РЕШЕНИЕ
№ 1023
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330114806 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.22, във
връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
В исковата молба от Н. Д. В. против „Микро Кредит“ АД и уточняваща молба от
21.10.2022г. се твърди, че на 15.11.2021г. между страните бил сключен договор за заем, по
силата на който бил отпуснат кредит в размер на 2500 лв. за срок от 18 месеца, размер на
вноската 187.56 лв., обща дължима сума от 3376.08 лв., при лихвен процент 40.48 % и ГПР
48.90 %. Договорът бил недействителен, тъй като била нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1
ЗПК – написан бил на шрифт, по-малък от 12 pt. С такъв шрифт били написани и договорът
за застраховка, както и общите условия. Не бил посочен в договора размер на
възнаградителната лихва. Липсвало посочването по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК на условията за
прилагане на договорения лихвен процент. Освен в това в нарушение на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК не били ясни взетите предвид допускания при формиране на ГПР. В нарушение на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК липсвал погасителен план, нямало разбивка на сумите, които се
погасявали с изплащане на всяка погасителна вноска. Съдържа се позоваване на чл.22 ЗПК,
като е посочено, че договорът е недействителен. Направено е искане да бъде признато за
установено, че сключеният между страните договор е нищожен на основание чл.26, ал.1,
предложение трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Претендирани са
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за
недопустимост на иска. Между страните не съществували никакви договорни отношения.
1
На ищцата не били предоставяни финансови средства. Тя три пъти кандидатствала за
отпускане на заем, но получила откази, тъй като след проверка на кредитоспособността й
било установено, че не разполага със средства да обслужва заема. Представеният договор
бил бланка на проект на договор – нямал дата, номер, данни, подпис. Представения
стандартен формуляр също не доказвал наличието на валидно сключен договор, тъй като на
основание чл.5 ЗПК по принцип преди потребителят да бъде обвързан от предложение или
договор за предоставяне на кредит, кредиторът бил длъжен да му предостави своевременно
необходимата информация. Направено е искане за прекратяване на производството по
делото, респ. за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за заем Microcredit Online със заемодател „Микро Кредит“
АД, ЕИК *********.
Представени са от ответното дружество доказателства за отказ да бъде отпуснат кредит на
Н. В. на дати 15.11.2021г., 06.11.2021г., 28.10.2021г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Ищцата излага твърдения за недействителност на сключен между страните договор за
паричен заем от 15.11.2021г., на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, във връзка с
чл.22 ЗПК, чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. С отговора по исковата молба ответното дружество е
оспорило така предявения иск като неоснователен, като основното му възражение е, че
между страните не съществуват никакви договорни правоотношения, че на ищцата никога
не били предоставяни финансови средства, като същата кандидатствала три пъти за
отпускане на заем, но и в трите случая получила отказ, тъй като след извършване на
задължителни проверки на кредитоспособността й съгласно чл.16 ЗПК било установено, че
същата не разполага с достатъчен доход, който да обслужва заема. С проекта на доклад по
делото, впоследствие обявен за окончателен, съдът е указал на ищцовата страна, че не сочи
доказателства между страните да е сключен договор за кредит от 15.11.2021г. Във връзка с
даденото на страната указание, доказателства от ищцовата страна не са ангажирани. При
събрания по делото доказателствен материал съдът намира за недоказан предявения иск по
основание с оглед изричното оспорване на ответника, че твърденият от ищцата договор е
сключен между страните. Действително няма спор между страните, че по така заявения
договор с посоченото съдържание ищцата като физическо лице би се явила потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК , а ищецът - кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. В Глава ІІІ.
„Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“, с разпоредбата на чл.10 ЗПК е
въведено изискването за сключване на договора за потребителски кредит в писмена форма,
на хартиен или друг носител. В исковата молба не са изложени твърдения относно формата
на сключване на договора, като представените към исковата молба документи – договор за
заем и Стандартен европейски формуляр не са подписани, а самият договор за заем не
съдържа и попълнени реквизити за заемополучател, поради което съдът намира за
основателно направеното с отговора на исковата молба възражение. На следващо място,
2
договорът за заем е реален, поради което елемент от фактическия състав на неговото
сключване е действителното предаване на сумата, а съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Не
се установява реалното получаване на заемната сума. Следователно при прилагане на
правилото на чл.154, ал.1 ГПК относно задължението на всяка от страните в гражданския
процес да установи фактите, от които черпи благоприятни правни последици, в настоящия
случай с оглед характера на заявения договор като вид договор за заем като реален договор
съществен елемент от фактическия му състав е действителното предаване на сумата, каквото
в настоящия казус не се установи по делото. Поради това съдът намира, че предявеният иск
за признаване за установено, че договорът за заем е нищожен, на основание чл.26, ал.1,
предложение трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по представения
списък по чл.80 ГПК.
Поради това съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. В., ЕГН ********** от *** против „Микро Кредит“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет.3, със законен представител *** иск за признаване за установено, че договор за заем
от 15.11.2021г. е нищожен, на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, във връзка с
чл.22 ЗПК, чл.11, т.9 и т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА Н. Д. В., ЕГН ********** от *** да заплати на „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 137,
ет.3, със законен представител *** сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3