Р Е Ш Е Н И Е  № 1987

 

гр. Варна, 11.04.2014г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, ХXVI-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

         Районен съдия: Иванка Дрингова

 

при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6224 по описа за 2011г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за делба във фазата на извършването.

С влязло в сила решение № 4603/15.11.2012г. съдът е допуснал до делба на недвижим имот, представляващ дворно място, с площ от 650 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 676 кв.м., представляващо парцел ***, идентичен на част от стар парцел *** по нотариален акт, а по КК – имот с идентификатор **********, ведно с построените в него къща, състояща се от входно антре, хол, спалня, всекидневна, кухня, баня, тоалет и изби по акт за собственост, а по заключението на вещите лица едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 104,71 кв.м., състояща се от полуподземен и жилищен етаж, при граници: ПИ с ид. *****.*****, *****.*****, *****.*****, *****.*****, *****.***** и *****.***** по действащата КК на гр. Варна и гараж със застроена площ от 22,76 кв.м. и пристройка към жилищната сграда и гаража със застроена площ от 53,88 кв.м., състояща се от жилищен етаж и сутерен, включващ вход за изба и избено помещение между съсобствениците при квоти по ½ ид.ч. за Т.В.П., ЕГН ********** *** и Н.Г.А.,***, на основание чл.34, ал.1 от ЗС.

В първото съдебно заседание, проведено след влизане в сила на решението по допускане на делбата, по искане на страните са приети за разглеждане възлагателни претенции, основана съответно на чл.349, ал.2 и чл.349, ал.1 от ГПК, както и е открито производство по сметки за заплащане от ответника сумата от 10000 лева, претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на припадащата се на ищцата идеална част от недвижимия имот, за периода от 16.06.2011г. до 15.10.2013г.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от заключението на вещото лице инж. Т.О. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, дворното място и построените в него сгради са реални неподеляеми. Пазарната оценка на дворното място е 55400 лв., на жилищната сграда – 77300 лв., на гаража – 8800 лв. и на пристройката – 34600 лв., или общо 176100 лв. Вещото лице сочи също, че размерът на средния пазарен наем на недвижимия имот за периода от 16.06.2011г. до 15.10.2013г. е 19770 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на водения  от ищцата свидетел г.и.и., неин син. От неговите показания се установява, че делбеният имот се ползва от изцяло от ответницата и нейната внучка и когато са го посещавали с майка си, не са били допускани в него. Твърди, че майка му не е имала достъп до имота, защото не е била допускана в него от ответницата

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По отношение на претенциите с правно основание чл. 349, ал. 1 и ал.2 от ГПК:

Предпоставки за уважаване на претенцията за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК са следните: делбеният имот да е неподеляемо жилище, да е придобито в режим на СИО, която в последствие да е прекратена със смърт на единия съпруг или развод, а бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, да няма друго жилище и на чл.349, ал.2 от ГПК: делбеният имот да е неподеляемо жилище, съсобствеността върху което да е възникнала по наследство, съдилителят да е живял в него и да няма друго жилище. В конкретния случай не са налице предпоставките на нито една от цитираните разпоредби, тъй като съсобствеността между страните върху недвижимия имот не е възникнала в резултат на прекратина СИО, нито по наследяване, а посредством деривативни сделки. По изложените съображения, съдът преценя възлагателните претенции и на двамата съделите за неоснователни. 

Досежно поделяемостта на имота, предмет на делбата, съдът възприема заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, от което се установява, че дворното място и изградените в него сгради са реално неподеляеми. Горното е достатъчно за да се приеме, че делбата следва да бъде извършена при условията на чл.348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно техните квоти по решението за допускане на делбата.

Съобразно квотите в съсобствеността и стойността на допуснатия до делба недвижим имот, определена по заключението на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в размер по 4% върху стойността на дела, а именно всяка от страните следва да заплати държавна такса в размер на 3522 лв., на осн. чл.355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

По отношение на претенцията на ищцата по чл.346 от ГПК:

Предявената претенция по сметки от Т.В.П. срещу Н.Г.А. е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствената й идеална част от делбения недвижимия имот за периода от 16.06.2011г. до 15.10.2013г. в размер на 10000лв.

Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС когато съсобствената вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени от деня на писменото поискване. В тежест на ищеца е да докаже, че съсобствената вещ се е ползвала единствено от ответницата, че е бил лишен от възможността да ползва вещта и е поискал писмено обезщетение за това. Липсата на която и да е от тези предпоставки обуславя неоснователността на иска.

В исковата молба, инициирала настоящето съдебно производство, ищцата е отправила покана до ответницата за заплащане на обезщетение за ползване на недвижимия имот в размер на 500 лв. месечно. Препис от исковата молба е редовно получен от ответницата на 16.06.2011г. От събраните гласни доказателства се установи, че процесният недвижим имот се ползва единствено от ответницата и на ищцата не й е осигуряван достъп до него, въпреки изявеното й желание за това. Ответницата не ангажира доказателства да е заплащала поисканото обезщетение, както и наличието на обстоятелства, поставящи я в невъзможност да ползва имота или да е предлагала на ищцата да ползва имота, а тя да е отказвала. По изложените съображения съдът намира иска за доказан по основание. По отношение на размера съдът кредитира заключението на вещото лице, съобразно което пазарния наем на делбения имот за периода от 16.06.2011г. до 15.10.2013г. е 19770 лв. Исковата претенция е за ½ ид.ч. от имота, следователно искът следва да се уважи за сумата от 9885 лв. и да се отхвърли за горницата до претендираните 10000 лв.

Ищцата следва да плати държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 395,40 лв., на основание чл.77 от ГПК.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ дворно място, с площ от 650 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 676 кв.м., представляващо парцел ***, идентичен на част от стар парцел *** по нотариален акт, а по КК – имот с идентификатор **********, ведно с построените в него къща, състояща се от входно антре, хол, спалня, всекидневна, кухня, баня, тоалет и изби по акт за собственост, а по заключението на вещите лица едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 104,71 кв.м., състояща се от полуподземен и жилищен етаж, при граници: ПИ с ид. *****.*****, *****.*****, *****.*****, *****.*****, *****.***** и *****.***** по действащата КК на гр. Варна и гараж със застроена площ от 22,76 кв.м. и пристройка към жилищната сграда и гаража със застроена площ от 53,88 кв.м., състояща се от жилищен етаж и сутерен, включващ вход за изба и избено помещение, на стойност 176100 лв. /сто седемдесет и шест хиляди и сто лева/, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно ½ ид.ч. за Т.В.П., ЕГН ********** *** и ½ ид.ч. за Н.Г.А.,***, на основание чл. 348 от ГПК.  

ОСЪЖДА Н.Г.А.,*** да заплати на Т.В.П., ЕГН ********** *** сумата от 9885 лв. /девет хиляди осемстотин осемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *******, на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 9885 лв. до 10000 лв.

ОСЪЖДА Н.Г.А.,*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3522 лв. /три хиляди петстотин двадесет и два лева/, представляваща 4 % върху стойността на дела й от делбения имот, на осн. чл.355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Т.В.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3522 лв. /три хиляди петстотин двадесет и два лева/, представляваща 4 % върху стойността на дела й от делбения имот, на осн. чл.355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и държавна такса в размер на 395,40 лв. /триста деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща 4 % върху уважената част от иска по чл.31, ал.2 от ДС, на осн. чл.77 от ГПК.

 

            Решението подлежи на обжалване виззивна жалба пред Варнинския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: