становище от 10.01.2018г., като сочи, че неприетото вземане в размер на 1 375 942 щатски долара, произтичащо от сключен договор за цесия между „В.С.У.-Ч.Х.“ и „Х.е.У.“ АДЦИС от 01.10.2014г., представляващо неплатена цена по договора не е прието, защото същото вземане вече веднъж е прието и включено в списъка на приетите вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, който е изготвен от синдика и публикуван в ТР, под №19, като е прието под следното условие: влизане в С. на решение № 875 от 11.05.2016г. постановено по т.д. №4082 от 2015г. по описа на СГС –ТО,VІ-7 състав, и настъпване на другите условия по договора за цесия. Синдикът счита, че условието напълно покрива и новата претенция, на основанията посочени в договора и допълнителните споразумения към него. По отношение на вземането за пропорционална част от цената по договора за цесия, съответна на приетата или призната за действителна част от прихващанията, синдикът сочи, че прихващания са извършени и оспорени с посочените по-горе търговски дела и в случай, че претенцията на „КТБ“ АД в несъстоятелност, предявена по някой от тях бъде уважена, то няма как да бъде направен извод, че извършеното от цесионера прихващане ще бъде прието и признато само за определена част, и оттук да възникне задължение за „Х.е.у.“ АДСИЦ за заплащане на цената, пропорционална на размера на прихващането. По отношение на претендирано вземане, произтичащо според молителя от чл.51, ал.1 от ЗЗД, във връзка невъзможността да се изпълнят последиците на чл.25, ал.2 от ЗЗД по договор за цесия от 01.10.2014г. и споразуменията към него поради отпадане на основанието за прехвърлянето, синдикът счита, че не е налично към момента на предявяване на вземането. Според синдика изградената от възразилия кредитор правна конструкция не води до задължение на „Х.е.у.“ АДСИЦ в претендирания с молбата за предявяване и с възражението размер, тъй като една подобна претенция е само виждане на възразилия кредитор и нито е доказана, нито е ликвидна, нито е изискуема. Синдикът счита, че с подписването на договора и допълнителните споразумения страните изначално са приели, че няма да имат каквито и да било финансови претенции една към друга при неговото прекратяване на основание чл.25 от ЗЗД и поради това не може да бъде възприета новоизложената теза в молбата за предявяване на вземания и възражението, а именно, че цесионерът дължал стойността на вземането на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД във връзка с невъзможността да бъдат изпълнени последиците на чл.25, ал.2 от ЗЗД. Счита, че такава претенция би могла да бъде предявена само в едно исково производство, в което всяка от страните по него да има възможността да докаже твърденията си.  

            Съдът като обсъди доводите на страните и приложените към молбата и възражението доказателства, намира следното:

            Представен е договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2014г., по С.та на който ВСУ като цедент е прехвърлил на ответника свое вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 09.12.2011г. в размер на 1 965 632 щ.д., като срещу горното е уговорено, че е дължима цена в размер на 1 375 942 щатски долара, платима, съгласно уговореното в допълнителното споразумение. Съгласно представеното такова от 01.10.2014г. цената е дължима в срок до 6 месеца от датата на осчетоводяване на операцията по погасяване на задължението от КТБ при извършеното прихващане, като в случай, че лицензът на Б.та бъде отнет и бъде открито производство по несъстоятелност, цената се заплаща до 18 месеца на равни месечни вноски след изтичането на 25 месеца от откриване на производството по несъстоятелност, при положение, че в този срок не бъде предявен иск по чл. 59, ал.3 или ал.5 от ЗБН. Ако такъв е предявен и бъде отхвърлен, цената се дължи в осемнадесет месечен срок от влизането му в С. на равни месечни вноски. В споразумението са уговорени и прекратителни условия по договора, едно от които е влизане в С. на решение по чл. 59 от ЗБН за обявяване за недействително на прихващането, като в този случай съгласно чл.1, ал.3 от представеното допълнително споразумение, цесионерът не дължи цената, а договорът за прехвърляне на вземания се прекратява автоматично с последиците по чл. 25, ал.2 от ЗЗД. Съгласно изрично уговореното в параграф 2, ал.1, при сбъдване на прекратителното условие, договорът за цесия ще се прекратява автоматично, като прехвърлителният ефект по отношение на вземането ще се счита отпаднал с обратна С., а цесионерът няма да дължи заплащане на договорената съгласно чл. 7 от договора продажна цена и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна.

            Съдът констатира служебно след справка по деловодната система, че с определение №38/23.01.2018г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№1164/2017г. е допуснато касационно обжалване на решение №380/20.02.2017г. по т.д.№4334/2016г. на САС, 11 състав, с което е потвърдено решението на СГС, VІ-7 състав от 11.05.2016г. по т.д.№4082/2015г. за отхвърляне на исковете по чл. 59, ал.3 и ал.4 от ЗБН, предявени от „КТБ“ АД / в несъстоятелност/. Следователно към момента спорът относно действителността на прихващанията е висящ и не е приключил с влязъл в С. съдебен акт.

            Съдът като обсъди доводите на възразилия кредитор и становището на страните, намира, че възражението е неоснователно. Първият изложен от синдика мотив, че такова вземане на кредитора „ВСУ“ вече е прието, не може да бъде споделен, макар че с първия списък на вземанията по чл. 685 от ТЗ е прието вземане на този кредитор при описаните условия, които освен влизане в С. на решението по горепосоченото дело, са и сбъдване на условията по договора за цесия и споразуменията към него. Приетото вземане на този кредитор е за заплащане на цената по договора за цесия. Видно от формулираните от същия конструкции в допълнителната молба за предявяване, се сочи вземане, което е различно от това за цената по договора за цесия, а именно твърди се, че произтича от различно основание, поради което не е налице идентичност с приетото вече вземане. Вземането, което кредиторът В.С.У. твърди, че има спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ съобразно изложеното от него произтича от прекратяване на договора за цесия. Кредиторът твърди, че при това прекратяване, нямало да може да настъпят последиците по чл. 25, ал.2 от ЗЗД и той да придобие обратно цедираното си вземане, защото вече с него било извършено прихващане, т.е. вземането било погасено. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от кредитора доводи. На първо място следва да се има предвид, че страните по договора за цесия и допълнителните споразумения са уговорили със С.та на закон, какви ще са последиците при прекратяване на договора за цесия и изрично са посочили, че при сбъдване на прекратителното условие, договорът за цесия ще се прекратява автоматично, като прехвърлителният ефект по отношение на вземането ще се счита отпаднал с обратна С., а цесионерът няма да дължи заплащане на договорената съгласно чл. 7 от договора продажна цена и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Договорната автономия позволява на страните да уговорят помежду си последиците и уговореното между тях има С.та на закон. След като предварително са посочили, че няма да се дължат каквито и да е обезщетения или неустойки, не може да бъде споделена изложената от възразилия кредитор правна конструкция, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът „Х.е.У.“ АДСИЦ ще се е обогатил неоснователно за сметка на цедента и ще му дължи равностойността на цедираното вземане. По С.та на закона и по С.та на уговореното при прекратяване на договора за цесия, последиците на същия отпадат с обратна С. и цедираното вземане се връща в патримониума на своя прехвърлител – цедентът, който е възразилия кредитор. Длъжник, обаче, по това вземане не е „Х.е.У.“ АДСИЦ, а „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Не може да бъдат споделени доводите на възразилия кредитор, че вземането било реализирано и погасено, тъй като именно при отпадане на погасителния ефект на извършеното прихващане поради прогласяване недействителност на същото, няма да е налице такъв ефект. Ако се приеме, че прихващането е породило своите последици, то договорът за цесия не би бил прекратен, а би се стабилизирало дължимото вземане за цена по същия. Това, че се прогласява относителна недействителност на прихващането, не променя правоотношението, тъй като тази недействителност безспорно урежда отношенията както между Б.та-длъжник по цедираното вземане, така и спрямо цедента, а именно че не е настъпил ефект на погасяване при извършеното изявление за прихващане и това се установява не само спрямо кредиторите на Б.та, но важи и в отношенията между самата Б. и цесионерът, поради което не може да бъде споделен довода на възразилия кредитор, че има неоснователно обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Напротив, ако се приеме, че при прекратяване на договора за цесия, той дължи и на цедентите и стойността на цедираното вземане, като се има предвид, че той ще продължава да дължи и непогасения чрез прихващане кредит към Б.та и категорично не може да се приеме, че има неоснователно разместване на имуществени блага. Безспорен в теорията и практиката е характерът на договора за цесия като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея. Със сключване на договора за цесия, т.е. с постигане на С., вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права  по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на кредитора, че договорът за цесия не може да се прекратява след уведомяването на длъжника и горното има характер на уведомление за нова цесия, за което се позовава на цитираното решение на ВКС от 01.07.2005г. по гр.д.№ 1046/2004г., ІІ т.о. На първо място цитираното решение е постановено по стария ГПК и не съставлява задължителна за съдилищата практика, тъй като не е по чл. 290 от ГПК, нито е ТР или ППВС. На второ място по същия спорен процесуален въпрос, а именно възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален/прекратен по взаимно С. на страните - цедент и цесионер, е постановено решение на ВКС по чл. 290 от ГПК под № 291/18.11.2014г. по гр.д.№ 2193/2014г., ІV г.о. на ВКС, което се явява задължителна за съдилищата практика и с което е възприето противното становище, т.е. че соченото от ответника решение на ВКС от 2005г. е неактуално. В самият акт на ВКС се казва следното: „Според решение от 01.07.2005 г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. след като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно С.. С обжалваното решение № 2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд е прието, че договорът за цесия може да бъде развален при неизпълнение. Правилно е второто разрешение. С развалянето на договора се прекратява действието му. Всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде развален“. Както изрично сочат и самите възразили кредитори, прекратяването на договора за цесия е с обратна С., т.е. последиците са, че вземането не е прехвърлено на цесионера, а е в патримонуима на цедента. След като е отпаднал договора за цесия, то процесното прехвърлено вземане е отново в патримониума на цедентите и длъжник по същото, след като не е настъпил погасителния ефект на прихващането, ще е „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Това дали възразилият кредитор е предявил вземането си към „КТБ“ АД и дали същото е прието, като на много други цеденти при условие или той е решил да не атакува едно решение, чиито мотиви по никакъв начин не обвързват настоящия равен по степен съд, тъй като цедентът „Х.е.У.“ АДСИЦ не е страна по делото и решението на VI-8 състав по т.д. 3720/2016г., на което се позовава кредитора, което първо няма и данни да е влязло в С., налице са само твърдения за това, но не е представен заверен препис от същото, не формира СПН относно дължимо вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ. Договорът за цесия не нито с продължително, нито с периодично действие и при прекратяването му, последиците настъпват с обратна С. ex tunc, а не занапред. Реституцията, която следва  по С.та на закона, води до извода, че цеденът отново е титуляр на вземането си. Изключение би било налице, ако в периода от сключване на договора за цесия до неговото прекратяване има изпълнение от страна на длъжника в полза на цесионера, респ. валидно извършено прихващане, с което вземането е погасено, каквото не се твърди и установява. Предвид горното съдът намира, че не се установява да е налице изискуемо и ликвидно вземане на възразилия кредитор спрямо несъстоятелния длъжник, което да произтича от прекратяването на договора за цесия, така както се претендира от страната, поради което по изложените мотиви възражението се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

2/ Възражение с вх.№ 174020/22.12.2017г., подадено от К.Т.С., срещу неприемането от страна на синдика вземането му, предявено с молба с вх.№143745/30.10.2017г., в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ евро с левова равностойност 68 454,05 /шестдесет и осем хиляди четиристотин петдесет и четири лева и пет стотинки/, произтичащо от евентуалното прекратяване с обратно действие на основание чл. 25 от ЗЗД на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.11.2014г и споразумения към него. Твърди, че мотивът на синдика за неприемането му, а именно, че вземането по договора за цесия било прието при условията на договора за цесия по молба с вх. № 142531/26.10.2017г. не може да бъде споделен, тъй като се касае за друго негово вземане от длъжника „Х.Е.У.“ АДСИЦ, а именно вземане за действителната стойност на прехвърленото с договора за цесия вземане, което е различно по вид и алтернативно по основание на предявеното с молба с вх. № 142531/26.10.2017г. вземане за цената по договора за цесия, като също така е различно/алтернативно и условието за неговото включване в списъка на приетите вземания. Описвайки характера на прихващането, възразилият кредитор сочи, че с прекратяване на договора за цесия поради сбъдване на прекратителното условие, не може да бъде върнато автоматично в патримониума на цедента К.С. прехвърленото вземане, доколкото към момента на прекратяването вземането вече не съществува в патримониума на цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ. Сочи, че допълнителен аргумент е и обстоятелството, че относителната недействителност, предвидена в ЗБН и която евентуално би настъпила при уважаване на претенциите на синдиците на „К.т.б.“ АД /н/ е хипотеза, различна от абсолютната недействителност, която има действие по отношение на всички и дори прихващането, направено от страна на цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ с процесното вземане, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, респективно чл. 59, ал. 3 от ЗБН, това няма да доведе до връщането на прехвърленото вземане в патрумониума на цедента. Сочи също и че последиците от уважаването на отменителните искове са уредени в чл. 61 от ЗБН, аналогичен на чл. 648 от ТЗ, а именно, че даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор, поради което счита, че при уважаването на иск по чл. 59, ал. 5, съответно по чл.59, ал. 3 от ЗБН, доколкото се касае за насрещни парични вземания, „Х.Е.У.“ АДСИЦ става кредитор на несъстоятелността на Б.та по С.та на законовата разпоредба. Възразилият кредитор счита, че при евентуално сбъдване на прекратително условие, за него ще възникне правото да получи от цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ действителната стойност на прехвърленото от него вземане, която макар и с паричен еквивалент, представлява друго вземане, различно от прехвърленото вземане и която  се дължи на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, т.е. има характер на обезщетение именно поради това, че вещта (правото) е погинала, поради което и вземането за това обезщетение е различно от вземането, което е погасено поради извършеното прихващане. Предвид подробно изложените аргументи претендира изменение на списъка и включване на вземането му като прието. При разглеждане на възражението поддържа същото чрез процесуалния си представител – адв. Ф., като излага и доводи в писмени бележки.

Длъжникът „Х.е.У.“ АД / в несъстоятелност/ чрез назначения особен представител –адв. С.М. счита, че възражението е неоснователно, тъй като за кредитора не е налице изискуемо ликвидно вземане, нито за синдика са били налице предпоставки да приеме алтернативното вземане под условие, тъй като няма наличие на никакви започнати актове, волеизявления или производства, които да обуславят това.

Синдикът К. е изложил мотиви по възражението в подробно писмено становище от 12.01.2018г., като сочи, че възражението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Твърди, че единственото вземане на кредитора, което е договорено с договора за цесия и допълнителните споразумения към него е това, което е прието от синдика със списъка по чл. 685, ал.1, от ТЗ, потвърдено с определението на съда произнесено по реда на чл. 692 от ТЗ и е с цена в размер на 913 000 лева. Поддържа, че не може да съществува вземане, произтичащо от евентуално прекратяване на договор, тъй като това означава, че и възразилият кредитор приема, че към момента на предявяване на вземането сключеният между страните договор е действащ, поради което не съществува такова вземане, то не е възникнало. Счита, че изградената от възразилия кредитор правна конструкция не води до задължение на „Х.е.у.“ АДСИЦ в претендирания с молбата за предявяване и с възражението размер, тъй като не е нито ликвидна, нито е изискуема, за да може да бъде приета от синдика. Поддържа, че възразилият кредитор е прехвърлил с договора за цесия едно свое вземане, което е над размера на защитеното от закона и е бил наясно, че ако не предприеме някакви действия (в случая цесия) е твърде нищожна възможността да получи вземането си от Б.та в несъстоятелност. Позовава се на уговореното по договора и споразумението, че при  условие, че по някой от предявените искове за недействителност на прихващането, бъде постановено решение, с което бъде уважена претенцията на „КТБ“ в несъстоятелност договорът ще се счита за прекратен с обратно действие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, като ще се счита, че прехвърлителния ефект по отношение на вземането е отпаднал с обратна С. и цесионерът няма да дължи заплащане на договорената продажна цена, както и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Следователно страните при сключване на договора и споразумението изначално са приели, че няма да имат каквито и да било финансови претенции една към друга при неговото прекратяване на основание чл.25 от ЗЗД и поради това не може да бъде възприета новоизложената теза в молбата за предявяване на вземания и възражението, а именно, че цесионерът дължал стойността на вземането на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД. Поддържа и че при прекратяване на договора на основание чл.25, ал.2 от ЗЗД в патримониума иа „Х.е.у.“ АДСИЦ няма да има никакъв положителен резултат, който да води до извода за неоснователно обогатяване или разместване на имуществени блага без правно основание, което да подлежи на връщане. Освен това синдикът счита, че ако бъде прието въпросното вземане на възразилия кредитор в претендирания размер, то това би довело до накърняване на интересите на останалите кредитори на дружеството от същия клас, тъй като независимо по кое от двете дела, заведени от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ бъде постановено решение, е което извършените прихващания бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на Б.та, от една страна ще се възстанови първоначалния размер на задължението на „Х.е.у.“ АДСИЦ по договорите за кредит, което е прието под условие в съставения от синдика списък на основание предявените вземания по чл.685, ал.1 от ТЗ, а от друга ще се дължи и сумата по приетото вземане на възразилия кредитор и по този начин ще се увеличи, с претендирания размер, задлъжнялостта и процентно ще бъде намалено удовлетворяването на останалите кредитори.

Съдът констатира служебно след справка по деловодната система, че с определение №38/23.01.2018г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№1164/2017г. е допуснато касационно обжалване на решение №380/20.02.2017г. по т.д.№4334/2016г. на САС, 11 състав, с което е потвърдено решението на СГС, VІ-7 състав от 11.05.2016г. по т.д.№4082/2015г. за отхвърляне на исковете по чл. 59, ал.3 и ал.4 от ЗБН, предявени от „КТБ“ АД / в несъстоятелност/. Следователно към момента спорът относно действителността на прихващанията е висящ и не е приключил с влязъл в С. съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на възразилия кредитор и становището на страните, намира, че възражението е неоснователно. Първият изложен от синдика мотив, че такова вземане на кредитора вече е прието, не може да бъде споделен, макар че с първия списък на вземанията по чл. 685 от ТЗ е прието вземане на този кредитор при описаните условия, които освен влизане в С. на решението по горепосоченото дело, са и сбъдване на условията по договора за цесия и споразуменията към него. Приетото вземане на този кредитор е за заплащане на цената по договора за цесия. Видно от формулираните от същия конструкции в допълнителната молба за предявяване, се сочи вземане, което е различно от това за цената по договора за цесия, а именно твърди се, че произтича от различно основание, поради което не е налице идентичност с приетото вече вземане. Вземането, което кредиторът твърди, че има спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ съобразно изложеното от него произтича от прекратяване на договора за цесия. Кредиторът твърди, че при това прекратяване, нямало да може да настъпят последиците по чл. 25, ал.2 от ЗЗД и той да придобие обратно цедираното си вземане, защото вече с него било извършено прихващане, т.е. вземането било погасено и че имал различно вземане, произтичащо от правилата на неоснователното обогатяване, което вземане е равно по стойност на цедираното от него вземане. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от кредитора доводи. На първо място следва да се има предвид, че страните по договора за цесия и допълнителните споразумения са уговорили изрично помежду си и със С.та на закон, какви ще са последиците при прекратяване на договора за цесия и изрично са посочили, че при сбъдване на прекратителното условие, договорът за цесия ще се прекратява автоматично, като прехвърлителният ефект по отношение на вземането ще се счита отпаднал с обратна С., а цесионерът няма да дължи заплащане на договорената съгласно чл. 7 от договора продажна цена и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Договорната автономия позволява на страните да уговорят помежду си последиците и уговореното между тях има С.та на закон. След като предварително са посочили, че няма да се дължат каквито и да е обезщетения или неустойки, не може да бъде споделена изложената от възразилия кредитор правна конструкция, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът „Х.е.У.“ АДСИЦ ще се е обогатил неоснователно за сметка на цедента и ще му дължи равностойността на цедираното вземане. Разпоредбата на чл. 57, ал.2 от ЗЗД, на която се позовава кредитора, е неприложима, тъй като не се касае за прехвърлена погинала вещ, а за цедирано вземане, което обаче, при прекратяване на договора за цесия ще се върне автоматично в патримониума на цедента. По С.та на закона и по С.та на уговореното при прекратяване на договора за цесия, последиците на същия отпадат с обратна С. и цедираното вземане се връща в патримониума на своя прехвърлител – цедентът, който е възразилия кредитор. Длъжник, обаче, по това вземане не е „Х.е.У.“ АДСИЦ, а „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Не може да бъдат споделени доводите на възразилия кредитор, че вземането било реализирано и погасено, тъй като именно при отпадане на погасителния ефект на извършеното прихващане поради прогласяване недействителност на същото, няма да е налице такъв ефект. Ако се приеме, че прихващането е породило своите последици, то договорът за цесия не би бил прекратен, а би се стабилизирало дължимото вземане за цена по същия. Това, че се прогласява относителна недействителност на прихващането, не променя правоотношението, тъй като тази недействителност безспорно урежда отношенията както между Б.та-длъжник по цедираното вземане, така и спрямо цедента, а именно не е настъпил ефект на погасяване, поради което не може да бъде споделен довода на възразилия кредитор, че има неоснователно обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Не може да бъде споделен мотива, че е приложим чл. 61 от ЗБН и чл. 648 от ТЗ, тъй като не се касае за отменителен иск, за да се приеме горната хипотеза. Напротив, ако се приеме, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът – несъстоятелен длъжник дължи и на цедентите стойността на цедираното вземане, а той ще продължава да дължи и непогасения чрез прихващане кредит към Б.та и категорично не може да се приеме, че има неоснователно разместване на имуществени блага, което да е довело до обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Безспорен в теорията и практиката е характерът на договора за цесия като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея. Със сключване на договора за цесия, т.е. с постигане на С., вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права  по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на кредитора, че договорът за цесия не може да се прекратява след уведомяването на длъжника и горното има характер на уведомление за нова цесия, за което се позовава на подробно цитираното решение на ВКС от 01.07.2005г. по гр.д.№ 1046/2004г., ІІ т.о. На първо място цитираното решение е постановено по стария ГПК и не съставлява задължителна за съдилищата практика, тъй като не е по чл. 290 от ГПК, нито е ТР или ППВС. На второ място по същия спорен процесуален въпрос, а именно възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален/прекратен по взаимно С. на страните - цедент и цесионер или на друго основание, е постановено решение на ВКС по чл. 290 от ГПК под № 291/18.11.2014г. по гр.д.№ 2193/2014г., ІV г.о. на ВКС, което се явява задължителна за съдилищата практика и с което е възприето противното становище, т.е. че соченото от ответника решение на ВКС от 2005г. е неактуално. В самият акт на ВКС се казва следното: „Според решение от 01.07.2005 г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. след като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно С.. С обжалваното решение № 2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд е прието, че договорът за цесия може да бъде развален при неизпълнение. Правилно е второто разрешение. С развалянето на договора се прекратява действието му. Всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде развален“. Както изрично сочат и самите възразили кредитори, прекратяването на договора за цесия е с обратна С., т.е. последиците са, че вземането не е прехвърлено на цесионера, а се връща в патримонуима на цедента. След като е отпаднал договора за цесия, то процесното прехвърлено вземане е отново в патримониума на цедентите и длъжник по същото, след като не е настъпил погасителния ефект на прихващането, ще е „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Това дали възразилият кредитор е предявил вземането си към „КТБ“ АД и дали същото е прието, като на много други цеденти под условие, е ирелевантно и не обуславя легитимацията му като кредитор спрямо „Х.е.У.“ АДСИЦ. По отношение на доводите, свързани с решението на VI-8 състав по т.д. 3720/2016г., на което се позовава кредитора, което първо няма данни да е влязло в С., тъй като не е представен заверен препис от същото, то следва да се има предвид, че същото не формира СПН относно дължимо вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ, който не е страна по това дело и не е обръзван от изложените от равен на настоящия по степен съд. Договорът за цесия не е нито с продължително, нито с периодично действие и при прекратяването му, последиците настъпват с обратна С. ex tunc, а не занапред. Реституцията, която следва  по С.та на закона, води до извода, че цеденът отново е титуляр на вземането си. Изключение би било налице, ако в периода от сключване на договора за цесия до неговото прекратяване има изпълнение от страна на длъжника в полза на цесионера, каквото не се твърди и установява. Предвид горното съдът намира, че не се установява да е налице изискуемо и ликвидно вземане на възразилия кредитор спрямо несъстоятелния длъжник, което да произтича от прекратяването на договора за цесия, така както се претендира от страната, поради което по изложените мотиви възражението се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

3/ възражение вх.175137/29.12.2017г. подадено от Г.М.Л., изпратено по пощата с описаното клеймо, срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ относно неприемането на предявеното от него вземане, предявено с допълнителна молба с вх.№ 144851/ 31.10.2017г. в размер на  сумата от 985 000 щ.д. с левова равностойност в размер на 1 647 422,35 по курса на БНБ към датата на решението за обявяване в несъстоятелност - 27.07.2017 г., като соченото основание на вземането е прекратяване с последиците на чл.25, ал.2 от ЗЗД на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.10.2014 г. и допълнително споразумение към него от 10.03.2015г. и отпадане на основанието за прехвърляне на вземането, и с условия; влизане в законна С. на съдебно решение с което е уважен иска по чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност по т.д. №4082 от 2015 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI-7 състав и/или други искове на осн. чл.59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност и/или други искове за обявяване или установяваване на недействителността на прихващането и отричане погасителния ефект на изявлението за прихващане изцяло или частично по отношение кредиторите на несъстоятелността и настъпване на другите условия, респ. сбъдване на прекратително условие, съгласно допълнително споразумение от 10.03.2015 г. към Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 03.10.2014 г. Възразилият кредитор не е съгласен с мотива на синдика, че вземането по договора за цесия е прието при условията на договора за цесия по молба вх.№ 111661/25.08.2017г., като счита, че допълнително предявеното му вземане е с предмет и размер, различен от това, с което е включен в списъка на предявените в срока по чл.685 от ТЗ вземания, защото първоначално предявеното и прието вземане черпи своето правно основание от действителността/стабилитета на договора за прехвърляне па вземания от 03.10.2014г. и допълнително споразумение, а новопредявеното черпи своето правно основание от прекратяване на основание чл.25,  ал.2 от ЗЗД на договора за цесия респ. отпадане на основанието за прехвърляне на вземането предмет на договора за цесия и допълнителното споразумение и има за предмет равностойността на прехвърленото вземане. Счита, че се касае за две различни по основание и размер условни вземания, които се намират помежду си в условията на евентуалност, тъй като настъпването на предпоставките за удовлетворяване на едното, автоматично изключва другото, както и сбъдването на едното условие изключва сбъдването на другото условие, поради което няма пречка да бъдат приети и двете условни вземания. Кредиторът твърди, че при вече съобщена цесия обаче (какъвто е настоящият случай), облигационното отношение между цедента и длъжника е прекратено и само по себе си сбъдването на уговорено прекратително условие не поражда никакви правни последици спрямо длъжника, който не е страна по договора и прекратяването му е непротивопоставимо. Възобновяване на съществувалата правна връзка между цедента и длъжника не може да настъпи само поради проявлението на прекратителното условие. Позовава се на решение по търг. д. № 1046/2004 г. на ВКС, в което е прието, че договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането и със съобщаването му на длъжника и не може да бъде прекратяван, поради което цедентът може да придобие вземането си само с последващо прехвърляне. Обосновавайки, че е недопустима обратна цесия, кредиторът сочи, че в този случай длъжникът ще му дължи паричната равностойност на вземането, като отношенията  при сбъдване на това прекратително условие биха могли да бъдат уредени само по правилата на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД - отпаднало основание. Отделно твърди, че прехвърленото от него вземане всъщност се явява и погасено и само поради извършеното от „Х.Е.У.“ АДСИЦ прихващане с изявление по чл.104 във връзка с чл. 103 и 99 от ЗЗД с вх.№ 11835/14.11.2014 г. Възразилият кредитор счита и че с евентуалното уважаване на предявените от страна на „К.т.б.“ АД /н/ искове за относителна недействителност на прихващането, обсъжданото вземане няма как да премине обратно в неговия патримониум, дори и посредством коментираната по горе т. нар. обратна цесия, в който се позовава на решение № 1535 от 29.08.2016 г. по т. д. № 3612/2016 г. по описа на СГС и Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г. Предвид горното претендира изменение на обявените списъци и включването на вземането му като прието. В хода на производството по разглеждане на възражението поддържа същото включително и чрез процесуалния си представител – адв. Ч..

Длъжникът „Х.е.У.“ АД / в несъстоятелност/ чрез назначения особен представител –адв. С.М. счита, че възражението е неоснователно и  не са налице предпоставки за наличие на изискуемо или ликвидно вземане, което би дало основание на синдика да включи претендираните от възразилия кредитор вземания под условие, каквото той счита, че е било налице към момента на изготвяне на списъка.

Синдикът К. е изложил мотиви по възражението в подробно писмено становище от 12.01.2018г., като сочи, че възражението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Твърди, че единственото вземане на кредитора, което е договорено с договора за цесия и допълнителните споразумения към него е това, което е прието от синдика със списъка по чл. 685, ал.1, от ТЗ, потвърдено с определението на съда произнесено по реда на чл. 692 от ТЗ и е с цена в размер на 913 000 лева. Поддържа, че не може да съществува вземане произтичащо от евентуално прекратяване на договор, тъй като това означава, че и възразилият кредитор приема, че към момента на предявяване на вземането сключеният между страните договор е действащ, поради което не съществува такова вземане, то не е възникнало. Счита, че изградената от възразилия кредитор правна конструкция не води до задължение на „Х.е.у.“ АДСИЦ в претендирания с молбата за предявяване и с възражението размер, тъй като не е нито ликвидна, нито е изискуема, за да може да бъде приета от синдика. Поддържа, че възразилият кредитор е прехвърлил с договора за цесия едно свое вземане, което е над размера на защитеното от закона и е бил наясно, че ако не предприеме някакви действия (в случая цесия) е твърде нищожна възможността да получи вземането си от Б.та в несъстоятелност. Позовава се на уговореното по договора и споразумението, че при  условие, че по някой от предявените искове за недействителност на прихващането, бъде постановено решение, с което бъде уважена претенцията на „КТБ“ в несъстоятелност договорът ще се счита за прекратен с обратно действие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, като ще се счита, че прехвърлителния ефект по отношение на вземането е отпаднал с обратна С. и цесионерът няма да дължи заплащане на договорената продажна цена, както и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Следователно страните при сключване на договора и споразумението изначално са приели, че няма да имат каквито и да било финансови претенции една към друга при неговото прекратяване на основание чл.25 от ЗЗД и поради това не може да бъде възприета новоизложената теза в молбата за предявяване на вземания и възражението, а именно, че цесионерът дължал стойността на вземането на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД. Поддържа и че при прекратяване на договора на основание чл.25, ал.2 от ЗЗД в патримониума на „Х.е.у.“ АДСИЦ няма да има никакъв положителен резултат, който да води до извода за неоснователно обогатяване или разместване на имуществени блага без правно основание, което да подлежи на връщане. Освен това синдикът счита, че ако бъде прието въпросното вземане на възразилия кредитор в претендирания размер, то това би довело до накърняване на интересите на останалите кредитори на дружеството от същия клас, тъй като независимо по кое от двете дела, заведени от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ бъде постановено решение, е което извършените прихващания бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на Б.та, от една страна ще се възстанови първоначалния размер на задължението на „Х.е.у.“ АДСИЦ по договорите за кредит, което е прието под условие в съставения от синдика списък на основание предявените вземания по чл.685, ал.1 от ТЗ, а от друга ще се дължи и сумата по приетото вземане на възразилия кредитор и по този начин ще се увеличи, с претендирания размер, задлъжнялостта и процентно ще бъде намалено удовлетворяването на останалите кредитори.

            С възражението си този кредитор е представил сключения на 03.10.2014г. договор за цесия, от който е видно, че е уговорено прехвърлянето от Г.Л. на „Х.е.У.“ АДСИЦ на опасаното вземане, а именно част от вземане по сключените рамкови договори за платежни услуги и анекси, в размер на 985 000 щатски долара, срещу цена в размер на 474 412 евро, която е платима по уговорения в чл.7, ал.3 и следващите от договора начин. Представено е допълнителното споразумение към договора от 03.10.2014г., в което по параграф 1 е уговорено т.нар. първо прекратително условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, а именно Б.та откаже да признае последиците на извършеното прихващане от цесионера. Съгласно изрично уговореното в параграф 2, ал.1, при сбъдване на прекратителното условие, договорът за цесия ще се прекратява автоматично, като прехвърлителният ефект по отношение на вземането ще се счита отпаднал с обратна С., а цесионерът няма да дължи заплащане на договорената съгласно чл. 7 от договора продажна цена и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Представено е второ допълнително споразумение от 10.03.2015г., сключено между Г.Л. и „Х.е.У.“ АДСИЦ, с което страните по т. І са се споразумели да отпаднат всички прекратителни условия по допълнителното споразумение. В чл. 1, ал.3 от същото е уговорено, че в случай, че предявеният иск по чл. 59 от ЗБН бъде уважен с влязло в С. решение, то цесионерът не дължи цената, уговорена по –горе, договорът за цесия се счита автоматично прекратен и прехвърлителният му ефект по отношение на вземанията – отпаднал с обратна С., като „в този случай никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна“.

Съдът констатира служебно след справка по деловодната система, че с определение №38/23.01.2018г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№1164/2017г. е допуснато касационно обжалване на решение №380/20.02.2017г. по т.д.№4334/2016г. на САС, 11 състав, с което е потвърдено решението на СГС, VІ-7 състав от 11.05.2016г. по т.д.№4082/2015г. за отхвърляне на исковете по чл. 59, ал.3 и ал.4 от ЗБН, предявени от „КТБ“ АД / в несъстоятелност/. Следователно към момента спорът относно действителността на прихващанията е висящ и не е приключил с влязъл в С. съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на възразилия кредитор и становището на страните, намира, че възражението е неоснователно. Първият изложен от синдика мотив, че такова вземане на кредитора вече е прието, не може да бъде споделен, макар че с първия списък на вземанията по чл. 685 от ТЗ е прието вземане на този кредитор при описаните условия, които освен влизане в С. на решението по горепосоченото дело, са и сбъдване на условията по договора за цесия и споразуменията към него. Приетото вземане на този кредитор е за заплащане на цената по договора за цесия. Видно от формулираните от същия конструкции в допълнителната молба за предявяване, се сочи вземане, което е различно от това за цената по договора за цесия, а именно твърди се, че произтича от различно основание, поради което не е налице идентичност с приетото вече вземане. Вземането, което кредиторът твърди, че има спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ съобразно изложеното от него произтича от прекратяване на договора за цесия. Кредиторът твърди, че при това прекратяване, нямало да може да настъпят последиците по чл. 25, ал.2 от ЗЗД и той да придобие обратно цедираното си вземане, защото вече с него било извършено прихващане, т.е. вземането било погасено и че имал различно вземане, произтичащо от правилата на неоснователното обогатяване, което вземане е равно по стойност на цедираното от него вземане. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от кредитора доводи. На първо място следва да се има предвид, че страните по договора за цесия и допълнителните споразумения са уговорили изрично помежду си и със С.та на закон, какви ще са последиците при прекратяване на договора за цесия и изрично са посочили, че при сбъдване на прекратителното условие, договорът за цесия ще се прекратява автоматично, като прехвърлителният ефект по отношение на вземането ще се счита отпаднал с обратна С., а цесионерът няма да дължи заплащане на договорената съгласно чл. 7 от договора продажна цена и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Договорната автономия позволява на страните да уговорят помежду си последиците и уговореното между тях има С.та на закон. След като предварително са посочили, че няма да се дължат каквито и да е обезщетения или неустойки, не може да бъде споделена изложената от възразилия кредитор правна конструкция, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът „Х.е.У.“ АДСИЦ ще се е обогатил неоснователно за сметка на цедента и ще му дължи равностойността на цедираното вземане. По С.та на закона и по С.та на уговореното при прекратяване на договора за цесия, последиците на същия отпадат с обратна С. и цедираното вземане се връща в патримониума на своя прехвърлител – цедентът, който е възразилия кредитор. Длъжник, обаче, по това вземане не е „Х.е.У.“ АДСИЦ, а „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Не може да бъдат споделени доводите на възразилия кредитор, че вземането било реализирано и погасено, тъй като именно при отпадане на погасителния ефект на извършеното прихващане поради прогласяване недействителност на същото, няма да е налице такъв ефект. Ако се приеме, че прихващането е породило своите последици, то договорът за цесия не би бил прекратен, а би се стабилизирало дължимото вземане за цена по същия. Това, че се прогласява относителна недействителност на прихващането, не променя правоотношението, тъй като тази недействителност безспорно урежда отношенията както между Б.та-длъжник по цедираното вземане, така и спрямо цедента, а именно не е настъпил ефект на погасяване, поради което не може да бъде споделен довода на възразилия кредитор, че има неоснователно обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Не може да бъде споделен мотива, че е приложим чл. 61 от ЗБН и чл. 648 от ТЗ, тъй като не се касае за отменителен иск, за да се приеме горната хипотеза. Напротив, ако се приеме, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът – несъстоятелен длъжник дължи и на цедентите стойността на цедираното вземане, то той ще продължава да дължи и непогасения чрез прихващане кредит към Б.та и категорично не може да се приеме, че има неоснователно разместване на имуществени блага, което да е довело до обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Безспорен в теорията и практиката е характерът на договора за цесия като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея. Със сключване на договора за цесия, т.е. с постигане на С., вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права  по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на кредитора, че договорът за цесия не може да се прекратява след уведомяването на длъжника и горното има характер на уведомление за нова цесия, за което се позовава на подробно цитираното решение на ВКС от 01.07.2005г. по гр.д.№ 1046/2004г., ІІ т.о. На първо място цитираното решение е постановено по стария ГПК и не съставлява задължителна за съдилищата практика, тъй като не е по чл. 290 от ГПК, нито е ТР или ППВС. На второ място по същия спорен процесуален въпрос, а именно възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален/прекратен по взаимно С. на страните - цедент и цесионер или на друго основание, е постановено решение на ВКС по чл. 290 от ГПК под № 291/18.11.2014г. по гр.д.№ 2193/2014г., ІV г.о. на ВКС, което се явява задължителна за съдилищата практика и с което е възприето противното становище, т.е. че соченото от ответника решение на ВКС от 2005г. е неактуално. В самият акт на ВКС се казва следното: „Според решение от 01.07.2005 г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. след като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно С.. С обжалваното решение № 2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд е прието, че договорът за цесия може да бъде развален при неизпълнение. Правилно е второто разрешение. С развалянето на договора се прекратява действието му. Всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде развален“. Както изрично сочат и самите възразили кредитори, прекратяването на договора за цесия е с обратна С., т.е. последиците са, че вземането не е прехвърлено на цесионера, а се връща в патримонуима на цедента. След като е отпаднал договора за цесия, то процесното прехвърлено вземане е отново в патримониума на цедентите и длъжник по същото, след като не е настъпил погасителния ефект на прихващането, ще е „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Разпоредбата на чл. 57, ал.2 от ЗЗД, на която се позовава кредитора, е неприложима, тъй като не се касае за прехвърлена погинала вещ, а за цедирано вземане, което обаче, при прекратяване на договора за цесия ще се върне автоматично в патримониума на цедента. Това дали възразилият кредитор е предявил вземането си към „КТБ“ АД и дали същото е прието, като на много други цеденти под условие, е ирелевантно и не обуславя легитимацията му като кредитор спрямо „Х.е.У.“ АДСИЦ. По отношение на доводите, свързани с решението на VI-8 състав по т.д. 3720/2016г., на което се позовава кредитора, което първо няма данни да е влязло в С., тъй като не е представен заверен препис от същото, то същото не формира СПН относно дължимо вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ, който не е страна по това дело и не е обвързван от изложените от равен на настоящия по степен съд. Договорът за цесия не е нито с продължително, нито с периодично действие и при прекратяването му, последиците настъпват с обратна С. ex tunc, а не занапред. Реституцията, която следва  по С.та на закона, води до извода, че цеденът отново е титуляр на вземането си. Изключение би било налице, ако в периода от сключване на договора за цесия до неговото прекратяване има изпълнение от страна на длъжника в полза на цесионера, каквото не се твърди и установява. Предвид горното съдът намира, че не се установява да е налице изискуемо и ликвидно вземане на възразилия кредитор спрямо несъстоятелния длъжник, което да произтича от прекратяването на договора за цесия, така както се претендира от страната, поради което по изложените мотиви възражението се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

            4/ възражение вх.№174740/28.12.2017г. подадено от Г.А.П. срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ относно неприемането на предявеното от него вземане в размер на 495 000 /четиристотин деветдесет и пет хиляди/ лева, произтичащо от евентуалното прекратяване с обратно действие на основание чл. 25 от ЗЗД на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2014г и споразумения към него, сключени между него като цедент, и „Х.Е.У.“ АДСИЦ като цесионер. Твърди, че мотивът на синдика за неприемане на вземането му не може да бъде споделен, тъй като с молба с вх. № 111654/25.08.2017г. било предявено вземането, произтичащо от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2014г и споразумения към него, сключени между мен, като цедент, и „Х.Е.У.“ АДСИЦ, като цесионер, представляващо вземането за цената по договора, а предявеното с молба с вх. № 144344/30.10.2017г. вземане е за действителната стойност на прехвърленото с договора за цесия вземане и е друго, различно по вид и алтернативно по основание на приетото. Възразилият кредитор твърди, че с извършеното прихващане на насрещните парични вземания от страна на цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ, направено на 21.11.2014 г., прехвърленото вземане е реализирано, изчерпано и не съществува вече в патримониума на цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ, и последващото прекратяване на договора за прехвърляне на вземане от 01.10.2014 г, независимо от причината за това, не може да доведе до възстановяване на вземането в размера, в който същото е било прехвърлено при сключването на договора за цесия и поради това с прекратяване на договора за цесия поради сбъдване на прекратителното условие, не може да бъде върнато автоматично в патримониума на цедента Г.П., доколкото към момента на прекратяването вземането вече не съществува в патримониума на цесионера. Сочи, че допълнителен аргумент е и обстоятелството, че относителната недействителност, предвидена в ЗБН и която евентуално би настъпила при уважаване на претенциите на синдиците на „К.т.б.“ АД /н/ е хипотеза, различна от абсолютната недействителност, която има действие по отношение на всички и дори прихващането, направено от страна на цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ с процесното вземане, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, респективно чл. 59, ал. 3 от ЗБН, това няма да доведе до връщането на прехвърленото вземане в патрумониума на цедента. Сочи също и че последиците от уважаването на отменителните искове са уредени в чл. 61 от ЗБН, аналогичен на чл. 648 от ТЗ, а именно, че даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор, поради което счита, че при уважаването на иск по чл. 59, ал. 5, съответно по чл.59, ал. 3 от ЗБН, доколкото се касае за насрещни парични вземания, „Х.Е.У.“ АДСИЦ става кредитор на несъстоятелността на Б.та по С.та на законовата разпоредба. Възразилият кредитор счита, че при евентуално сбъдване на прекратително условие, за него ще възникне правото да получи от цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ действителната стойност на прехвърленото вземане, която макар и с паричен еквивалент, представлява друго вземане, различно от прехвърленото вземане и която  се дължи на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, т.е. има характер на обезщетение именно поради това, че вещта (правото) е погинала, поради което и вземането за това обезщетение е различно от вземането, което е погасено поради извършеното прихващане. Предвид подробно изложените аргументи претендира изменение на списъка и включване на вземането му като прието. При разглеждане на възражението, поддържа същото чрез процесуалния си представител – адв. Ф., като излага и доводи в писмени бележки.

Длъжникът „Х.е.У.“ АД / в несъстоятелност/ чрез назначения особен представител –адв. С.М., като счита възражението за неоснователно. Поддържа, че за кредитора не е налице изискуемо ликвидно вземане, нито за синдика са били налице предпоставки да приеме алтернативното вземане под условие, тъй като няма наличие на никакви започнати актове, волеизявления или производства, които да обуславят задължение на синдика да приеме при алтернативно условие вземанията на възразилия кредитор.

Синдикът К. е изложил мотиви по възражението в подробно писмено становище от 12.01.2018г., като сочи, че възражението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Твърди, че единственото вземане на кредитора, което е договорено с договора за цесия и допълнителните споразумения към него е това, което е прието от синдика със списъка по чл. 685, ал.1, от ТЗ, потвърдено с определението на съда произнесено по реда на чл. 692 от ТЗ и е с цена в размер на 913 000 лева. Поддържа, че не може да съществува вземане произтичащо от евентуално прекратяване на договор, тъй като това означава, че и възразилият кредитор приема, че към момента на предявяване на вземането сключеният между страните договор е действащ, поради което не съществува такова вземане, то не е възникнало. Счита, че изградената от възразилия кредитор правна конструкция не води до задължение на „Х.е.у.“ АДСИЦ в претендирания с молбата за предявяване и с възражението размер, тъй като не е нито ликвидна, нито е изискуема, за да може да бъде приета от синдика. Поддържа, че възразилият кредитор е прехвърлил с договора за цесия едно свое вземане, което е над размера на защитеното от закона и е бил наясно, че ако не предприеме някакви действия (в случая цесия) е твърде нищожна възможността да получи вземането си от Б.та в несъстоятелност. Позовава се на уговореното по договора и споразумението, че при  условие, че по някой от предявените искове за недействителност на прихващането, бъде постановено решение, с което бъде уважена претенцията на „КТБ“ в несъстоятелност договорът ще се счита за прекратен с обратно действие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, като ще се счита, че прехвърлителния ефект по отношение на вземането е отпаднал с обратна С. и цесионерът няма да дължи заплащане на договорената продажва цена, както и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Следователно страните при сключване на договора и споразумението изначално са приели, че няма да имат каквито и да било финансови претенции една към друга при неговото прекратяване на основание чл.25 от ЗЗД и поради това не може да бъде възприета новоизложената теза в молбата за предявяване на вземания и възражението, а именно, че цесионерът дължал стойността на вземането на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД. Поддържа и че при прекратяване на договора на основание чл.25, ал.2 от ЗЗД в патримониума иа „Х.е.у.“ АДСИЦ няма да има никакъв положителен резултат, който да води до извода за неоснователно обогатяване или разместване на имуществени блага без правно основание, което да подлежи на връщане. Освен това синдикът счита, че ако бъде прието въпросното вземане на възразилия кредитор в претендирания размер, то това би довело до накърняване на интересите на останалите кредитори на дружеството от същия клас, тъй като независимо по кое от двете дела, заведени от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ бъде постановено решение, е което извършените прихващания бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на Б.та, от една страна ще се възстанови първоначалния размер на задължението на „Х.е.у.“ АДСИЦ по договорите за кредит, което е прието под условие в съставения от синдика списък на основание предявените вземания по чл.685, ал.1 от ТЗ, а от друга ще се дължи и сумата по приетото вземане на възразилия кредитор и по този начин ще се увеличи, с претендирания размер, задлъжнялостта и процентно ще бъде намалено удовлетворяването на останалите кредитори.

Към възражението си кредиторът Г.П. е представил решение от 01.11.2017г. на СГС,VІ-8 състав по т.д.№3720/2016г., което няма данни и отбелязване да е влязло в С., с което в производство по реда на чл. 68 и сл.от ЗБН, съдът е оставил без уважение възражението на кредитора „В.С.У. „Ч.Х.“ срещу решение №ЗБН66-143/18.01.2016г. на синдиците на „КТБ“ АД за включване в списъка на приетите вземания на описаното вземане на кредитора. В мотивите си съдът е приел, че поради извършеното прихващане, цедираното вземане вече не съществува и не би могло да се върне обратно в патримониума на цедента. Решението няма данни да е влязло в С., тъй като не е представен заверен препис.

Съдът констатира служебно след справка по деловодната система, че с определение №38/23.01.2018г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№1164/2017г. е допуснато касационно обжалване на решение №380/20.02.2017г. по т.д.№4334/2016г. на САС, 11 състав, с което е потвърдено решението на СГС, VІ-7 състав от 11.05.2016г. по т.д.№4082/2015г. за отхвърляне на исковете по чл. 59, ал.3 и ал.4 от ЗБН, предявени от „КТБ“ АД / в несъстоятелност/. Следователно към момента спорът относно действителността на прихващанията е висящ и не е приключил с влязъл в С. съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на възразилия кредитор и становището на страните, намира, че възражението е неоснователно. Първият изложен от синдика мотив, че такова вземане на кредитора вече е прието, не може да бъде споделен, макар че с първия списък на вземанията по чл. 685 от ТЗ е прието вземане на този кредитор при описаните условия, които освен влизане в С. на решението по горепосоченото дело, са и сбъдване на условията по договора за цесия и споразуменията към него. Приетото вземане на този кредитор е за заплащане на цената по договора за цесия. Видно от формулираните от същия конструкции в допълнителната молба за предявяване, се сочи вземане, което е различно от това за цената по договора за цесия, а именно твърди се, че произтича от различно основание, поради което не е налице идентичност с приетото вече вземане. Вземането, което кредиторът твърди, че има спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ съобразно изложеното от него произтича от прекратяване на договора за цесия. Кредиторът твърди, че при това прекратяване, нямало да може да настъпят последиците по чл. 25, ал.2 от ЗЗД и той да придобие обратно цедираното си вземане, защото вече с него било извършено прихващане, т.е. вземането било погасено и че имал различно вземане, произтичащо от правилата на неоснователното обогатяване, което вземане е равно по стойност на цедираното от него вземане. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от кредитора доводи. На първо място следва да се има предвид, че страните по договора за цесия и допълнителните споразумения са уговорили изрично помежду си и със С.та на закон, какви ще са последиците при прекратяване на договора за цесия и изрично са посочили, че при сбъдване на прекратителното условие, договорът за цесия ще се прекратява автоматично, като прехвърлителният ефект по отношение на вземането ще се счита отпаднал с обратна С., а цесионерът няма да дължи заплащане на договорената съгласно чл. 7 от договора продажна цена и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Договорната автономия позволява на страните да уговорят помежду си последиците и уговореното между тях има С.та на закон. След като предварително са посочили, че няма да се дължат каквито и да е обезщетения или неустойки, не може да бъде споделена изложената от възразилия кредитор правна конструкция, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът „Х.е.У.“ АДСИЦ ще се е обогатил неоснователно за сметка на цедента и ще му дължи равностойността на цедираното вземане. Разпоредбата на чл. 57, ал.2 от ЗЗД, на която се позовава кредитора, е неприложима, тъй като не се касае за прехвърлена погинала вещ, а за цедирано вземане, което обаче, при прекратяване на договора за цесия ще се върне автоматично в патримониума на цедента. По С.та на закона и по С.та на уговореното при прекратяване на договора за цесия, последиците на същия отпадат с обратна С. и цедираното вземане се връща в патримониума на своя прехвърлител – цедентът, който е възразилия кредитор. Длъжник, обаче, по това вземане не е „Х.е.У.“ АДСИЦ, а „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Не може да бъдат споделени доводите на възразилия кредитор, че вземането било реализирано и погасено, тъй като именно при отпадане на погасителния ефект на извършеното прихващане поради прогласяване недействителност на същото, няма да е налице такъв ефект. Ако се приеме, че прихващането е породило своите последици, то договорът за цесия не би бил прекратен, а би се стабилизирало дължимото вземане за цена по същия. Това, че се прогласява относителна недействителност на прихващането, не променя правоотношението, тъй като тази недействителност безспорно урежда отношенията както между Б.та-длъжник по цедираното вземане, така и спрямо цедента, а именно не е настъпил ефект на погасяване, поради което не може да бъде споделен довода на възразилия кредитор, че има неоснователно обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Не може да бъде споделен мотива, че е приложим чл. 61 от ЗБН и чл. 648 от ТЗ, тъй като не се касае за отменителен иск, за да се приеме горната хипотеза. Напротив, ако се приеме, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът – несъстоятелен длъжник дължи и на цедентите стойността на цедираното вземане, а той ще продължава да дължи и непогасения чрез прихващане кредит към Б.та и категорично не може да се приеме, че има неоснователно разместване на имуществени блага, което да е довело до обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Безспорен в теорията и практиката е характерът на договора за цесия като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея. Със сключване на договора за цесия, т.е. с постигане на С., вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права  по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на кредитора, че договорът за цесия не може да се прекратява след уведомяването на длъжника и горното има характер на уведомление за нова цесия, за което се позовава на подробно цитираното решение на ВКС от 01.07.2005г. по гр.д.№ 1046/2004г., ІІ т.о. На първо място цитираното решение е постановено по стария ГПК и не съставлява задължителна за съдилищата практика, тъй като не е по чл. 290 от ГПК, нито е ТР или ППВС. На второ място по същия спорен процесуален въпрос, а именно възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален/прекратен по взаимно С. на страните - цедент и цесионер или на друго основание, е постановено решение на ВКС по чл. 290 от ГПК под № 291/18.11.2014г. по гр.д.№ 2193/2014г., ІV г.о. на ВКС, което се явява задължителна за съдилищата практика и с което е възприето противното становище, т.е. че соченото от ответника решение на ВКС от 2005г. е неактуално. В самият акт на ВКС се казва следното: „Според решение от 01.07.2005 г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. след като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно С.. С обжалваното решение № 2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд е прието, че договорът за цесия може да бъде развален при неизпълнение. Правилно е второто разрешение. С развалянето на договора се прекратява действието му. Всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде развален“. Както изрично сочат и самите възразили кредитори, прекратяването на договора за цесия е с обратна С., т.е. последиците са, че вземането не е прехвърлено на цесионера, а се връща в патримонуима на цедента. След като е отпаднал договора за цесия, то процесното прехвърлено вземане е отново в патримониума на цедентите и длъжник по същото, след като не е настъпил погасителния ефект на прихващането, ще е „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Това дали възразилият кредитор е предявил вземането си към „КТБ“ АД и дали същото е прието, като на много други цеденти под условие, е ирелевантно и не обуславя легитимацията му като кредитор спрямо „Х.е.У.“ АДСИЦ. По отношение на доводите, свързани с решението на VI-8 състав по т.д. 3720/2016г., на което се позовава кредитора, което първо няма данни да е влязло в С., тъй като не е представен заверен препис от същото, то следва да се има предвид, че същото не формира СПН относно дължимо вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ, който не е страна по това дело и не е обръзван от изложените от равен на настоящия по степен съд. Договорът за цесия не е нито с продължително, нито с периодично действие и при прекратяването му, последиците настъпват с обратна С. ex tunc, а не занапред. Реституцията, която следва  по С.та на закона, води до извода, че цеденът отново е титуляр на вземането си. Изключение би било налице, ако в периода от сключване на договора за цесия до неговото прекратяване има изпълнение от страна на длъжника в полза на цесионера, каквото не се твърди и установява. Предвид горното съдът намира, че не се установява да е налице изискуемо и ликвидно вземане на възразилия кредитор спрямо несъстоятелния длъжник, което да произтича от прекратяването на договора за цесия, така както се претендира от страната, поради което по изложените мотиви възражението се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

5/ възражение вх.№ 174742 от 28.12.2017г., подадено от Я.Т.Т. срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ относно неприемането на предявеното от нея с молба вх. № 143748/30.10.2017 г., вземане в размер на 267 938, 75 щатски долара с левова равностойност 446 793,22 лева, както и 47 000 евро с левова равностойност 91 924, 01 лева, произтичащо от евентуалното прекратяване с обратно действие на основание чл. 25 от ЗЗД на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2014г и споразумения към него. Твърди, че мотивът на синдика за неприемане на вземането й не може да бъде споделен, тъй като с молба с вх. № 111653/25.08.2017г. било предявено вземане, произтичащо от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2014г и споразумения към него, сключени между нея като цедент, и „Х.Е.У.“ АДСИЦ, като цесионер, представляващо вземането за цената по договора, а предявеното с допълнителната молба вземане е за действителната стойност на прехвърленото с договора за цесия вземане и е друго, различно по вид и алтернативно по основание на приетото. Възразилият кредитор твърди, че с извършеното прихващане на насрещните парични вземания от страна на цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ, направено с изявление с вх. № 12315/26.11.2014г., прехвърленото вземане е реализирано, изчерпано и не съществува вече в патримониума на цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ, и последващото прекратяване на договора за прехвърляне на вземане от 01.10.2014 г, независимо от причината за това, не може да доведе до възстановяване на вземането в размера, в който същото е било прехвърлено при сключването на договора за цесия и поради това с прекратяване на договора за цесия поради сбъдване на прекратителното условие, не може да бъде върнато автоматично в патримониума на цедента, доколкото към момента на прекратяването вземането вече не съществува в патримониума на цесионера. Сочи, че допълнителен аргумент е и обстоятелството, че относителната недействителност, предвидена в ЗБН и която евентуално би настъпила при уважаване на претенциите на синдиците на „К.т.б.“ АД /н/ е хипотеза, различна от абсолютната недействителност, която има действие по отношение на всички и дори прихващането, направено от страна на цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ с процесното вземане, да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, респективно чл. 59, ал. 3 от ЗБН, това няма да доведе до връщането на прехвърленото вземане в патрумониума на цедента. Сочи също и че последиците от уважаването на отменителните искове са уредени в чл. 61 от ЗБН, аналогичен на чл. 648 от ТЗ, а именно, че даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор, поради което счита, че при уважаването на иск по чл. 59, ал. 5, съответно по чл.59, ал. 3 от ЗБН, доколкото се касае за насрещни парични вземания, „Х.Е.У.“ АДСИЦ става кредитор на несъстоятелността на Б.та по С.та на законовата разпоредба. Възразилият кредитор счита, че при евентуално сбъдване на прекратително условие, за него ще възникне правото да получи от цесионера „Х.Е.У.“ АДСИЦ действителната стойност на прехвърленото вземане, която макар и с паричен еквивалент, представлява друго вземане, различно от прехвърленото вземане и която  се дължи на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, т.е. има характер на обезщетение именно поради това, че вещта (правото) е погинала, поради което и вземането за това обезщетение е различно от вземането, което е погасено поради извършеното прихващане. Предвид подробно изложените аргументи претендира изменение на списъка и включване на вземането й като прието. При разглеждане на възражението поддържа същото чрез процесуалния си представител – адв. Ф. по съображения, подробно изложени в писмени бележки.

Длъжникът „Х.е.У.“ АД / в несъстоятелност/ чрез назначения особен представител –адв. С.М. оспорва възражението като неоснователно. Счита, че за кредитора не е било налице изискуемо ликнидно вземане, нито предпоставки да го приеме под условие, тъй като няма наличие на никакви започнати актове, волеизявления или производства, които да обуславят задължение на синдика при второто алтернативно условие да приеме вземанията на възразилия кредитор.

Синдикът К. е изложил мотиви по възражението в подробно писмено становище от 12.01.2018г., като сочи, че възражението е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Твърди, че единственото вземане на кредитора, което е договорено с договора за цесия и допълнителните споразумения към него е това, което е прието от синдика със списъка по чл. 685, ал.1, от ТЗ, потвърдено с определението на съда произнесено по реда на чл. 692 от ТЗ и е с цена в размер на 913 000 лева. Поддържа, че не може да съществува вземане произтичащо от евентуално прекратяване на договор, тъй като това означава, че и възразилият кредитор приема, че към момента на предявяване на вземането сключеният между страните договор е действащ, поради което не съществува такова вземане, то не е възникнало. Счита, че изградената от възразилия кредитор правна конструкция не води до задължение на „Х.е.у.“ АДСИЦ в претендирания с молбата за предявяване и с възражението размер, тъй като не е нито ликвидна, нито е изискуема, за да може да бъде приета от синдика. Поддържа, че възразилият кредитор е прехвърлил с договора за цесия едно свое вземане, което е над размера на защитеното от закона и е бил наясно, че ако не предприеме някакви действия (в случая цесия) е твърде нищожна възможността да получи вземането си от Б.та в несъстоятелност. Позовава се на уговореното по договора и споразумението, че при  условие, че по някой от предявените искове за недействителност на прихващането, бъде постановено решение, с което бъде уважена претенцията на „КТБ“ в несъстоятелност договорът ще се счита за прекратен с обратно действие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, като ще се счита, че прехвърлителния ефект по отношение на вземането е отпаднал с обратна С. и цесионерът няма да дължи заплащане на договорената продажна цена, както и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Следователно страните при сключване на договора и споразумението изначално са приели, че няма да имат каквито и да било финансови претенции една към друга при неговото прекратяване на основание чл.25 от ЗЗД и поради това не може да бъде възприета новоизложената теза в молбата за предявяване на вземания и възражението, а именно, че цесионерът дължал стойността на вземането на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД. Поддържа и че при прекратяване на договора на основание чл.25, ал.2 от ЗЗД в патримониума на „Х.е.у.“ АДСИЦ няма да има никакъв положителен резултат, който да води до извода за неоснователно обогатяване или разместване на имуществени блага без правно основание, което да подлежи на връщане. Освен това синдикът счита, че ако бъде прието въпросното вземане на възразилия кредитор в претендирания размер, то това би довело до накърняване на интересите на останалите кредитори на дружеството от същия клас, тъй като независимо по кое от двете дела, заведени от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ бъде постановено решение, е което извършените прихващания бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на Б.та, от една страна ще се възстанови първоначалния размер на задължението на „Х.е.у.“ АДСИЦ по договорите за кредит, което е прието под условие в съставения от синдика списък на основание предявените вземания по чл.685, ал.1 от ТЗ, а от друга ще се дължи и сумата по приетото вземане на възразилия кредитор и по този начин ще се увеличи, с претендирания размер, задлъжнялостта и процентно ще бъде намалено удовлетворяването на останалите кредитори.

Съдът констатира служебно след справка по деловодната система, че с определение №38/23.01.2018г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№1164/2017г. е допуснато касационно обжалване на решение №380/20.02.2017г. по т.д.№4334/2016г. на САС, 11 състав, с което е потвърдено решението на СГС, VІ-7 състав от 11.05.2016г. по т.д.№4082/2015г. за отхвърляне на исковете по чл. 59, ал.3 и ал.4 от ЗБН, предявени от „КТБ“ АД / в несъстоятелност/. Следователно към момента спорът относно действителността на прихващанията е висящ и не е приключил с влязъл в С. съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на възразилия кредитор и становището на страните, намира, че възражението е неоснователно. Първият изложен от синдика мотив, че такова вземане на кредитора вече е прието, не може да бъде споделен, макар че с първия списък на вземанията по чл. 685 от ТЗ е прието вземане на този кредитор при описаните условия, които освен влизане в С. на решението по горепосоченото дело, са и сбъдване на условията по договора за цесия и споразуменията към него. Приетото вземане на този кредитор е за заплащане на цената по договора за цесия. Видно от формулираните от същия конструкции в допълнителната молба за предявяване, се сочи вземане, което е различно от това за цената по договора за цесия, а именно твърди се, че произтича от различно основание, поради което не е налице идентичност с приетото вече вземане. Вземането, което кредиторът твърди, че има спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ съобразно изложеното от него произтича от прекратяване на договора за цесия. Кредиторът твърди, че при това прекратяване, нямало да може да настъпят последиците по чл. 25, ал.2 от ЗЗД и той да придобие обратно цедираното си вземане, защото вече с него било извършено прихващане, т.е. вземането било погасено и че имал различно вземане, произтичащо от правилата на неоснователното обогатяване, което вземане е равно по стойност на цедираното от него вземане. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от кредитора доводи. На първо място следва да се има предвид, че страните по договора за цесия и допълнителните споразумения са уговорили изрично помежду си и със С.та на закон, какви ще са последиците при прекратяване на договора за цесия и изрично са посочили, че при сбъдване на прекратителното условие, договорът за цесия ще се прекратява автоматично, като прехвърлителният ефект по отношение на вземането ще се счита отпаднал с обратна С., а цесионерът няма да дължи заплащане на договорената съгласно чл. 7 от договора продажна цена и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Договорната автономия позволява на страните да уговорят помежду си последиците и уговореното между тях има С.та на закон. След като предварително са посочили, че няма да се дължат каквито и да е обезщетения или неустойки, не може да бъде споделена изложената от възразилия кредитор правна конструкция, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът „Х.е.У.“ АДСИЦ ще се е обогатил неоснователно за сметка на цедента и ще му дължи равностойността на цедираното вземане. Разпоредбата на чл. 57, ал.2 от ЗЗД, на която се позовава кредитора, е неприложима, тъй като не се касае за прехвърлена погинала вещ, а за цедирано вземане, което обаче, при прекратяване на договора за цесия ще се върне автоматично в патримониума на цедента. По С.та на закона и по С.та на уговореното при прекратяване на договора за цесия, последиците на същия отпадат с обратна С. и цедираното вземане се връща в патримониума на своя прехвърлител – цедентът, който е възразилия кредитор. Длъжник, обаче, по това вземане не е „Х.е.У.“ АДСИЦ, а „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Не може да бъдат споделени доводите на възразилия кредитор, че вземането било реализирано и погасено, тъй като именно при отпадане на погасителния ефект на извършеното прихващане поради прогласяване недействителност на същото, няма да е налице такъв ефект. Ако се приеме, че прихващането е породило своите последици, то договорът за цесия не би бил прекратен, а би се стабилизирало дължимото вземане за цена по същия. Това, че се прогласява относителна недействителност на прихващането, не променя правоотношението, тъй като тази недействителност безспорно урежда отношенията както между Б.та-длъжник по цедираното вземане, така и спрямо цедента, а именно не е настъпил ефект на погасяване, поради което не може да бъде споделен довода на възразилия кредитор, че има неоснователно обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Не може да бъде споделен мотива, че е приложим чл. 61 от ЗБН и чл. 648 от ТЗ, тъй като не се касае за отменителен иск, за да се приеме горната хипотеза. Напротив, ако се приеме, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът – несъстоятелен длъжник дължи и на цедентите стойността на цедираното вземане, а той ще продължава да дължи и непогасения чрез прихващане кредит към Б.та и категорично не може да се приеме, че има неоснователно разместване на имуществени блага, което да е довело до обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Безспорен в теорията и практиката е характерът на договора за цесия като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея. Със сключване на договора за цесия, т.е. с постигане на С., вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на кредитора, че договорът за цесия не може да се прекратява след уведомяването на длъжника и горното има характер на уведомление за нова цесия, за което се позовава на подробно цитираното решение на ВКС от 01.07.2005г. по гр.д.№ 1046/2004г., ІІ т.о. На първо място цитираното решение е постановено по стария ГПК и не съставлява задължителна за съдилищата практика, тъй като не е по чл. 290 от ГПК, нито е ТР или ППВС. На второ място по същия спорен процесуален въпрос, а именно възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален/прекратен по взаимно С. на страните - цедент и цесионер или на друго основание, е постановено решение на ВКС по чл. 290 от ГПК под № 291/18.11.2014г. по гр.д.№ 2193/2014г., ІV г.о. на ВКС, което се явява задължителна за съдилищата практика и с което е възприето противното становище, т.е. че соченото от ответника решение на ВКС от 2005г. е неактуално. В самият акт на ВКС се казва следното: „Според решение от 01.07.2005 г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. след като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно С.. С обжалваното решение № 2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд е прието, че договорът за цесия може да бъде развален при неизпълнение. Правилно е второто разрешение. С развалянето на договора се прекратява действието му. Всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде развален“. Както изрично сочат и самите възразили кредитори, прекратяването на договора за цесия е с обратна С., т.е. последиците са, че вземането не е прехвърлено на цесионера, а се връща в патримонуима на цедента. След като е отпаднал договора за цесия, то процесното прехвърлено вземане е отново в патримониума на цедентите и длъжник по същото, след като не е настъпил погасителния ефект на прихващането, ще е „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Това дали възразилият кредитор е предявил вземането си към „КТБ“ АД и дали същото е прието, като на много други цеденти под условие, е ирелевантно и не обуславя легитимацията му като кредитор спрямо „Х.е.У.“ АДСИЦ. По отношение на доводите, свързани с решението на VI-8 състав по т.д. 3720/2016г., на което се позовава кредитора, което първо няма данни да е влязло в С., тъй като не е представен заверен препис от същото, то следва да се има предвид, че същото не формира СПН относно дължимо вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ, който не е страна по това дело и не е обръзван от изложените от равен на настоящия по степен съд. Договорът за цесия не е нито с продължително, нито с периодично действие и при прекратяването му, последиците настъпват с обратна С. ex tunc, а не занапред. Реституцията, която следва  по С.та на закона, води до извода, че цеденът отново е титуляр на вземането си. Изключение би било налице, ако в периода от сключване на договора за цесия до неговото прекратяване има изпълнение от страна на длъжника в полза на цесионера, каквото не се твърди и установява. Предвид горното съдът намира, че не се установява да е налице изискуемо и ликвидно вземане на възразилия кредитор спрямо несъстоятелния длъжник, което да произтича от прекратяването на договора за цесия, така както се претендира от страната, поради което по изложените мотиви възражението се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

6/ възражение вх.№ 173736 от 22.12.2017г. подадено от „Е.П.П.”АД срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД. Възразилият кредитор сочи, че вземането му представлява сума за неплатена електро енергия, като е било образувано частно гражданско дело пред Софийски районен съд. Заповедното производство е завършило с влизане в С. на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора, като този акт на съда е влязъл в законна С. след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Поради което счита, че не попада в хипотезата на чл.685 от ТЗ, а е приложим режима на чл.688, ал. 3 от ТЗ, при което преклузивният срок по чл.688, ал.1 от ТЗ не намира приложение, защото в чл. 688, ал.1 от ТЗ е посочено, че след изтичане на допълнителния двумесечен срок не могат да се предявяват вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Счита, че въпреки че процесното вземане е възникнало преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, същото е било предмет на съдебно установяване, чийто краен акт е постановен след откриване на производството, поради което вземането е предявено по чл.688, ал.3 от ТЗ. Според възразилия кредитор в този случай, доколкото вземането е присъден с акт, който е постановен след датата на откриване на производството по несъстоятелност се приравнява на случаите на вземания възникнали след датата на откриване на производството. Предвид горното счита, че становището на синдика е незаконосъобразно и вземането му следва да бъде прието.

            Длъжникът „Х.е.У.“ АД / в несъстоятелност/ чрез назначения особен представител –адв. С.М. счита, че възражението е неоснователно, тъй като вземанията са просрочени и правилно синдикът не ги е приел.

Синдикът К. е изложил мотиви по възражението в подробно писмено становище от 10.01.2018г., като счита, че същото е неоснователно. Твърди, че разпоредбата на чл. 617, ал.1 от ТЗ определя изискуемостта на задълженията на дружеството, като се посочва, че всички парични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Следователно претендираните от кредитора вземания са станали изискуеми на 28.07.2017г., когато е публикувано в ТР решението на съда по т.д.№ 7058 по описа за 2016г. Счита, че не може да бъдат споделени твърденията на кредитора, че вземанията попадали под разпоредбата на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, тъй като били възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Сочи, че вземането е неплатена цена за предоставена електроенергия съгласно издаден изпълнителен лист от 05.10.2017г. по ч. гр. д. №48600/2015г. на СРС 34-ти състав за периода 03.04.2015г. до 03.04.2015г. за обект с клиентски №**********, находящ се в град Варна, както и законна лихва за периода от 18.07.2015г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода14.04.2015г. до 15.06.2017г., както и присъдените разноски. Сочи, че вземането е възникнало през април 2015г. и безспорно е можело и следвало да бъде предявено в сроковете по чл.685, ал.1 от ТЗ или в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ. Пропускането на тези срокове води до невъзможност кредитора да претендира по друг ред вземането си в производството по несъстоятелност. Сочи, че ТЗ не въвежда изискване за предявяване на вземането след сдобиването с изпълнителен лист за него и в този смисъл не е необходимо наличието на такъв за предявяване на вземането. ИЛ служи за изпълнително основание и принудително събиране, но извън производството по несъстоятелност.

Съдът констатира, че „Е.п.п.“ АД с молба, подадена по пощата на 15.11.2017г. е предявил вземания по два изпълнителни листа, издадени от СРС по гр.д.№32118/2016г. и гр.д.048600/2017г. за описаните суми. Приложен е изпълнителен лист от 05.10.2017г., издаден от СРС, 34 състав по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.07.2017г., по дело № 48600/2017г., с което „Х.е.У.“ АД е осъден да заплати на кредитора сумата от 1114,63 лв., представляваща незаплатена електроенергия за периода от 03.04.2015г. до 03.04.2015г. за описания клиентски номер, ведно със законна лихва за периода от 18.07.2017г. до изплащане на вземането, описаните мораторни лихви и разноски. Вторият изпълнителен лист е издаден от СРС, 77 състав от 26.04.2017г.  по неприсъствено решение № 32314/10.02.2017г. по гр.д.№32118/2016г., с което е  „Х.е.У.“ АД е осъден да заплати на кредитора сумата от 326,34 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 726,07 лв. – разноски в заповедното производство. Видно от двата изпълнителни листа се касае за стари вземания, а именно такива, които са възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Обстоятелството кога за вземанията е издаден изпълнителен лист е ирелевантно, тъй като същите възникнат не с удостоверяването им с изпълнителна С. и за кредитора не е била налице пречка да ги предяви в законоустановените срокове. В случая срокът по чл. 685 от ТЗ тече от датата на обявяване на решението за ОПН в ТР и това е 28.07.2017г. и едномесечният срок изтича на 28.08.2017г., а срокът по чл. 688, ал.1 от ТЗ изтича на 28.10.2017г. / събота/, т.е. на първия следващ работен ден – 30.10.2017г. / понеделник/, поради което всички стари вземания е следвало да се предявят до тази дата. Кредиторът не е предявил вземането си в срок и правилно синдикът не го е приел, тъй като не се касае за нововъзникнало вземане. Не могат да бъдат споделени доводите на кредитора, че след като издаването на изпълнителен лист за вземането било след датата на откриване на производството по несъстоятелност, то вземането му се приравнявало на тези по чл. 688, ал.3 от ТЗ. Както се посочи по-горе вземането възниква към момента на своята изискуемост и тя е съответно 2015г., поради което безспорно се касае за старо вземане, независимо от това, кога същото е снабдено с изпълнителен лист. Няма изискване кредиторът да се легитимира с влязла в С. заповед за изпълнение или изпълнителен лист, за да предяви вземането си, поради което не е била налице пречка този кредитор да предяви вземанията си, които безспорно са възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност  и са т.нар.“стари“ вземания в законоустановените срокове. След като не е сторил това, то правото му е преклудирано и правилно синдикът не е приел предявените след изтичане на срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ вземания на този кредитор.

7/ възражение вх.№172560/20.12.2017г. подадено от Н.И.Б. срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД. Възразилата кредиторка твърди, че с молба с вх.№ 144361/30.10.2017г. е предявила вземането си срещу длъжника, което произтича от договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2014г. и допълнително споразумение №1 към него. Сочи, че съгласно § 3 и § 4 от допълнително споразумение № 1 от 01.10.2014 г. към договора за цесия, действието на същия е поставено в зависимост от следното прекратително условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, а именно приключване на производство по предявен срещу цесионера иск чл.59 ал.З и/или чл.59 ал.5 от ЗБН с влязло в С. решение за обявяване за недействително прихващането, при настъпване на което договорът ще се счита автоматично прекратен. В производството по несъстоятелност е прието вземането й в размера на продажната цена по сключения договор за цесия под условие влизане в С. на решение, с което предявеният иск от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ за обявяване относителната недействителност на извършеното прихващане е отхвърлен и осъществяване на договорените условия по договора за цесия и споразуменията към него за настъпване изискуемост за плащане на договорената цена. Възразилият кредитор сочи, че при прекратяване на договора с обратно действие на основание чл.25 от ЗЗД реституцията на престациите би трябвало да настъпи автоматично, т.е. прехвърленото от нея вземане би следвало да се счита автоматично постъпило обратно в патримониум й в целия му размер, но счита, че понеже недействителността на извършеното прихващане е относителна, а не абсолютна и е уредена от закона като такава само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД в несъстоятелност, в отношенията между КТБ АД в несъстоятелност и „Х.Е.У.“ АДСИЦ прихващането остава действително и е произвело действието към което е насочено, а именно погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях. Твърди и че тя е предявила в производството по несъстоятелност на КТБ АД цедираното вземане под условие сбъдване прекратителното условие по договора за цесия, но това вземане не било прието от синдиците на КТБ, защото е погасено чрез извършеното от „Х.Е.У.“ АДСИЦ прихващане, като горното се установявало от възражение ЗБН 66-374/03.09.2015 година и решение ЗБН 66 170/05.02.2016 година. Счита, че при това положение ще е налице неоснователно обогатяване на „Х.Е.У.“ АДСИЦ, и обедняване от нейна страна. Счита, че длъжникът „Х.Е.У.“ АДСИЦ е получил по договора за цесия престация от нея, без да заплати насрещна престация, и се е разпоредил с полученото по договора, не е в състояние да го върне при евентуално прекратяване на договора с обратна С., то той ще дължи стойността на полученото на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Предвид горното счита, че има вземане спрямо длъжника, което е алтернативно на вече приетото под условие, и претендира изменение на акта на синдика и включване на вземането й. В хода на разглеждане на възражението, поддържа същото чрез процесуалния си представител – адв. М., като излага доводи и в писмени бележки.

            Длъжникът „Х.е.У.“ АД / в несъстоятелност/ чрез назначения особен представител –адв. С.М. сочи, че счита, че възражението е неоснователно дотолкова, доколкото то се касае за вземане, което е несъществуващо и не може да бъде предявено. Счита, че ако беше приел такова вземане, с такава правна конструкция синдикът щеше да извърши едно незаконосъобразно действие, тъй като се предявяват само съществуващи вземания, а не хипотетични вземания. Това вземане не произтича нито от някакво изявление, нито от някакво действие, нито от някакъв акт, който е обективиран към настоящия момент в правната действителност, а се презюмират бъдещи обстоятелства, които дори не са започнали, не е започнало производството по тяхното обективиране. Следователно синдикът, ако приеме това вземане, ще превиши правомощията си и не би могъл да приеме вземане под условие, което дори не е ясно от чие изявление и в който момент би могло да се сбъдне.

Синдикът К. е изложил мотиви по възражението в подробно писмено становище от 10.01.2018г., като счита, че възражението е неоснователно. Сочи, че в преобладаваща си част посоченото в т.1 до т.9 от възражението отговарят на действителната фактическа обстановка, но не споделя направените въз основа на горното правни изводи. Твърди, че единственото вземане на кредитора, което е договорено с договора за цесия и допълнителните споразумения към него е това, което е прието от синдика със списъка по чл. 685, ал.1, от ТЗ, потвърдено с определението на съда произнесено по реда на чл. 692 от ТЗ и е с цена в размер на 913 000 лева. Поддържа, че не може да съществува вземане произтичащо от евентуално прекратяване на договор, тъй като това означава, че и възразилият кредитор приема, че към момента на предявяване на вземането сключеният между страните договор е действащ, поради което не съществува такова вземане, то не е възникнало. Счита, че изградената от възразилия кредитор правна конструкция не води до задължение на „Х.е.у.“ АДСИЦ в претендирания с молбата за предявяване и с възражението размер, тъй като не е нито ликвидна, нито е изискуема, за да може да бъде приета от синдика. Поддържа, че възразилият кредитор е прехвърлил с договора за цесия едно свое вземане, което е над размера на защитеното от закона и е бил наясно, че ако не предприеме някакви действия (в случая цесия) е твърде нищожна възможността да получи вземането си от Б.та в несъстоятелност. Позовава се на уговореното по договора и споразумението, че при  условие, че по някой от предявените искове за недействителност на прихващането, бъде постановено решение, с което бъде уважена претенцията на „КТБ“ в несъстоятелност договорът ще се счита за прекратен с обратно действие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, като ще се счита, че прехвърлителния ефект по отношение на вземането е отпаднал с обратна С. и цесионерът няма да дължи заплащане на договорената продажна цена, както и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Следователно страните при сключване на договора и споразумението изначално са приели, че няма да имат каквито и да било финансови претенции една към друга при неговото прекратяване на основание чл.25 от ЗЗД и поради това не може да бъде възприета новоизложената теза в молбата за предявяване на вземания и възражението, а именно, че цесионерът дължал стойността на вземането на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД. Поддържа и че при прекратяване на договора на основание чл.25, ал.2 от ЗЗД в патримониума иа „Х.е.у.“ АДСИЦ няма да има никакъв положителен резултат, който да води до извода за неоснователно обоганяване или разместване на имуществени блага без правно основание, което да подлежи на връщане.

Съдът като обсъди доводите по възражението и становището на страните, намира следното:

Видно от представения с молбата за предявяване на вземането от Н.И.Б., договор за цесия от 01.10.2014г., който е с нотариална заверка от нотариус Р.М., е уговорено в чл. 7 от същия продажна цена в размер на 913 500лв., като в чл. 7 са направени изменения с представеното допълнително споразумение № 1 и същите са в смисъл, че цената се дължи в срок до 6 месеца от осчетоводяване от „КТБ“ АД на операцията по погасяване на задълженията на цесионера и ако в този срок БНБ не отнеме лиценза на Б.та, или в срок от 36 месеца, ако е отнет лиценза, но не е предявен иск по чл. 59 от ЗБН, или в случай, че в рамките на евентуално производство по несъстоятелност с влязло в С. решение бъде отхвърлен иск по чл.59, ал.2 или ал.3 от ЗБН, в тримесечен срок от влизане в С., като изрично е уговорено, че докато трае процеса, цесионерът не се счита в забава по отношение на задължението му за заплащане на цената. В раздел І е уговорено първо прекратително условие, а именно в случай,че Б.та не признае последиците на извършеното прихващане, като уведоми писмено цесионера, че не приема прихващането или в срок от шест месеца от входиране на изявлението за прихващане, не го е снабдила с писмено потвърждение. В параграф 4 изрично е уговорено, че страните се съгласяват, че действието на договора за прехвърляне на вземания е в зависимост от следното прекратително условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД, а именно приключване на производство по предявен срещу цесионера иск по чл.59 от ЗБН с влязло в С. решение за обявяване на недействителността на прихващането, като при сбъдване на това условие, договорът се прекратява автоматично.

Съдът констатира служебно след справка по деловодната система, че с определение №38/23.01.2018г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№1164/2017г. е допуснато касационно обжалване на решение №380/20.02.2017г. по т.д.№4334/2016г. на САС, 11 състав, с което е потвърдено решението на СГС, VІ-7 състав от 11.05.2016г. по т.д.№4082/2015г. за отхвърляне на исковете по чл. 59, ал.3 и ал.4 от ЗБН, предявени от „КТБ“ АД / в несъстоятелност/. Следователно към момента спорът относно действителността на прихващанията е висящ и не е приключил с влязъл в С. съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на възразилия кредитор и становището на страните, намира, че възражението е неоснователно. Първият изложен от синдика мотив, че такова вземане на кредитора вече е прието, не може да бъде споделен, макар че с първия списък на вземанията по чл. 685 от ТЗ е прието вземане на този кредитор при описаните условия, които освен влизане в С. на решението по горепосоченото дело, са и сбъдване на условията по договора за цесия и споразуменията към него. Приетото вземане на този кредитор е за заплащане на цената по договора за цесия. Видно от формулираните от същия конструкции в допълнителната молба за предявяване, се сочи вземане, което е различно от това за цената по договора за цесия, а именно твърди се, че произтича от различно основание, поради което не е налице идентичност с приетото вече вземане. Вземането, което кредиторът твърди, че има спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ съобразно изложеното от него произтича от прекратяване на договора за цесия. Кредиторът твърди, че при това прекратяване, нямало да може да настъпят последиците по чл. 25, ал.2 от ЗЗД и той да придобие обратно цедираното си вземане, защото вече с него било извършено прихващане, т.е. вземането било погасено и че имал различно вземане, произтичащо от правилата на неоснователното обогатяване, което вземане е равно по стойност на цедираното от него вземане. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от кредитора доводи. На първо място следва да се има предвид, че страните по договора за цесия и допълнителните споразумения са уговорили изрично помежду си и със С.та на закон, какви ще са последиците при прекратяване на договора за цесия и изрично са посочили, че при сбъдване на прекратителното условие, договорът за цесия ще се прекратява автоматично, като прехвърлителният ефект по отношение на вземането ще се счита отпаднал с обратна С., а цесионерът няма да дължи заплащане на договорената съгласно чл. 7 от договора продажна цена и никоя от страните няма да дължи каквито и да било неустойки, компенсации или други обезщетения на другата страна. Договорната автономия позволява на страните да уговорят помежду си последиците и уговореното между тях има С.та на закон. След като предварително са посочили, че няма да се дължат каквито и да е обезщетения или неустойки, не може да бъде споделена изложената от възразилия кредитор правна конструкция, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът „Х.е.У.“ АДСИЦ ще се е обогатил неоснователно за сметка на цедента и ще му дължи равностойността на цедираното вземане. Разпоредбата на чл. 57, ал.2 от ЗЗД, на която се позовава кредитора, е неприложима, тъй като не се касае за прехвърлена погинала вещ, а за цедирано вземане, което обаче, при прекратяване на договора за цесия ще се върне автоматично в патримониума на цедента. По С.та на закона и по С.та на уговореното при прекратяване на договора за цесия, последиците на същия отпадат с обратна С. и цедираното вземане се връща в патримониума на своя прехвърлител – цедентът, който е възразилия кредитор. Длъжник, обаче, по това вземане не е „Х.е.У.“ АДСИЦ, а „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Не може да бъдат споделени доводите на възразилия кредитор, че вземането било реализирано и погасено, тъй като именно при отпадане на погасителния ефект на извършеното прихващане поради прогласяване недействителност на същото, няма да е налице такъв ефект. Ако се приеме, че прихващането е породило своите последици, то договорът за цесия не би бил прекратен, а би се стабилизирало дължимото вземане за цена по същия. Това, че се прогласява относителна недействителност на прихващането, не променя правоотношението, тъй като тази недействителност безспорно урежда отношенията както между Б.та-длъжник по цедираното вземане, така и спрямо цедента, а именно не е настъпил ефект на погасяване, поради което не може да бъде споделен довода на възразилия кредитор, че има неоснователно обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Не може да бъде споделен мотива, че е приложим чл. 61 от ЗБН и чл. 648 от ТЗ, тъй като не се касае за отменителен иск, за да се приеме горната хипотеза. Напротив, ако се приеме, че при прекратяване на договора за цесия, цесионерът – несъстоятелен длъжник дължи и на цедентите стойността на цедираното вземане, а той ще продължава да дължи и непогасения чрез прихващане кредит към Б.та и категорично не може да се приеме, че има неоснователно разместване на имуществени блага, което да е довело до обогатяване на „Х.е.У.“ АДСИЦ. Безспорен в теорията и практиката е характерът на договора за цесия като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея. Със сключване на договора за цесия, т.е. с постигане на С., вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права  по аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на кредитора, че договорът за цесия не може да се прекратява след уведомяването на длъжника и горното има характер на уведомление за нова цесия, за което се позовава на подробно цитираното решение на ВКС от 01.07.2005г. по гр.д.№ 1046/2004г., ІІ т.о. На първо място цитираното решение е постановено по стария ГПК и не съставлява задължителна за съдилищата практика, тъй като не е по чл. 290 от ГПК, нито е ТР или ППВС. На второ място по същия спорен процесуален въпрос, а именно възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален/прекратен по взаимно С. на страните - цедент и цесионер или на друго основание, е постановено решение на ВКС по чл. 290 от ГПК под № 291/18.11.2014г. по гр.д.№ 2193/2014г., ІV г.о. на ВКС, което се явява задължителна за съдилищата практика и с което е възприето противното становище, т.е. че соченото от ответника решение на ВКС от 2005г. е неактуално. В самият акт на ВКС се казва следното: „Според решение от 01.07.2005 г. по гр. дело № 1046/2004 г. на ВКС, II т.о. след като длъжникът е уведомен от цедента - предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно С.. С обжалваното решение № 2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд е прието, че договорът за цесия може да бъде развален при неизпълнение. Правилно е второто разрешение. С развалянето на договора се прекратява действието му. Всеки действителен двустранен договор, който не е прекратен на друго основание, включително и възмездният договор за цесия, може да бъде развален“. Както изрично сочат и самите възразили кредитори, прекратяването на договора за цесия е с обратна С., т.е. последиците са, че вземането не е прехвърлено на цесионера, а се връща в патримонуима на цедента. След като е отпаднал договора за цесия, то процесното прехвърлено вземане е отново в патримониума на цедентите и длъжник по същото, след като не е настъпил погасителния ефект на прихващането, ще е „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност/. Това дали възразилият кредитор е предявил вземането си към „КТБ“ АД и дали същото е прието, като на много други цеденти под условие, е ирелевантно и не обуславя легитимацията му като кредитор спрямо „Х.е.У.“ АДСИЦ. По отношение на доводите, свързани с решението на VI-8 състав по т.д. 3720/2016г., на което се позовава кредитора, което първо няма данни да е влязло в С., тъй като не е представен заверен препис от същото, то следва да се има предвид, че същото не формира СПН относно дължимо вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Х.е.У.“ АДСИЦ, който не е страна по това дело и не е обвързан от изложените от равен на настоящия по степен съд. Договорът за цесия не е нито с продължително, нито с периодично действие и при прекратяването му, последиците настъпват с обратна С. ex tunc, а не занапред. Реституцията, която следва  по С.та на закона, води до извода, че цедентът отново е титуляр на вземането си. Изключение би било налице, ако в периода от сключване на договора за цесия до неговото прекратяване има изпълнение от страна на длъжника в полза на цесионера, каквото не се твърди и установява. Предвид горното съдът намира, че не се установява да е налице изискуемо и ликвидно вземане на възразилия кредитор спрямо несъстоятелния длъжник, което да произтича от прекратяването на договора за цесия, така както се претендира от страната, поради което по изложените мотиви възражението се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

8/ възражение вх.№174781/29.12.2017г. подадено от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу списъка на приетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, относно вземанията на кредитора вземанията на „Е.” ЕООД, които са главници в размер на 74 400 лв.,законна лихва върху тях от посочената дата, а също се възразява и срещу поредността на приетото вземане. Възразилият кредитор сочи, че като основание за възникването на посочените вземания се твърдят два броя договори за прехвърляне на вземания от 10.08.2017 г., с които кредиторът е придобил вземания на М.К.Ц. и В.Л.Ц., а като обезпечение на вземанията синдикът е приел два броя договорни ипотеки, подробно индивидуализирани в списъка. Твърди, че видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 41, том. III, рег. № 669, дело № 30/2015 г., издаден от К.И.- нотариус с район на действие Районен съд - Варна „Х.Е.У.“ АД е учредило договорна ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на вземания на М.К.Ц. по Договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2014 г. и два броя допълнителни споразумения към него, но само до размера от 120 000 лв. В ипотеката не е посочено, че се обезпечават и вземания за лихви върху посочената сума. Аналогично твърди, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 42, том. I, рег. № 671, дело № 31/2015 г., издаден от К.И.- нотариус с район на действие Районен съд - Варна „Х.Е.У.“ АД е учредило договорна ипотека върху свой недвижим имот за обезпечаване на вземания на В.Л.Ц. по договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2014 г. и два броя допълнителни споразумения към него, но само до размера от 28 800 лв., като твърди, че в ипотеката не е посочено, че се обезпечават и вземания за лихви върху посочената сума. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането до размера на сумата, за която е извършено вписването, с оглед на което вземанията на кредитора по описаните по-горе договори за прехвърляне на вземания са обезпечени само до размерите, посочени в нотариалните актове за учредяване на договорни ипотеки, а именно до 148 800 лв. Доколкото в ипотеките не е посочено, че вземанията по договорите са лихвоносни, то не следва да бъдат приети като обезпечени и лихвите върху главниците, начислени от 03.10.2016 г. до окончателното погасяване на главниците. Предвид горното счита, че за вземанията на кредитора за главници в размер на 74 400 лв., както и за вземанията за лихви върху приетите главници, начислени от 03.10.2016 г. до окончателното погасяване на главниците следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ за главниците и по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ТЗ — за лихвите в зависимост от момента на възникването им преди или след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника. Със същото възражение кредиторът НАП оспорва и приемането като обезпечени с договорни ипотеки на вземания на „Х.” ЕООД, гр. София, които са главници в размер на 1 195 715,10 лв., включени под № 8 в списъка, както и законната лихва, начислена върху приетите вземания - главници от 03.10.2016 г. до окончателното погасяване, като искането му е да се изключи като обезпечение на включените в списъка на приети вземания вземания на „Х.” ЕООД в размер на 2 189 615,55 лв. главници в размер на 1 195 715,10 лв., включени под № 8 в списъка, както и законната лихва, начислена върху приетите вземания - главници от 03.10.2016 г. до окончателното погасяване на главниците, два броя договорни ипотеки, подробно индивидуализирани в списъка и предвидите поредносгт на удолветворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ за главниците и по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ТЗ - за лихвите в зависимост от момента на възникването им преди или след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Твърди, че основанието за възникването на посочените вземания са два броя договори за прехвърляне на вземания от 23.08.2017 г., с които кредиторът е придобил вземания на И. С.С.и Ц.Н.К., а като обезпечение на вземанията синдикът е приел два броя договорни ипотеки, подробно индивидуализирани в списъка. Поддържа, че видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 40, том. I, рег. № 667, дело № 29/2015 г., издаден от К.И.- нотариус с район на действие Районен съд - Варна „Х.Е.У.“ АД е учредило договорна ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване на вземания на И. С.С.по Договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2014 г. и два броя допълнителни споразумения към него, но само до размера от 527 232 лв., но в ипотеката не е посочено, че се обезпечават и вземания за лихви върху посочената сума. Сочи, че видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 39, том. I, рег. № 665, дело № 28/2015 г., издаден от К.И.- нотариус с район на действие Районен съд - Варна „Х.Е.У.“ АД е учредило договорна ипотека върху свои недвижими имоти за обезпечаване на вземания на Ц.Н.К.по Договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2014 г. и два броя допълнителни споразумения към него, но само до размера от 1 864 200 лв., но в ипотеката също не е посочено, че се обезпечават и вземания за лихви върху посочената сума. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането до размера на сумата, за която е извършено вписването, с оглед на което вземанията на кредитора по описаните по-горе договори за прехвърляне на вземания са обезпечени само до размерите, посочени в нотариалните актове за учредяване на договорни ипотеки, а именно до „Х.” ЕООД лв. Поддържа, че доколкото в ипотеките не е посочено, че вземанията по договорите са лихвоносни, то не следва да бъдат приети като обезпечени и лихвите върху главниците, начислени от 03.10.2016 г. до окончателното погасяване на главниците. Предвид горното счита, че вземанията на кредитора за главници в размер на 1 195 715,10 лв., както и за вземанията за лихви върху приетите главници, начислени от 03.10.2016 г. до окончателното погасяване на главниците следва да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ за главниците и по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ТЗ - за лихвите в зависимост от момента на възникването им преди или след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника.

Длъжникът „Х.е.У.“ АД / в несъстоятелност/ чрез назначения особен представител –адв. С.М. счита възражението за частично основателно. Сочи, че възразилият кредитор е прав, че размерът на обезпечението е до размера в който е определен и който фигурира в самото обезпечение, а именно нотариалния акт за ипотека, но по отношение на лихвите, доколкото в учредената ипотека изрично е посочено, че е за всички вземания, произтичащи от учреденото обезпечение, т.е. и акцесорното задължение за лихви, счита, че лихвите са в обема на обезпечените вземания доколкото произтичат от главното задължение. 

Синдикът К. е изложил мотиви по възражението в подробно писмено становище от 12.01.2018г., като счита, че възражението е неоснователно по подробно изложените мотиви. Синдикът счита, че целият размер на вземанията, както и лихвите към тях до окончателното изплащане, са покрити с учредените ипотеки, защото логиката на учредяването на ипотеката е имота да служи като обезпечение на цялото вземане на кредитора. Поддържа, че в т. II от учредените ипотеки изрично е посочено, че за обезпечаването на вземанията „....произтичащи, дължими и платими при условията на договорите за прехвърляне на вземане, допълнителните споразумения №№1 и 2 към него като се вземат предвид и бъдещите промени в договора, учредени с допълнителните споразумения...“, а във второто допълнително споразумение са уговорени и допълнителни плащания, като според синдика обемът на изпълняемото право се определя единствено от изпълнителния титул, който в случая е договорен във второто споразумение, като последният по-никакъв начин не е обвързан от сумите, които фигурират в ипотечните актове. Относно възражението за поредността на вземането, счита, че във фазата по оспорване на списъците това възражение не следва да се разглежда и списъка следва на не бъде променян в тази му част.

Кредиторите с оспорени вземания – „Е. – МТМ“ ЕООД и „Х.“ ЕООД оспорват възражението като неоснователно чрез процесуалния си представител – адв. К. като излагат подробни доводи и в писмени бележки. Оспорват, че посочването на поредността на вземането не е обвързваща на този етап от производството и предвид възможната динамика спрямо вземанията едва при изготвянето на сметката за разпределение и възраженията срещу нея би могло да се обсъждат възраженията на кредитора НАП. Освен това сочи, че ипотеките възпроизвеждат условията на сключените договори и обезпечеват вземанията, така както са уговорени по тях и по анексите. Сочи, че в случая в договора за цесия не е уговорена и не се търси възнаградителна лихва, а се касае за условията за настъпване на падежа на вземанията. Сочи, че това, че е налице изменение на задължението в резултат на една санкционна клауза при едно бъдещо несигурно събитие, което страните не са предвидили с отделен запис в ипотечния акт, не препятства удовлетворяването им, тъй като има общо препращане към анексите и договора.

Съдът като обсъди доводите по възражението и становището на страните, намира следното:

С молбата за предявяване на вземания подадена от „Е.“ ЕООД, на 26.10.2017. с вх.№ 142918 е предявено вземане в размер на 223 200 лева произтичащо от главница по договор за прехвърляне на вземане от 10.08.2017г. сключен между „Е.“ ЕООД ЕИК ********като цесионер и М.К.Ц. като цедент, която е прехвърлила вземането си, произтичащо от договор за цесия от 03.11.2014 г., сключен между нея като цедент и „Х.е.У.“ АДСИЦ като цесионер, допълнително споразумение №1 от 03.11.2014г. и такова от 20.04.2015г., и договор за прехвърляне на вземане от 10.08.2017г. сключен между „Е.“ ЕООД ЕИК ********като цесионер и В.Л.Ц. като цедент, който е прехвърлил вземането си произтичащо от договор за цесия от 03.11.2014 г, сключен между него като цедент и „Х.е.У.“ АДСИЦ като цесионер, допълнително споразумение №1 от 03.11.2014г. и такова от 20.04.2015г. За обезпечаване на вземането е учредена първа по ред ипотека, учредена с НА за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията -гр. Варна, НА №,41, том I, рег. 669, дело №30 от 22.04.2015г., дв.вх. рег. 8750 от 22.04.2015г., акт.№136, том III, дело №4666/15г. и; Първа по ред ипотека, учредена с НА за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията -гр. Варна, НА №42,том № I, рег. 671, дело №31 от 22.04.2015г., дв.вх. рег. 8765 от 22.04.2015г., акт.№138, том III, дело №4678/15г. Видно от записаното в нотариалния акт за учредяване на ипотека обезпеченото вземане на М.Ц.е описано в т.2 по следния начин: вземания за цената в размер на 120 000 лв., произтичащи от договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2014г.,и двете описани допълнителни споразумения. По отношение на ипотеката за вземането на В.Л.Ц., също е посочено, че се обезпечава вземане за цената в размер на 28 800 лв., произтичащо, дължимо и платимо при условията на договора за цесия от 03.11.2014г. и двете допълнителни споразумения.

С молбата за предявяване на вземания подадена от „Х.“ ЕООД, на 26.10.2017г., с вх.№ 142920 е предявено вземане в размер на 3 587 147,10 лева, произтичащо от главница по договор за прехвърляне на вземане от 23.08.2017г. сключен между „Х.“ ЕООД, ЕИК ********* като цесионер и И. С.С.като цедент, който е прехвърлил вземането си произтичащо от договор за цесия от 03.11.2014 г. сключен между него като Цедент и „Х.е.У.“ АДСИЦ като цесионер, допълнително споразумение №1 от 03.11.2014г. и такова от 20.04.2015г. и договор за прехвърляне на вземане от 23.08.2017г. сключен между „Х.“ ЕООД ЕИК ********* като цесионер и Ц.Н.К.като цедент, която е прехвърлила вземането си произтичащо от договор за цесия от 03.11.2014 г. сключен между нея като цедент и „Х.е.У.“ АДСИЦ като цесионер, допълнително споразумение №1 от 03.11.2014г. и такова от 20.04.2015г. За обезпечаване на вземането е Първа по ред ипотека, учредена с НА за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията -гр. Варна, НА №39,том №1, рег. 665, дело №28 от 22.04.2015г., дв.вх. рег. №8770 от 22.04.2015г., акт.№140, том III, дело №4681/15г.; Първа по ред ипотека, учредена с НА за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията -гр. Барна, НА №40,том №1, рег. 667, дело №29 от 22.04.2015г., дв.вх. рег. №8768 от 22.04.2015г., акт.№139, том III, дело №4680/15г. Видно от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в полза на кредитора Цецка Крюгер, в т. 2 е посочено, че ипотеката се учредява за обезпечаване на всички вземания на кредитора Ц.К.от длъжника „Х.е.У.“ АД за цената в размер на 1 864 200 лв., произтичащи и платими при условията на договора за прехвърляне на вземания от 03.11.2014г. и двете описани споразумения. Аналогично е посочено в нотариалния акт за ипотека за вземането на И. Стоянов Стоянов, където е посочено, че се обезпечават вземанията в размер на 527 232 лв., дължими и платими при условията на договора за цесия от 03.11.2014г. и описаните допълнителни споразумения.

Съдът намира за неоснователни доводите на кредиторите с оспорени вземания, заявени чрез адв. К., че възражението е недопустимо, тъй като се оспорва не самото вземане като основание и размер, а привилегията му. Налице е практика на ВКС и другите съдилища, че възражение на кредитор е допустимо и само срещу поредността на удовлетворяване на вземането на друг кредитор, когато тя е посочена в съставения от синдика списък на приетите вземания, независимо от това, че фактически тя ще се реализира при евентуална продажба на имуществото. В този смисъл изрично е определение № 374/13.06.2014г. на ВКС по ч.т.д.№599/2014г., ІІ т.о. и др., в което изрично се посочва, че „правото на кредитора да направи писмено възражение срещу прието или неприето вземане и впоследствие да предяви иск за установяване несъществуването на вземането, включва не само правото на възражение срещу основанието или размера на вземането, но и възражение срещу привилегиите и обезпеченията“. Следователно възражението относно това дали цялото прието вземане е обезпечено или само част от същото е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. В случая видно от четирите представени договора за учредяване на ипотека е вписано, че се обезпечава вземане на цедента за цената на прехвърленото по договора за цесия вземане, без да е посочено, че е лихвоносно, като са посочени конкретни размери в четирите акта, които са по-ниски от тези, посочени в договорите за последваща цесия, с които се легитимират двамата кредитори „Е.“ ЕООД и „Х.“ ЕООД. След като при първоначалното учредяване на ипотеката, вземането е ограничено до посочения размер, последващото цедиране на вземания не би могло да доведе до разширяване на сумата на вземането, независимо от другите промени на същото. Следователно при учредяване на ипотеката волята е била за обезпечение само на описаните вземания, които са точно посочени по размер и са за цената по договора за цесия. Други вземания, дори и да произтичат от договорите за цесия и допълнителните споразумения с размер на самото цедирано вземане не са обезпечени с така вписаната ипотека, поради което не биха могли да се ползват от привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ. Предвид горното съдът намира, че възражението на кредитора НАП е основателно и следва да бъде уважено, като посочената в списъка на приетите вземания поредност по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ важи само за вписания обезпечен размер на вземането по договора за ипотека, а за разликата до пълния предявен и приет от синдика размер, същото следва да е необезпечено, с поредност по чл. 722, ал.1, т.8 от ТЗ. С оглед установяването, че в нотариалните актове за ипотека вземанията не е посочено да са лихвоносни, независимо от това дали се касае за възнаградителна или законна лихва, такава не е упомената, то съдът намира, че възражението на НАП е основателно и в частта относно вземанията за законна лихва, още повече, че съдът намира, че изложените от молителя, предявил вземанията си твърдения относно началната дата на изискуемост, а именно 03.10.2016г. не се споделят от съда. Предвид горното обезпеченото вземане на кредитора „Е. МТМ“ ЕООД с поредност по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ следва да е в размер на 148 800 лв., а за разликата до пълния приет размер от 223 200 лв. или сумата от 74 400 лв. – главница, вземането следва да е с поредност по т.8, като бъде хирографарен кредитор и по отношение на вземането за законна лихва от 03.10.2016г., а по отношение на вземането на „Х.“ ЕООД, обезпеченият размер на главница по вземането е посочения в акта за ипотека общо в размер на 2 391 432 лв., но за останалата част от приетата главница до размер от 3 587 147,10 лв. съдът намира, че възражението е основателно и за тази сума и за лихвите следва да се приеме поредност по чл. 722, ал.1, т.8 и т.9 от ТЗ. В този смисъл по възражението на НАП следва да се измени списъка на приетите вземания.

Останалите възражения съдът намира, че са неоснователни  и следва да бъдат отхвърлени.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ списъка на приетите предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ вземания спрямо длъжника „Х.е.у.“ АДСИЦ, обявен в ТР на 19.12.2017г., по следния начин:

1/ по възражение с вх.№174781/29.12.2017г. подадено от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ срещу списъка на приетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, относно вземанията на кредитора вземанията на „Е.” ЕООД, обезпеченото вземане на кредитора „Е. МТМ“ ЕООД с поредност по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ е в размер на 148 800 лв., а за разликата до пълния приет размер от 223 200 лв. или сумата от 74 400 лв. – главница, вземането следва да е с поредност по чл.722, ал.1 т.8 от ТЗ, като кредиторът се счита хирографарен и по отношение на вземането за законна лихва от 03.10.2016г. с поредност по чл. 722, ал.1 т.8 и/или т.9 от ТЗ / за лихвите след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника/, а по отношение на вземанията на кредитора „Х.“ ЕООД, обезпеченият размер на главница по вземането е общо в размер на 2 391 432 лв., като само за този размер поредността е по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ, но за останалата част от приетата главница до размер от 3 587 147,10 лв. или за сумата от 1 195 715,10 лв., както и за законна лихва, считано от 03.10.2016г. следва да впише поредност по чл. 722, ал.1, т.8 и т.9 от ТЗ / за лихвите след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника/.

ОТХВЪРЛЯ възражението с вх.№172973/21.12.2017г., подадено от „В.С.У.-Ч.Х.“ ЕИК *******с адрес – гр.Варна, район Приморски, КК „Чайка“, ул.“Ангел Славчев“, срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ относно неприетите вземания, предявени с молба с вх.№145591/01.11.2017г.

ОТХВЪРЛЯ възражение с вх.№ 174020/22.12.2017г., подадено от К.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу неприемането на вземането му, предявено с молба с вх.№143745/30.10.2017г., в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ евро с левова равностойност 68 454,05 /шестдесет и осем хиляди четиристотин петдесет и четири лева и пет стотинки/, произтичащо от евентуалното прекратяване с обратно действие на основание чл. 25 от ЗЗД на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 03.11.2014г и споразумения към него.

ОТХВЪРЛЯ възражение с вх.175137/29.12.2017г., подадено от Г.М.Л., ЕГН **********, с адрес ***, срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ относно неприемането на предявеното от него с допълнителна молба с вх.№ 144851/ 31.10.2017г. вземане в размер на  сумата от 985 000 щ.д. с левова равностойност в размер на 1 647 422,35 по курса на БНБ.

ОТХВЪРЛЯ възражение с вх.№174740/28.12.2017г. подадено от Г.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ относно неприемането на предявеното от него вземане с молба с вх.№144344/30.10.2017г. в размер на 495 000 /четиристотин деветдесет и пет хиляди/ лева, произтичащо от евентуалното прекратяване с обратно действие на основание чл. 25 от ЗЗД на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2014г и споразумения към него.

ОТХВЪРЛЯ възражение с вх.№ 174742 от 28.12.2017г., подадено от Я.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ относно неприемането на предявеното от нея с молба вх. № 143748/30.10.2017 г., вземане в размер на 267 938, 75 щатски долара с левова равностойност 446 793,22 лева, както и 47 000 евро с левова равностойност 91 924, 01 лева, произтичащо от евентуалното прекратяване с обратно действие на основание чл. 25 от ЗЗД на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2014г и споразумения към него.

ОТХВЪРЛЯ възражение вх.№ 173736 от 22.12.2017г. подадено от „Е.П.П.”АД, ЕИК *********, с адрес *** тауърс-Г“  срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АДСИЦ относно неприети негови вземания, предявени с молба по пощата с вх.№153916/16.11.2017г. с п.к. от 15.11.2017г.

ОТХВЪРЛЯ възражение с вх.№172560/20.12.2017г. подадено от Н.И.Б., ЕГН **********,***, срещу списъка на неприетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД относно неприетото й вземане, предявено с молба с вх.№ 144361/30.10.2017г.

ОДОБРЯВА списъците на приетите и неприети вземания, обявени от синдика на „Х.е.У.“ АДСИЦ, в Търговския регистър на 19.12.2017г. под №20171219112238 с горепосочените корекции.

Да се изпрати препис от определението и на синдика.

Определението не подлежи на обжалване. Да се впише в Търговския регистър.

 

                                                                      СЪДИЯ:   

 

Съобщи за изтекли лични данни