Р Е Ш Е Н И Е
№……….…/…………..
Гр.
София, 05.05.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 2633
по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 405 от КЗ.
Ищецът
„Е.Б.“ ЕООД поддържа, че е сключил с ответника З. „А.Б.“ застрахователен
договор по полица №08070183070000005/06.02.2018г. клауза „Индустриален пожар“,
като е застраховал автомобилни части и аксесоари, които са негова собственост и
са се намирали в производствено хале №3, в с.Новград, обл.
Русе, ул.“*********, като един от покритите рискове е „злоумишлени действия на
трети лица“. Твърди, че на 12.08.2018г. неизвестно лице е предизвикало пожар в
посоченото хале, в резултат на което са били напълно унищожени едно пале с 354
броя от застрахованите механизми мотор БМВ1,
както и компресорна помпа за гъсти течности към инсталация за IРК- 500 за производство на био-дизел. Поддържа, че е уведомил своевременно
застрахователя, както и че е образувано досъдебно производство, а стойността на
изгорелите вещи е общо 96 524,88 лв. Предвид горното предявява иска като
частичен като претендира присъждане на сумата от 25 500 лв. като
застрахователно обезщетение за причинените щети на посочената по-горе обща
стойност, ведно със законната лихва и разноски. В допълнителната искова молба
от 14.02.2020г. оспорва доводите на ответника, като счита, че няма основание за
спиране на производството по делото. Сочи, че представяне на постановление за
прекратяване на досъдебното производство, каквото е изисквал застрахователя, не
е необходимо и не е следвало нито от ОУ, нито от чл. 408 от КЗ, тъй като висящността на това досъдебно производство не е основание
за отказ за изплащане на обезщетение. Оспорва възражението за изключен риск,
като сочи, че това, че човек не е проникнал в халето не изключва извършването
на злоумишлени действия, а именно през малкия прозорец, който е бил счупен,
вероятно е хвърлена запалителна течност или материал. Изтъква, че в предмета на
дейност на сдружението е вписана възможността за отдаване под наем на
имущество, а изтичането на мандата на колективния орган не лишава от
представителна власт председателя на УС на сдружението. Сочи, че е без значение
обстоятелството, че инсталацията за био-дизел не е сглобена към момента, а
клаузата на т.7.2.3 от Общите условия е неотносима.
Поддържа, че в ОУ няма точка 7.5 и не се уточнява кое е неизпълненото
задължение на застрахования. В хода на производството поддържа исковите си
претенции чрез процесуалния си представител – адв. А. като претендира уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответникът З. „А.Б.“ оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 23.12.2019г. и допълнителния отговор от 26.02.2020г. като в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител – адв. В.. Поддържа, че е налице основание за спиране на делото, тъй като на 18.12.2019г. полицията в гр. Русе разкрила незаконно производство на наркотични вещества в процесната сграда, където се твърди, че са съхранявани процесните механизми и заявява искане за спиране на основание чл. 229, ал.1 т.5 от ГПК, като счита, че са налице достатъчно обективни данни за извършено престъпление и са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Оспорва иска по основание и по размер. Не спори, че е образувана преписка по щета под посочения номер, но твърди, че са изискани документи с писмо от 18.11.2019г., които застрахованото лице не е представило. Твърди, че е налице изключен риск съгласно чл. 7.2.4 вр. с т.8.14 от Общите условия, както и неизпълнение на задължения по застрахователния договор от застрахования. Поддържа, че не са налице данни за злоумишлени действия на трети лица, доколкото няма обективни данни за проникване с взлом в имота, в случай, че е настъпил пожар в резултат действия на лице, то същото лице е имало свободен достъп до и на територията на застрахованите недвижими имоти и може да се направи реална преценка за знанието на застрахованото лице с оглед свободния достъп до имуществото. Твърди се, че обективно не е възможно физическо лице да проникне през счупен малък прозорец на халето, както и че няма обективни данни за предмети и веществени доказателства за наличието на твърдяната от ищеца запалителна течност или преносител на запалителна течност, която да доведе до възникване на пожара. Поддържа, че е налице свързаност на лицата по смисъла на ТЗ, доколкото продавачът, купувачът и наемателят на процесната сграда и производственото хале, както и купувачът и продавачът на автомобилните части по фактура №1001/01.03.2007г. са юридически лица, като собственик на всички е Х.П.. Оспорва истинността на процесната фактура. Счита, че представеният договор за наем от 01.02.2018г. е нищожен, тъй като противоречи на чл. 41, ал.1 от ЗЮЛИЦ, а също и като сключен от лица без представителна власт. Оспорва наличието на застрахованите части в процесното хале, като твърди, че липсва реална доставка, а е налице фиктивна такава между две фирми с един и същ собственик. Позовава се на протокол от 05.01.2018г., видно от който в склада имало цистерна, за която нямало претенция и чистачки, без да са индивидуализирани по серийни номера и други белези. Твърди изключен риск по чл. 7.2.3 от ОУ, а именно, че халето нямало удостоверение за въвеждане в експлоатация. Твърди неизпълнение на задължения на застрахования, което е значително, а именно неспазване изискванията на органите за противопожарна и аварийна безопасност, както и на технически и технологични условия и др. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между соченото събитие и вредите. Оспорва и размера на обезщетението, а същото така е заявил и възражение за прихващане със сумата от 415,39 лв., представляваща част от дължимите вноски по застрахователния договор, както и и възражение за самоучастие в размер на 100 лв. от всяка щета. Заявил е доказателствени искания. В допълнителния отговор развива доводите си, като твърди, че в действащите Общи условия, раздел IV, т. 7.2. е регламентирано, че през срока на действие на застраховката застрахованият е длъжен да се грижи за застрахованото имущество като добър стопанин и да не предприема значителни изменения по него, включително чрез други лица, без знанието и съгласието на застрахователя, респективно се е съгласил и с клаузата уредена в раздел IV. т. 7.4, уреждаща отговорността на застрахования за незабавното уведомяване на застрахователя за всички новонастъпили обстоятелства от съществено значение за оценка на риска. Счита, че с оглед развиваната незаконна и престъпна дейност, за която са разкрити достатъчно данни от страна на държавното обвинение и разследващите органи, са извършвани именно значителни изменения на територията на застрахованото имущество, настъпили са нови обстоятелства, поради което значително се е повишил риска за застрахователя и е реализиран риск, който не е бил предвиден от застрахователя с оглед липсата на знание за настъпили промени и извършваната противозаконна престъпна дейност. Възразява срещу представената с допълнителна искова молба Фактура **********/24.07.2018 г., като твърди, че се разкриват съществени различия в твърдените факти и обстоятелства по делото, които не са били известни на ответното дружество към момента на представянето й, тъй като ищецът цели да докаже с представената фактура наличието на монтирана и работеща сигнално-охранителна система (СОТ). Заявява възражение с оглед представената фактура за изключен риск, тъй като счита, че е налице деклариране на неверни данни от страна на застрахованото лице към момента на сключване на застрахователния договор и е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което се явява значително с оглед интересите на застрахователя. Изтъква, че при сключване на застрахователния договор, на застрахования се предоставя Въпросник-предложение за пожар и кражба с взлом, който следва да бъде попълнен правилно и достоверно с оглед защита интересите на застрахователя, оценка на риска и разпоредбите на раздел IV, т. 5., т. 5.1. от ОУ. В случая видно от представената фактура, СОТ е била монтирана на 24.07.2018 г., а застрахователният договор между страните е бил сключен на 07.02.2018 г. /почти половин година по-рано), като при попълване на предоставения Въпросник-предложение за сключване на полицата, застрахованото лице е декларирало наличието на монтирана и действаща локал на/централна сигнално-охранителна система (т. 15 „Охрана" от Въпросник-предложение). Алтернативно се заявява възражение за намаляване на обезщетението съгласно разпоредбата на раздел IV, т. 5.2. от ОУ във връзка с т. 2. и т. 5 от Специални условия към застрахователна полица 08070183070000005 във връзка с разпоредбата на чл. 364 от КЗ.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от представената застрахователна полица „Индустриален пожар” № 0807070000005/06.02.2018 г., че ищецът е сключил с ответника застрахователен договор, по силата на който последният е застраховал автомобилни части и аксесоари, представляващи 420 бр. механизми за задна чистачка – мотор за BMW , както и един брой инсталация IPK – 500 за производство на биодизел. Имуществото се е намирало в производствено хале в с. Новград, обл. Русе, ул. *********. Стоково-материалните ценности, които са застраховани по полицата са на обща стойност 750 000 лв., съгласно приложение №1 – Обобщен опис, а срокът на застрахователно покритие от 07.02.2018г. до 06.02.2019г. Застрахователната премия общо в размер на 814,50 лв. е платима на 4 вноски. Не се спори, че стоките – автомобилни части и аксесоари и стоките –инсталация за производство на био гориво, са застраховани по покрити рискове 21 – природни бедствия, 22 – земетресение, 23 – тръбопроводна вода и 24- Злоумишлени действия на трети лица. Уговорено е по приложение №2, самоучастие в размер на 1% от застр. сума на всеки един вид имущество. На стр. 10 и следващите са представени Общите условия по полицата.
Съгласно представения договор за наем от 01.02-2018г. сключен от ищеца като наемател и Сдружение „Организация природни бедствия и аварии“ като наемодател, представлявано от председателя на УС – Х.П., съгласно който на ищеца е предоставен описания имот, с административен адрес – с.Новград, общ. Ценово, обл. Русе, ул. „*********, с площ 14600 кв.м, заедно с построените в него и описани сгради – три производствени халета, двуетажна административна сграда, административна сграда №3, три склада и портиерна, за срок от 10 години съгласно чл. 4. Уговорена е наемна цена в размер на 1000 лв. месечно. Договорът е с нотариална заверка на подписите от нотариус Р.Г..
С исковата молба е представена фактура №1001/01.03.2017г., съгласно която ищцовото дружество е закупило от фирма „И.“ ЕООД, с посочено във фактурата материално отговорно лице Х.П., съгласно която са продадени описаните стоки с обща стойност 734 000 лв., като за съединителя с капак, шайба и държач, единичната цена е 400 лв., инсталацията за трансертифициране е на стойност 150 000 лв., като са продадени и 420 (четиристотин и двадесет) броя механизми за задна чистачка – мотор BMW 1, производител VALEO с единична стойност 420 лв. Представен е на стр. 22 от делото двустранен приемо-предавателен протокол за процесните стоки. Представен е и протокол от ТД на НАП – ТД Варна от 05.01.2018г. за извършена проверка по делегация на ищцовото дружество в описания процесен склад, като са установени като намиращи се налични активи на склад описаните такива. Допълнително на стр.190 и следващите е представена цялата преписка по проверката, включително и обяснения на Х.П., който сочи, че въпросните части били закупени за осигуряване на активи за участие в съвместен проект за финансиране по европрограми и се съхранява в с Новград, на посоченаия адрес, активите не са реализирани, а издадената фактура е платена частично. В преписката има снимков материал.
Съгласно представеното постановление от 14.06.2019г. на РП – гр. Бяла и удостоверение от ОДМВР – Русе от 08.10.2018г., на 12.08.2018 г. неизвестно лице е предизвикало пожар в посоченото хале, в резултат на което са били напълно унищожени едно пале с 354 бр. от застрахованите механизми – мотор BMW 1, както и компресорна помпа за гъсти течности към инсталация IPK – 500 за производство на биодизел. Образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител е спряно.
Съгласно представената в материалите по делото фактура № **********/01.03.2017 г. „И.” ЕООД е предало на „Е.Б.” ЕООД 420 (четиристотин и двадесет) броя механизми за задна чистачка – мотор BMW 1, производител VALEO.
Представено е уведомление за щетата и констативен протокол от 14.08.2018г., който е двустранно подписан, включително от представител на ответника, като са посочени щетите, а като обстоятелства относно възникване е посочено – умишлено запалване от неизвестен извършител.
От ищеца е представен протокол за брак на материални запази от 30.09.2018г. за механизма за задна чистачка и копресорната помпа, като общата стойност е 96 524,88 лв. Представен е и инвентаризационен опис, видно от който 354 бр. механизмите за задна чистачка са посочени като негодни, а единичната им цена е посочена в размер на 255,72 лв.
От ответника е представен въпросника при сключване на застраховката – стр. 53 и следващите, което е от 06.02.2018г. и в което на въпрос 15, охрана, е отбелязано, че има локална/централна СОТ.
От ответника са представени публикации в пресата, като се установява и от изисканите материали по досъдебното производство, че в същия обект в с. Новград, през декември 2019г. е открита оранжерия за марихуана.
От постъпилото писмо с оглед издадено СУ, представено на стр.123 от делото, от „СОТ Русе 112“ ЕООД се установява, че не е сключван договор с ищеца за охрана, но са били наети за ремонтни и довършителни работи по вече изградените алармени системи за охрана за описаните обекти в с. Новград, така както е описано.
На стр. 147 от делото е постъпила справка от Началника на РСПБЗН- Бяла от 01.04.2020г., видно от която е установено, че на 12.08.2018г. в 04,34ч. е постъпил сигнал за пожар в с.Новград на описания обект, като при пристигане на обекта е установено горене в производствено хале №3. След прекратяване на гасителните действия е установено, че са горели опаковки от строителни материали, ел. изделия във вид на ел.двигатели за механизми за чистене на стъкла и компютърна техника. Посочено е, че поради съмнение за умишлен палеж е заведено досъдебно производство под №1944/2018г. на ОДМВР – Русе.
На стр. 160 от делото е представено удостоверение №11/18.12.2018г., издадено от Община Ценово, обл. Русе, от което се установява, че в процесния имот има застроени описаните сгради, които са търпими на основание параграф 16 от ЗУТ.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелката Д.К. сочи, че през януари 2018г. работела като старши инспектор по приходите към ТП на НАП – Варна, офис Русе и след като проверила, си припомнила, че с колега отишли на проверка по делегация за налични активи в с. Новград. Посрещнал ги г-н Х.П. и видели описаните в протокола детайли. Сочи, че нямало линия, а по-скоро разпръснати модули в помещението. Сочи, че и механизмите за чистачки, които били около 360 бр. и другите неща в кашони, били складирани, а не функционирали. Сочи, че изброили механизмите, които били нови, не си спомня марка. Поддържа отразеното в протокола, който е подписан от нея.
Свидетелката В.Х. ***, като била там от 2001г. Спомня си пожара на 11 срещу 12 август, след 3 ч. през нощта. Сочи, че в обекта имало аларми, а тя имала ключ, тъй като хранела кучетата там. Било я страх да отиде сама и се обадила на един немец на име Лион, а като отишли заедно, видели счупен прозорец и че вътре гори пожар. Той се опитал да отвори вратата с дистанционното, но не успял и я отворил с подръчни средства. Пламъкът се разразил и той почнал да гаси с пожарогасител, но не успял и с двата. Тя се обадила на 112 и дошла пожарната, която гасила 10-20 минути. Сочи, че познава Х.П. от 2017г. като стопанин на обекта. Сочи, че обектът е извън селото, на около 200-300 м. от нейната къща и ясно чула алармите и после счупването на прозореца. Свидетелката сочи, че видяла, че горят някакви кашони и една машина зад тях. Свидетелката сочи, че се грижела за кучетата там, които били два на брой към момента на пожара, едното затворено, а другите – вързани на тел. Първо били три кучета, но едното го отровили малко преди пожара. Свидетелката описва, че като чула алармата било към 3,30ч. Обадила се на немеца, който живеел в Свищов и й бил представен от Х.П. като човек, който ще му помага в дейността, и той имал ключове, с които отворили голямата порта, видели пушек и на второто хале бил счупен прозореца от южната страна, имало подпрян палет. Свидетелката сочи, че била на улицата и чакала немеца като чула счупването на прозореца, но не видяла никой, а само да излиза пушек. Сочи, че не била влизала в помещението преди пожара и не знае какво имало вътре.
По делото е изслушана и комплексна пожаротехническа експертиза, изготвена от вещите лица М.М. и Й.Й., изслушана в съдебно заседание на 08.09.2020г., която се кредитира от съда като дадена обективно, безпристрастно и компетентно. Вещите лица сочат, че съгласно предоставена им справка от РСПБЗН – Бяла, до 2007г. предназначението на процесното хале е било за складиране на метални изделия – пружини за матраци, която дейност е прекратена и оттогава не са постъпвали искания за становище в службата за проектни материали за този обект. Сочи, че при извършена на 14.08.2020г. проверка на обекта е установено, че същият е заключен, липсва физическа охрана и мястото видимо не е в експлоатация. Експертите са установили, че съгласно приложена телефонограма в 4,35 ч. за местопроизшествието е заминал един пожарен автомобил, който е ликвидирал пожара в 05,27ч. Описано е какво е ползвано като вода, какво е горяло. Вещите лица са направили оглед на място и са констатирали, че местопроизшествието е запазено към 12.08.2020г. и описват подробно конструкцията му, а именно изградено е от СТБ панели, като има вътрешна противопожарна инсталация. Сочат, че в халето е изграден СОТ, но няма изградена и пожароизвестителна и пожарогасителна инсталация, но обектът е оборудван с ръчни противопожарни уреди. Експертите сочат, че на лявата фасада на сградата едно от стъклата е механично счупено и под него по пода и стената има следи от горене, от внесен външен огнеизточник. Също така констатирали, че по пулта за управление на машината за потъмняване на стъкла има следи, характерни за заливане с лесно запалима течност или горима течност. Сочат, че има огнища на пожара и в зоната на пулта за управление и в задния десен ъгъл на машината за почистване на стъкла. На снимките на стр. 3 от експертизата са отразени със стрелки посочените три огнища на пожара. Предвид констатациите сочат, че може да бъде изградена само една версия относно причината за пожара, а именно внесен външен огнеизточник, като огнищата на пожара са три и не са свързани. В съдебно заседание уточняват, че при огледа не са констатирали наличие на горими материали в зоната и пожара се дължи точно на разлята лесно запалима течност в комбинация с привнесени горивни материали. Сочат, че не са мерили счупеното стъкло, но на око е около 40 см отвора и човек би влязъл трудно, дори считат, че е почти невъзможно. Трите огнища са едното до прозореца, другото до пулта за управление на около 3-4 м. и третото също на 2-3 метра разстояние. Сочат, че спокойно може през отвора на счупеното стъкло спокойно може да се хвърли запалителния източник и на трите места, но не са констатирали пиратки или бенгалски огън на място.
По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М., който във връзка със задачите е представил искане за информация от НАП и е отговорено с писмо от 29.09.2020г. / стр. 187 от делото/, от което се установява, че ищцовото дружество е регистрирано по ЗДДС на 03.07.2018г. и няма данни за дерегистрация към момента, а през 2017г. няма данни да е било регистрирано или дерегистрирано по ЗДДС. За „И.“ ЕООД се посочва също кога е регистрирано по ЗДДС и че е дерегистрирано през 2020г. поради установени обстоятелства по чл. 176 от закона. Горната информация е възпроизведена в заключението на ССЕ, като се дава и описание на закупените стоки по процесната фактура от 01.03.2017г. Вещото лице сочи, че процесната фактура е осчетоводена при ищеца по дебита на счетоводна сметка 304 Стоки – закупени стоки – рез.части за МПС и инсталация за трансестефициране, със сумата 734 000лв., както и по кредита на счетоводна сметка 406 – Доставчици - Асоцииране и смесени предприятия. Фактурата е осчетоводена и при „И.“ ЕООД по дебита на счетоводна сметка 411 – Клиенти, както и по кредита на счетоводна сметка 702 – Приходи от продажби на стоки. Вещото лице сочи, че е съставен протокол за прихващане на задължения от 01.03.2017г., който е тристранен. Според експертизата съгласно протокола са приели, че „Е.Б.“ЕООД дължи на „И.“ЕООД сумата от 734 000,00 лв. по фактура №01001/01.03.2017г.;, а „И.“ЕООД има задължение към Х.Е. П. във връзка с предоставен паричен ресурс в размер на 856 721,88 лв. като предвид горното, страните са се споразумели „И.“ЕООД е приело задължението му към Х.Е. П. да бъде погасено чрез прихващане срещу вземането му по продажби от „Е.Б.“ЕООД; Х.Е. П. се е съгласил 734 000,00 лв. от вземането му от „И.“ЕООД да бъде прихванато и отразено като други резерви в пасивите на „Е.Б.“ЕООД, а „Е.Б.“ЕООД е приел задължението му към „И.“ЕООД по покупки в размер на 734 000,00 лв. да бъде прихванато, срещу записване на допълнителни резерви в капитала на дружеството. Съгласно споразумението „И.“ЕООД и Х.Е. П. са се съгласили, че след извършване на прихващането по този протокол, остава задължение на „И.“ЕООД към Х.Е. П. в размер на 122 721,88 лв. Вещото лице сочи, че в счетоводството на „Е.Б.“ ЕООД извършените прихващания са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 406 „Доставчици – Асоциирани и смесени предприятия“ - „И.“ЕООД, със сумата от 734 000,00 лв. и по кредита на счетоводна сметка 117 „Други резерви“, със сумата от 734 000,00 лв. С това осчетоводяване в счетоводството на дружеството е отразено намалението на задължението на дружеството към „И.“ЕООД, както и увеличението на другите резерви. Експертът е установил, че в счетоводния баланс на „Е.Б.“ЕООД към 31.12.2017г. в Актива на баланса, Раздел „Краткотрайни (краткосрочни) активи – Група „Материални запаси“ – Стоки, са отразени закупените стоки в размер на 734 хил.лв., а в счетоводния баланс на „Е.Б.“ЕООД към 31.12.2017г. в Пасива на баланса, Раздел „Собствен капитал – Група „Резерви“ – Други резерви, е отразено увеличението на резервите със сума в размер на 734 хил.лв. В счетоводството на „И.“ЕООД извършените прихващания са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 426 „Други разчети с персонала и съдружниците“ – Х.Е. П. със сумата от 734 000,00 лв. и по кредита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“ – „Е.Б.“ЕООД, със сумата от 734 000,00 лв. С това осчетоводяване, в счетоводството на дружеството е отразено намалението на задължението на дружеството към Х.Е. П., както и намалението на вземането на дружеството от клиента „Е.Б.“ЕООД.
На стр. 250 от делото е представен и самият протокол за прихващане на вземания и задължения с описаното по-горе от вещото лице съдържание.
По делото е изслушана единична съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице О.П. и допусната по искане по чл. 207 от ГПК, като вещото лице сочи, че е извършила оглед на място на обекта. Описала е представените документи и сочи, че от застрахованите механизми за задни чистачки са увредени 354 броя, които са негодни за употреба по предназначение и пазарната им стойност е 93 475,40 лв. Компресорната помпа също е увредена и не може да се използва по предназначение, а стойността й към 12.08.2018г. възлиза на 3762,78 лв. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че по това заключение е определила нова възстановителна стойност на увредените части, която се базира на стойността за придобиването им към определена дата. Сочи, че са закупени като втора ръка и това е съобразено при оценката. Сочи, че състоянието при огледа е било да са обгорени, като в какво състояние са били преди и към датата на пожара не може да установи. Уточнява, че за компресора е ползвала източници за цени в интернет, а за частите – счетоводните данни на ищеца. Допълнителното заключение на вещото лице П. е от 09.10.2020г. и се установява, че новата възстановителна стойност на активите към 12.08.2018г. възлиза на 147 300 лв., а след корекция за овехтяване, стойността се определя на 97 328,18 лв.
След оспорване на експертизата, е назначена повторна, изпълнена от вещото лице С.М., който е изготвил заключение от 01.02.2021г. В експертизата се сочи, че имуществото, на което са нанесени щети, представляват резервни части, т.е. има характеристиката на краткотрайни материални активи. При оценка на КМА не се прилагат методите за оценка на ДМА, а оценката се извършва на база счетоводно заприходяване и отчисляване. Сочи, че в процесния случай вещите са повредени до степен да не могат да се използват по предназначение, тъй като не може един противотоков двигател за задна чистачка да се вложи като резервна част при положение, че при пожара са нагрети ел. намотки, което се отнася и за компресора. Вещото лице е приело, че оценката на щетите следва да се извърши като се определи пазарната цена на аналогични резервни части по справки на източници от Интернет, като данните следва да се коригират съобразно възможността за ефективна реализация на резервните части. Експертът е установил, че процесният модел БМВ 1 се произвежда от 2004г. и към момента, т.е. актуални са, но същевременно счита, че резерв от 364 резервни части е твърде голям и по-скоро е залежал резерв. Предвид горното според вещото лице М. стойността на механизма за задна чистачка възлиза на сумата от 220 лв. за брой, а общата стойност на увредените 354 броя е 63720 лв. Стойността на компресорната помпа е 4 800 лв.
По делото е изслушано заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица П.П., С.В. и С.М., което се кредитира от съда като дадено компетентно и безпристрастно, като от С.М. е подписано с приложено особено мнение. Според експертизата по своята функционална характеристика застрахованите вещи представляват машинни компановки, които имат завършен вид и са с характер на самостоятелно действащи силово-предавателни конструкции, поради което според двама от експертите следва да се приемат като дълготрайни материални активи, които посочват, че както механизмите за задна чистачка, така и компресорната помпа отговарят на изискванията на чл. 2 (в) и чл. 3.2 на Националните счетоводни стандарти 2020, което обуславя и оценъчната методология на експертизата. Според вещите лица при разчетите на пазарна стойност е приложен метод от разходния подход – метод на амортизираната възстановителна/заместителна стойност (АЗС), при който възстановителната/заместителната стойност е коригирана с отчисления за физическо, морално и икономическо овехтяване. Експертите сочат, че от извършените огледи на вещото лице О.Р.П. е установено, че преди процесния пожар механизмите за задна чистачка – мотор BMW 1, производител VALEO, останали незасегнати от пожара, са били нови, неупотребявани. Според заключението от описанието на състоянието на инсталация IPK-500 като набор от отделни части ( по Комплексната пожаротехническа експертиза, Констативен протокол от за оглед на застраховано имущество, Протокол за извършване на проверка по делегация, Протокол на НАП) може да се заключи, че инсталацията за трансестефициране на растителни масла в биодизел не е била компанова, респективно компресорната помпа към инсталацията не е била въвеждана в експлоатация и се третира като нова. Като резултат от пораженията от пожара „Е.Б.” ЕООД завежда брак на материални запаси на счетоводна стойност от 96 524,88 лв., така както е представено в таблица 1 на стр. 4 от заключението. Според експертизата бракуваните механизми не са годни за употреба по предназначение поради това, че са били в условия на високотемпературно нагряване, като температурата, развивана при пожара е била над 600°С (съгласно заключението на комплексна съдебно пожаротехническа експертиза, като при такава висока температура настъпват необратими изменения в качеството на намотките на ел.моторите. Затова се приема, че не е икономически изгодно прибягване към възстановителен ремонт на увредените ел. мотори, тъй като разходите за труд и материали ще обезмислят възстановяването им. В отговор на въпрос за разходите за евентуален ремонт, вещите лица сочат, че за това би била необходима сумата от 147 000 лв. Според експертите поради отдалечеността във времето на датата 12.08.2018 г. и отсъствие на релевантна информация за равнището на пазара с авточасти към онзи момент, единственият пазарен индикатор, който може да се отчете за определяне на възстановителна/заместителната стойност, е фактурната, респективно осчетоводената стойност на механизмите, т. е. 400 лв. единична цена. Отбелязват, че към настоящия момент по информация от автосервизи, които обслужват модели на BMW, оригинални ел. мотори (производство на BMV) за задни чистачки са на цена 430 лв., а ако са алтернативно производство (на база на франчайзинг, какъвто е случаят с VALEO) цената се движи между 350 лв. и 400 лв., поради което приемат, че фактурната цена (400 лв.) към 12.08.2018 г. е достатъчно коректна като пазарен индикатор за определяне на възстановителната стойност за този период. В таблицата 2 на стр.5 от заключението е направен разчет на пазарната стойност на механизма за задна чистачка – елмотор BMW, като разчетите за физическото износване (Кфиз) са направени при приет икономически ефективен жизнен цикъл 120 месеца, а икономическото износване е разчетено при експертно приет коефициент (Кикон). Според експертизата при огледа на снимковия материал може да се проследят външно уврежданията на компресорната помпа, като се наблюдава пълно нарушение на конструкцията на помпата. Температурното въздействие на пожара се изразява не само в нарушение на повърхностите, но и в чисто термични деформации. Според експертите от външен оглед не може да се определи достатъчно точно степента на тези увреждания, касателно елементите (детайлите) вътре в конструкцията на помпата и в т.ч. най-вече уплътнителните възли и детайли, като при посочената температура на пожара са много вероятни деформации и в част от металните компоненти в резултат и на вътрешноструктурни промени в кристалната им решетка. Вещите лица сочат, че помпата представлява самостоятелен компонент в рамките на инсталацията IPK – 500 с характер на дълготраен материален актив, като в рамките на една производствена линия за такива компоненти много рядко се използват стандартни (респективно масово произвеждани и с широко пазарно предлагане) компоненти или ако се използват такива, то това става след сериозно доработване (напасване) в общата конструкция на линията. Приемат, че поради това оценка за възстановителната стойност не може да се извърши на база на пазарни аналози. В резултат на горното сочат, че единственият пазарен индикатор, който може се приеме при дефиниране на възстановителната стойност, е фактурната стойност, респективно осчетоводената стойност, а именно 6 000 лв. В таблица 3 на стр. 8 от заключението е направен разчет на пазарната стойност на компресорната помпа, като се приема, че същата възлиза на 4345 лв. Разчетите за физическото остаряване (Кфиз) са направени при приет икономически ефективен жизнен цикъл 180 месеца, а икономическото износване е разчетено при експертно приет коефициент на икономическо остаряване (Кикон). Прието е, че морално остаряване за периода не е настъпило. Според експертите увредените 354 броя механизми и компресорната помпа не могат да се приемат като вещи с частично увреждане и с остатъчен експлоатационен ресурс, а има пълна загуба. Като възстановителна стойност на запазените части може да се приеме фактурната стойност на 64-те спасени от пожара механизми, т. е. 25 600 лв., а пазарната им стойност е 17 600 лв. В особеното си мнение вещото лице М. поддържа по подробно изложените доводи, че увредените при пожара активи не отговарят на изискванията за ДМА по никакъв начин. Поддържа, че същите са краткотрайни материални активи и следва да се възприеме оценка в размер на 220 лв. Също така вещото лице сочи, че целият механизъм се състои от мотор, лостова система за задвижване на чистачката и самата чистачка, като цената на нов комплект е в диапазона 320-350 лв. за брой с доставка и монтаж, но в случая щетата е само за мотора.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
делото се установи безспорно от събраните писмени и гласни доказателства, че
между ищеца и ответника е възникнало валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка с предмет активите, които са описани, намиращи се в
обект в с. Новград, обл. Русе, както и че на
12.08.2018г. в следствие на пожар в едно от халетата са увредени застраховани
вещи, а именно 354 бр. от застрахованите механизми – мотор BMW 1, както и
компресорна помпа за гъсти течности към инсталация IPK – 500 за производство на
биодизел. Безспорно се установи, че са сезирани
компетентните органи за пожара, като образуваното наказателно производство
срещу неизвестен извършител е спряно. Съдът намира, че от неоспореното
заключение на съдебнопожаротехническата експертиза се
установи, че с оглед данните и извършения от вещите лица оглед, причината за
възникване на пожара е внесен външен огнеизточник,
като огнищата на пожара са три и не са свързани. Следователно със сигурност не
се касае за случайно възникнал пожар, а за умишлено причинен. Вещите лица са
категорични, че е напълно възможно през отвора на счупеното стъкло да бъдат
подхвърлени запалими горивни материали до трите констатирани от тях огнища на
пожара. Следователно се касае за умишлени действия на трето лице, като соченото
от ответника, че то не можело да проникне през дупката в прозореца, са ирелевантни. Според експертите категорично пожарът е
причинен от действия на лице, а не случайно възникнал, и няма никаква пречка
лицето, без да прониква в сградата, да подхвърли през счупения прозорец
външните огнеизточници. Това, че при огледа на място
от експертите, повече от 2 години след пожара, не са констатирани следи от
пиратки или друг такъв запалителен източник не води до опровергаване на горния
извод, тъй като както се сочи и от експертите, възможно е запалването да е по
друг начин. Предвид горното възраженията на ответника, че имало изключен риск,
тъй като ищецът не успял да докаже наличието на злоумишлени действия на трети
лица, не могат да бъдат споделени. В тази връзка следва да се има предвид, че
от самите данни по делото – и материалите от Прокуратурата, и от ОДМВР –Русе,
както и от експертизата се установява безспорно, че пожарът е причинен
умишлено, в резултат на действия на конкретно лице, а не е спонтанно
самозапалване. Възраженията на ответника, че бил налице изключен риск по т.8.14
от Общите условия, а именно, че „... не са
покрити щети, причинени от лица, които със съгласието на Застрахования,
ползвателя на застрахованото имущество и/или техни свързани лица по смисъла на
Търговския закон са допуснати до застрахованото имущество или обитават
помещения със застрахованото имущество.", не могат да бъдат споделени. От
доказателствата по делото не се установи, че пожарът е причинен от
застрахования или от свързано с него лице, респ. лице, което е допуснато до
имуществото или да го обитава. Фактът, че не е установено конкретното лице,
причинило пожара, не води до извод, че то е свързано с ищеца или че е допуснато
в имота. Напротив, налице са доказателства, а именно свидетелските показания,
че е имало проникване в имота, тъй като са се включили алармите. Налице е
механично счупване на прозорец на халето, през който съгласно експертното
заключение са подхвърлени външните огнеизточници,
причинили пожара. Следователно не е налице действие на лице с достъп до имота,
а и доказателствената тежест за установяване на факта, че пожарът е причинен от
застрахования ищец, респ. свързано с него лице или лице, допуснато в имота, е
на ответника, който твърди този благоприятен за него факт. Ищецът твърди, че
пожарът е причинен от действия на неустановено трето лице, които са умишлени и
горното се подкрепя от всички събрани доказателства, както изслушаната пожаротехническа експертиза, така и данните по
наказателното производство, а доказателства, че това деяние е извършено от
конкретно лице от горепосочения кръг, както твърди ответника, няма.
Следователно не е налице хипотезата на изключен риск, на която се позовава
ответника.
Съдът намира, че са
неоснователни и възраженията на ответника, че процесната сграда не била
въведена в експлоатация, и по-точно е била спряна от експлоатация през 2007 г.,
което ответникът счита, че е неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, значително с оглед интереса на застрахователя, а именно неизпълнение
на т. 7.5. във връзка с т.7.2.3. от Общите условия във връзка с чл. 408, ал. 1,
т. 3 от КЗ. В случая пожарът е възникнал в производствено хале, като по делото
категорично се установи, че процесната постройка е в описания имот и е със
статут на търпимост по параграф 16 от ЗУТ. За горното е налице представено и
прието като неоспорено удостоверение на Община Ценово. Вярно е, че за имотът
съгласно отразеното в пожаротехническата експертиза е
имало до 2007г. съгласуване с службите с оглед предназначението на процесното
хале - за складиране на метални изделия – пружини за матраци, която дейност е
прекратена и оттогава не са постъпвали искания за становище в службата за
проектни материали за този обект, но горното не сочи, че сградата не била
въведена в експлоатация. Самата сграда е в режим на търпимост и не може да се
възприема довода на ответника, че следвало да се въведе в експлоатация, за да
може да се ползва за целите, за които е използвана от ищеца, а именно склад за
резервни части. Също така липсата на проект за използване по предназначение
след 2007г., съгласуван със Службата за противопожарна безопасност, не е
основание да се приеме, че е налице изключен риск, тъй като не е налице промяна
на предназначението на халето. Както се сочи от вещите лица и по предходния
съгласуван проект до 2007г., и от данните след това, халето е използвано като склад.
Следователно не е налице промяна на предназначението, за да е релевантно дали е
осъществена съгласувана промяна, след като и преди, и след това процесното хале
е именно склад. Възраженията относно неспазване на нормите за противопожарна
безопасност също са неоснователни според съда, тъй като от заключението на
вещите лица по пожаротехническата експертиза, както и
от показанията на разпитаната свидетелка Х., се установи, че халето, изградено
е от СТБ панели, има вътрешна противопожарна инсталация, а именно обектът е
оборудван с ръчни противопожарни уреди. Това, че е имало два пожарогасителя се
установява и от показанията на св. Х., тъй като тя сочи, че извиканото от нея
лице, чужденец, е опитало да загаси пожара с тях. Следователно не се установи
липса на противопожарни уреди, нито друго конкретно нарушение от страна на
застрахования, което да е в пряка причинна връзка с възникналия пожар и
причинените щети. Същото важи и за твърденията на ответника, че ищецът е
декларирал при сключване на застрахователния договор неверни данни по отношение
наличието на поставена и действаща СОТ, и съответно възраженията му по раздел
IV, т. 5. - т. 5.2. от Общите условия. Ответникът твърди, че към момента на
сключване на застрахователния договор, нямало СОТ в обекта, противно на
декларираното от ищеца, като се позовава на Фактура **********/24.07.2018 г.,
представената с допълнителната искова молба относно сигнално-охранителната
система. Както, обаче, се установи от представеното писмо от „СОТ Русе 112“
ЕООД, стр. 123 от делото, това дружество е наето да извърши ремонтни и
довършителни работи по вече изградените алармени системи за охрана. Предвид
горното твърденията, че до датата на посочената фактура не е имало СОТ на
обекта, са неоснователни и не могат да бъдат приети за надлежно доказани, още
повече, че се опровергават и от показанията на свидетелите и конкретно
свидетелката Х.. Независимо от горното следва да се посочи, че е безспорно, че
към датата на инцидента – 12.08.2018г. е имало СОТ в обекта и именно
включването на алармата е накарало свидетелката Х. да отиде на място, да
забележи пушека и да сигнализира както на отговорника за същия, така и на
службите. Следователно дори и да бе установено горното възражение, то по
никакъв начин не е свързано с настъпване на застрахователното събитие и не сочи
на увеличен риск за застрахователя, при положение, че към деня на пожара
безспорно е имало сигнално-охранителна система.
Съдът намира, че
възраженията на ответника, че договорът за наем от 01.02.2018г. е нищожен, тъй
като противоречи на чл. 41, ал.1 от ЗЮЛИЦ, а също и бил сключен от лица без
представителна власт, са изцяло неотносими към спора.
Безспорно се установи, че застрахованото имущество се е намирало в обекта в
с.Новград, Русенско. Дали обектът е взет валидно под наем от ищеца или не, е
ирелевантно, тъй като това по никакъв начин не се отразява на застрахователното
правоотношение и настъпване на застрахователното събитие. Независимо от горното
видно от представеното от ищеца удостоверение от фирмения регистър относно
Сдружението, в предмета му на дейност е включена и стопанска такава във връзка
с управление на имотите му, поради което не е налице нарушение на сочената
разпоредба, а относно липсата на представителна власт, възраженията на ответника
също останаха недоказани, тъй като няма данни лицето, подписало договора, да не
е представител на страните по него. Независимо от възраженията, както се
посочи, дали обектът, в който са застрахованите увредени вещи е нает валидно от
ищеца, е ирелевантно обстоятелство, тъй като не е свързано нито с настъпване на
застрахователното събитие, нито с причинените щети и техния размер.
Съдът намира, че са
неоснователни и възраженията на ответника, че е налице нарушение на клаузата по раздел IV. т. 7.4,
уреждаща отговорността на застрахования за незабавното уведомяване на
застрахователя за всички новонастъпили обстоятелства
от съществено значение за оценка на риска с оглед развиваната незаконна и
престъпна дейност в процесния обект, за която твърди, че са разкрити достатъчно
данни от страна на държавното обвинение и разследващите органи, са извършвани
именно значителни изменения на територията на застрахованото имущество,
настъпили са нови обстоятелства, поради което значително се е повишил риска за
застрахователя и е реализиран риск, който не е бил предвиден от застрахователя
с оглед липсата на знание за настъпили промени и извършваната противозаконна
престъпна дейност. Действително както от постъпилото писмо от ОП- Русе от
16.12.2020г. и материалите по изисканата и приложена преписка по досъдебно
производство 3227/2020г. са налице данни за престъпление по чл. 354, ал.1, предл. 4 от НК, а именно за това, че в процесния обект в
с.Новград, са държани с цел разпространение наркотични вещества. Само че от
всички материали по преписката се установява, че това деяние е извършено в края
на 2019г., т.е. повече от година и нещо след процесния пожар. Липсват каквито и
да е данни, че тази дейност, за която е образувано, но и прекратено
наказателното производство, е била осъществявана в периода, в който е настъпило
застрахователното събитие, а именно през предходната 2018г. Това, че година и
половина по-късно е установена незаконна дейност в същия обект не води до
извода, че и към момента на сключване на застраховката или настъпване на
застрахователното събитие е осъществявана такава, още повече че няма никакви
данни за това по наказателната преписка, нито пък че горното е свързано със
застрахователния риск и застрахователното събитие, които са предшестващи и то
със значителен период.
Съгласно чл.
408 от КЗ застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования
или застраховащия; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния
договор, както и в други случаи, предвидени
със закон. Общата разпоредба на чл. 408 от
КЗ установява правилото, че основание за
отказ за плащане на застрахователно
обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя.
Според практика на ВКС, постановена
по реда на
чл. 291 / отм. с ДВ, бр. 86 от 2017 г./ от ГПК /решение № 49/29.07.2013
г. по гр. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т.о., решение № 15/12.ІV.2012 г. по т. дело № 454/2011 г. на състав от ІІ-ро
т. о., решение № 185/05.03.2014. по
т.д. № 467/2011 г. на ВКС I
т.о. и др./ неизпълнението от страна на застрахования
на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя, като основание за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество
да доведе до увеличаване на размера или
разширяване обхвата на вредите. Наличието
на такава причинна връзка следва да се
изследва и доказва във всеки един
случай, като тежестта на доказване
на тази връзка
е у застрахователя, който са позовава на
правоизключващите възражения. В случая не се установява такава причинна връзка
по нито едно от въведените от ответника възражения, които останаха недоказани.
По отношение на щетите,
безспорно се установи от данните по делото, че са увредени при пожара до степен
неизползваемост по предназначение, 354 бр. механизми за чистачки за мотор BMW
1, както и компресорна помпа за гъсти течности към инсталация IPK – 500 за
производство на биодизел. Възраженията на ответника,
че същите са закупени от свързано с ищеца лице, са ирелавантни
към предмета на спора. Ответникът се домогва да установи, че доставката била
фиктивна. Горното, обаче, не може да бъде споделено, независимо от безспорния
факт, че продавачът на стоките е юридическо лице с управител същото лице, което
е управител и на ищеца. Няма значение и дали протоколът за прихващане, съгласно
който за закупените стоки не е платена цена по фактурата, а е извършено
прихващане, бил изготвен между свързани лица. Факт е, че стоките са реално заприходени при ищеца, което се установява от счетоводните
данни и неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че и фактурата за придобиването им, и протоколът за прихващане, по
който е извършено частичното им заплащане, са счетоводно отразени и при двете
дружества, както се сочи от вещото лице, а и че същите са намерели отражение в
ГФО на дружеството за 2017г. Горното категорично сочи на извод, че документите
не са антидатирани. Самото реално съществуване на
активите като стоки в процесното хале се установява безспорно от събраните
материали от преписката по данъчната проверка, както и от показанията на
разпитаната свидетелка – данъчен инспектор. Тя и писмените документи
категорично установяват, че процесните стоки като активи са били налични в
склада на ищеца на процесния обект, като дори е приложен и снимков материал при
извършената от данъчните служби проверка още в началото на 2018г., поради което
всички възражения на ответника, че доставката не била реална, а сделката била
фиктивна, са неоснователни. На ищцовото дружество е
извършена проверка по делегация за наличност на активи от компетентните данъчни
служби и същите са установени на склад в процесния
обект, дори са подкрепени изводите в протоколите със снимков материал, като
тези доказателства се неопровергани от ангажирани от ответника такива.
Следователно процесните стоки, които са увредени, реално са били доставени на
ищеца, застраховани са при ответника, и същите са увредени при пожара, който
безспорно е възникнал в резултат на злоумишлени действия на конкретно лице,
което доколкото не се установи по делото да е ищеца или свързано с него лице,
се явява трето лице. Следователно е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника като застраховател за обезщетяване на причинените
щети.
По размера на
застрахователното обезщетение при имуществено застраховане следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 386 ал. 2 от КЗ при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не
може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество. В създадената по реда на чл.
290 ГПК съдебна практика, а именно решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т.о. и др. е прието, че обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането. По делото се установи, че повредените при пожара
вещи са тотално увредени и негодни да се използват по предназначение, като са и
бракувани от ищеца. По отношение на горното няма и спор между вещите лица, като
всички приемат, че вещите са увредени и не могат да се използват. Възникналия
спор между вещите лица по тройната експертиза дали процесните части са ДМА или
краткотрайни материални активи, е само теоретичен, тъй като и в двата случая
водеща е пазарната им стойност, но следва да се отбележи, че съдът споделя в
случая особеното мнение на вещото лице М., че процесните механизми са резервни
части, които съставляват стоки, но не са реализирани своевременно в оборот.
Горното се потвърждава и от счетоводното отчитане на същите при покупката им,
установено от съдебно-счетоводната експертиза и категорично не може да се
приеме, че съставляват ДМА, а както е посочил вещото лице М., те са осчетоводени
при ищеца по дебита на счетоводна сметка 304 Стоки – закупени стоки – резервни части
за МПС. Такива биха били ако са трайно прикрепени към съответните заприходени като активи автомобили, а данни ищцовото дружество да има в актива си заприходени
354 автомобили, за които процесните резервни части да се явяват прикрепени и
следователно да се причисляват към ДМА няма. Касае се за закупени стоки с цел
реализация на пазара, което обаче не е станало в едногодишен период и същите се
явяват т.нар. залежали резервни части, което категорично не ги превръща в ДМА.
Следва да се отбележи, че определението за
дълготраен материален актив/ДМА/ е регламентирано в СС/Счетоводен стандарт/ №
16 и според т. 2 на СС 16 дълготраен материален актив е установим нефинансов
ресурс, придобит и притежаван от предприятието, който има натурално –
веществена форма; използва се за производство, доставка или продажба на стоки
или услуги, за отдаване под наем;
използва се повече от една година; има стойност на придобиване над
определен в предприятието размер. Съдът намира, че процесните 354 бр. механизми
за чистачки за мотор BMW 1, нямат характер на дълготрайни материални активи
нито с оглед определението по счетоводни стандарти, нито предвид фактическото
им осчетоводяване. Предвид горното няма никакво основание за определяне на
размера на обезщетението да се възприеме балансовата им стойност и стойността
им по протокола за брак. Как и на каква стойност счетоводно ги е бракувал ищеца
в случая не е водещ критерий за определяне на обезщетението, а за горното
следва да се възприеме средната пазарна цена на увредените части. В случая
съдът не споделя мнението на две от вещите лица по тройната експертиза, че
поради липса на достатъчно аналози и отдалечеността на годината – 2018г.,
следва да се възприеме като стойност на вещите тяхната фактурна, респективно
осчетоводена стойност на механизмите, т.
е. 400 лв. единична цена. Съдът намира, че подходът на двама от експертите по
тройната експертиза и оценяването на същите части като ДМА е погрешен, тъй като
безспорно същите представляват резервни части и това, че не се реализирани като
стоки в едногодишен период, не ги превръща в ДМА. Предвид горното съдът не кредитира
в тази част заключението на двете вещи лица от тройната експертиза, а кредитира
особеното мнение на вещото лице М. и неговата единична експертиза, съгласно
която пазарната стойност на увредените при пожара част е с единична пазарна
стойност в размер на сумата от 220 лв. за брой, а общата стойност на увредените
354 броя е 63720 лв. Предвид горното за тези части това е размера на
обезщетението съобразно пазарни цени, което се следва на ищеца. По отношение на
компресорната помпа, която е увредена при пожара, съдът намира, че спрямо
същата, доколкото макар и да не е била функционално свързана към момента на
застрахователното събитие, е безспорно, че същата се явява част от инсталация за
трансестефициране на растителни масла в биодизел, и макар компресорната помпа към инсталацията не е
била въвеждана в експлоатация, тя следва да се третира като ДМА. Предвид
горното по отношение на нейната оценка и пазарна стойност съдът кредитира
заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, а и от изслушването на
вещото лице М. се установи, че особеното му мнение касае само резервните части
за чистачките. Предвид горното и кредитирайки направения в заключението на
тройната СТЕ разчет на пазарната стойност на компресорната помпа, съдът приема,
че същата възлиза на 4345 лв. С оглед тези мотиви общият размер на следващото
се на ищеца обезщетение възлиза на сбора между горепосочените две суми, а
именно 63720 лв. и сумата от 4345 лв. или общо сумата от 68 065 лв., до
която сума е се следва застрахователно обезщетение, а не в пълния твърдян
размер от 96 524,88 лв. Доколкото искът е предявен като частичен за сумата
от 25 500 лв. същият следва да бъде уважен изцяло съобразно гореизложените
мотиви. От ищеца се претендира законна лихва от датата на исковата молба, а не
обезщетение за забава за минал период, поради което доводите и възраженията на
ответника, че с описаното писмо изискал допълнителни документи и не е изпаднал
в забава са ирелевантни, тъй като претенция по чл. 86
от ЗЗД за период до датата на исковата молба не е предявена.
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца и то в пълен размер, тъй като независимо от възприетата в мотивите по-ниска стойност на застрахователното обезщетение, следващо се на ищеца, спрямо заявеното от него по размер, то искът е предявен като частичен и се уважава изцяло. Разноските, за които са представени документи по делото, съвпадат изцяло със списъка по чл. 80 от ГПК на ищеца, не са заявени възражения, включително срещу размера на адвокатското възнаграждение от 1560 лв., поради което съдът намира, че следва на ищеца да се присъдят разноски в общ размер на сумата от 4950 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.Б.“, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** и със съдебен адрес ***, да заплати на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК 2********, със
седалище и адрес на управление *** и със съдебен адрес *** – адв. П.А., по предявения частичен иск сумата от 25 500
лв. / двадесет и пет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
настъпило на 12.08.2018г. застрахователно събитие, по полица №08070183070000005/06.02.2018г.
за увредени при пожар, намиращи се в производствено хале, в с.Новград, обл. Русе, ул.“*********, вещи, а именно 354 броя механизми мотор БМВ1, както и компресорна помпа за
гъсти течности към инсталация за IРК- 500 за производство на
био-дизел, която сума е част от общо установената стойност на увреденото
имущество, възлизаща на сумата от 68 065 лв., а не в пълния твърдян от
ищеца размер от 96 524,88 лв., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 25 500 лв. от датата на исковата молба – 09.12.2019г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата
от 4 950 лв. / четири хиляди деветстотин и петдесет лева/ -
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: