Решение по дело №21227/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260040
Дата: 8 януари 2022 г.
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330121227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260040                          08.01.2022 година                                град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                               

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21227 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Съдът е сезиран с искова молба от МБАЛ „Уро Медикс“ ЕООД, ЕИК ********* против НЗОК, с която е предявен осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД.

 

Ищецът твърди между страните да е сключен договор от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП за 2015 г., във връзка с който ответникът не платил за м. май 2015 г. стойността на оказана дейност над утвърдената за разходите в размер на 115 412 лева. Вземането ставало изискуемо към 01.01.2016 г. Претендира се сумата от 23 533,11 лева – обезщетение за забава за периода 23.12.2016 г. – 26.12.2018 г. върху главницата от 115 412 лева. Претендират се разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Възразява за изтекла погасителна давност. Главното вземане било без уговорен или предвиден срок за плащане, поради което за поставяне в забава следвало да бъде връчена покана, каквато липсвала, а съобразно подаване на ИМ, давността била изтекла. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предвид становищата на страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен договор от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 263639/24.09.2021  г. – л.79-80/.

Съдът приема тези обстоятелства за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

По силата на договора, НЗОК възлага на ищеца оказване на болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица и на тези по пар.2, ал.1 и пар.7, ал.1 ЗБНЗОК. За извършената медицинска дейност, ответникът дължи плащане до 30 число на месеца, следващ съответния отчетен период /чл.35/.

Няма спор, че ищецът като изпълнител по договора е предоставил на здравноосигурени лица през м. май 2015 г. медицинска помощ по клинични пътеки, включени в договора и основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ответникът не е релевирал възражения относно отчитането на клиничните пътеки, като с влязло в законна сила на 21.07.2021 г. Решение на ПОС по т.д. № 1033/18 г., е осъден да плати главницата от 115 412 лева за извършената болнична помощ по КП по процесния договор, ведно със законната лихва от 27.12.2018 г. до окончателното погасяване.

Спори се относно наличието на забава - вземането за надлимитна дейност не представлява периодично плащане, съгласно разясненията в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Извършената от изпълнителя надлимитна дейност има случаен характер, тъй като с индивидуалния договор между страните не е уговорено изрично задължение на изпълнителя да осъществява такава през определен период от време, нито е уговорено, че плащането й ще се осъществява ежемесечно. Осъществяването й зависи изцяло от избора на здравноосигурените лица, които не са страни по правоотношението между лечебното заведение и НЗОК /вж. Решение № 152/ 2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 385/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 243/ 15.04.2021 г. на ВКС по т.д. № 1265/2020 г.; Определение № 176/17.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 685/2020 г.; Определение № 94/26.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 626/2020 г./.

Ответникът дължи обезщетение за забава след покана от кредитора, съгласно чл. 84 ЗЗД. Съдът приема такава да е отправена със самото отчитане на КП за м. май 2015 г., което е безспорно по делото. С отчитането на надлимитната дейност по предвидения в договора ред, ищецът е отправил искане към ответника за нейното плащане. Поради това, при приключване на бюджетната 2015 година, ответникът е следвало да извърши плащане на главното задължение, след като е имало достатъчно средства за това и ищецът е поискал възнаграждението. Тъй като веднъж е било отправено искане за плащане на сумата, не е необходимо изпращането на ново след приключване на бюджетната година.

Размерът на обезщетението за забава за исковия период възлиза на исковата сума, според представената от ищеца справка, която не е оспорена от ответника и се приема от съда, вкл. след проверка по реда на чл. 162 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност е своевременно, но неоснователно – лихвата се претендира за периода три години преди постъпване на ИМ в съда, поради което давността не е изтекла.

Предвид изложеното, съдът приема иска за доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от: 941,33 лева – ДТ и 1235 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. 

Така мотивиран, съдът

                                               Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим” № 1, да плати на „МБАЛ Уро медикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида“- продължение, ет. 3, следните суми: 23 533,11 лева /двадесет и три хиляди петстотин тридесет и три лева и единадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 23.12.2016 г. – 26.12.2018 г. върху главница от 115 412 лева за извършена болнична медицинска помощ по клинични пътеки през месец май 2015 г. по договор от 19.02.2015 г., както и общо 2176,33 лева /две хиляди сто седемдесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

Вярно с оригинала!

КГ