РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Горна Оряховица, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120101221 по описа за 2022 година
Производството е по предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „Енерго-
Про Продажби” АД иск за установяване, че М. А. Ю. от с. В., общ. Г.О.
дължи сумата от 408,82 лв. – главница, за доставена в периода от 22.12.2021 г.
до 23.02.2022г. електрическа енергия за имот, находящ се в с. В., общ. Г.О.,
ул.***, с кл. номер **********, както и сумата от 7,41 лв. – лихви за забава,
изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на всяка една
фактура до 21.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 755/2022г. на РС – Г. Оряховица.
По делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител. С писмена молба от 04.01. 2023 г. заявява, че ответникът след
образуване на настоящото дело е заплатил изцяло задължението си.
Претендира заплащане на сторените от дружеството разноски, тъй като
плащането е извършено след образуване на заповедното и исковото
производство. Сочи се, че във връзка с разпоредбите на чл. 78 от ГПК върху
ответника се възлага заплащане на разноските, ако с поведението си е дал
повод за завеждане на иска.
1
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се оспорва от ответника, а и от приетите като доказателство по
делото: фактури: ФП ********** дата на документа 22.12.2021 г. с падеж
24.01.2022 г., сума на документа 159,19 лв., неплатен остатък по документа
159,19 лв. за периода от 13.11.2021 г. 13.12.2021 г., лихва към 21.04.2022 г.
3,85 лв., сума за плащане 163,04 лв.; ФП ********** дата на документа
24.01.2022 г. с падеж 24.02.2022 г., сума на документа 208,09 лв., неплатен
остатък по документа 208,09 лв. за периода от 14.12.2021 г. до 13.01.2022 г.,
лихва към 21.04.2022 г. 3,24 лв., сума за плащане 211,33 лв. и ФП **********
дата на документа 23.02.2022 г. с падеж 24.03.2022 г., сума на документа
41,54 лв., неплатен остатък по документа 41,54 лв. за периода от 14.01.2022 г.
до 13.02.2022 г., лихва към 21.04.2022 г. 0,32 лв., сума за плащане 41,86 лв.,
обща сума на документа 408,82 лв., неплатен остатък 408,82 лв., лихва към
21.04.2022 г. 7,41 лв., сума за плащане 416,23 лв., се установява, че М. Ю.
дължи на ищеца сумата от 408,82 лв. главница за доставена в исковия период
и незаплатена ел. енергия и лихва към 21.04.2022 г. в размер на 7,41 лв.
По делото не се спори, че ответникът е преустановил плащанията си за
доставка на ел. енергия. Не се спори размера на задължението. Съдът намира,
че задължението по договора е станало изискуемо, т.к съгласно общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго – Про
Продажби” АД, потребителят се е задължил да заплаща стойността на
използваната в имота ел. енергия в сроковете и начина определени в тях.
Съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУПЕЕ, получаването на фактурата за
изразходваната енергия не го освобождава от задължението му да заплати
дължимата сума в срок. Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ, в случай на забава
потребителят дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва
върху дължимите суми за всеки ден забава считано от първия ден на забавата
до пълното погасяване на задължението.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от
който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си
2
срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно
/облигационно или търговско/ правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на
облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на Договор за доставка на
електрическа енергия и Общите условия към него. Безспорно се установи, че
ответникът в процесния период е консумирал ел. енергия, която е отчетена по
партидата му. С оглед на горното по делото е доказано, че между страните е
сключен договора за продажба на ел. енергия, като по него ищецът, в
качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като представените писмени
доказателства, освен сключването на договора, установяват и предоставянето
на ответника по делото на ел. енергия в съответните количества. С оглед на
това и настъпване на падежа на дължимите месечни вноски, сумите по тях е
следвало да бъдат възстановени на ищеца. Незаплащането на сумите е
неизпълнение на договора, който факт е отрицателен и не подлежи на
доказване от страната, която го твърди. На доказване подлежи само
изпълнението на договора.
Становището на ищеца, което не беше оспорено от ответника, че в хода
на процеса след образуване на заповедното производство, по време на
исковото е изплатено задължението за лихва и главница, е факт който следва
да бъде взет в предвид от съда при постановяване на решението, арг. от чл.
235, ал.3 от ГПК.
Поради това предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 410 от ГПК, следва да бъде отхвърлен, поради плащане извършено от
ответника в хода на процеса.
По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:
Съдът в исковото производство е задължен да се произнесе по
разноските, както в заповедното, така и в настоящето производство съгласно
т.12 от ТР№ 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК. Ищецът поддържа искането си
за присъждане на разноски. В случая исковете се отхвърлят като погасени
чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК/от който
3
момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради
което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина
за образуване на делото-арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски. В заповедното
производство те са размер на 75 лв., а в исковото в размер на 175 лв. / от
които 75 лв. - държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, което
е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго – Про Продажби” АД гр. Варна, с
ЕИК ********* срещу М. А. Ю., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. В.,
общ. Г.О., ул. ***, иск за признаване за установено, че му дължи следните
суми: 408,82 лв. – главница, за доставена в периода от 22.12.2021 г. до
23.02.2022г. електрическа енергия за имот, находящ се в с. В., общ. Г.О., ул.
***, с кл. номер **********, както и сумата от 7,41 лв. – лихви за забава,
изтекли върху главното вземане в периода от датата на падежа на всяка една
фактура до 21.04.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 755/2022г. на РС – Г. Оряховица, ПОРАДИ
ПЛАЩАНЕ извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. А. Ю., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.
В., общ. Г.О., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби” АД гр.
Варна, с ЕИК:*********, сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ за
направени разноски по исковото производство и сумата от 75 лв./седемдесет
и пет лева/ за направени разноски по заповедното производство ч.гр.д.№
755/2022 г. по описа на РС – Г. Оряховица.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по
ч.гр.д. № 755/2022 г. по описа на РС – Г. Оряховица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4