РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1460/13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател : Стоил Ботев
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор К.Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1305/2021г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Трето РУ към ОД МВР – Пловдив,
представлявано от началника с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б.,
обжалва Решение № 262 от 19.03.2021г., постановено по АНД № 443 по описа за
2021г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 20-0438-001617/16.11.2020г., изд. от ВПД Началник на Трето РУ към ОД МВР
– Пловдив, за наложено на С.Г.Г.,***, административно наказание: глоба в размер
на 200 лв. за нарушение по чл.98 ал.2 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/,
на основание чл.178 Е ЗДв.П.
Решението е обжалвано като
неправилно с оспорване извода на ПРС за несъответствие между описаната в АУАН и
в НП фактическа обстановка със събраните по делото доказателства. Счита се, че
административното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и мястото му
на извършване, са изяснени. Поддържа се неправилна преценка на съда относно
наличие или не на затрудняване достъпа до входа на жилищната сграда от
местоположението на паркиралото ПМС, тъй като се основава на снимков материал,
а актосъставителят има непосредствени възприятия. Поискано е решението да бъде
отменено, ведно с потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение при неуважаване на касационната жалба.
Ответникът С.Г.Г.,***, представляван
от адв.Ст.Н. оспорва касационната жалба в писмен отговор с искане за присъждане
на направените разноски. Поддържа законосъобразност на решението на ПРС.
Заявено е, че доколкото автомобилът се е намирал в режим на престой – с работещ
двигател и включени фарове, а не е бил паркиран, не е изпълнен съставът на
вмененото нарушение по чл.98 ал.2 т.2 ЗДв.П. Посочено е, че местоположението на
автомобила не е препятствало нито достъпа до съседния на сградата двор и гараж,
нито евентуалното преминаване на пешеходци. Оспорено е твърдението в жалбата за
преценка на съда въз основа само на представения снимков материал – същият е
бил предявен на актосъставителя в съдебно заседание и потвърден от него като
съответстващ на обстановката, установена в деня на нарушението.
В писмено становище по същество,
представено на 15.06.2021г. от адв.А.К. се поддържа законосъобразност на
съдебното решение. Извън изложеното в писмения отговор, е допълнено, че
приложената санкционна норма предвижда глоба в размер между 50 и 200лв., като в
конкретния случай е определен максимален размер без в НП да са изложени
съображения за това. Посоченото представлява съществено процесуално нарушение. Заявено
е искане за присъждане на направените съдебни разноски от ответника пред
касационната инстанция в размер на 500лв. – адвокатско възнаграждение, отразено
като платено в брой при подписване на договор за правна помощ от 12.05.2021г. и
пълномощно, с които ответникът е упълномощил мл.адв.Н. и адв.К. – заедно и
поотделно, да го представляват пред Административен съд – Пловдив, с подаване
на отговор на касационната жалба и явяване в открито съдебно заседание.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Димитров предлага решението на РС - Пловдив да бъде оставено в сила
поради неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно
решение и е процесуално допустима. 1. НП
е издадено от длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност
на което е приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.8/, допълнена
със Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. Същите са приети по делото и отразени в
НП. АУАН серия АA
946778/06.11.2020г. е съставен от Ч.Д.на длъжност „К.О.“ при Трето РУ - Пловдив,
оправомощен за съставяне на АУАН с допълващата заповед от 2019г.
В обстоятелствената част на АУАН и НП
е посочено, че на 06.11.2020г., около 20:00ч. в гр.Пловдив на ул.Стефан и
Обрейко Обрейкови № 3А, автомобил Опел Астра с рег.№ ***/собственост на
Инкарпет АД/ - престоява върху тротоара, пред вход/изход на жилищна сграда, с
което затруднява достъпа до нея. Фактическата установеност е квалифицирана за
нарушение на чл.98 ал.2 т.2 ЗДв.П: „Освен в посочените в ал. 1 случаи
паркирането е забранено: 2. на платното за движение и на тротоара
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях.“. Нарушението е описано със следния текст : „Паркира
на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях.“.
Наложената санкция е основана на чл.178 Е ЗДв.П – глоба в размер на 200лв. : „Наказва
се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в
паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на
тротоари в населените места извън разрешените за това места.“.
В съдебното производство пред ПРС е
разпитан като свидетел актосъставителя Ч.Д.– същият поддържал акта и заявил, че
вписаните данни отговарят на констатираното от него при извършена проверка :
Автомобил Опел Астра престоява – паркиран на тротоарните площи на посочения в
акта адрес, пред входа на жилищна кооперация и затруднява влизането и
излизането в сградата. Спомня си, че господинът казал, че е паркирал за малко,
за няколко минути. Актосъставителят направил две снимки с мобилния си телефон –
тук се отбелязва, че преписката не съдържа снимков материал. При изслушване на
Ч.Д., са му предявени 3 снимки, представени с жалбата и отразените на тях данни
/автомобил, адрес, служебен автомобил на контролните органи/ били потвърдени. В
протокола от съдебно заседание е отразено, че свидетелят посочил като вход на
кооперацията метална кафява врата, изцяло видима. Посочено е, че автомобилът не
бил с включени фарове, когато контролните органи отишли на място, но
разположението било същото. Той се появил минута, две – след като отишли.
Актосъставителят не помни дали е имало пешеходци и дали е имало лица, които се
опитват да влязат в сградата.
2. РС – Пловдив преценил показанията
на св.Д.като логични и обективни, предвид изявлението му за лично възприятие по
отношение местоположението на автомобила. Ведно с това, свидетелят е потвърдил
съответствие между заснетото на предявените му снимки и фактическата
установеност на място. При тези данни правилно ПРС е ценил показанията на
актосъставителя при съпоставка със снимковия материал, тъй като контролният
орган е потвърдил, че снимките съответстват с реалната фактическа обстановка, с
изключение на включените предни светлини на автомобила. Предвид заснет и
служебния автомобил, с основание съдът е възприел снимките като автентични –
направени на датата и мястото на нарушението. Предвид потвърждаването им от
актосъставителя, правилно ПРС възприема заснетите в снимките – местоположение
на автомобила, настилката и входа за достъп до сградата.
Изводът на ПРС за отсъствие на
затруднен достъп до сградата е основан на приобщените снимки, с възприета
последица – при несъответствие /разминаване/ между констатациите в АУАН и
доказаните факти, по отношение затрудняване достъпа до сградата, презумпцията
за доказателствената сила на АУАН по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П е опровергана или
най-малко разколебана. Съпоставяйки съставомерните елементи от нормата на чл.98
ал.2 т.2 зДв.П с установената по делото фактическа обстановка, вкл.
съобразявайки изискването за наличието на елементите кумулативно, ПРС правилно
приема, че не е доказан затрудненият достъп до сградата. Дори автомобилът да е
бил паркиран, отсъствието на един от кумулативно изискуемите елементи от
фактическия състав на нормата – чл.98 ал.2 т.2 ЗДв.П, обосновава извод за
недоказано административно нарушение.
Актосъставителят е заявил при разпита,
че автомобила „престоява – паркиран“, поради което правилно ПРС се е позовал на
чл.93 ЗДв.П, която норма разграничава хипотезите на престой и паркиране /“
Пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача.; Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата,
които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата,
свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в
движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата
за движение.“/. Твърденията в жалбата за осъществена товарно-разтоварна дейност
не съответстват на изявлението на св.Д.в частта относно поява на Г. – минута,
две, след като са отишли на място, но дори при неизяснени обстоятелства в тази
насока, след като не е доказано, че с местоположението си МПС затруднява
достъпа до сградата, изводът за недоказаност на нарушението не се променя.
Верен е извода на ПРС и по отношение
определената санкция в максимален размер – в случая не са налице конкретни
съображения за налагане на максималния размер на глобата.
При неоснователност на касационната
жалба се присъждат разноски за ответника в размер на 300лв. /с корекция спрямо
претенцията от 500лв., на основание чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №
1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението
на касатора по см. на чл.63 ал.4 ЗАНН/.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 262 от 19.03.2021г.,
постановено по АНД № 443 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив.
Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати
на С.Г.Г., ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер на 300лв. – адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :