Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесети април
през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 5100 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 3246 от 07.01.2020 г. СРС, 64 с-в, по гр.д.№
40058/18 г. е осъдил Агенция „П..И“ да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД на основание
чл.411 КЗ вр. чл.49 ЗЗД сумата от 2 215 лв.-вземане за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ за
щети по л.а. „БМВ 320 D“ с ДК № ********, причинени вследствие на ПТП от 17.10.2017
г. на „Хемус“ на 59 км в посока гр.София, което произшествие е предизвикано от
внезапно изскочило на пътното платно животно /теле/ ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба /18.06.2018 г./ до окончателното плащане, а на
основание чл.82 ЗЗД съдът е осъдил „А.“ ЕАД да заплати на Агенция „П..И“ сумата
от 2 215 лв.-вреди от договорно неизпълнение по договор за обществена
поръчка от 29.05.2015 г., които вреди се изразяват във възникнало задължение за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
във връзка с ПТП от 17.10.2017 г. на „Хемус“ на 59 км в посока гр.София ведно
със законната лихва от предявяване на обратния иск /10.10.2018 г./ до
окончателното плащане при условие, че Агенция „П..И“ плати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД
сумата от 2 215 лв.-вземане по главния дълг.Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника-„А.“ ЕАД.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от третото лице-помагач-„А.“ ЕАД в частта, с която е уважен иска с правно основание
чл.82 ЗЗД срещу него
с оплаквания, че същото
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Излага подробни доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че от събраните доказателства е
установен точният механизъм на процесното ПТП и причинно-следствената връзка
между него и твърдените от ищеца имуществени вреди по автомобила.Поддържа, че
протоколът за ПТП не притежава
обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на
произшествието.Излага доводи, че рамковият договор, сключен с Агенция „П..И“ не
може самостоятелно да породи отговорност на изпълнителя без конкретно възлагане
по реда на чл.5 от договора, поради което не е налице неизпълнение на конкретно
задължение.Поддържа становище, че има задължение да отстрани последиците от ПТП
само по изрично възлагане от Агенция „П..И“.Твърди, че не е налице неизпълнение
на задължение, довело до възникване на ПТП и до твърдените от ищеца вреди,
което да обуслови отговорността му по предявения обратен иск.Моли съда да
отмени обжалваното решение в частта, с която е осъден да заплати на А.“ ЕАД
сумата от 2 215 лв. на основание чл.82 ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Агенция „П..И“ оспорва същата.Твърди,
че съгласно чл.12, ал.5 и ал.7 от договора за обществена поръчка, сключен между
него и въззивника следва, че изпълнителят има задължение да поддържа пътищата
по начин, който да осигурява безопасни условия за движение дори и без изрично
задание, поради което предметът на договора включва не само изпълнение на
задължения по конкретни задания от ищеца, като основното задължение е за
поддръжка на пътя в изправно състояние и по начин, който да осигурява безопасно
придвижване по него.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност.
Ответникът по въззивната жалба-„ДЗИ-О.З.“ ЕАД не взема становище
по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.411 КЗ, предявен от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу Агенция „П..И“.Ищецът твърди,
че на 17.10.2017 г. около 19,20 ч. на 59 км. на автомагистрала „Хемус“ в посока
гр.София, И.Т.С., управлявайки лек автомобил „БМВ 320 Д“ с ДК № ******** е
претърпял ПТП поради изскочило внезапно на пътното платно животно /теле/, като
в опит да избегне удара автомобилът се е завъртял и се е ударил в средната
мантинела.В резултат на удара са нанесени множество вреди на автомобила-предна
броня, преден капак, преден и заден десен калник, предни десни фарове и мигачи,
рамка радиатор, задна броня, задна престилка, заден капак, калник заден ляв,
акумулатор, джанта предна дясна, решетка преден капак, шенкел преден десен,
джанта задна дясна, основна дясна броня, гума задна дясна, под багажник и др.За
събитието е съставен протокол за ПТП № 1409248.Собственикът на увредения автомобил
е имал сключена застраховка Каско+ с Д. „О.з.“ ЕАД по полица № 440117213016822
от 09.02.2017 г. със срок на валидност до 09.02.2018 г.Твърди, че със
собственика на автомобила е постигнато споразумение за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2 200 лв., която сума е преведена
с преводно нареждане от 22.03.2018 г.След изплащане на обезщетението на
основание чл.410, ал.1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования по
отношение на причинителя на щетите.Твърди, че ответникът е отговорен за ПТП
поради необезопасяване на пътното платно, което попада в републиканската пътна
мрежа и неподдържането му в изправно състояние е довело до безпрепятственото
движение на животни по пътното платно и застрашаването на движението по него.С
регресна покана изх.№ 92-1533/17.04.2018 г. е поискал от ответника
възстановяване на сумата от 2 215 лв., представляваща застрахователно
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски по обработка на щетата, но плащане
не е последвало.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 2 215 лв.-платено застрахователно обезщетение за
нанесени щети на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с ДК № *********собственост на Р.Т.С.със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
С определението по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е
допуснал привличането на „А.“ ЕАД като трето лице-помагач на ответника и е
приел за съвместно разглеждане предявения от ответника обратен иск срещу третото
лице-помагач с правно основание чл.82 ЗЗД.В исковата молба ответникът твърди,
че е сключил договор за обществена поръчка № РД-33-4/29.05.2015 г. с „А.“ ЕАД с
предмет: поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи
при аварийни ситуации/ на автомагистрален участък АМ „Хемус“ от км 0+000
до км 78+554 и пътна връзка „Прелок“ от
км 0+000 до км 3+024 вкл. и принадлежащите пътни връзки, поддържане, осветление
на тунели „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“ и „Правешки ханове“ с обслужващите
ги подстанции и далекопроводи, охрана на пътните съоръжения и принадлежностите
в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ-София и ОПУ-Ловеч,
стопанисвани от АПИ.Твърди, че ответникът по обратния иск е бил длъжен да
осигурява безопасни условия за движение по силата на чл.12, ал.5-9 и чл.19 от
договора.С оглед неизпълнението на задълженията по договора за възлагане на
обществена поръчка за поддържане на процесния участък от пътя и на основание
чл.28 от същия договор ответникът носи пълна имуществена отговорност за
причинените вреди.
Видно от протокол за ПТП № 1409248 на 17.10.2017 г. в
19,20 часа на АМ „Хемус“ на 59+500 км. в посока гр.София И.Т.С.,
управлявайки лек автомобил „БМВ 320 Д“ с ДК № ******** поради поява на
безстопанствено животно /теле/ в опит да избегне удара в животното се е
завъртял и се е ударил в средна ел.ограда /мантинела/.
Видно от
застрахователна полица № 440117213016822 лек автомобил „БМВ 320 Д“ с ДК № ********
е застрахован от Р.Т.С.при Д.О.з.“ ЕАД по застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“ за периода от 09.02.2017
г. със срок на валидност от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г.
От представените
писмени доказателства по щета № 44012131732724 е установено, че застрахователят
е заплатил на собственика застрахователно обезщетение в размер на 2 200
лв., като сумата е платена с преводно нареждане за групово плащане на
22.03.2018 г.
Представен е и
договор № РД-33-4/29.05.2015 г. с „А.“ ЕАД, сключен между Агенция „П..И“
/възложител/ и „А.“ ЕАД /изпълнител/ с предмет: поддържане/превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
автомагистрален участък АМ „Хемус“ от км 0+000 до км 78+554 и пътна връзка „Прелок“ от км 0+000
до км 3+024 вкл. и принадлежащите пътни връзки, поддържане, осветление на
тунели „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“ и „Правешки ханове“ с обслужващите ги
подстанции и далекопроводи, охрана на пътните съоръжения и принадлежностите в
обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ-София и ОПУ-Ловеч,
стопанисвани от АПИ.Срокът на договора е 48 месеца, считано от датата, посочена
като начало на срока на договора във възлагателното писмо.Страните са се
договорили дейностите по поддържане да се възлагат от възложителя на
изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания /чл.5/.Съгласно чл.12
от договора изпълнителят се е задължил в рамките на своите права по договора да
предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните
принадлежности към тях с цел осигуряване на безопасни условия на движение /ал.5/,
както и да започва работа веднага след появяването на необходимост от това и да
поддържа автомагистралата на договореното ниво съгласно „Технически правила и
изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“ на НАПИ от 2009 г., „Техническа
спецификация“ на АПИ от 2014 г. и „Оперативен план за зимно поддържане“ /ал.7/.В
чл.21, ал.1 е предвидено, че изпълнителят дължи неустойка по договора в размер
на 100% от стойността на лошо и/или неточно изпълнените видове работи, както и
във всички случаи на констатирани нарушения и/или неизпълнение на задълженията
по чл.12 от договора.
От заключението на
приетата по делото авто-техническа експертиза на вещото лице С.С.е установено,
че ПТП от 17.10.2017 г. е настъпило при
описания в протокола за ПТП механизъм.Налице е тотална щета, като размерът на
обезщетението възлиза на 2 590 лв.От техническа гледна точка и при
представените по делото документи и снимков материал нанесените на процесното
МПС щети се намират в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието.
Разпитаният по делото
свидетел И.С.твърди, че на 17.10.2017 г. се е прибирал от гр.Ловеч и на
магистралата е имало лек ляв завой и на пътя между лявата и средната лента се е
появило теле или крава.Свидетелят е направил завой надясно, след това наляво и
пак надясно, за да избегне челен удар и колата е започнала да се върти и се е
ударила в мантинелата.Имало е две ленти и аварийна лента.Не е имало ремонтни
дейности.Водачът се е движел със 110 км/ч, между двете платна е имало храсти и
е било тъмно.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
застрахователя по чл.411, ал.1 КЗ.По отношение на механизма на ПТП се е позовал
на протокола за ПТП, съставен съгласно приложение № 2 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, съставен след посещение на полицейски орган.Съдът се е
мотивирал, че отразените в протокола обстоятелства относно завареното положение
към момента на посещение на местопроизшествието се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила и съответстват на приетата по делото АТЕ и свидетелските
показания на И.С..По отношение на обратния иск съдът е тълкувал съдържанието на
договора за обществена поръчка, сключен между ответника по първоначалния иск и
третото лице-помагач и ответник по обратния иск и е направил извод, че
предметът на договора включва не само изпълнение на задължения по конкретни
задания от ищеца, които са допълнение към основното задължение на изпълнителя
да поддържа пътя в изправно състояние и по начин, който да осигури безопасното
придвижване по него.Приел е, че след като е налице излизане на безстопанствено
животно на пътното платно, е налице неизпълнение на договорно задължение на
изпълнителя, поради което следва да се ангажира отговорността му по чл.82 ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се установи при постановяване на решението да е
допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
Механизмът на ПТП е
установен от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.Представеният
двустранен констативен протокол е съставен
след посещение на място по реда на чл.2, ал.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд и съдържа всички предписани
реквизити.Механизмът на ПТП е установен и от приетата по делото авто-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните, както и от разпита на свидетеля И.С.-водач
на увредения автомобил.
Съдът намира
за неоснователно възражението на въззивника, че не е налице неизпълнение на
договорно задължение поради липса на възлагане по чл.5 от договора за
обществена поръчка, и че със сключването на договора Агенция „П..И“ не е
прехвърлила изцяло на „А.“ ЕАД поддържането на участъка от автомагистралата по
усмотрение на дружеството.В случая се касае за превантивно поддържане и за
неизпълнение на задължение по чл.12, ал.2 и ал.7 от договора , а не за
неизпълнение на възложена заявка.
Други
конкретни оплаквания не са направени с въззивната жалба, а съгласно
разпоредбата на чл.269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното
в нея.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода на
спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия на основание
чл.78, ал.3 и 8 ГПК сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3246 от 07.01.2020
г. на СРС, 64 с-в, по гр.д.№ 40058/18 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА -„А.“ ЕАД с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Агенция „П..И“ с адрес: гр.София, бул. „********сумата 100
лв. на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.