№ 909
гр. Пазарджик, 19.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно
наказателно дело № 20235220200728 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. К. – редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Кърпаров надлежно упълномощен от днес да го представлява.
За НО - ОД на МВР – Пазарджик - редовно призовани, не се явява
представител.
Съдът докладва постъпило становище за даване ход на делото, както и
становище по същество.
АДВ. КЪРПАРОВ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
АДВ. КЪРПАРОВ – Поддържам жалбата. Няма да представям
доказателства. Въпросът е правен.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
приложените към преписката документи.
АДВ. КЪРПАРОВ - Нямам други искания. Да се приключи делото.
1
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. КЪРПАРОВ – Аз ще Ви моля да постановите решение, с което да
отмените ЕФ, с който моят подзащитен е санкциониран за управление на
автомобил с превишена скорост. Считам, че при издаването са допуснати
няколко нарушения, които всяко едно от тях води до самостоятелно
основание за отменяне на този ЕФ. Напълно съзнавам, че издаването на ЕФ,
както и НП, с които се налага административно наказание, представлява
произнасяне на една особена юрисдикция, в случая органите на МВР и
решенията на тази особена юрисдикция подлежат на въззивен контрол пред
районния съд като въззивна инстанция. Първо с оглед отразеното в жалбата
на моят подзащитен ще се спра на първото основание за
незаконосъобразността на ЕФ. Аз считам, че неправилно АНО е отказал да
анулира ЕФ, тъй като според него посоченото лице в декларацията от моя
подзащитен притежава свидетелство за правоуправление с изтекъл срок.
Това обстоятелство, че посоченото лице, а именно майката на моят
подзащитен притежава свидетелство за правоуправление, което е с изтекъл
срок според мен е неотносимо към правния спор с оглед на следните
обстоятелства. Ако тя притежава свидетелство, което е с изтекъл срок, това не
означава, че тя не притежава свидетелство за правоуправление. Тя притежава
такова, но то е невалидно с оглед изтеклия срок. А след като е невалидно и е
управлявала автомобила на сина си, с който живеят в едно домакинство, и
който е отсъствал от дома си по време, когато майка му е използвала
автомобила, не означава, че не трябва да бъде отчетена тази декларация.
Управлението на автомобила от страна на майката с изтекъл срок на
валидност на свидетелство за правоуправление е основание за нейното
санкциониране по административен ред, но това не е основание за отказ на
АНО да анулира този ЕФ, тъй като е спазена процедурата, така както иска
законодателя, да се посочи от собственика на автомобила или от съответното
юридическо лице от управителя, лицето което е управлявало автомобила по
време и място, когато е засечено от електронната система за контрол на
скоростта. Ето защо считам, че това е първото основание за отменяне на ЕФ.
В тази насока дали свидетелството за правоуправление с изтекъл срок на
2
ползване и неговата процесуална стойност е налице съдебна практика. Аз ще
Ви моля да отчетете в тази насока Решение № 170/17.03.2008 г. по търговско
дело№ 760/2007 г. на търговската колегия по което дело се е разрешавал
проблема, каква е процесуалната стойност на свидетелствата за
правоуправление с изтекъл срок. В тази насока Върховния съд е заявил –
цитира диспозитива на решението, т. е. застрахователите да откажат
заплащане на обезщетение, тъй като автомобила, с който е с изтекъл срок.
Точно обратното приема се, че лицето следва да бъде санкционирано, за това
че използва невалидно, но тава не означава, че това свидетелство за
правоуправление е равнозначно изтекъл срок за липса на свидетелство. В тази
насока е Решение № 415/20.07.1983 г. по нак. д. № 378/1983 г. на наказателно
отделение. В тази насока е и Решение № 512/27.10.2017 г. на
Административен съд – Пазарджик по АД№ 616/2017 г., както и Решение №
601/28.11.2017 г. по Административно касационно дело №805/2017 г. отново
на Административен съд – Пазарджик. Тези решения макар и на пръв поглед
да са неотсносими към санкционирането на моят подзащитен, те са били една
червена лампичка, която е следвало да заостри вниманието на АНО и да
санкционира лицето което е управлявало МПС след изтекъл срок и да
елиминира ЕФ. Другите основания за незаконосъобразност на процесния ЕФ
по начало не са засегнати в жалбата на моят подзащитен, но Вие като
въззивна инстанция проявявате пълната законосъобразност на издадения фиш
дори и да не са наведени други обстоятелства за неговата
незаконосъобразност. Считам, че издаденият ЕФ не е правно основание за
санкциониране на моят подзащитен, тъй като данните в него са заснети от
мобилна електронна система, а не от стационарна. В разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 - цитира. Веднага отивам към преходните и допълнителните разпоредби
на ЗДвП, където в параграф 6, т. 63 е дадено законовата дефиниция, какво
представлява ЕФ, и същевременно в т. 65 е посочено, какво представлява
автоматизираното техническо средство и система за контрол на скорост,
които са стационарни и които са мобилни. Не може с ЕФ при засичане на
скоростта с мобилна електронна система да се санкционира лицето. Следвало
е да се издаде АУАН и респективно НП. За това, че в случая е недопустимо
да се санкционира моят подзащитен с ЕФ е и тълкувателно Решение
№1/26.02.2014 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2013 г., където отново е
развито за видовите електронни системи за контрол на скоростта и кои
3
електронни системи са относими да бъдат в основаната за санкциониране по
чл.189, ал. 4. В тълкувателното решение ВАС е казал – цитира. АНО на това
основание на чл. 189, ал. 4 е приложил материалния закон, но неправилно го
е тълкувал, защото той е действал с мобилна система, което е недопустимо
съгласно това тълкувателно решение. В тази насока е и съдебната практика,
като това решение е задължително. Освен това е налице и още едно друго
последно нарушение при издаването на ЕФ. В ЕФ не е обозначено лице,
длъжностното му качеството, което е издател на този ЕФ. Издаването на ЕФ,
както казах е дейност волеизявление на особена юрисдикция, то не е на
машината, която е заснела скоростта, а това трябва да бъде дейност на лице,
което да изрази волеизявление, както по отношение на обстоятелствата от
заснемането на величината на скоростта, така и обстоятелството относно при
индивидуализация на наказание. Как може машината да определя и
наказанието. В тази насока е и Решение № 2205/22.10.2013 г. на
Административен съд- Пловдив по Касационно дело № 1680/2013 г. Освен
това в цитирания параграф 6, т. 63 изрично е посочено, че представлява
волеизявление, а машината не може да има волеизявление. В тази насока е и
Решение №521/10.03.2016 г. на Административен съд- Пловдив по
Касационно дело № 165/2016 г. С оглед на всички тези мои съображения аз
ще Ви моля вие да отмените ЕФ, с който е санкциониран моят подзащитен,
като незаконосъобразно на тези няколко основания. Моля да бъдат присъдени
и разходите на моят подзащитен по настоящето дело. И тъй като във всички
становища на ОДМВР се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение искам да заяви, че то е в минимален размер така както е
посочено в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет по чл. 7, така че ще
моля да бъде уважено в пълен размер.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок по чл. 308,
ал.2 от НПК.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 10:27 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4