Р E Ш Е Н И Е
град София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни
състави, II-ви въззивен брачен състав,
в откритото съдебно
заседание на втори
февруари,
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 4861 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20015147 от 15.01.2021 г., постановено по гр. дело № 50111 по описа за
2019 г., Софийският районен съд, III Гражданско отделение, 89-ти
състав, е прекратил с
развод брака, сключен на 06.10.2002 г. в град София, с Акт № 0863 от
06.10.2002 г. на Столична община, Район “Красно село“, между Т.И.Т., ЕГН **********, и Д.Х.Й. - Т., ЕГН **********,
като дълбоко и непоправимо разстроен,
по взаимна вина на съпрузите. Предоставил е упражняването на родителските
права спрямо родените от брака деца Я.Т.Т., ЕГН **********, роден на *** г., и И.Т.Т., ЕГН **********, роден на *** г., на майката Д.Х.Й.- Т.. Постановил
е местоживеенето на децата занапред да бъде при тяхната майка и законен
представител, като същите могат да живеят и пребивават трайно, както на
територията на Република, така и на територията на Република Франция, като
адресът на местоживеене на децата съвпада с адреса на тяхната майка. Определил
е режим на лични отношения межу бащата Т.И.Т. и децата Я.Т.Т. и И.Т.Т.. Осъдил е Т.И.Т. да заплаща на роденото от брака
непълнолетно дете Я.Т.Т., роден на *** г., със съгласието на неговата майка Д.Х.Й. - Т., месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева,
считано от 29.08.2019 г. до настъпването на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 200.00 лева до пълния предявен размер от 500.00 лева. Оставил е без уважение
предявения иск по чл. 149 СК срещу Т.И.Т. за заплащане на Я.Т.Т. издръжка за
периода от една година преди завеждане на иска, като неоснователен. Оставил е без уважение предявения иск срещу Т.И.Т. за
заплащане на Я.Т.Т. на допълнителна издръжка по чл. 143, ал. 4 СК, като неоснователен.
Осъдил е Т.И.Т. да
заплаща на роденото от брака малолетно дете И.Т.Т., чрез неговата майка и законен представител Д.Х.Й. - Т., месечна
издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от 29.08.2019 г. до
настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 200.00 лева до пълния предявен размер от 500.00
лева, като неоснователен. Оставил е без уважение предявения иск по чл. 149 СК срещу Т.И.Т. за заплащане на И.Т.Т.
издръжка за периода от една година преди завеждане на исковата молба, като
неоснователен. Оставил е без уважение
предявения иск срещу Т.И.Т. за заплащане на И.Т.Т. на допълнителна издръжка по чл. 143, ал. 4 СК, като неоснователен. Предоставил е ползването на семейното
жилище, находящо се на адрес град Банкя, ул.“******, на майката Д.Х.Й. – Т.. Постановил е след прекратяване на
брака съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име – “Й.-Т.“. Заместил е
съгласието на Т.И.Т. за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на децата му Я.Т.Т.
и И.Т.Т. и за пътувания извън територията на Република България, придружавани
от тяхната майка Д.Х.Й. – Т., или упълномощено от нея пълнолетно лице, без
ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което се осъществяват, в страните членки на ЕС, както и в Република Македония,
Република Сърбия и Република Турция. Заместил
е съгласието на Д.Х.Й. - Т. за
издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на децата й Я.Т.Т. и И.Т.Т., и за
пътувания извън територията на Република България, придружавани от техния баща Т.И.Т., или
упълномощено от него пълнолетно лице, без ограничение на броя на пътуванията,
тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, в страните
членки на ЕС, както и в Република Македония, Република Сърбия и Република
Турция. Осъдил е Т.И.Т. и Д.Х.Й. - Т. да заплатят по сметка на Софийския
районен съд държавна такса при
решаване на делото по иска за развод по 25.00 лева всеки от тях. Осъдил е Т.И.Т. да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 576.00 лева, представляващи държавна
такса по така присъдените издръжки. Постановил е предварително изпълнение на Решението в частите относно
присъдените издръжки.
Ответницата по първоначалните
искове и насрещна ищца Д.Х.Й.
– Т. (въззивница в настоящото производство) е останала недоволна от
така постановеното Решение и го е обжалвала, с въззивна жалба, вх. № 25035314 от
26.02.2021 г. по описа на СРС, в частите, в които са отхвърлени
предявените искове по чл. 143, ал. 2 СК за издръжка на децата за сумата
над 200.00 лева до предявения размер от по 500.00 лева, и в
частите, в които са оставени без уважение исковете по чл. 143, ал. 4 СК
– за присъждане на добавка в размер по 150.00 лева месечно към
определената издръжка за покриване на изключителни нужди на децата. В жалбата
се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваните части, като се
поддържа, че децата са на възраст, предполагаща постоянни и значителни разходи
в сложна и динамична социална и икономическа обстановка, която показва, че
издръжките са с неправилно определен размер. Изтъква също, че за двете деца се
заплащат единствено от майката извънкласните им занимания, спортните им
занимания, подготовката им за матури и пр. Сочи, че бащата е в трудоспособна
възраст и може да реализира месечен доход. Релевира и оплаквания, че са
неправилни изводите на първата инстанция, че така определените размери на
издръжките могат да покриват неотложните нужди на децата. Излага съображения за
неправилност на съдебния акт и в частите, в които са отхвърлени исканията по
чл. 143, ал. 4 СК. Поддържа в тази връзка, че изключителните физически и
психически дадености на децата за развитие в състезателния тенис са значителната
финансова тежест за майката, която не следва да бъде вменявана само на нея. Съобразно
изложеното моли въззивния съд да отмени Решението в обжалваните части и вместо
него да постанови друго, с което да уважи предявените искове по чл. 143, ал. 2 СК и по чл. 143, ал. 4 СК. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Първоначалният ищец и ответник по
насрещните искове Т.И.Т. (въззиваем в настоящото производство) е подал отговор на въззивната
жалба, в който е оспорил същата по подробно изложени съображения за неоснователност
на жалбата в цялост. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части
съдебен акт.
Решението в частите относно прекратяване на
брака; постановената взаимна вина на съпрузите; родителските права,
местоживеенето на децата и режима на лични контакти; месечните издръжки по чл.
143, ал. 2 СК до размера на сумата от по 200.00 лева за всяко дете; отхвърлителните
части за присъждане на издръжки за минало време по чл. 149 СК; в частите
относно заместеното съгласие на майката и бащата по чл. 127а, ал. 2 СК; в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение и в частта относно
държавната такса по иска за развод, като
необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към
релевантния закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие
следното:
В хода на
първоинстанционното съдебно дирене са събрани доказателства за доходите на
страните. Съгласно справка – данни за осигуряване на ТД на НАП - София за
периода м. 02.2019 г. – м. 01.2020 г. за бащата Т.Т. се установяват за
посочения период средномесечни доходи от около 5 831.40 лева, като за някои от
месеците размерът на възнаграждението нараства. От приетото по делото
Разпореждане № 214-00-20298 -1 от 01.09.2020 г. на ТП на НОИ - София – град, е
видно, че бащата Т.Т. е с прекратено осигуряване от 17.08.2020 г. и е
регистриран като безработен в Агенцията по заетостта на 20.08.2020 г.
Определено му е по реда на КСО парично обезщетение за безработица до 16.12.2020
г. в размер на 9.00 лева дневно. Регистрацията на първоначалния ищец като
безработен се установява от Служебна бележка, изх. № 60-01-04-534000/30.09.2020
г. на Агенция по заетостта (л. 210 от първоинстанционното дело). Доходите на майката Д.Х.Й.–Т., съгласно справка –
данни за осигуряване на ТД на НАП - София за периода м.02.2019 г. – м.01.2020
г. са установени в размер на 600.00 лева месечно. Видно от годишна данъчна
декларация за 2018 г. насрещната ищца има регистрирана лекарска практика, като
за посочената година е декларирала общо приходи от 31 788.12 лева, от
които са приспаднати общо разходи от 24 588.12 лева. По делото е приета и
служебна бележка, издадена от ЕТ “АИИППМП – Д-р Д.Х.“, удостоверяваща, че за
2019 г. лицето има годишен доход от 16 534.00 лева, или средномесечен
доход от 1378.00 лева след приспадане на осигурителните вноски.
На следващо
място, установено е по делото в първата инстанция, че към онзи момент детето И.Т.
е ученик в 7-ми клас в ** СУ “******- София, а детето Я.– ученик в
10-ти клас в Първа английска гимназия. Децата на страните са
посещавали частни немски училища “Ерих Кестнер“, като разходите по обучението
им са заплащани от двамата родители през различни периоди от време (писмени
доказателства на л. 112 – л. 186 от първоинстанционното дело).
Семейното
жилище на страните, в което живеят майката и двете деца, е закупено с ипотечен
кредит, като видно от Удостоверение, изх. № 11-00-478 от 10.12.2019 г. на “Банка
ДСК“АД (л. 93 от първоинстанционното дело) месечната
погасителна вноска от 498.76 евро се усвоява автоматично от сметка, чиито
титуляр е Т.И.Т.. От същата сметка се погасяват месечно и три броя комунални
услуги към “Софийска вода“ ЕАД, “Овергаз Мрежи“АД и “ЧЕЗ Електро България“АД.
От приета в
хода на съдебното дирене служебна бележка от 20.11.2019 г. на “Тенис клуб
Левски“ се установява, че децата И.Т. и Я.Т. са картотекирани състезатели на
клуба и посещават групови тренировки по тенис на корт три пъти седмично, а
месечната такса от 315.00 лева се заплаща от тяхната майка Д.Х.Й. - Т..
Във
въззивната инстанция са ангажирани писмени доказателства, видно от които от
цитираната по – горе банкова сметка, *** Т.,
продължават да се усвояват месечно суми в погашение на заем (л. 42 от въззивното
дело), като
бащата заплаща и комуналните услуги към посочените оператори, за което свидетелстват
съответните приети разписки по делото (л. 44 - л. 70 от въззивното дело).
Не се
установява и при въззивното разглеждане на делото да има промяна в трудовата
заетост на въззиваемия. Съгласно служебна бележка на Агенция по заетостта (л. 16 от
въззивното дело) Т.И.Т. продължава да е регистриран като безработно
лице за периода 20.08.2020 г. – 17.02.2021 г.
Други
относими доказателства, на които съдът да основе изводите си, не са ангажирани
в двете съдебни инстанции.
При
определяне размера на издръжките на децата на страните Софийският районен съд е
съобразил възрастта им, техните потребности, доходите и на двамата родители,
както и актуалната трудова заетост на бащата Т.Т.. Първостепенният съд е изложил
съображения, основаващи се на прекратения трудов договор на бащата (като му е
било отпуснато парично обезщетение за безработица за посочения период и размер), липсата на
средства от трудова дейност и няма други доказателства за доходи на
първоначалния ищец, който е изявил съгласие да заплаща издръжка в размер на по
200.00 лева за всяко дете, както и да продължи да плаща ипотеката на семейното
жилище, което се предоставя на майката. С издръжки в посочените размери, според
мотивите на първостепенния съд, биха се посрещнали неотложните нужди по
отглеждането и възпитанието на децата, наред с непосредствените грижи на
тяхната майка, която следва да доставя останалите средства необходими за цялостната
им издръжка.
Претенциите
по чл. 143, ал. 4 СК са приети за недоказани и неоснователни и като такива са
оставени без уважение.
Въззивният съд споделя изводите на първата
инстанция, които намира за
обосновани съобразно с приетата по делото доказателствена съвкупност и не
намира основания за изграждане на различни изводи. Освен това, първоинстанционният съд е събрал всички поискани от
страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от
фактическа страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези
доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин
част от своя съдебен акт, като предвид изложените с въззивната жалба оплаквания
и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК излага и свои мотиви.
Въззивният
съд преценява
като неоснователни оплакванията на
въззивницата, релевирани във въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Т. е. задължението за издръжка спрямо тези деца е
безусловно, както съобразно закона (чл. 143, ал. 1 СК), така и предвид трайната
съдебна практика. Размерът на издръжката се определя като функция на нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице,
съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, като се вземат
предвид и грижите на родителя, отглеждащ детето. Предвид прекратеното
трудово правоотношение на въззиваемия - първоначален ищец Т.И.Т., са обосновани
изводите на първата инстанция, че е във възможностите му да заплаща издръжка на
всяко от децата в размер на по 200.00 лева. Промяна в трудовата заетост на
бащата и реализиране от него на доходи не са установени и при въззивното
разглеждане на делото. Същевременно въззиваемият, заедно с въззивницата,
притежават придобит през време на брака недвижим имот, който съставлява
семейното жилище на страните. Същото е предоставено на въззивницата, а
въззиваемият е заплащал и продължава да заплаща ипотечните вноски за придобиването
му чрез ипотечен кредит. При това положение, макар и по непряк начин,
въззиваемият участва и по този начин в отглеждането и грижата за децата му (също и разходите по
тяхното обучение са заплащани от двамата родители през различни периоди от
време), като
родител, който не полага непосредствените грижи за тях. При това положение и
доколкото задължението за издръжка е безусловно, но и въззиваемият няма установени
доходи, които да му позволят да заплаща общо 1 000.00 лева месечно издръжка за
двете деца, исканията за сумите над уважените размери правилно са приети от
първата инстанция за неоснователни, а исковете по чл. 143, ал. 2 СК са отхвърлени
за горницата над 200.00 лева до претендирания размер от по 500.00 лева месечно за
всяко дете.
Правилни
са мотивите на първостепенния съд, че с доставянето на издръжки в посочените размери биха се посрещали неотложни
нужди по отглеждането и възпитанието на децата, като останалите средства необходими
за цялостната месечна издръжка на всяко от децата следва да се допълва от
майката, заедно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието им.
Издръжката е необходима за задоволяване на жизнено важните и обичайни потребности
на детето, които са ежедневни. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 4 СК по искане на родител или на лице, което осъществява
заместваща грижа по чл. 137 СК, съдът може да
определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на
изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава “без
особени затруднения“. Затова и таксите за
посещения на спорт – в частност заниманията по тенис и разходите, които
съпътстват посещенията в тенис клуба, с оглед сочените изключителни физически и
психически дадености на децата за развитие в състезателния тенис (които
се претендират да бъдат заплащани от въззиваемия като добавка в размер на по
150.00 лева месечно за всяко от децата), съставляват изключителна
нужда на децата по смисъла на чл. 143, ал. 4 СК. Тя обаче следва да бъде удовлетворена
само доколкото родителят може да я осигури “без
особени затруднения“. Материалните възможности на родителя се преценяват не в абсолютен размер, а според стандарта на живот
(необходими средства за квартира, храна, облекло и др.) в мястото, в което родителят получава дохода си и съответно обичайно живее. В конкретния случай, предвид
категоричните данни по делото, че бащата Т.Т. е безработен и вече не получава
обезщетение, може да се достигне до извода, че не са налице кумулативните предпоставки
за уважаване на процесните искания по чл. 143, ал. 4 СК (а именно не
е доказана втората кумулативна
предпоставка - възможността на родителя да даде тази
добавка “без особени затруднения“, т. е. без да променя съществено начина си на
живот), които искания
в съответствие с материалния закон правилно са отхвърлени от първоинстанционния
съд, като недоказани и като такива неоснователни.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните
му отхвърлителни части, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният
съд оставя без уважение исканията на страните за присъждане на направените
разноски по делото – след като вината за брачното разстройство е обща,
разноските по производството, вкл. въззивното, остават в тежест на страните,
както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015147 от 15.01.2021 г., постановено по гр. дело № 50111 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, III
Гражданско отделение, 89-ти състав, в обжалваните отхвърлителни части относно издръжките по чл. 143, ал. 2 СК на децата Я.Т.Т., роден на
*** г., и И.Т.Т., роден на *** г., за разликата над уважените размери от по 200.00
лева до претендираните от по 500.00 лева за всяко дете, и в обжалваните отхвърлителни
части относно исковете по чл. 143, ал. 4 СК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на
Д.Х.Й. –Т. и Т.И.Т. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, съобразно с ограничението по
чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.