Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 111
гр.Габрово,
10.06.2015г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди и петнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря Б.Бобчева, като разгледа
докладваното от съдия Големанова т.д.№2 по описа за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание
чл.124 ГПК във вр. с чл.109 от ЗС.
В исковата молба и допълнителни молби,
във връзка с отстраняване на нередовности, се твърди, че ищците
са собственици на урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град
Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т.
440а -4406 и УПИ VІ, кв31. Правото на собственост върху имота било получено на
деривативно основание - покупко продажба, обективирана в Нот.акт № 86, т.2,
д.237/57г. и договор за покупко продажба на част от недвижим имот №202, т.1,
вх.р/024 от 20.04.2007год. В имота била построена едноетажна постройка - бивш „Цех
за катинари” със застроена площ от 388кв.м., на един етаж, посочена в Акт №25
за общинска собственост като сглобяема конструкция, която съществувала
самостоятелно като кадастрална единица.
Налице било влязло в сила решение по
гр.д.№469/1999год. на Севлиевски районен съд, частично отменено с Решение №339
от 22.01.2001г. по в.гр.д.№ 284/2000г. на Габровски окръжен съд, потвърдено с
Решение № 13 по гр.д. № 1625/2001 на ВКС IV ГO по което по отношение на парцела - предмет на
делото било прието, че е започнала, но не е довършена процедурата по
отчуждаване на имота, не са били проведени процедурите по неговото отчуждаване
за мероприятието за което е бил отреден. Съдът приема, че не било извършено
законосъобразно отчуждаване и този имот бил отнет незаконно. Собствениците не
са загубили собствеността и тя не е преминала към държавата, съответно към
общината, тъй като отрежданията нямат вещноправен ефект, защото влезлите в сила
регулационни планове нямат непосредствено отчуждително действие. Съдът приема,
че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗОСОНИ и промените в чл.2 и чл.5, нова ал.2
от ЗВСНОИ подлежат на възстановяване имущества, отнети без законова основание
или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните
съвети и по тези съображения е постановил, че собствеността на ищците са
941кв.м. от дворното място при посочените граници, като е осъдил ответното
дружество да отстъпи владението и предаде собствеността върху него. Имота не е
отчужден и неговото отнемане не е по установения от закона ред, поради което
следва да се приеме, че възстановяването на собствеността върху него става по
силата на закона.
С Договор за покупко продажба на част
от недвижим имот №202, т.1, с вх. Peг. №.1024 от 20.04.2007год. на АВ Община
Севлиево продава на ищците недвижим имот с площ от 290 кв.м. представляващ част
от новообразуван урегулиран поземлен имот УПИ VI кв. 31 по плана на град
Севлиево, одобрен със Заповед № 389 от 23.08.2000год. на Кмета на Община
Севлиево с граници: север изток - ул. „Табашка” запад -улица с о.т. 440а- 4406
и юг -УПИ V кв. 31. В този имот била построена постройка, представляваща бивш
цех за катинари. Постройката била трайно закрепена и нямала характер на
временно строителство. Липсата на строителни книжа обуславя строителство без
строителни книжа в чужд имот. От справка в държавен архив било установено, че
сградата е построена през 1963год. До 1978год. недвижимия имот се водил по
разписния лист на кооперация „Свобода” по плана за 1959год., след което имота
бил одържавен и предаден на ДПП „Ильо Влаев”, а в последствие на ответното
дружество / Решение от 15.07.1989 год. по ф.д. 156/1989г. на Габровски окръжен
съд/ Съставени били следните актовете за държавна собственост относно този
недвижим имот със сградата както следва: Акт №1347 от 08.07.1981год. на името
на ДПП „Ильо Влаев” който е за всичките му сгради, включително и тези на ТПК „Свобода”,
Акт № 1943 от 1994год. на името на ЕООД „Спектра”, Акт № 25 от 06.11.1996год.
за общинска собственост за ТД „Спектра” ООД - ответното дружество / Решение от
15.07.1989год. по ф.д. 156/1989г. на Габровски окръжен съд/ От посочените
актове се установява, че сградата е построена в парцела през 1963год. без
строителни книжа и документация - т.е. незаконното строителство на сградата е
извършено през 1963год.
Твърди се, че законността на един
строеж се преценява според действащата нормативна уредба към момента на
построяването. Липсата на строителни книжа обуславя строителство без строителни
книжа върху чужд имот, което обуславяло основателността на негаторната
претенция, защото ситуирането на сграда в чужд имот без надлежно разрешение на
собствениците в много сериозна степен препятствало ползването на имота според
предназначението му.
Самото построяване на сградата върху
чужд имот без строителни книжа без значение обема й, нарушава правото на
свободно ползване на имота и процесната сграда въздейства неоснователно над
обема на правото на собственост на ищците, като не им позволява да упражняват
правото си на собственост върху имота в пълен обем. Актуването на сградата в
актовете за държавна собственост не узаконява незаконното строителство нито е
способ за придобиване на собственост върху имот. Макар и узаконяем по
смисъла на чл.226 от ЗУТ незаконния строеж се узаконява на името на собственика
на земята, на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на специален закон. В конкретния случай не можело да се говори за узаконяване
на незаконното строителство на сградата.
Твърди се, че процесната сграда е незаконно
строителство за което освен, че не са налице строителни книжа, собствениците на
имота не са дали съгласие нито са отстъпили право на строеж на друго лице да
построи тази сграда върху тяхната земя и да стане собственик на постройката.
Налице бил правен интерес от признаване правото на собственост върху част от
имота в размер на 388кв.м. върху който е построена сградата - незаконно
строителство и без разрешение за отстъпено право на строеж й от собствениците
на имота - иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Ищците претендират, че са собственици
на земята върху, която е построена сградата - 388кв.м. и която земя
представлява част от урегулирания поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град
Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а -
4406 и УПИ VІ, кв.31. Към настоящия момент
ответника „С.” ЕООД владее и ползва сградата, с което действие възпрепятствал
ищците да упражняват в пълен обем собственическите си права върху част от
имота, върху която е построена сградата, тъй като изградената незаконна сграда
им пречела да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху земята
върху която е изградена тази сграда - т.е. ищците са лишени от упражняване в
пълен обем собственическите си права върху част от този имот, тяхна собственост
в размер на 388кв.м.
Община - Севлиево без съгласие на
собственика на земята продава сградата с договор от 2005год. на купувача по
приватизационната сделка, а именно на ответника „С.” ЕООД. Видно било от акта
за общинска собственост, че няма предишен собственик, което не отговаряло на
истината и в разписните книги съществувал предишния собственик - ищците по
настоящото производство. След осъществената по съдебен ред реституция на имота
Община Севлиево била длъжна да върне имота, както и да отпише построената върху
нея постройка независимо от нейния статут. Общината следвало да отпише и
сградата от актовите книги за собственост на предприятието, което в последствие
приватизира. Сградата била незаконна поради императива на закона, тъй като е
построена без разрешение на собствениците на земята, без отстъпено право на
строеж, без да е извършено отчуждаване или да е направена компенсация на
собствениците.
Необосновано било и твърдението, че
построената сграда е търпим строеж, тъй като липсвали доказателства в тази
насока. Цитирането на законови разпоредби не узаконявало строежа като търпим.
Началника на РДНСК Габрово с писмо изх. № ДК -01-764-00-492 от 10.11.2008 год.
се бил разпоредил да се изследва приложимостта на пар.16, ал.1 от ДР на ЗУТ по
отношение на обекта. Към датата на продажбата на сградата този строеж не бил
узаконен като търпим, а по посочените по горе съображения той се явявал
незаконен
Претендира се да бъде признато за установено по отношение на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, със седалище и
адрес на управление: гр. Севлиево пл.”Свобода” № 1, представлявана от Кмета на Община Севлиево, че А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с
ЕГН **********,*** са СЪСОБСТВЕНИЦИ на частта с площ от - 388кв.м., върху която е изградена масивна едноетажна сграда, представляваща хале
механична обработка, от урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град
Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т.
440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31.
Да бъде
осъден ответника „С.” ЕООД *** с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: град Севлиево, ул. Видима № 35
представлявано от управителя на фирмата- Х.П. Х. да премахне масивна едноетажна сграда, представляваща хале механична
обработка с площ от - 388кв.м.,
построена върху част от имота от 388кв.м. от урегулиран поземлен имот УПИ V,
кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка,
ул. Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31,
собственост на ищците - А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********,***
При
условията на евентуалност да бъде прието, за установено, по отношение на
ответниците ОБЩИНА СЕВЛИЕВО и „С.”
ЕООД ***, че масивна едноетажна сграда, представляваща хале механична
обработка със застроена площ от 388кв.м., представляващ част от урегулиран
поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с
граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VI кв.31, е незаконен
и нетърпим строеж и подлежи на премахване.
Претендират и за направените по делото
разноски.
Ответникът „С. „ ЕООД твърди, че в мотивите на влезлите в сила съдебни решения
никъде не се говорело за временен
характер на постройките в имота, напротив прието било че построеното е с режим
на търпимост и не може да се претендира владението върху изградените обекти. В
мотивите по гр.д.465/2004г. на ВКС /между същите страни/ изрично било посочено,
че сградата - бивш катинарен цех „която няма характер на временно строителство”
не е предмет на ревандицикация.
Следователно върху застроената част от имота суперфициерите са
собственици. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото
разноски.
Ответникът Община Севлиево твърди, че масивна едноетажна сграда,
представляваща бивш „Цех за катинари” със застроена площ от 388 кв. м.,
находяща се в УПИ V, кв. 31 по плана на г. Севлиево с обща площ от 1314 кв. м.
с граници - ул. „Табашка”, ул. „Н.Дабев”, о.т. 440а - 4406 и УПИ VI, кв. 31
била актувана с АОС№ 25 от 06.11.1996г. като частна общинска собственост и е
включена в капитала на „С.” ЕООД ***. Сградата е елемент от правния анализ на
дружеството и в резултат на извършена приватизация на търговското дружество със
сто процента общинско участие била продадена с договор от 2005г. на купувача по
приватизационната сделка, а именно „С.” ЕООД, представлявано от Х.П. -
управител.
На основание гореизложеното към
настоящия момент, Община Севлиево не била собственик на въпросната сграда или
земята - УПИ V, кв. 31 по плана на гр.Севлиево с обща площ от 1314кв. м. и като
такава не би могла да участва във възникналия правен спор, относно правното
основание за съществуването на сградата върху чужд терен. В общинската
администрация липсвали данни за реда и начина, по който е извършено
строителството на въпросната сграда. При така създалата се фактическа
обстановка не било ясно, дали сградата е в режим на търпимост и дали подлежи на
премахване.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно по делото, че ищците са
собственици на УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м.
с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а -4406 и УПИ VІ, кв31. Правото на
собственост върху имота било получено на деривативно основание - покупко
продажба, обективирана в Нот.акт № 86, т.2, д.237/57г. и Договор за покупко
продажба на част от недвижим имот №202, т.1, вх.р/024 от 20.04.2007г. В имота е
построена едноетажна постройка - бивш „Цех за катинари” със застроена площ от
388кв.м., на един етаж, посочена в Акт №25 за общинска собственост като
сглобяема конструкция, която съществувала самостоятелно като кадастрална
единица. Тази постройка не е спорно, че е собственост на ответника „С.” ЕООД.
Придобита е вследствие на приватизационна сделка, като е включена в капитала на
дружеството с общинско участие. Това се доказва от Удостоверение, изд. от
Община Севлиево (л.70 от делото).
Не се събраха доказателства, от които
да се установи, че ответната Община Габрово е оспорвала собствеността на ищците
върху целия имот, представляващ УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща
площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а -4406 и УПИ
VІ, кв31. Несъстоятелно е твърдението на ищците, че е налице подобно оспорване
тъй като Общината е прехвърлила собствеността на процесната едноетажна
постройка - бивш „Цех за катинари” със застроена площ от 388кв.м. на ответника
„С.” ЕООД. Прехвърлена е собствеността върху сградата, но не и върху терена под
нея от 388кв.м., който е собственост на ищците и е включен в общата площ на притежавания
от тях парцел.
Поради изложеното предявения иск да бъде признато за установено по отношение на ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево пл.”Свобода” № 1, представлявана
от Кмета на Община Севлиево, че А.С.С. с ЕГН
********** и С.А.С. с ЕГН **********,*** са
СЪСОБСТВЕНИЦИ на частта с площ от - 388кв.м.,
върху която е изградена масивна едноетажна сграда, представляваща хале
механична обработка, от урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град
Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т.
440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31 е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
От заключението на изготвената по
делото техническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът възприема
като правилно и обосновано се установява, че в Община Севлиево не се
установяват строителни книжа, одобрен строителен проект или други документи
свързани със строителството на сградата или отстъпване право на строеж за нея.
Вещото лице установява, че в практиката било установено, че в случаите, когато
за даден обект е съставен АДС по реда на НДИ(отм.) са налице безспорни
доказателства за наличието на държавно приемане, като редът, по който е извършено
е в съответствие с разпоредбите действащи към момента на завършване на
строителството. От изложеното следва извода, че след като е налице съставен
АДС, то обекта е приет от съответните държавни органи и следователно към този
момент са били налице строителни книжа.
Приетото в практиката относно наличието
на държавно приемане на имоти, за които е съставен АДС, не почива на разпоредба
в нормативен акт, поради което, тъй като не са представени никакви строителни
книжа за процесната постройка, не следва да се приема, че същата е приета от
съответните органи. Следва извода, че тъй като за сградата представляваща масивна едноетажна сграда, представляваща хале механична
обработка, бивш „Цех за катинари” със застроена площ от 388кв.м. не
се установи да са съставени строителни книжа, то същата се явява незаконен
строеж.
От заключението на вещото лице Б. и
обясненията му дадени в съдебно заседание се установява, че процесната сграда е
със статут на търпимост по смисъла на §16 от ДР та ЗУТ. Това се установява и от
представените по делото Писмо на РДСК Габрово до ищците(л.68), Писмо на Община
Севлиево(л.69) и удостоверение изх.№805/18.07.2008г. на Община Севлиево(л.71 от
делото).
Целта
на негаторния иск по чл.109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Такова
неоснователно въздействие е и построяването на сграда от трето лице, попадаща в
имота на собственика. Без правно значение е дали сградата е построена без
строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при
съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и
норми. Удостоверението за търпимост по § 16 ПЗР
ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строеж в съответния му
вид от гледна точка на обществения интерес. Когато в производство по чл. 109 ЗС
се представи удостоверение за търпимост по § 16 ПЗР на
ЗУТ, то не може да послужи като безусловно основание за запазването
на строежа и съответно - за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС.
Когато по делото има спор дали строежът действително е търпим и дали той
представлява пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца,
гражданският съд следва да провери констатациите на това удостоверение. (В този
смисъл са Р№401/21.07.2009г. по гр.д.№2770/2008г. на ІІг.о.,
Р.№238/17.05.2012г. по гр.д.№1081/2011г. на Іг.о., Р№129/22.07.2014г. по гр.д.№4880/2013г.
на Іг.о., Р№74/09.07.2014г. по гр.д.№6580/2013г. на ІІг.о.- всичките
постановени по реда на чл.290 ГПК).
За да бъдат
преценени като търпими по смисъла на § 16, ал. 1
ПЗР на ЗУТ, строежите следва да отговарят на следните кумулативни
изисквания : да са били изградени без строителни книжа до 31 март 2001г., да са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали по време на извършването им или по действащите в
момента разпоредби.
От
представеното по делото копие от АДС №1347/08.07.1981г., е видно, че в него са
актувани като държавни само сгради, но не и терен. Едва в АДС
№1948/14.11.1994г. в акта е вписан и терен. В графа 31 е извършено отбелязване,
че дворното място се актува на осн. чл.81, ал.3 и ал.4 от НДИ(отм. към
настоящия момент, но действаща към съставяне на АДС). В АДС №1948/14.11.1994г.
е вписана и процесната сграда, като е отбелязано че същата е изградена през 1988г.
Не се установява наличието на съгласие на собственика на терена към 1988г. за
учредяване право на строеж. Поради изложеното съдът намира, че поради липсата
на съгласие от страна на собственика на терена за учредяване право на строеж
относно процесната сграда същата не може да се приеме за допустима по
действащите към момента на изграждането й и към настоящия момент разпоредби и
следователно не може да се приеме, че има статут на търпимост.
Следва да се отбележи, че обстоятелството дали един незаконен строеж е в режим на
"търпимост" е без значение за правото да се иска неговото премахване,
но само в случаите, че същият ограничава или смущава пълноценното му ползване,
т.е. пречи собственикът да упражнява правата си в пълен обем (Р№74/09.07.2014г.
по гр.д.№6580/2013г. на ІІг.о.- по чл.290 ГПК).
От
показанията на разпитаният по делото свидетел С. – син на ищците се установява,
че когато преди шест – седем години ходил имота на ищците бил заграден и в него
не може да се влезе. Вратата била затворена със синджир и катинар. Тогава не
могъл да отключи катинара с дадения му от баща му ключ, като в последствие
разбрал, че катинара е сменен от управителя на ответното дружество. В деня
преди съдебното заседание от 07.05.2015г. св.С. минал край имота и установил, че
още е заключен и е в състоянието, в което бил когато е ходил преди. Заявява, че
не знае отколко време имота е заключен и кой държи ключа в момента.
Св.Б.-зет на ищците
установява, че когато имотът бил възстановен отишъл лично и го заключил с катинар,
тъй като поради възрастта на ищците той се грижел за техните работи. В
последствие сложения от него катинар бил махнат и били сложени друга верига и
друг катинар. Обадил се на управителя на „С.” ЕООД и той му казал, че катинара
е махнат за да може „неговите хора” да влизат. От този момент имота е заключен
с поставения от служители на „С.” ЕООД катинар. Ищците искали да си построят
жилище, но сградата била разположена по такъв начин в имота, че не можело да се
построи нищо друго в него. Свидетеля заявява че от 2007г.-2008г. не е влизал в
сградата.
От изложеното по- горе
съдът намира, че държейки в имота на ищците сграда, която е незаконно построена
ответното дружество „Спекър” ЕООД пречи на собствениците на земята пълноценно
да упражняват правото си на собственост и да ползват имота си, още повече, че
за изграждане на сградата не е налице съгласие на собственика на терена към
момента на изграждането й.
Поради изложеното по- горе
съдът намира предявения иск „Спекър” ЕООД да премахне масивна едноетажна
сграда, представляваща хале механична обработка с площ от - 388кв.м.,
построена върху част от имота от 388кв.м. от урегулиран поземлен имот УПИ V,
кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка,
ул. Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31,
собственост на ищците е основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен.
По отношение на
евентуалния иск да бъде прието, за установено, по отношение на
ответниците ОБЩИНА СЕВЛИЕВО и „С.” ЕООД ***, че масивна едноетажна сграда,
представляваща хале механична обработка със застроена площ от 388кв.м.,
представляващ част от урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град
Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т.
440а - 4406 и УПИ VI кв.31, е незаконен и нетърпим строеж и подлежи на
премахване съдът счита, че същия следва да бъде разгледан само по отношение на
ответника Община Севлиево, тъй като против този ответник предявения основен иск
не е уважен. Поради уважаване на иска против „С.” ЕООД евентуалния иск против
него не следва да се разглежда.
Съдът счита, че предявения против
Община Севлиево иск да бъде прието за установено, че процесната сграда няма
статут на търпимост, че сградата е
незаконна и подлежи на премахване следва
да бъде отхвърлен. За установяване и признаване статут на търпимост и законност
на една сграда, както и начините за премахването й в ЗУТ са предвидени
специални административни процедури, а издадените в хода им административни
актове подлежат на обжалване по реда на АПК, т.е. налице е специален ред за
признаване на такъв статут и не може да се установяват по общия исков ред.
Едва в писмената си защита
и в пледоарията по същество процесуалния представител на ищците навежда доводи
за нищожност на приватизационната сделка от 2005г., с която ответника „С.” ЕООД
е придобил собствеността на процесната сграда е нищожна. Тъй като тези доводи
не са наведени своевременно с исковата молба същите не следва да се обсъждат по
същество.
Съобразно направеното от
ищците искане и уважената част от предявените искове ответникът „С.” ЕООД следва
да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 6486,23лв.- разноски по делото.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********,***, да бъде прието за установено,
че А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********,*** са СЪСОБСТВЕНИЦИ на частта с
площ от - 388кв.м., върху която е изградена масивна
едноетажна сграда, представляваща хале механична обработка, от урегулиран
поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с
граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, с
ЕИК ********** с адрес на управление гр.Севлиево, ул.Стара планина №34 да прекратИ неоснователните си
действия, с които пречи на А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********,*** да
упражняват правото си на собственост върху урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31
по плана на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул.
Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31 като ПРЕМАХНЕ
построената в имота масивна едноетажна сграда, представляваща хале механична
обработка с площ от - 388кв.м., построена върху част от урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана
на град Севлиево с обща площ от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.;
о.т. 440а - 4406 и УПИ VІ, кв.31, на осн. чл.109 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********,***, да бъде
прието за установено, че масивна едноетажна сграда,
представляваща хале механична обработка със застроена площ от 388кв.м., построена
в урегулиран поземлен имот УПИ V, кв.31 по плана на град Севлиево с обща площ
от 1314кв.м. с граници: ул.Табашка, ул. Н.Дабев.; о.т. 440а - 4406 и УПИ VI
кв.31, е незаконен и нетърпим строеж и подлежи на премахване, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, с ЕИК ********** с
адрес на управление гр.Севлиево, ул.Стара планина №34 да заплати на А.С.С. с ЕГН ********** и С.А.С. с ЕГН **********,*** сумата
от 6486,23лв.(шест хиляди четиристотин осемдесет и шест лева
и двадесет и три стотинки)– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :