Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда от 22.11.2012 г. Свищовски районен съд по НОХД № 594/2012 г. е признал подсъдимите О. М. Х. и К. А. М. за виновни в това, че през времето от 28.06. до 24.07.2012 г. действайки при условията на продължавано престъпление опасен рецидив след предварителен сговор помежду си използване на МПС и техническо средство отнели чужди движими вещи на стойност 1809,28 лв. На 28 срещу 29.06.2012 г. чрез използване на МПС при същите условия отнели чужди движими вещи на стойност 588 лв. от владението на Павел Стоянов Павлов с намерение противозаконно да ги присвоят и за времето от 23.07. до 24.07.2012 г. в гр. Свищов чрез използване на МПС отнели чужди движими вещи на обща стойност 1221,28 лв. от владението на А. Д., управител на ТЕД "И." ЕООД С. Престъплението, за което са осъдени е квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5, вр. чл. 26 от НК, двамата подсъдими са действали при условията на опасен рецидив. Производството по делото е преминало по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно чл. 371, т. 2 от НПК. Двамата подсъдими са признали фактите и обстоятелствата, изложени в обостоятелствената част на обвинителния акт. Районният съд, изследвайки доказателствата по делото е достигнал до извода, че те кореспондират с обвинителната теза престъплението е доказано по несъмнен начин за двамата подсъдими. Приложена е била разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК. В своите мотиви съдът е преценил, че следва наказанието да се определи към максималния размер за подсъдимия М., а именно 15 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета, а по отношение на подсъдимия Х. то да бъде 12 години лишаване от свобода, което да се намали с една трета съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК. С присъдата си е определил на подсъдимия О. М. Х. наказание от свобода за срок от четири години, а на подсъдимия К. А. М. лишаване от свобода за срок от пет години. И двамата следва да изтърпят наказанията при първоначален строг режим в затвор. Зачетено е времето, през което О. М. Х. е бил с мярка задържане под стража и полицейско задържане. Срещу тази присъда са подадени жалби от двамата подсъдими К. М. и О. Х.. И двамата молят да се намалят размерите на наложените наказания, тъй като считат същите за завишени. А. Д., пълномощник на двамата счита, че молбите следва да бъдат уважени, но намира, че е нарушен материалния закон от страна на съда. Допуснати са нарушения при индивидуализиране на наказанията и посочва същите. На първо място това, че Районният съд е заел становище, че за тези престъпление се предвиждало наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, което не е така. Минималното наказание е в размер на 3 години. На следващо място неправилно Районният съд е приел, че следва да бъдат определени наказанията към максимума и за двамата подсъдими в размер на 15 и съответно 12 години и намалявайки ги с една трета е наложил наказания, които не отговарят на разпоредбата от чл. 58а от НК. На следващо място счита, че е допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила - правото на защита на подзащитните му. Това нарушение се изразявало в обстоятелството, че делото е било образувано срещу неизвестен извършител, а впоследствие те били обвинени без да имало доказателства за това. Моли, да се измени присъдата, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, а алтернативно предлага ако счете въззивната инстанция че има допуснати от първоинстанционния съд нарушения, които не могат да бъдат изправени пред Окръжен съд Велико Търново да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от Свищовски районен съд. Представител на Окръжна прокуратура Велико Търново намира наказанията за правилни и справедливи като била отчетена високата степен на обществена опасност както на деянието така и на извършителите, поради което моли да се потвърди. Ако съдът счетял, че неправилно е приложен законът, то присъдата следва да бъде отменена и делото да се върне на първоинстанционния съд за постановяване на нов съдебен акт и разглеждане на делото. Съдът, след като съобрази становището на страните, взе впредвид законосъобразността на присъдата и мотивите към нея, които са неразделна част от същата, съобрази че производството е преминало по реда на Глава ХХVІІ - чл. 371, т. 2 от НПК, взе в предвид приложението на закона при определяне на наказанието лишаване от свобода за всеки един от двамата подсъдими, ръководейки се от принципа на чл. 58а от НК намира, че присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, поради следното: Районният съд е постановил присъда на О. М. Х. в размер на 4 години лишаване от свобода и на К. А. М. 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и за двамата. Видно от мотивите към делото, неправилно Районният съд отчитайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намалявайки с една трета наказанието лишаване от свобода, което е приел, че следва да бъде за М. в размер на 15 години, а за Х. 12 години, е определил наказание съответно в противоречие на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил съображения за това защо по отношение на единия се определя наказание максималния предвиден в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2 и 12 години също към максималния размер за другия подсъдим. Намалявавйки с една трета тези наказания, то съответно наказанието лишаване от свобода за М. следва да бъде 10 години, а за Х. 8 години. Волята на Районния съд е в противоречие с неговите мотиви и съответно с постановения съдебен акт присъда. Настоящият състав няма как да изправи това съществено нарушение като в случая е налице липса на мотиви съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Действително макар и изписано и обосновано това противоречие в мотивите и съответно пренесен¯ в присъдата е своево рода липса на мотиви. Не може да се говори за техническа грешка, такава не същесвува по правилата на НПК. Още повече, че изрично Районният съд е записал, че определя наказание към максимума за Х. и максималния предвиден размер за М.. Настоящата инстанция ако би изправила по някакъв начин тази присъда, то това е в нарушение на основните принципи и при липсата на протест няма как да бъде определено по-високо по размер наказание за да се спази логиката на районния съд в мотивите относно размера на наказанието и намаляването на същото с една трета. Ето защо считаме, че в частта относно определяне размера на наказанието, което в случая е най-важно и при наличието на жалби в тази насока относно размера е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е неотстранимо в настоящата инстанция. Възраженията на защитата в тази насока и на представителя на Окръжна прокуратура за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане са основателни. Следва да се отбележи също така, че неправилно Районният съд е приел, че се касае за престъпление за което се предвижда наказание от 5 до 15 години. Това е в случай, ако има обвинение по чл. 195, ал. 3 от НК, а такова видно няма. По отношение на двамата подсъдими предвиденото в закона наказание лишаване от свобода е от 3 до 15 години. В този смисъл съдът счита, че следва да отмени присъдата изцяло на Свищовски районен съд и върне делото за разглеждане от друг състав на съда от фазата на разпоредително заседание и подготовка и насрочване на делото за съдебно заседание. Следващият състав следва да съобрази тези обстоятелства при определяне размера на наказанието, ако делото се разгледа по Глава ХХVІІ и приложи правилно разпоредбата на чл. 58а от НК. Водим от горното и на осн. 335 ал.2 от НПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло присъда № 33 от 22.11.2012 г. постановена от Свищовски районен съд по НОХД № 594/2012 г. като неправилна и незаконосъобразна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в Свищовски районен съд от друг състав. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |