М О Т И В И
към Присъда № 52
от 10.12.2019 г., постановена по ВНОХД № 231 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Хасково
С Присъда № 24 от 12.03.2019г.,
постановена по НОХД № 1420/2018 г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия А.И.Е.,
роден на *** ***, ******* *******, ****** *****, *******, ***** ***** в „**** Х.“ АД – „*******“ в „******** ********“, *******, ЕГН ********** за виновен в
това, че на 06.04.2018г., в гр. Х., управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза № 289/12.04.2018г. на експерт-химик СХЛ при УМБАЛ
„Пловдив“ АД, гр. Пловдив – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от 3 години, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 180 лв. На основание чл.
343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, с присъдата на подсъдимия било наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК било приспаднато времето, през което подсъдимият
бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред,
считано от 06.04.2018г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР – Х. сумата в размер на 274,60 лв.,
представляваща направени на ДП разноски за вещи лица, а по сметка на РС –
Хасково сумата в размер на 40 лв. – възнаграждение за явяване и изслушване на
вещи лица по делото, 50 лв. за нощувка, 49,55 лв. пътни разходи и 5 лв.
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от така постановената
присъда е останал защитникът на подсъдимия Е. – адв. Т., който я обжалва в срок
с доводи за нейната неправилност и законосъобразност. Присъдата била и
необоснована, и постановена в противоречие с чл. 303 от НК поради недоказаност
по несъмнен и безспорен начин на обвинението. Районният съд бил направил
превратна преценка на доказателствата, формирайки вътрешното си убеждение в
разрез с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което и бил достигнал
до неправилен извод, че деянието на подс. Е. осъществявало от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Неправилно
било прието в мотивите на съда, че употребеното от подсъдимия количество от
медикамента „*******“ било неустановено, а
същевременно имало данни, че количеството било два пъти по 50 мл. Неправилно
било прието, че от субективна страна деянието било извършено при условията на
пряк умисъл. Макар подсъдимият да съзнавал, че употребяваната от него бира
съдържа алкохол, не така стоял въпросът с употребения от него медикамент „*******“. Съобщаването на съставките на медикамента от подсъдимия
в съдебно заседание и обстоятелствата по приетото от него количество, макар и
не в предписаните от производителя дози, не обуславяло автоматично извода за
наличието на пряк умисъл у него. Съдът бил пропуснал още да коментира
заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебномедицинска и
съдебно-химическа експертиза, в частта, в която експертите сочели, че приетото
количество от 50 мл. от препарата „*******“ при
втория прием около 00:30 часа на 06.04.2019г. би променило отчетения резултат
на кръвната проба с 0,2 промила надолу и при този вариант концентрацията би
била 1,2 промила. Не било установено още дали са спазени всички изисквания на
Наредбата за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Иска се от съда да отмени
атакуваната присъда и да признае за невинен подсъдимия Е..*** изпраща
представител, който намира, че по безспорен начин било установено, че подсъдимият
е извършил престъплението, като законът не правел разлика между приетия алкохол
за удоволствие и за лечение. Били налице доказателства, че подсъдимият съзнавал
вида на използвания от него медикамент и съдържанието на алкохол в него. Налице
бил интелектуалният момент у подсъдимия, че приема алкохол и въпреки това
управлявал след това МПС. Районният съд бил наложил адекватно наказание.
Пледира се въззивната инстанция да потвърди присъдата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият
А.И.Е. се явява лично. Явява се и защитникът му, който поддържа въззивната
жалба, като твърди, че липсвала субективната страна на престъплението и не било
извършено при условията на пряк умисъл. Твърди, съобразно приетата пред
въззивната инстанция експертиза, че към момента на проверката концентрацията на
алкохол била 1,072 на хиляда, т.е. под 1,2 на хиляда. Моли съда да оправдае
подсъдимия.
Подсъдимият се присъединява към
изложеното от неговия защитник. Знаел, че „********“ бил спиртен извлек от три билки и бил изпил процесното
количество от препарата поради здравословен проблем. Приемал препарата в
продължение на няколко дни преди инкриминираната дата, като го бил използвал и
преди, но бил със съзнанието, че приема хранителна добавка, а не лекарство, още
по-малко алкохолна или спиртна напитка, поради което и приемал по-високи
количества от препоръчаните. Моли съда за оправдателна присъда.
Пред въззивната инстанция, по
искане на защитата, съдът назначи съдебномедицинска експертиза, а като писмено
доказателство е приет етикет на хранителна добавка „****** ******“, изпратен от „Фито Лайф“ ООД –
производител на продукта, изискан по почин на съда с оглед изясняване на
фактическата обстановка по делото в пълна степен.
Хасковският
Окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните
в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314,
ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура – Хасково
обвинителен против А.И.Е. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК. Производството пред районния съд е приключило с осъдителна присъда, с
която подсъдимият е признат за виновен.
Разгледана
по същество, депозираната от защитника на подсъдимия въззивна жалба, е
основателна, като съображенията в тази насока следните:
От
събрания по делото доказателствен материал е установено безспорно, че на 05.04.2018
г., около 19:00 часа, подсъдимият А.И.Е. отишъл със собствения си лек автомобил
марка и модел „AUDI Q7“, с рег. № *******,
черен на цвят, в заведение „Орхидея“, намиращо се в местността „Я.“ в гр. Х. Паркирал превозното средство пред заведението
и заедно със свой познат – свид. С. Т. С. седнали на маса и си поръчали питиета – подсъдимият бира, каквато напитка
обичайно и единствено консумирал (в случая с марка „Стела Артоа“). След около
час, в заведението към тях се присъединила и ****** на подсъдимия, заедно с децата, която също пристигнала със собствения си
лек автомобил, с което превозно средство двамата имали уговорка да се прибират
по-късно вечерта. Този ден подсъдимият А.И.Е. страдал от ******, причинено от ****** и
поради тази причина бил подготвил и носел в себе си шишенце от около 200 мл,
съдържащо медикамент под формата на тинктура „********“, какъвто приемал в доза обичайно по 25 мл на ден от
близо два месеца, а от около 10 дни преди процесната дата и в по-големи от
предписаните от производителя количества, заради по-обилно ****** и за постигане на по–изразен ефект на посочения
медикамент. Около 19:30 часа, при посещение в тоалетната на заведението,
установил, че отново имал кървене и след завръщането му на масата, приел част
от тинктурата в количество от около 50 мл от шишенце от 200 мл, което носел в
себе си, което изсипал във водна чаша. След
употребата на тинктурата, подсъдимият продължил да консумира алкохолни напитки
– бира от същата марка, каквито обичайно консумирал, а това било известно и на
обслужващия компанията сервитьор – свид. Р. В. Н., който познавал подсъдимия като редовен клиент в заведението и поради това
бил наясно с навиците и предпочитанията му. След като изпил още 3 бири,
разчитайки на уговорката със своята ***** да се
прибират заедно с нейния лек автомобил, тъй като тя не била консумирала
алкохол, последната решила да си тръгва, заедно с децата и преди 00:00 часа на
06.04.2018 г. напуснала заведението, като подсъдимият и свид. С. останали, съответно продължили да консумират напитки –
подсъдимият отново бира – общо 5 бири по 500 мл. всяка за целия му престой в
заведението. Около 00:30 часа, след посещение на тоалетната и установено
кървене, подсъдимият за втори път през време на престоя си в заведението приел около
50 мл от добавката, изсипано от предварително подготвения и носения от него в
стъклено шишенце, като изпил и чаша вода. След това подсъдимият решил да се
прибира със собствения си лек автомобил, тъй като не се чувствал повлиян от алкохола
и заедно със свид. С. С. излезли от заведението и се качили в собствения на подсъдимия автомобил
марка „AUDI“, модел „Q7“ с регистрационен
номер *******, черен на цвят, като водач на
превозното средство бил именно подс. А.Е. и се отправили към дома на свид. С. С., намиращ се на бул. „И.“ в град Х.
Същевременно,
за времето от 19:00 часа на 05.04.2018г. до 07:00 часа на 06.04.2018г.,
свидетелите Р. Б. Т. и Г. Р. Д. били назначени като автопатрул и установени в гр.Х. на бул. „И.“. Около 00:55 часа на 06.04.2018
г. свидетелите забелязали движещ се към тях автомобил и пред блока, в който се
намирал домът на св. С. и подсъдимият следвало да го
остави, след подаден сигнал със стоп палка спрели за проверка лек автомобил марка
„AUDI“, модел „Q7“ с регистрационен
номер *******, черен на цвят. След като се
представили, полицейските служители поискали документите от водача и установили
самоличността му, а именно – подсъдимият А.И.Е.. В хода на проверката
установили, че подсъдимият е и собственик на автомобила. Впечатление на
органите на РУ на МВР – Х. направило това, че водачът на
превозното средство в лицето на подс. А.Е. лъхал на алкохол и бил във видимо
нетрезво състояние. Тогава те уведомили ОДЧ на РУ на МВР – Х. и било поискано съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Х. На място пристигнал екип на С „ПП“ при ОД на МВР – Х. в състав св. Т. И. П. и Д. Т. Л. Когато пристигнали, те
изпробвали за алкохол водача на автомобила – подс. А.Е. с „Алкотест дрегер
7510“ с № ARDN-0091, който отчел 1,34 промила алкохол в издишания от него
въздух. Подсъдимият не се съгласил с тези показания техническото средство, като
първоначално заявил на полицейските служители, че изпил две – три бири, след
това заявил, че бил изпил четири – пет бири. Бил издаден на подс. А.Е. Талон за
медицинско изследване № 0027761, а срещу него бил съставен и Акт за
установяване на административно нарушение, серия Д, бланков №
0374054/06.04.2018г., с който били иззети два броя регистрационни табели *******, Свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ № *********, контролен талон към него № 4126407 и свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ №*********. След това, подс. Е.
бил съпроводен до Спешно отделение при МБАЛ – Х., където дал кръв за изследване. Пробата била взета на 06.04.2018г. в 02:00
часа от свидетеля – д-р С. Г. А., като бил изготвен протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, подписан от свид. С. А. и подс. А.Е..
Видно
от заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза,
обективирано в Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 289/12.04.2018г. на СХЛ при
УМБАЛ „Пловдив“ АД Пловдив, в изпратената за изследване проба кръв, взета от
подс. А.И.Е., се установява наличието на етилов алкохол (присъствие на летливи
редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол) в количество 1,36 на хиляда.
След
като дал кръвна проба за химичен анализ, подсъдимият бил освидетелстван и
задържан за срок до двадесет и четири часа в РУ на МВР – Хасково със Заповед №
1970зз-176 от 06.04.2018г. за задържане на лице. Поради оплаквания, заради
симптоми, които подсъдимият А.Е. почувствал още в хода на проверката от
органите на МВР, същият бил отведен отново в МБАЛ – Х. и след установена хипертонична криза с кръвно налягане 180/100 –
хоспитализиран в „Кардиологично отделение“.
От
приложеното по ДП писмо от „Фито Лайф“ ООД – производител на „********** *******“, се установява, че същото е
хранителна добавка, регистрирана и етикетирана в БАБХ съгласно нормативните
изисквания и се разпространява свободно в аптечната мрежа и по интернет.
Съдържанието му е изцяло билкови екстракти в 30% етилов алкохол. Предлага се в
опаковка от 25 гр. Съдържа екстракти от бял равнец, смрадлика и лайка. Препоръчителната
доза е 3 приема по 20 капки дневно. Продължителността на прием в указаните дози
не е ограничена. От фирмата производител изрично са посочили, че не е
изследвано какви са възможните реакции при предозиране, както и че приемът на
препоръчителната дневна доза не би трябвало да оказва влияние при управление на
МПС и машини. Последиците за организма при прием на два пъти по 50 мл. за шест
часа, не са изследвани.
В
заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебномедицинска и съдебно–химическа /токсикологична/ експертиза /л.56-66/ по
писмени данни, вещите лица приемат следните факти от значение за експертното
становище: съобщена от подсъдимия употреба от продукта „********“ по 50 mL, при установена същото време единствена
възможна разфасовка на продукта е 25g. В предоставените материали се съобщавало
за ползване на един флакон, а посочената доза от 50 мл не съответствала, според
вещите лица, на указаната за нормална употреба, съгласно информацията предоставена
от производителя или „Употреба: Перорално - 20 капки до 3 пъти дневно, 15-30
мин. преди хранене в 50 мл вода.“, според указанието за употреба. Тоест,
считат, че и в двата случая посочената доза била многократно завишена. Ако се
допуснело употреба на 50 mL от посочения продукт, със съдържание на 30 %о
етилов алкохол от мъж с телесна маса 100 kg, то максималната концентрация на алкохол
в кръвта, според вещите лица, не би надвишила 0,2 g/L, т.е. употребата на
посочената тинктура, дори в съобщените количества по 50 мл не би довела до
концентрация на алкохол по-висока от 0,2 g/L. Експертите са приели, че приемът
на 5 бири - обем 500 mL, алк. съдържание 5 об.% в кратък период от време, напр.
10-15 мин., би довел до максимална измерима концентрация на алкохол в кръвта на
изследвания от порядъка на 1.4 - 1.5 g/L. Измерената концентрация от 1,36 g/L
обаче не можела да се постигне само от консумация на посоченото количество
алкохол - 5 бири с обем по 500 mL, приети в период от време от пет часа 19:30 -
00:30 ч., включително по време на хранене. Посочената концентрация не би могла
да се постигне и с комбинирана употреба на посоченото количество билкова
тинктура „*******“ според вещите лица, резултатът
от предварителната проверка с техническо средство и лабораторното изследване на
кръвната проба кореспондирали напълно и нямало обстоятелства, които да водят до
съмнение в получените резултати. В заключителната част от експертизата е прието,
че концентрацията на алкохол в кръвта на А.Е. на 06.04.2018 година, към 01,22
ч., е 1,4 %о, като употребата на посочените дози по 50 мл. от тинктурата не би
довела до концентрация на алкохол по-висока от 0,2 %о, като са отчели, че
първия прием в 19,30 няма принос към крайния резултат, а само дозата приета към
00,30 ч.
От
приетата пред въззивната инстанция като писмено доказателство по делото листовка
за потребителя на „******** *****“, представена от „Фито Лайф“ ООД се установява, че същото
е хранителна добавка. Съдържа бял равнец, смрадлика и лайка 1,8 % сухо вещество
и 30 % етанол. Препоръчителната дневна доза е по 20 капки 3 пъти дневно, с
препоръка за употреба перорално, 15-30 мин преди хранене в 50 мл вода. Посочено
е още да не се превишава препоръчителната дневна доза, както и хранителната
добавка да не се използва като заместител на разнообразното хранене.
Видно от заключението на вещото
лице по назначената в хода на въззивното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 136/19г., за да се установи концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия Е. към момента на извършване на проверката, на
база данните на изпитото от него количество алкохол, приетите дози „************ ********” и телесната му маса, след
отчитане периода от последния прием на алкохол, както е заявено от подсъдимия и
св. С., експертът използвал формула на
Видмарк. В използваната от него формула концентрацията на алкохол в кръвта е
право пропорционална на количеството изпит алкохол, изразено в грамове
абсолютен алкохол и обратно пропорционално на произведението на теглото на лицето
и коефициента на редукция на алкохола в организма (0,7 за мъже), като са
заложени коефициенти – количество изпит алкохол в грамове абсолютен алкохол,
тегло на лицето, коефициент на редукция, концентрация на алкохол в кръвта
установена по надлежния ред, коефициент на елиминация /0,15 %о на час за мъжете/,
както и изминалото време от приема на алкохол до установяване на съответната
концентрация. Приетият от организма алкохол се преразпределял в тъкани и след
постигане на максималното всмукване започвал да се елиминира чрез разграждане
от фермента „алкохолдехидрогенеза“ в черния дроб и от фермента „каталаза“ в
мускулите с темп 0,15 на хиляда на час за мъже. Посочва, че с направените
изчисления по формулата на Видмарк се установявало, че след приемане на 2 500
мл. бира с 5 % съдържание (пет бири от марката „Стела Артоа“ по 500 мл. всяка)
в организма на А.Е. са постъпили 98,63 гр. абсолютен алкохол. След приемане на
две порции „**********“ по 50 мл., общо 100 мл. с 30 %
съдържание на алкохол в организма на А.Е. са постъпили 23,67 гр. абсолютен
алкохол. Тъй като подсъдимият приемал едновременно и бирата, и хранителната
добавка „*******“, общо в кръвта му били
постъпили 122,3 гр. абсолютен алкохол, от което се отнемали 15 % за т.н.
първична елиминация – част от постъпилия в организма алкохол, който се излъчвал
в непроменен вид и не повлиявал кръвната концентрация, в случая 18,34 гр.
абсолютен алкохол. От цялото количество алкохол, което подсъдимият приел,
усвоил чрез всмукване 103, 96 гр. От получените и известни стойности, експертът
посочва, че концентрацията на алкохол в кръвта, установена по надлежния ред с
техническо средство или с изследване с кръвна проба, е 1,48 на хиляда след
максимално всмукване на приетия от него алкохол под формата на бира и
хранителна добавка. От този резултат 0,28 промила се дължали на препарата „********“ и 1,20 промила на изпитата бира. Максималната
концентрация не настъпвала веднага след постъпването на алкохола в организма, а
било нужно време за изравняване на концентрацията на алкохола между
храносмилателната система и кръвта. Времето на пълно всмукване зависело от
много фактори и продължавало от 30 до 120 минути, а понякога до 180 минути, а
основен фактор било наличието на храна в стомаха, която обичайно забавяла процеса
на всмукване. При продължаващо пиене (повторни и многократни приеми на алкохол),
срокът на всмукване се изчислявал от времето на последната приетата порция
алкохол. Ако изследването на кръвни проби, взети през половин до 1 час,
установявало нарастване на концентрацията на алкохола, това показвало, че
фазата на всмукване не била завършена. Вещото лице сочи още, че към момента на
тестването на Е. с Дрегер не била достигната максималната концентрация на
алкохол в кръвта му и той се намирал все още във фаза на всмукване на
постъпилия в организма алкохол, което се доказвало от резултата от изследване
на кръвната проба, взета около 40 минути след проверката с техническото
средство, която отчела по-висок резултат от този на техническото средство. За
първоначална проверка било използвано техническо средство Алкотест „Дрегер“
7510 № ARDN 0091 – съвременен подвижен уред за установяване на кръвна
концентрация на етилов алкохол чрез изследване на проба от издишан въздух.
Достоверността на резултата на уреда била идентична с достоверността на
резултата от изследването на кръвна проба по метода на газовата хроматография.
В заключението си вещото лице посочва, че към момента на управление на МПС на
06.04.2018г. към 01:22 ч. А.Е. имал концентрация на алкохол в кръвта 1,34 на
хиляда, като съотношението на приетия алкохол под формата на „*********“ и постигната от това кръвна концентрация, спрямо
алкохола, приет под формата на бира е била в съотношение около 1:4. При
резултат от 1,34 промила, установени с техническо средство, около 0,268 на
хиляда от кръвната концентрация на алкохол биха се дължали на препарата „**********“, а останалите 1,072 ‰ на хиляда следвало да се
дължат на изпитата бира. При разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва
още, че концентрацията от показанията на дрегера е тази, с която е бил
подсъдимият, когато е управлявал и спрямо която се правят изчисленията и затова
се налага да се даде съотношение. Резултатът от кръвната проба е резултат,
който се е получил във времето, след като вече подсъдимият е бил тестван с
дрегера, т.е. спрял да се движи, изведен бил от автомобила, не бил зад волана,
не управлявал и след това тази концентрация се получавала в резултат на
продължаващото всмукване – изравняване на концентрацията между червата и кръвта.
Това всмукване не било приключило даже и когато е взета кръвната проба, защото
резултатът от кръвната проба бил 1,36 ‰, а резултатът от техническото средство
бил 1,34 ‰. При заявеното количество вид напитка и алкохол, приети под формата
на бира и „*******“, при условие, на база гласните
доказателства, следвало при пълна резорбция концентрацията да е 1,48 ‰, които
не били достигнати, когато е тестван с дрегер и е взета кръвната проба. В
случай на продължаване вземането на кръвни проби или изследване с дрегер през
30 минути, във времето би било възможно да се засече кога е настъпила пълната
концентрация, т.нар. пълно всмукване, след което при достигане на този пик в
диаграмата, започвала да спада концентрацията в резултат на елиминацията.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събрания в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния и въззивния съд доказателствен материал, а именно чрез
събраните гласни доказателства посредством обясненията на подсъдимия, разпита
на свидетелите Р. Б. Т., Т. И. П., Г. Р. Д., С. Т. С., С. Г. А. и Р. В. Н., заключението на вещото лице по назначената химическа експертиза,
обективирано в Протокол № 289/12.04.2018г., заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебномедицинска и съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза, от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени материали по БП № 501/2018г.,
по описа на РУ – Х. при ОД на МВР – Х., от назначената пред въззивната инстанция
съдебномедицинска експертиза и приетата като писмено доказателство листовка за
потребителя за употреба на хранителна добавка „********
********“.
Подобно
на първостепенния съд, настоящият състав на въззивната инстанция също кредитира
обясненията на подсъдимия А.Е., които имат двояко значение – на негова защитна
теза и на годно доказателствено средство. Съдът дава вяра на изложеното от
подсъдимия по отношение на обстоятелствата, касаещи присъствието му в
горецитираното заведение, присъстващите лица в неговото обкръжение,
консумирания от него алкохол под формата на бира (5 бр. бири от по 500 мл.
всяка с марка „Стела Артоа“), здравословните му проблеми по време на престоя в
заведението, причинени от т.нар. „*** ********“ и приетото от подсъдимия на два
пъти по 50 мл. количество от хранителната добавка „******
*******“.
Обясненията на подсъдимия са изключително пространни, подробни и хронологически
подредени, а и в голяма степен спомагат за изясняване на фактическата
обстановка по делото, като същевременно и липсват събрани доказателства, които
да ги оборват, поради което съдът кредитира същите изцяло.
Останалите
събрани гласни доказателства могат да бъдат условно разделени на две групи,
които възпроизвеждат факти, отнасящи се до различни времеви периоди, включващи
събитията преди спирането на полицейските служители за проверка на управлявания
от подсъдимия Е. автомобил и след този момент.
В
първата група попадат показанията на св. Н. (сервитьор в заведението) и С. – лице от
обкръжението на подсъдимия в заведението същата вечер. Сведенията на тези
свидетели се кредитират и от настоящата инстанция, както и от районния съд, като безпротиворечиви както помежду им, така и
с останалите събрани доказателства по отношение на изложените от тях възприятия
за консумирания от подсъдимия алкохол за престоя му в заведението. Св. С. излага съществени за разкриване на обективната истина и
изясняване на фактическата обстановка факти и обстоятелства, а именно за приема
на хранителката добавка „*******“ – на 2 пъти по около 50 мл., от
които първият път в началото на вечерта (около 19:30 часа) и вторият около
00:30 часа на инкриминираната дата, както и за изпития от подсъдимия алкохол
(4-5 бири по негови сведения). След напускане на заведението, св. С. сочи, че се е качил в автомобила, управляван от Е., за
да го закара до дома му на бул. „И.“ в гр. Х. Именно
пред дома на св. С. бил спрял управлявания от подсъдимия
автомобил и св. С. се прибрал преди извършване на
проверката с техническото средство. Св. Н. пък излага, че същата вечер бил сервирал на подсъдимия 4 – 5 бр. бири по
500 мл. всяка, какъвто и алкохол подсъдимият обичайно консумирал при посещение
в заведението, а по сведенията на свидетеля друго не бил консумирал същата
вечер подсъдимият. Св. Н. не сочи със сигурност кога е
сервирал последната бира на подсъдимия. Необходимо е още да се отбележи, че и
двамата свидетели, макар и да познават лично подсъдимият – С. поради приятелските си отношение с него, а Н. покрай работата си, не могат да бъдат упрекнати в
заинтересованост от изхода на спора, тъй като и двамата споделят възприетото от
тях в процесната вечер на 05 срещу 06.04.2018г., като и двамата са научили конкретно
какво се е случило в последствие. Следва да се отбележи, че показанията дадени
от тези свидетели, анализирани съвкупно с обясненията на подсъдимия и другите
данни по делото, не се опровергават от други доказателствени източници поради
което не могат да бъдат игнорирани.
Към
другата група се причисляват показанията на полицейските служители – св. Т., Д. и П., както и тези на св. А., който взел кръвната пробра от
подсъдимия. Като обективни, последователни и безпротиворечиви помежду си и
останалите събрани по делото доказателства, въззивната инстанция също кредитира
показанията на полицейските служители досежно изложените от тях факти при
извършване на проверката на водача Е.. Св. Т. споделя, че около 00:55 е спрян за проверка лек автомобил, при която е
установено, че същият се управлява от подсъдимия, като на св. Т. му направило впечатление нетрезвото състояние на водача,
поради което поискал съдействие от ОДЧ. Идентични са показанията на неговия
колега от състава на автопатрула – св. Д., който споделя и за наличието на други лица в автомобила, чиято
самоличност не помни. Св. Д. излага в показанията си, че
около 01:20 часа на инкриминираната дата бил изпратен с колегата си Л. за оказване на съдействие за изследване на водач поради
съмнения за употреба на алкохол и след изпробване на водача (разпознат от
свидетел в съдебно заседание в лицето на подс. Е.) с техническо средство,
уредът отчел 1,34 на хиляда, като св. Д. също бил усетил мирис на алкохол. Св. А. в сведенията си изложил, че той взел кръвна пробра от подсъдимия, за което
съставил и протокол, както и че при проведен разговор подсъдимият Е. му съобщил
за прием на лекарство за ******, но вече след изготвяне на
протокола от свидетеля, поради което и това обстоятелство не било отразено в
него.
По
отношение на изготвената във фазата на ДП и приобщена към доказателствената съвкупност
комплексна съдебно-медицинска и токсикологична експертиза, изготвена по писмени
данни от вещите лица доц. В. А. и д-р Е. И., следва да се отбележи, че крайните изводи в същата не се базират на
никакви конкретни факти, изчисления или методики. Въпреки това е прието, че „в
случай, че се допусне” приема на „***** ******” в посочените от подсъдимия
количества, то концентрацията в следствие на препарата не би бил по-висок от
0,2 %о, а към 1,22 часа концентрацията на алкохол в кръвта му в следствие на
изпитото количество бира би било 1,2 %о, като вещите лица са изключили приема
на тинктурата към 19,30 часа, а са отчели само тази към 00,30 ч., като не става ясна причината за изключване на този
прием.
Обсъждайки приема на лекарствени
средства, съдържащи алкохол, както в теорията /проф. Р., доц. А. и др./, така и в съдебната
практика е отчетено, че лекарствените продукти могат да бъдат разделени на две
групи – с ниско съдържание на алкохол /до 10%о/ и с високо такова /над 50%о/
Към първата група спадат дори сиропите за кашлица /напр. Д./, а към втората съответните спиртните извлеци /напр. прополис/.
Тъй като алкохолът не е основна активна съставка на лекарствените продукти, а
само помощно вещество /екстрагент/, за да повлияе приемът им върху концентрацията
на алкохол във всички случаи е налице предозиране с медикамента, какъвто е и
настоящия случай. Към лекарствените продукти с високо съдържание на алкохол в
листовките им се съдържа и специално предупреждение към водачите на МПС,
доколкото същите имат странично действие. Доц. А., който е и вещо лице по посочената по-горе комплексна съдебно-медицинска и
съдебно-химическа експертиза, е автор на тема „ Изследване на алкохол и
наркотични вещества при водачи на МПС – експертизи, проблеми и практика” по
проект на НИП, в която изрично е посочил, че когато приетия алкохол е във фаза
на резорбция, показанията на техническото средство винаги е по-нисък като
стойност от резултата, получен от лабораторното изследване на кръвната проба. В
същия труд изрично е подчертано, че „резултатът от измерването с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 се отличава с висока аналитична достоверност и
при възникнали проблеми с кръвна проба, от експертна гледна точка, осигурява
много по-надежден и обективен резултат” и този резултат /от техн. средство/
осигурява важна информация, доколкото позволява на експерта да съобрази кинетичната
фаза на алкохола /резорбция или елиминиране/. Така изложената теза от вещото
лице А. в посоченото издание на НИП е
изцяло в подкрепа на заключението на вещото лице Е. по назначената във
въззивното производство експертиза, а именно че при подс. Е. кинетичната фаза
на алкохола е била в „резорбция” или
т.нар. от ВЛ Е. „фаза на всмукване”. Както бе посочено и по-горе, нито от
съдържанието на комплексната експертиза, нито от разпита на вещите лица в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд, е възможно да се установи на
каква база, методика или изчисления са достигнали до крайните изводи.
Същевременно, изготвеното от
вещото лице д-р Е. заключение по назначената пред въззивната инстанция
съдебномедицинска експертиза, дава подробно описание на метода и използваната
от експерта формула, чрез която същият е достигнал до посочените резултати на
концентрация на алкохол в кръвта. Посочените в това заключение стойности и
величини на алкохолна концентрация, от друга страна, се явяват по-благоприятни
за дееца, поради което и съдът приема именно тях, макар и комплексната
съдебно-медицинска и съдебно-токсикологична експертиза да определя концентрация
на алкохол от 1,2 %о, която също не е съставомерна за деянието по чл. 343Б, ал.
1 от НК.
От заключението на вещото лице
д-р Е., изготвено пред въззивния съд, се установява съотношение 1:4 на приетия
алкохол от подс. Е. в следствие на
приетата тинктура към това от приема на бира., т.е. 0,268 ‰ към 1,072 %о.
Последната величина като концентрация на алкохол е под инкриминираната в
особената част на НК за деяние по чл. 343Б, ал. 1 от НК, доколкото е необходимо
същата да е над 1,2 %о.
Въззивният съд, след направен
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна, че подс. Е. несъмнено е управлявал
МПС след употреба на алкохол. Както бе посочено вече около 00,30 часа на
06.04.2018 година подс. Е. е преустановил приема на алкохол, в 00,55 е бил
спрян за проверка, като в 01,22 ч. е бил тестван с техническо средство Алкотест
Дрегер, което е отчело концентрация на алкохол 1,34 %о. В 02,00 часа е взета
кръвната проба, изследването на която е отчела концентрация на алкохол в кръвта
1,36 %о. Към този момент все още не е настъпила пълната резобция на алкохола в
кръвта на подсъдимия, която е можело да достигне стойности от 1,48 %о. Известно е, че за да започне фазата на
резорбция е необходимо да са минали поне 30-40 мин. от последния прием на алкохол,
като тази фаза е възможно да продължи до 2 часа, след което започва фазата на
елиминиране на приетия алкохол, т.е. концентрацията започва да намалява. От изложеното се налага категоричен извод,
че подс. Е. е преустановил управлението на МПС към 00,55 ч. на 06.04.2018 година и с оглед факта, че е във
фаза на резорбция на алкохола и във времето концентрацията продължава да нараства
до достигане на пълна усвояeмост и последващо начало на
елиминация на същия, настоящата инстанция приема изцяло заключението на вещото Е.
като компетентно, обективно, безпристрастно, мотивирано с конкретните формули и
методики.
Поради изложеното, съставът на
въззивната инстанция намира, че деянието на подсъдимия – управление на МПС с
установената по делото концентрация над 1,2 на хиляда, не осъществява от
субективна страна престъплението, което му е вменено от прокуратурата. От събраните
по делото доказателства е безспорно, че подсъдимият не е имал субективни
представи за употреба на алкохол, консумирайки на два пъти по 50 мл. от
хранителната добавка „***** ******” за периода от около 19:30 ч. на 05.04.2018г. до 00:30
ч. на 06.04.2018г., която добавка е повлияла на отчетения с техническото
средство алкохол. Аргумент в подкрепа на извода си, съдът черпи и от
приложената като писмено доказателство пред настоящата инстанция листовка за
потребителя на „********“, която не съдържа изрични
указания да не се управлява автомобил след употребата на тази хранителна
добавка, а липсва предупреждение за опасност от употребата му в по-голямо от
предписаното количество. Тези обстоятелства обосновават извода, че у подсъдимия
липсва съзнание за управление на МПС след употреба на алкохол в следствие на
приетата хранителна добавка. В тази насока е и съдебната практика, макар и
касаеща други медикаменти съдържащи алкохол – билкова настойка, билков еликсир
„От А до Я” и др – Решение № 1137 от 11.11.2015 г., постановено по ВНОХД №
3782/2015 г.; Присъда № 114 от 18.12.2017, постановена по ВНОХД № 713 по описа
за 2017 година на СГС, Решение № 204 от 05.12.2018 на ВКС по к.н.д. 652/2018
година и редица други. Не могат да се
споделят изводите на решаващия състав на районния съд, че предвид упражняваната
от подсъдимия професия на лекар и знанията му за съдържанието на добавката „******
********“ и
целенасочения й прием, не се разколебава установеността на интелектуалния
момент при формиране на прекия умисъл у
подсъдимия. Упражняваната от подсъдимия лекарска професия не може да се тълкува
във вреда на дееца, както и не може сама по себе си да обуслови наличието на
интелектуалния момент на умисъла, т.е. същият да е имал представа за
обективните свойства на своето деяние – че консумира алкохол приемайки
хранителната добавка за лечение. Не могат да се споделят доводите на състава на
районния съд за липса на достоверни доказателствени източници относно точното
количество на двукратния прием на „******“.
Поотделно, а и съпоставени едни с други, показанията на св. С. и обясненията на подсъдимия кореспондират помежду си, а
и на останалите доказателства по делото, като същевременно липсват
доказателства, които да опровергават изложеното от тях. Св. С. е категоричен за приема на „*******“ на два пъти от подсъдимия по „около 50 мл.”, което
твърди и самият подсъдим. Житейски логично и правдоподобно звучи нито свидетелят,
нито подсъдимият да преценят с абсолютна точност количеството „********“, изпито от Е. същата вечер. Също толкова житейски
оправдано звучи двама зрели мъже да могат да преценят обем от около 50 мл.
течност, налят в чаша. Няма спор, че е налице предозиране на медикамента
/както и във всички останали случаи от съдебната практика/ и ако не бе
консумирал същата количеството на алкохол в кръвта на А.Е. не би достигнало
инкриминираната от чл. 343б, ал. 1 от НК величина, въпреки консумацията на 5
бр. бири от по 500 мл. всяка.
Нормата на чл. 303 от ГПК
повелява, че осъдителна присъда се постановява само при несъмнено доказване на
обвинението, т.е. всеки един от елементите на престъпния състав следва да е
установен посредством установени в НПК доказателствени средства и способи.
На основание чл. 304 от НПК, при
тези установени факти и крайния извод на въззивния съд за субективна несъставомерност
на процесното деяние, осъществено от подсъдимия А.Е., за което същият е
предаден на съд, въззивната инстанция,
на основание чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК отмени първоинстанционната присъда и призна
подсъдимия за невинен като го оправда по първоначално предявеното му обвинение
за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК.
Макар и деянието на подсъдимия да
не осъществява състава на престъплението, в което същият е обвинен, предвид
установената концентрация на алкохол 1,072 ‰, вследствие на консумираните от
него 5 бр. бири от по 500 мл. всяка, съдът намира, че са налице предпоставките
за ангажиране на административната отговорност на подсъдимия по реда на чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като от обективна и субективна страна е
осъществил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която разпоредба забранява
на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на
алкохол. Упражнявайки правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът
оправдава подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК, но наложи административно наказание на подс. Е. за извършеното от
него деяние, представляващо административно нарушение на ЗДвП. Цитираната
по-горе норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ангажира административната
отговорност на виновния водач, управляващ МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда. В настоящия случай, по надлежния ред,
за което вече се изложиха подробни съображения, е установена концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия – с техническо средство, а впоследствие с
химическа експертиза, която величина съдът определи на база съдебномедицинската
експертиза, приспадайки концентрацията, формирана от приема на хранителната
добавка тинктура „*********“. Подсъдимият е изпил алкохол –
5 бири, за които е бил с ясното съзнание, че не следва да управлява МПС, но
въпреки това го е сторил. Цитираната административнонаказателна норма от ЗДвП
предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,
както и „глоба“ в размер на 1 000 лв., които съдът наложи на подсъдимия с
присъдата си.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:
1.
2.