Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 01.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в
публично заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при
секретаря Антония Пенчева като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№14837 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ищцата А.В.М. ЕГН **********, с адрес: *** срещу
ответниците П.К.К., ЕГН **********, и А.Р.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, искове в
условията на субективно и обективно съединяване, както следва:
1. ГЛАВЕН ИСК с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 152 от ЗЗД за прогласяване
недействителността на договор за покупко -
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 г. на
Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН ********** поради наличие на фидуциарна сделка.
2. В условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване
недействителността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 . на
Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се
в нарушаване изискванията за еквивалентност на престациите.
3. В условията
на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласване
на недействителността на договор за покупко -
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 . на
Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, като сключен при липса на основание, тъй като продавачът
А.М. не е получила
цената на сделката.
4. В
условията на евентуалност иск с правно основание чл.27 от ЗЗД във вр. с чл.33
от ЗЗД за обявяване за унищожаем на договор за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 . на Служба по вписванията, сключен
от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
5. В условията на евентуалност иск с правно
основание чл.27 от ЗЗД във вр. с чл.29 от ЗЗД за обявяване за унищожаем на договор за покупко -
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег.
№7414/06.04.2020 . на Служба
по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, като сключен при
измама.
В исковата молба се твърди, че на 06.04.2020 г. ищцата А.В.М. продала на ответника П.К.К. следния свой собствен имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 118 кв.м - по скица и данъчна оценка, с
маза с площ от 25 кв.м по данъчна оценка, съставляваща сграда с идентификатор
№38354.501.357.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
имота по скица: с. К., разположена в поземлен имот с идентификатор
№38354.501.357, със застроена площ от 118 кв.м., брой надземни етажи - 2, брой
подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор - няма, номер
по предходен план - няма; ГАРАЖ, с
площ от 54 кв.м. - по скица и данъчна оценка,
съставляващ сграда с идентификатор №38354.501.357.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с. К., разположен в
поземлен имот с идентификатор №38354.501.357, със застроена площ от 54 кв.м.,
брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение - хангар, депо, гараж, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с площ от 25 кв.м. - по
скица и данъчна оценка, съставляващ сграда с идентификатор №38354.501.357.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1897/27.1 1.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с.
К., сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №38354.501.357, със
застроена площ от 25 кв.м., брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи: няма
данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение -
селскостопанска града, стар идентификатор - няма, номер по предходен план -
няма, ведно с 1000/2040 ид.ч. от дворното място, върху
което са построени сградите, съставляващо ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор №38354.501.357 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.1 1.2018г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с. К., с площ по скица 641 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на ползване: ниско
застрояване до 10 м, стар идентификатор - няма, номер по предходен план 332,
кв.40, парцел XVIII, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори:
№38354.501.359, №38354.501.358 и №38354.501.356, идентичен с част от ПИ
пл.№152, в кв.38 по плана на селото от 1932г., ведно с всички настоящи подобрения
и приращения в имота. Сделката била изповядана с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх. peг.
№7414/06.04.20г., акт. № 76, том
XIX, на Служба по вписванията. Като продажна цена по
сделката била посочена сумата от 9 900
/девет хиляди и деветстотин/ лева, която била платена преди подписването на
нотариалния акт, съгласно написаното в нотариалния акт. Данъчната оценка на
имотите е общо 9 814,90 лв.
/девет хиляди осемстотин и четиринадесет лева и деветдесет стотинки/. Съгласно
т.2 от нотариалния акт, владението на имотите се предава от продавача на
купувача в деня на подписване на нотариалния акт. Ищцата твърди, че в
действителност сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот вх. peг. №7414/06.04.20 г., акт. № 76, том XIX, на
Служба по вписванията за прехвърляне на собственост върху имотите, била
извършена в обезпечение на паричен дълг - неформален договор за заем
сключен на 06.04.20 г. за сумата от 5 000 лв.,
която била дадена от купувача П.К.К. на продавача А.В.М. в присъствието на свидетеля М.
А. С.. Посочва,
че ответникът П.К. работи в „Заложна къща „Леон“
ЕООД с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ №49. Твърди, че с въпросната сделка, с която се
прехвърля собствеността на описаните по-горе имоти, за да се създаде
обезпечение на кредитора /П.К.К./, страните не са желаели прехвърлянето, а са
преследвали друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за предварително
уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора П.К.К., различен от
предвидения в закона, като този
порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната
по чл. 152 ЗЗД. Ищцата излага, че на 14.08.2020 г. бил
запазен час при нотариус Огнян Ш. за връщане на имотите, като скиците и схемите
за сделката били извадени от ищцата А.В.М., а данъчната оценка от П.К.К.. Твърди че преди сделката ответната
страна П.К. поискал сумата от 21 000 лв., от която 5 000 лв. главница,
10 000 лихва, определена от него върху дадената заемна сума от 5 000 лв. за
периода от 06.04.2020 г. до 14.08.2020 г., както и сумата от 7 000 лв. която се дължала от
бившия приятел на ищцата А.М. - Н. Р. К., на лицето Ю. К., който пък бил работел
заедно с П.К. и в допълнение мъжът, с когото А.М. живее - М. С., да прехвърли
собствеността на притежавания от него лек автомобил Мерцедес Бенц с peг. № ХХХХ
на лицето Ю. К.. Ищцата отказала да
плати горницата от 7 000 лв.
и да се прехвърли автомобила, поради и което имотите
не били върнати в нейния патримониум, като в последствие П.К. повече не се е
виждал с нея и не е отговарял на телефонните ѝ обаждания. Твърди, че за горните обстоятелства на
24.09.2020 г. А.М. е подала жалба до Районна прокуратура - Варна срещу П.К., вх.
№ 13632, за лихварство и измама, а на 27.10.2020 г. А.М. и М. С. подали втора жалба и срещу
Ю. К. за изнудване и заплаха за живота. Посочва, че на 14.10.2020 г. ищцата
А.В.М. получила покана за доброволно изпълнение, издадена по изп. дело № 20208950402138 на ЧСИ Людмил С., че е осъдена да
предаде на П.К.К. владението на гореописаните имоти, предмет на сделката, по
Изпълнителен лист №261496/09.1020г. ч.гр. дело №
12106/2020 г. на PC- Варна, 16-ти състав, като въводът във владение бил насрочен за
11.11.2020г. от 13.00 ч. С Определение от
06.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 3667/2020г. на
ВОС, гр.отделение било допуснато обезпечение на бъдещи искове, предмет на
настоящото производство, чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“
по изп. дело № 20208950402138 и била издадена
обезпечителна заповед. Твърди се, че към настоящия момент имотите, предмет на настоящия иск, са във владение на А.М.. Заявява, че срещу Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ №260527/05.10.2020 г., издадено
по ч.гр. дело № 12106/2020г. на
PC- Варна, 16-ти състав било подадено на 28.10.2020 г. /в срок/ възражение по чл.414 от ГПК, че изпълнението не се дължи. Посочва, че при изготвяне на документите за
обратно прехвърляне на имота, се установило, че П.К.К. има съпруга А.Р.К.,
която е задължителен
необходим другар в настоящото производство. В петитума на исковата молба ищцата
навежда допълнителни фактически твърдения. Посочва, че като безработна майка на
три деца и в условията на пандемия и извънредно положение, поради липса на
финансови средства, и липса на други имоти е извършила сделката на
06.04.2020г., като е обосновала изповядването ѝ пред нотариус на осн.
чл.5, ал.3 от действащия към него момент Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., като крайно нуждаеща се от пари. Твърди, че продажната цена по
сделката е в размер на 9 900лв., която е 13 пъти по-малка от
действителната пазарна стойност на имотите, която е 126 030 лв. и е
индиция за съществено накърнен принципа на еквивалентност. Също така заявява,
че процесната сделка е сключена при измама, тъй като продавачът А.М. е била
подведена от купувача П. К. да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение,
като А.М. била умишлено заблудена относно предмета на договора и правните му
последици, а именно с факта, че ще подпише договорна ипотека, като обезпечение
за получените в заем 5 000 лв.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците,
в който исковата молба се оспорва. Посочват, че А.В.М. се свързала с ответника П.К. по телефона още в края на месец февруари 2020 г., като преди
това той не я
познавал. Негов познат от с. К. го свързал с нея, тъй като му
бил споделил преди време, че търси да закупи недвижим имот в района. А.М. пък била споделила преди време, че искала да продава имота си
в с. К. и търсела от доста време купувач. По този
повод познатия на ответника му
дал телефона на ищцата и тя
го потърсила, за да му предложи за продажба имота си. След
като се срещнал с нея подписали предварителен договор за продажба на имота и тя започнала да подготвя
документите за продажбата. Преди 06.04.2020г. на три пъти са ходили при нотариуси във Варна за подготовка
и изповядване на сделката, като все нещо в документите ѝ не било наред
или липсвало и така и не могли да изповядат сделката. Последно
преди тази дата ходили и при нотариус А.П., където вече окончателно на
06.04.2020г. изповядали сделката. На самата сделка присъствали само двамата. Нотариусът прочел пред двамата съдържанието на нотариалния акт и ги
запитал дали разбират съдържанието и правните последици от подписването на
същия. И двамата били съгласни със съдържанието и
последиците му и изразили съгласие за изповядване на сделката. Пред нотариуса попълнили молба, от която се твърди че е видно, че продавачката
потвърждава наличието на сключен между тях предварителен договор, като дори
настоявала сделката да бъде изповядана поради изтичане срока на същия и
възможен отказ от страна на ответника да закупи имота. Продажната цена в размер на 9 900 лева ответникът П.К. заплатил в брой на лицето А.М.
в кантората на нотариуса преди изповядване на сделката. В т.5 от нотариалния акт и двамата заявили, че продажната цена на
имота е размерът на действителното плащане. Посочва се, че на 31.03.2020 г. П.К. изтеглил пари от
банковата си сметка, за да се разплати с продавачката, като част от сумата му
била необходима и за извършване на ремонт на имота. Твърди, че А.М. му продала имота си с
ясното съзнание за последиците от продажбата, съзнавайки ясно и недвусмислено
правните последици от сделката. Ответниците квалифицират като неверни твърденията на ищцата, че
П.К.
ѝ е дал
в заем сумата от 5 000 лева и със сделката по продажбата е обезпечено
връщането на тази сума. В тази връзка излагат, че не е налице твърдения порок на
сделката, свързан с разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД и поради тази причина този иск е
неоснователен. За неоснователен намират и втория иск, предявен в условията
на евентуалност, като сочат, че имотът не е продаден от продавачката при нарушаване на
добрите нрави, така както се твърди в исковата молба. Твърдят, че самата тя искала тази
продажна цена, парите ѝ трябвали да зареди със стока магазина си в с. К. и размерът на продажната цена бил договорен помежду им,
което по никакъв начин не противоречи на разпоредбите на чл. 9
от ЗЗД. Посочват, че А.М. не е закупувала имота, който е продала, със собствени средства и
вероятно поради тази причина го е продала на договорената помежду им
цена, но в никакъв случай в противоречие с каквито и да е законови разпоредби. Заявяват, че през 2014 г. имотът е закупен от нея със средства, дадени ѝ от бившия ѝ
приятел Н. К., който
понастоящем излежава присъда
в затвор в Германия, като тази информация ответникът П.К. е научил едва сега от общ
техен познат, който му обяснил, че същият този човек скоро щял да излиза от
затвора и имал претенции относно собствеността върху имота, тъй като уговорката
помежду им при даване на парите за закупуването му била и той да има
собственост върху имота. Поради тази причина ответникът предполага,
че ищцата е желаела продажбата му и
сочи, че в НА за покупка на имота е посочена цена под данъчната оценка,
от което извежда извод, че това е неговата реална продажна цена. Ответниците
считат за неоснователен
и третия иск с твърдение за сключен договор за покупко-продажба при липса на
основание, като твърдят, че продажната цена е изплатена изцяло в кантората на
нотариуса преди подписване на нотариалния акт. В НА не е описано сумата да е
плащана по банков път, тъй като съобразно размера ѝ няма законово
изискване същата да бъде платена по банков път, а и самата продавачка е изявила
желание същата да ѝ бъде заплатена в брой, тъй като има нужда от парите
за закупуване на различни неща. В тази връзка още след изповядване на
сделката пред нотариуса двамата с продавачката отишли в магазин на фирма „Е.“
ООД, ***, от който тя закупила нов касов апарат за магазина
си, като сключила и договор за поддръжка на фискалното устройство. С останалата част от сумата заявила, че има намерение да зареди
стока за магазина си. Посочват, че от представената от ищцата служебна
бележка от собственото ѝ дружество „ТРАНС ГУД-2017“ ЕООД,
чиито управител е А.М. е видно, че именно през втората половина на месец април
2020г. с получените от продажбата пари същата е
започнала да развива търговска дейност и да се самоосигурява. В тази връзка считат за
неоснователен
и иска с
твърдение за сключен договор за покупко-продажба при условията на крайна нужда. Уточняват, че
въпреки, че ищцата
сочи, че е майка на три деца, видно от представените актове за раждане едното
от тях е на 27 години, а другото на 30 години и те не живеят в едно домакинство
с майка си. Третото ѝ дете е на 14 години и също не живее при майка си, а
се отглежда от бабата - майка на А.М.. Твърдят, че ищцата не полага грижи
и за майка си, с която е във влошени семейни отношения, че ищцата редовно
злоупотребява с алкохол, поради което дори и е отнето и свидетелството
за управление на МПС, както и че не се грижи за дъщеря си, която е във влошени отношения с нея и поради
тази причина живее при баба си. Ответниците считат за неоснователен и петия иск с твърдения за осъществени измамни
действия от страна на ответника П.К. по отношение на ищцата, като излагат, че не са давани в заем пари на ищцата, за да е въведена в каквото и да е
заблуждение относно сключената помежду им сделка по продажбата на имота, а
самата тя се е свързала с ответника с желанието да му продаде имота си и то на
цена, която била договорена помежду им. Заявява, че неговата работа по никакъв начин
няма връзка с осъществената помежду им сделка. Ответниците посочват, че след като изповядване на сделката
ищцата не е предала владението върху
имота така, както било уговорено в НА за покупко-продажбата под предтекст, че ѝ било нужно време, за да го освободи от
покъщнината. Въпреки, че ответниците още не били влязли във владение на имота, П.К. като собственик на същия
сменил на свое име партидата за водата и заплатил сметките за потребена вода,
за да не бъде преустановено водоподаването към имота му. Твъдят, че изчакали няколко месеца и след като владението върху
имота не било предадено, предприели законови стъпки по снабдяване с изпълнителен лист по съдебен
ред и образуване на изпълнително дело при ЧСИ Людмил С. за
извършване от негова страна на въвод във владение по отношение на имота. Посочват, че реакцията, която последва
от страна на ищцата А.М.,
била да започне да пуска жалби срещу ответника П.К. в прокуратурата с
неоснователни и неверни твърдения за противозаконни действия от негова страна.
Сочат, че от
депозираните жалби е видно, че всъщност лицето прави много ясна разлика между
двата вида сделки, а именно покупко-продажба на имот и учредяване на договорна
ипотека върху имот, за да твърди в исковата молба, че едва ли не не е
съзнавала, какво подписва, и че е мислела, че подписва договорна ипотека. Макар и да не са предмет на настоящото дело, твърди, че фактите и
обстоятелствата описани в тези жалби са в явно противоречие с фактическите
твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба, а
процесуалният представител на ответниците поддържа подадения отговор на искова
молба.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
С
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №59, том І, рег. №892, дело №49
от 06.04.2020 г. на нотариус А.П.,*** действие РС – Варна, вписан в Служба по вписванията-Варна, под нотариален акт №76, т.XIX, вх.рег. №7414/06.04.2020
г. (л.13 от делото) А.В.М., ЕГН
********** продава на П.К.К. следните недвижими имоти: ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ от 118 кв.м - по
скица и данъчна оценка, с маза с площ от 25 кв.м по данъчна оценка,
съставляваща сграда с идентификатор №38354.501.357.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с. К., разположена в
поземлен имот с идентификатор №38354.501.357, със застроена площ от 118 кв.м.,
брой надземни етажи - 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна,
стар идентификатор - няма, номер по предходен план - няма; ГАРАЖ, с площ
от 54 кв.м. - по скица и данъчна оценка, съставляващ
сграда с идентификатор №38354.501.357.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителен директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота по скица: с. К., разположен в поземлен имот с
идентификатор №38354.501.357, със застроена площ от 54 кв.м., брой надземни
етажи - 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор
- няма, номер по предходен план - няма; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с площ
от 25 кв.м. - по скица и данъчна оценка, съставляващ
сграда с идентификатор №38354.501.357.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1897/27.1 1.2018г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с. К., сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор №38354.501.357, със застроена площ от 25 кв.м.,
брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение - селскостопанска града, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, ведно с 1000/2040 ид.ч. от дворното място, върху което са построени сградите,
съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №38354.501.357 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1897/27.1 1.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по
скица: с. К., с площ по скица 641 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор
- няма, номер по предходен план 332, кв.40, парцел XVIII, при граници и съседи
поземлени имоти с идентификатори: №38354.501.359, №38354.501.358 и
№38354.501.356, идентичен с част от ПИ пл.№152, в кв.38 по плана на селото от 1932г.,
ведно с всички настоящи подобрения и приращения в имота. Продажната
цена е в размер на 9900 лв., като страните декларират че посочената сума е
размера на действителното плащане. Данъчната оценка на продаваните имоти е
9814.90 лв. При изповядване на сделката страните са подписали молба до
нотариуса (л.89 от делото), обосновавайки наличието на предпоставките на чл.5,
ал.3 от Закона за мерките и действието по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. с изтичане на срока на
предварителен договор. Допълнително по делото са приложени предоставени от
нотариус А.П. заверени копия от
документите по делото по нотариален акт № 59, том 1, рег. №
892, дело № 49 от 2020 г. (л.214-241
от делото).
От
извлечение по сметка на л.90 от делото се установява, че ответникът П.К. е
изтеглил сумата 40 000 лв. от своя лична банкова сметка ***.03.2020 г.,
както и че на 27.03.2020 г. е получил по сметката 72 000 лв.
Ищцата
А.В.М. е придобила процесните имоти с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №159, том 2, рег.№5313, дело №264
от 2014 г. на нотариус рег.№549/ВРС (л.80 от делото). Продажната
цена е в размер на 9500 лв. Данъчната оценка на продаваните имоти е 12417.70
лв.
От
Заповед №260527/05.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК (л.27 от делото) се
установява, че със същата А.М. е задължена да предаде на П.К. владението на
процесните имоти. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист №261496/09.10.2020 г. (л.29 от делото). Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение по чл.414 от ГПК. Въз основа на изпълнителния
лист е образувано изп.дело №20208950402138 на ЧСИ Людмил С., по което видно от
покана за доброволно изпълнение
№18609/13.10.2020 г. (л.25 от
делото) е бил насрочен въвод във владение за 11.11.2020 г. С определение №3667/06.11.2020 г. по ч.гр.д. №3248/2020 г. на ВОС (л.47 от
делото) по искане на ищцата А.М. изпълнителните действия по изп.дело
№20208950402138 са спрени като обезпечителна мярка по искането ѝ за
обезпечение на бъдещите искове, предявени в настоящото производство.
С
жалба №13632/24.09.2020
г. до РП-Варна (л.30 от
делото) ищцата А.М. е подала оплакване за извършено от ответника П.К.
престъпление. С жалба от 27.10.2020
г. (л.31 от делото) ищцата А.М. и М.
С. (свидетел в настоящото производство) са подали оплакване срещу Ю. К.. Допълнително
по делото е приложено постъпило
на 09.06.2021 г. писмо от Районна прокуратура- Варна по Преписка № 13632/2020
г., с което уведомяват, че по жалба на А.В.М. и М. А. С. с постановление от
29.01.2021 г. е образувано ДП 550/2020 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-
Варна, прокурорска преписка № 13632/2020 г., с приложено копие от
постановлението за образуване (л.206-208 от делото).
От
актуално състояние на „Заложна къща Леон” ЕООД, ЕИК ********* (л.44 от делото),
се установява, че едноличен собственик и управител на дружеството е П. Ж. Д..
От
справка №398222/05.11.2020
г. на Агенция по вписванията (л.42 от
делото) се установява, че А.В.М. няма други вписвания, отбелязвания и
заличавания по персонална партида в №468851 в Служба по вписвания-Варна, освен
процесната покупко-продажба на недвижим имот от 06.04.2020 г.
По делото е приложено постъпило на 14.04.2021 г.
писмо от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна (л.210-213 от
делото), с
което уведомяват, че след справка в Автоматизираната информационна система
„КАТ“ не са установени данни за ППС, собственост на А.М..
По делото е приложено постъпило на 21.04.2021 г.
писмо от ТД на НАП- Варна, с което уведомяват, че в
информационната система на НАП няма данни за притежавани недвижими и движими
имоти от А.М..
От
служебна бележка изх.№С-002/09.11.2020 г. на „Транс Гуд – 2017” ЕООД, ЕИК ********* (л.50 от делото) с едноличен
собственик и управител ищцата А.М. се установява, че същата се самоосигурява в
дружеството, считано от 16.04.2020 г.
По
делото са представени и договор за наем от 18.01.2020 г. и прекратяване на
договор за наем от 01.01.2021 г. (л.147 и 148 от делото). Видно от тези
документи А.М. като управител на „Транс Гуд – 2017” ЕООД е наела магазин за
хранителни стоки в с.Константиново.
По
делото са представени и документи от „Евроелекроникс” ООД (л.149-152 от
делото), от които се установява, че на 06.04.2020 г. А.М. в качеството ѝ
на управител на „Транс Гуд -2017” ООД е закупила касов апарат за търговски
обект: магазин с.Константиново, ул. „Ком” 1.
От
удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане №1882/15.06.1993г. (л.51 от
делото), удостоверение за раждане от ***
г., издадено въз основа на акт за раждане
№428/02.02.1990 г. (л.52 от
делото) и удостоверение за раждане от
***г., издадено въз основа на акт за раждане №1332/18.10.2006
г. (л.53 от делото) се установява, че
ищцата А.М. има 3 деца, които към датата на процесната сделка – 06.04.2020 г.,
са съответно на 26 г., 30 г. и 13 г.
По
делото са приложени справки от ТД на НАП-Варна (писмо изх.№10318-1/05.03.2021г. от ТД НАП-Варна и писмо изх.№10326-1/05.03.2021г. от
ТД НАП-Варна) с данни за осигуряване на А.М. и П.К. за периода 01.01.2017 г. –
06.04.2020 г., както и за актуалното състояние на трудовите договори на П.К..
(л.127-140 от делото).
От
приетите по делото фактура
№**********/25.09.2020 г. и 6 броя фактури и разписки за лихви от 25.09.2020 г. (л.82-88 от
делото) се установява, че на 25.09.2020 г. ищецът П.К. е променил партидата за
вода на процесния имот и е заплатил дължимите суми за вода за имота за периода
след 10.04.2020 г.
По делото е
прието писмо рег.№МД-Т21004055ВН_001ВН от 21.04.2021 г. на Община Варна,
дирекция „Местни данъци”, от което се установява, че има подадено искане за
данъчна оценка за процесните имоти от П.К. на 27.07.2020 г. и изготвеното
удостоверение е получено от него на 30.07.2020 г. (л.243 от делото)
По делото е
прието постъпило
на 05.07.2021 г. писмо от Районен център 112- Варна, с което уведомяват, че при
извършена проверка не е открит регистриран сигнал от телефон 0892-927-318 на
дата 17.08.2020 г. (л. 261 от делото).
По делото е прието постъпило на 07.07.2021 г.
писмо от Кметство - с. К., с което
информират, че в кметството е съхранено заявление с вх. №
01-324687/24.07.2020 г. от П.К. за
извършване на изменение в кадастралния регистър и издаване на скици за процесните имоти, като скиците са
получени от него на 07.08.2020 г. (л.263 от делото).
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено.
Съгласно него общата пазарна стойност на процесните имоти към 06.04.2020 г. е в
размер на 122 125 лв.
По делото са
изслушани показанията на свидетеля З. Д.
И., водена от ответниците, без дела и родство със
страните. В
показанията си свидетелката заявява, че познава А. от общи
познати. И двете живеят в К.. Преди да отвори магазина,
А. й споменала, че продава къщата, защото ще заминава за Испания. Свидетлката споменала на съпруга си В. С. И.
за това и той казал, че имал приятел - П., който си търсел къща. Знае от съпруга
си, че П. не е търсил къща точно в с. К., а си е търсил да закупи просто селски имот.
Съпругът й попитал П. и й дал номера му, и свидетелката го дала на А.. Мисли, че А. била обявила къщата и на
една нейна приятелка, която се занимава с имоти, но не знае как се казва.
А. не се е обръщала към свидетелката за паричен заем,
не е искала от нея информация за заложни къщи или хора, които дават кредити. Познава П. от съпруга си. Не познава съпругата на П..
Знае,
че П. работи в заложна къща. Приятелят на А. в началото на
извънредното положение й оправил бойлера по нейна молба, защото майсторът
отказал да дойде.
По делото е
изслушан и свидетелят М. А. С., воден
от ищцата, живеещ на семейни начала с ищцата. В показанията си свидетелят
излага, че разбрал за П. от З. - приятелка на А.. З. се обадила един ден на А., че бойлерът ѝ е повреден. Свидетелят С.
отишъл и го поправил, защото по това време мъжът на З. отсъствал. След това пили кафе и А. споделила със З., че ще отваря магазин и й трябват пари, а З.
казала: „Аз ще ви дам приятел, който има заложна къща, и може да ви помогне”. Дала телефона на П. и А. се свързала с него началото на 2020 г. по
време на извънредното положение. Ходили няколко пъти в
заложната къща, за да уговорят парите и лихвата. Разбрали се с П., че ще даде 8000 лв. на 8% лихва
за срок от 6 месеца. Те искали да има някакъв договор, че се залага къщата за
пари, но П. казал: „Няма проблем, аз имам всичко, ще се оправим. Вече договори
не трябват”. А.
извадила скици, данъчни оценки и отишли с П. при
нотариус, после установила, че е прехвърлила къщата. Свидетелят
заявава, че пред него ищцата не е подписвала нищо, в т.ч. и предварителен договор, а той бил с нея на всяка среща. При нотариуса
отишли, за да се направи някаквъв договор, както П. казал: „гаранция за парите
му”. Когато се уговарял заемът обаче П. не споменал нищо за гаранция. Парите ги взели след като излезли от нотариуса. След като излязла А. дошла в колата с 5000 лева, а не с 8000.
Свидетелят С. я
попитал: „Къде са другите 3000?”, а тя отговорила: „После щял да
ги даде”. След цялата тази случка с тези 5000 лева отворили магазин и З. идвала
да си пазарува в магазина и един ден се похвалила, че си купила половин
апартамен в А. от П.,
но чакали друг човек да
подпише за другата половина, и тогава се досетили, че може и да са измамени, защото след като вече
всичко приключило три пъти свидетелят питал П.: „Проблеми ще има ли?”, а П.
казал: „Няма проблеми, няма проблеми.” Събрали парите и
искали да му ги върнат. П. искал лихва на 8000 лева, а им бил дал само 5000. Сметнал я за 4 месеца и 12-13 дена - към 2360 лева.
Уговорили час при нотариус Ш., в кантората на
кръстовището на „Макдрайв”. Документите ги оставили А.,
П., свидетеля и един негов приятел. Записали час за сделка.
Било 11 или 12 часа и нотариус Ш. казал да отидат в 16:00
часа или 16:30 часа. Датата била или 16, или 17 август. В
деня на сделката отишли при
нотариуса. П. пристигнал с още един човек - Ю..
Казали, че работят двамата. Дали му 2300 лева в брой навън,
пред кантората. Броил ги и накрая се обърнал и казал, че му дължат 15000 лева. Оказало се, че преди А.
е живяла с някакъв мъж и той дължал пари на приятеля на П..
Казали връщате и неговите пари и тогава ви връщаме къщата. П. им върнал парите и казал:
„Давате ми 15 000 лева на мен, 7 на Ю. – 22000 лева” и А. започнала да плаче: „От къде да извадя 22000 лева, имаме
15000” и казали: „Прехвърляш си колата и готово”. Били
разучили вече още какво има свидетелят. Той им казал „прехвърлям колата,
прехвърляте къщата”. Рискували една кола за една къща,
те обаче искали първо да прехвърлят колата, а после щели да им върнат къщата.
След
като отказали П.
казал, че няма да има сделка и тогава звъннали на
Икономическа полиция, но от тел.112 казали, че не са компетентни. След това А. звъняла няколко пъти на П., а той бил все ядосан. След няколко дни отишли в
заложната къща и казали, че
имат 20000 лева и да прехвърлят къщата. Тогава П. обаче казал да говорят с Ю., а Ю. казал да говорят с П., и след това П. спрял да си
вдига телефона. Свидетелят не познава Ю., но знае, че
преди това е ходил в
магазина да си иска от А. парите, които е дал на бившия ѝ приятел. Подали жалба в полицията и дали показания. Все още живеят в къщата - няма
ток и вода. А. била два месеца в Германия. През
това време синът на бившия ѝ приятел – Р. К. влязъл в къщата и взел телевизори, лаптопи,
документи. Даже една вечер, когато свидетелят се прибрал от работа портите били отворени и го
питал, какво прави там, а той отговорил „Ти не знаеш ли, аз съм в на баща си в
къщата”. Сдърпали се, скарали се, стигнали до полиция. П.К.
сменил партидите на негово име и за да не му се трупат сметки решил да спре
тока и водата. Свидетелят живее в къщата от
27.07.2019г. и не е виждал П. да идва да я
оглежда, да иска да я купи. Живеят там с малкия син на А. и дъщеря ѝ. Двамата сина на А. работят в строителството. Къщата е добре обзаведена с телевизори, хладилници, всичко. Оправили покрива, комина, оградите. А. имала
един автомобил на нейно име, но го продала на някой без документи, но той се
блъснал. Не познава бившия приятел на А. – Н. К., но през последния месец започнал
да получава заплахи как ще му изнасили децата, как с П. ще станат едно и ще
вземат къщата.
По делото са
изслушани показанията на свидетеля Х. П. К., воден
от ищцата, син на ищцата. Посочва, че
познава бегло ответника, виждал го е пред магазина на майка си на 10.07.020 г.
Тогава П.К. е дошъл с още един човек, първоначално е помислил, че са клиенти и
не е обърнал внимание и е излязал пред магазина, но след това те извели майка
му пред магазина и той случайно чул разговора, че къщата е заложена за 5000 лв.
Впоследствие същите хора дошли и заявили, че бившият приятел на майка му дължи
пари и те ще ги вземат от нея, тъй като къщата е вече заложена. Свидетелят не е
чувал от майка си тя да иска да продава къщата. Не е знаел, че ще взема пари на
заем точно от този човек, но знаел, че имала нужда от финансиране, за да
стартира бизнеса си. Не му е известно да е търсила заем от други хора. Не е
виждал ответника П.К. да идва и да заявява желание да купи къщата. Свидетелят
посочва, че живее в процесния имот в с.К., като към момента на даване на
показанията живее при своята баба в кв. „Владиславово”, тъй като му е по-удобно
за работа. Посочва, че неговата майка има кола, модел С 180 компресор 2005 г.,
но е блъсната и не е в движение. Посочва, че неговата сестра, дъщеря на ищцата,
в момента съща живее при своята баба, тъй като някакви лица постоянно идват да
оглеждат къщата с цел влизане и кражби и свидетелят се притеснява, че нещо може
да ѝ се случи. Посочва, че познава предишния приятел на майка си – Н. К.
и доколкото знае в момента е в затвора в Германия. Описва телевизорите,
намиращи се в къщата в с.К.. Твърди, че майка му ми помага финансово и го
подкрепя като семейство.
По делото е
изслушан и свидетелят Р.
Н. К., воден от ответника, без родство и дела
със страните по делото. Посочва, че познава страните А. и П.. Неговият баща е
живял с А. до 2016 г. и той им е ходил на гости, но не е живял при тях. П. му е
като семеен приятел, тъй като познава майка му и вуйчо ми. Не му е известно
дали баща му е вземал пари от П.. Посочва, че имената на баща му са Н. Р. К. и
в момента е в затвора в Гемрания, но не знае за какво престъпление. Преди,
когато е бил с А. е работел с бус и е ходел в чужбина. Посочва, че доколкото
знае за закупуването на процесната къща от А. през 2013-2014 г. неговият баща е
дал 33000 евро. Преди закупуването на къщата свидетелят е ходил със своя чичо
на оглед на къщата. Тъй като по това време баща му бил в Германия, къщата била
оглеждана от чичо му и А. и баща му разчитал на тяхната преценка. Посочва, че
баща му е изпратил пари за покупката, но не знае защо не е оставил пълномощно
на А. за закупуването ѝ. Не знае какви са били уговорките между баща му и
А., но баща му е искал да има собственост срещу дадените пари. Не знае откъде
баща му знае, че къщата е продадена. Твърди, че А. е продала МПС, собственост
на баща му, през 2019 г., като е взела пари с уговорката, че допълнително ще се
прехвърли собствеността. Посочва, че има ключ за къщата, но е влизал само в
двора, не и вътре в къщата. Заявява, че се сбил със сегашния приятел на А..
Твърди, че баща му има претенции за това, че къщата е продадена. Не знае защо А.
е продала къщата. След като баща му разбрал, че къщата е продадена на П., го
помолил да разбере дали може да я откупи обратно. Посочва, че баща му е
поддържал отношения с А. до януари 2021 г. и знае, че тя има друг приятел. Уточнява,
че къщата е обзаведена луксозно от баща му след закупуването ѝ. Не знае
за произхода на парите, дадени от баща му на А., твърди, че парите са били
изпратени на А. или на чичо му, не е присъствал на предаването на парите.
По делото е изслушан и свидетелят Р. Й. К. воден от ответниците, без дела и родство със страните. Свидетелят
заявява, че познава П.К. от дълги години, още от казармата. Твърди, че го е видял през 2020 г., в средата на април, без
да може да посочи точна дата, при нотариус Ани П.. Свидетелят е бил на разговор
при нотариуса във връзка с продажба на наследствен апартамент. Твърди, че е видял
П. К. вътре при нотариус Ани П. да брои пари с една жена. Не може да посочи
колко пари, не помни жената, нито датата, но било в началото на април. Когато
след една или две седмици се видял с П.К., той му казал, че тогава бил купил
една къща, като не казал повече за тази къща. Заявява, че е видял П. в стаята
при нотариуса, където се извършват сделките.
По делото са изслушани показанията и на свидетеля К. С. Р.,
воден от ищцата, без дела и родство със страните. Посочва, че знае, че ищцата А.М.
е взела на заем 5000 лв., като уговорката е била да
получи 8000 лв. Заявява, че на 17.08.2020 г. е отишъл с ищцата пред кантората
на нотариус Ш., за да погаси тя своя заем и да си
върне имуществото. Твърди, че на срещата ответникът П.К.
казал „Платите ли това, което
дължите, обещавам, ще върна имуществото“. Посочва, че на срещата присъствали и
ответницата А.К., както и още едно лице, известно му като Ю. Главата, който,
след като ищцата извадила парите и започнали да ги броят, казал, че А.М. трябва
или да даде 21000 лв. или да прехвърли мерцедеса на М. (бившия приятел на
ищцата), защото по-бившия ѝ приятел дължал пари на Ю.. Посочва, че ищцата
прибрала парите и се разплакала, а ответникът П.К. заявил, че ако не плати
цялата сума няма да получи къщата. Посочва, че от страна на А.М.
на срещата освен него и М.
присъствало и момче, което не познавал, което също било готово да помогне
финансово за сумата. Свидетелят твърди, ищцата е имала
част от сумата, а от него е взела 2500 лв. Посочва, че
преди 17.08.2020 г. не е присъствал на срещи между страните.
По делото са изслушани показанията на свидетеля
А.Н.П., нотариус, без
дела и родство със страните. Посочва,
че в нотариалната ѝ кантора всяка сделка се изповядва в специална стая,
наречена „зала”, в която присъстват нотариуса и страните по сделката. Други лица не присъстват, поради което свидетелят заявява, че няма
как лице, различно от страните, да е присъствало в момента на изповядване на
сделката. Посочва, че дължимите такси по вска сделка
се дават лично на нотариуса в залата, а не на служител на кантората, като това
става при затворена врата. Заявява, че не се е
случвало да се броят пари при нея по самата сделка – ако цената по сделката е
над 10000 лв. нотариусът изчаква страните да
отидат да платят и да представят плтежни документи, а ако е под 10000 лв. нотариусът пита страните дали сумата е платена и ако
отговорът е „да” в нотариалния акт се отбелязва
„платен преди изповядване на сделката”. Категорично уточнява,
че това е нейната практика и не прави изключения. Няма спомен кой е
платил таксите по сделката на 06.04.2020 г., но
посочва, че обичайно това е купувачът и ако е бил друг е щяла да запомни, тъй
като би ѝ направило впечатление.
По делото е изслушан и свидетелят Д.О.Ш.,
помощник-нотариус на нотариус О. Ш., без дела и родство със страните. Посочва, че присъстващите в залата А.М. и П.К. не са
му познати и няма спомен да са идвали при него. Пояснява, че
в нотариалната кантора има електронен регистър и представя копие от него за
17.08.2020 г. (л.248 от делото). В регистъра няма записана изповядана
сделка със съотвесните лица, но е записан час за
сделка със страна П. К.. „Т.” е служителката, която е изготвила документите за
сделката – Т.В.Т.. Посочва, че
страните идват на консултация, при която нотариусът или помощник-нотариусът
преглеждат документите и ако всичко е наред, се осъществява сделка, ако не се
осъществи сделка документите се връщат на страните и не се пазат в нотариалната
кантора. Ако ще се осъществява сделка, след прегледа
на документите от нотариуса или помощник-нотариуса те предават документите на
Теди за изготвяне на необходимите документи за сделката. По делото е изслушан и свидетелят Т.В.Т.,
служител в кантората на нотариус О. Ш., без дела и родство със страните. Заявява, че не познава присъстващите в залата А.М. и П.К.. Посочва, че
на 17.08.2020 г. е имало подадени документи за сделка, но е записано, че
страните не са се явили. Съдейки по копията от лични карти, една от страните
може би се е явила лично – ответникът П.К., тъй като личната му карта е
копирана, а личната карта на А.К. и на купувача са изпратени по имейл. Копирани
са и предходен документ за собственост, данъчна оценка и скици на сградите за
процесните имоти. Сделката е била насрочена за 17.08.2020 г. от 16 ч. Купувач
по тази сделка е Н. Л. К. с ЕГН **********.
От така изложената
фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни изводи:
От ищцата е предявен главен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, във
вр. с чл. 152 от ЗЗД за прогласяване
недействителността на договор за
покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 г. на
Служба по вписванията, сключен от една страна от продавача А.В.М., ЕГН **********
и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН ********** поради наличие на
фидуциарна сделка. При така предявеният иск и съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищцата следва по пътя на пълно и
главно доказване да установи, че между нея и ответника на 06.04.2020 г. е
сключен неформален договор за заем за сумата 5000 лв., както и че процесният
договор за покупко-продажба на недвижим имот е сключен за обезпечение на дълга,
като по този начин се уговаря предварително начин на удовлетворяване на
кредитора, различен от предвидения в закона.
Съгласно трайната практика на ВКС (Решение №135 от 12.12.2018
г. по гр.д. №4288/2017 г. на ВКС, III ГО и цитираните в него решения) пълното
доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени
доказателства. Преките доказателства непосредствено
установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, докато косвените доказателства установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Пълно доказване може да
се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да
са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите
обстоятелства, че да се установява главният факт. Доказването се
осъществява с доказателствени средства, а те са косвени, когато чрез тях се
доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически
извод за осъществяването на правнорелевантни факти - или такива факти от
живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт,
предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. Съгласно Решение №229 от 14.12.2016
г. по гр.д. №2221/2016 г. на ВКС, III ГО трябва да се
преценяват в съвкупност доказателствата, ангажирани в подкрепа на възражението
за нищожност на договор по чл.152 от ЗЗД, дори те да са само косвени, както и да
се обсъдят доводите на страната за връзката между фактите.
В
настоящия случай показанията на разпитаните по делото свидетели С., Хр.К. и Р.
безпротиворечиво установяват отношения между страните по делото, свързани с
предоставяне в заем на парична сума. Свид. С. е придружавал ищцата на редица
срещи с ответника П.К., на който са уговаряни условията за предоставяне на
заем, придружил е ищцата до нотариуса в деня на изповядване на сделката, както
и е бил пряк свидетел и на последващото развитие на отношенията между страните.
Свид. Хр.К. е присъствал на среща между ищцата и ответника П.К., на която е
обсъждано погасяването на заема и връщането на имуществото. Свид. Р. е
присъствал на среща пред кантората на нотариуса в деня на евентуалното връщане
на процесния недвижим имот. Показанията на тези свидетел не се опровергават от
разпитаните по делото свидетели, водени от ищеца. Показанията на свид. И. за
намерението на ищцата да продаде недвижимия имот не се подкрепя от никакви други
доказателства по делото. Свид. Р.К. няма
никакви преки наблюдения върху процесните отношения между страните. Показанията
на свид.К., че евентуално е видял ищцата и ответника да броят пари в кантората
на нотариус П. категорично се опровергават от свид. нотариус П., която заявява,
че при нея пари под сделки не се броят и не прави изключения от това свое
правило. Независимо от това, дори свидетелят да е видял предаване на сума от
ответника на ищцата, това обстоятелство кореспондира с твърденията на ищцата,
подкрепение от показанията на свид. С., че сумата в заем е предоставена след
подписване на нотариалния акт в кантората на нотариус П.. По делото от
ответника нито бяха наведени твърдения, нито бяха събрани данни той да е
посещавал и оглеждал имота преди покупката. Житейски нелогично е ищцата да реши
да продаде на многократно по-ниска цена единственото жилище, в която живеят тя
и част от семейството ѝ, за да зареди със стока селски хранителен
магазин. Неподкрепени от доказателствата по делото останаха и твърденията на
ответника, че между страните е имало подписан предварителен договор за
продажба. Молбата до нотариуса, която е единственият документ, на който се
основават тези твърдения, е част от подготвената от нотариуса документация по
сделката и целта ѝ е да обоснове наличието на предпоставките на чл.5, ал.3 от Закона
за мерките и действието по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.03.2020 г., за да може
да бъде изповядана и вписана сделката. Видно от самия текст на молбата като
предпоставки, изисквани от закона, са посочени изтичане на
срока на предварителен договор и необходимост от
средства за грижа за болна майка, което опровергава достоверността на посоченото
в молбата. След сключване на договора за покупко-продажба ответникът не е
правил опити за влизане във владение на имота. Това се случва едва след 17.08.2020
г. и подадените от ищцата жалби до прокуратурата.
По отношение на уговорената сделка за 17.08.2020 г.
от събраните по делото доказателства се установява, че документите за нея –
скици, схеми и дан.оценка са подготвени от ответника, а видно от показанията на
свид. Т. документите са оставени в нотариалната кантора също от ответника, след
което е запазен и час за сделка. Независимо, че като купувач по тази сделка е
посочено трето лице, неучастващо в делото и с неустановена връзка със страните,
безспорно е, че ищцата е била уведомена за датата и часа на сделката, и на тази
дата и час е присъствала пред кантората на нотариус Ш.. Посочени доказателства
в цялост обосновават наличието на заемно правоотношение между страните, което е
обезпечено с продажба на недвижим имот от заемателя на заемодателя. Съгласно трайната
практика на ВКС съглашенията по чл. 152 от ЗЗД
и продажбите с уговорка за изкупуване по чл. 209 от ЗЗД са нищожни поради
противоречието им със закона, съгласно чл.
26, ал. 1 от ЗЗД. Когато обаче
се твърди, че сделката, с която се прехвърля собственост, служи за обезпечение
на кредитора, т.е. страните не желаят последиците на прехвърлителната сделка, а
искат заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин да се
удовлетвори кредитора от този предвиден в закона, основанието за нищожност на
договора е заобикаляне на забраната по чл. 152 от ЗЗД.
По
посочените съображения предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл.
152 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 76, т.XIX , вх.рег. №7414/06.04.2020 г. на Служба по вписванията, сключен от една
страна от продавача А.В.М., ЕГН ********** и от друга страна от купувача П.К.К., ЕГН **********, се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния
спор и направеното искане от ищцата, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата направените от последната разноски в размер на 355,00 лева, представляващи
заплатена държавна такса - , депозит за СОЕ – 250,00 лв. и депозит за
призоваване на свидетели – 60,00 лв., д.т. за съдебни удостоверения – 45,00, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо от ЗЗД, във
вр. с чл. 152 от ЗЗД, по иска на А.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.К.К., ЕГН ********** и А.Р.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, нищожността на договор за покупко - продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт №59, том І, рег. №892, дело №49 от 06.04.2020 г. на нотариус А.П.,*** действие РС – Варна, вписан в Служба по вписванията-Варна,
под нотариален акт №76, т.XIX, вх.рег. №7414/06.04.2020 г., по силата на който А.В.М., ЕГН ********** продава на П.К.К.
следните недвижими имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 118 кв.м - по скица и
данъчна оценка, с маза с площ от 25 кв.м по данъчна оценка, съставляваща сграда
с идентификатор №38354.501.357.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителен директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота по скица: с. К., разположена в поземлен имот с
идентификатор №38354.501.357, със застроена площ от 118 кв.м., брой надземни
етажи - 2, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма; ГАРАЖ, с площ от
54 кв.м. - по скица и данъчна оценка, съставляващ
сграда с идентификатор №38354.501.357.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителен директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, с адрес на имота по скица: с. К., разположен в поземлен имот с
идентификатор №38354.501.357, със застроена площ от 54 кв.м., брой надземни
етажи - 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор
- няма, номер по предходен план - няма; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, с площ
от 25 кв.м. - по скица и данъчна оценка, съставляващ
сграда с идентификатор №38354.501.357.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1897/27.1 1.2018г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота по скица: с. К., сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор №38354.501.357, със застроена площ от 25 кв.м.,
брой надземни етажи - 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение - селскостопанска града, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, ведно с 1000/2040 ид.ч. от дворното място, върху което са построени сградите,
съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №38354.501.357 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-1897/27.1 1.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота по
скица: с. К., с площ по скица 641 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване до 10 м, стар идентификатор
- няма, номер по предходен план 332, кв.40, парцел XVIII, при граници и съседи
поземлени имоти с идентификатори: №38354.501.359, №38354.501.358 и
№38354.501.356, идентичен с част от ПИ пл.№152, в кв.38 по плана на селото от
1932г., ведно с всички настоящи подобрения и приращения в имота.
Осъжда П.К.К., ЕГН ********** и А.Р.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр.В., ап.да заплатЯТ на А.В.М., ЕГН **********, с адрес: с. К., , сумата от 355 (триста и петдесет) лева разноски в исковото производство пред
ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: