Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 428, 22.07.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на втори
юли през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 41
по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него
и ответника е имало сключен при действие на ОУ договор за потребителски кредит
от 22.03.2017 год., по силата на който ищеца е предоставил на ответника сумата
от 300 лв. - кредит, при ГЛП 41.17 % и
ГПР 49.92 %, като общото задължение по договора за кредит възлизало на 342.58
лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата за срок от 7 месеца, на равни месечни вноски от по 48.94
лв., с падежна дата 20-то число на месеца. Ищеца твърди, че при сключване на
договора ответника е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги, срещу
задължението да заплати възнаграждение в размер на 240.03 лв. на ищеца, което
следвало да се заплати на месечни вноски, всяка от по 34.29 лв., като общото
задължение на ответника към ищеца по договора за кредит и пакета допълнителни
услуги възлизало на 582.61 лв., а общия размер на месечната вноска възлизала на
83.23 лв. В молбата се твърди, че ищеца е изпълнил своето задължение по
договора, като е предоставил заемната сума по посочената от ответника банкова
сметка, ***на погасителна вноска и след изпадането в забава на длъжника, и
съгласно чл.12.3 от ОУ към договора, същия бил прекратен автоматично на
25.07.2017 год., като вземането по него било обявено за предсрочно изискуемо,
което било съобщено на ответника с уведомително писмо от 25.07.2017 год. Поради
неизпълнение на задължението от страна на ответника ищеца се снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата 582.61 лв. – главница и договорни
лихви, ведно с лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски, но заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и заповедния съд дал указания за установяване
на вземането. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил
иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед
за изпълнение в общ размер от 582.61 лв.- главница по договора за кредит, като
не е предявил иска за установяване на вземането за лихва за забава, претендира
законната лихва от подаване на заявлението. Претендира разноски. В съдебно заседание не се
явява и не изпраща представител. Иска се поддържа чрез писмено становище от
процесуалния представител.
В дадения месечен срок ответника, чрез
назначения от съда особен представител е
упражнил правото си на отговор. В отговора иска е оспорен изцяло, като
са наведени доводи за недължимост на вземането на
ищеца по пакета допълнителни услуги, поради това, че се търси заплащане на
непредоставени такива, което е в противоречие с разпоредбите на ЗЗП. Оспорва
възникването на облигационна връзка между страните по договор за кредит, с
доводи, че няма данни лицето, подписало договора за кредит да е упълномощено от
ищеца да води преговори и сключва договори за предоставяне на кредити. Моли
съда да отхвърли иска, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание
особения представител поддържа доводите изложени в отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1290/2018 год. на ТРС ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК
е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за следните суми: 582.61 лв. – главница, представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 22.03.2017г.; ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на задължение; 7.10 лв. – законова лихва за забава
от 21.05.2017г. до 25.07.2017г и направените
в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си против ответника.Това определя правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия иск, който е само относно главницата по
договора за кредит, с правно осн. чл.422 от ГПК.
От приложения по делото договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт” № ********** от
22.03.2017г.,
сключен между ищеца, чрез кредитен експерт-физическо лице и ответника се
установи, че ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 300 лв. със
срок на кредита 7 месеца и размер на месечната вноска по кредита в размер на
48.94 лв., с годишен лихвен процент 41,17 %; ГПР 49,92 % и лихвен процент на
ден от 0,11 %, при обща дължима сума по кредита в размер на 342.58 лв., а по
избран и закупен от ответника пакет допълнителни услуги ( с отбелязване на
пакет „Бонус”), същият дължи възнаграждение за закупен пакет в размер на 240.03
лв., с месечен размер на вноската от 34.29 лв. и общо задължение по договора за
кредита и по пакета допълнителни услуги в размер на 582.61 лв., при общ размер на вноската от
83.23 лв., месечно. Вноските са били дължими от ответника на падеж- 20-то число
от месеца. От Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги от
22.03.2017 г., сключено между страните се установява, че със същото се
установява задължение на кредитора да предостави на длъжника по искане на
последния и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или всички от
посочените услуги, изразяващи се в следното : 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Посочено е
още, че кредитора предоставя правото на длъжника да се възползва от
всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка
една от тях, съгл. уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати
на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за
предоставяне на тези услуги в размер, посочен в т.6 на договора за
потребителски кредит. От съдържанието на ОУ към договора, в частта, касаеща посочените допълнителни услуги, за същите са
установени различни условия с оглед срока на договора, както и на необходимите
документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният
може да поиска от кредитора съответната услуга, като при одобрение на
заявлението от страна на кредитора, страните подписват споразумение. На
следващо място, в т.12.4 от ОУ е уговорено, че при прекратяване на договора в
хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост – чл.13.3 от ОУ
кредитополучателя дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план,
включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за
забава и такси. От преводно нареждане от 22.03.2017 г. / л.25 от делото / се
установява, че ищецът е превел на ответника сумата от 300 лв.; приложени са и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, както и искането за отпускане на кредита, подадено от ответника до
ищеца. По делото на л.23 е приложен погасителен план, видно от който месечната
вноска дължима от ответника е формирана от главница, договорна лихва по
договора за кредит и вноска по пакета допълнителни услуги, но от извлечение по
сметката на ответника, изходяща от ищеца и приложена по делото се установява,
че месечната вноска в размер на 83.23 лв. включва главница и лихва, но не е
отразена месечната вноска за допълнителни услуги (поради което сборът на
главницата и лихвата по всяка месечна вноска е по-малък от посочения й размер
от 83.23 лв.). Видно от извлечението е и, че ответника не е погасил нито една
месечна вноска по договора за кредит по начина и в сроковете, които са
договорени. Няма представени доказателства по делото ответника да е уведомен от
ищеца за обявяване предсрочната изискуемост на цялото вземане, считано от
25.07.2017 год. По делото е приложено уведомление за обявяване предсрочна
изискуемост на вземането, но няма доказателства до реално да е достигнало до
ответника, или последния да е бил уведомен по друг начин. Не се представиха
доказателства ответника да е погасявал задължението си към ищеца изцяло, или
частично след предявяване на иска.
При
така установеното съдът прави следните изводи: Предявения
установителен иск за съществуване на вземане
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с неизпълнение
на задълженията на ответника по договора за повече от тридесет календарни дни и
настъпилото по силата на т.12.3 от ОУ автоматично прекратяване на договора, при
което ищецът претендира последиците от това прекратяване, изразяващи се в дължимост на непогасената главница по договора в размер на 582.61
лв. Видно от изложеното в исковата молба, както и от представените доказателства,
сумата от 582.61 лв. не представлява дължима главница по договора за кредит,
доколкото от погасителния план и извлечението по сметката на ответника е видно,
че вноските по договора за кредит са сбор от главница и лихва в общ размер
съгласно договора от 48.94 лв., или общо за целия срок на договора 342.58 лв. лв., а разликата до исковата
претенция от 582.61 лв. се явява вноска по договор за допълнителни услуги,
който обаче не е посочен от заявителя като основание за възникване на вземане
против ответника в заповедното производство. Ищецът е заявил, че е прекратил
договора и е обявил вземането си за предсрочно изискуемо, като съгласно
договора предсрочната изискуемост настъпва автоматично при определени условия и
той не е бил длъжен да уведомява ответника. В настоящия случай съдът счита, че
доколкото към момента на подаване на заявлението 27.07.2018 год. е бил настъпил
крайния падеж на вземането, то не следва да се обсъжда дали и кога е настъпила
предсрочната му изискуемост, бил ли е уведомен длъжника и кога. При събраните
по делото доказателства съдът счита за безспорно установено, че ищеца има
вземане против ответника възникнало на заявеното основание – договор за
потребителски кредит от 22.03.2017 год. Възраженията на ответника относно
възникване на облигационната връзка между страните съдът счита за
неоснователни. Дори и лицето сключило договора с ответника да не е имало
представителна власт, то ищеца е валидирал неговите
действия, като е превел на ответника сумата от 300 лв., представляваща
главницата по договорения кредит.
В тежест на ищеца
е да установи по пътя на пълно и главно доказване, че вземането му спрямо
ответника съществува, че е възникнало на заявеното основание и че е изискуемо. Предвид
посоченото по-горе към момента на подаване на заявлението вземането на ищеца
против ответника е било изискуемо, тъй като е бил настъпил крайния падеж по
договора за кредит – 20.1.2017 год., както и безспорните доказателства събрани
по делото, че ответника не е платил нито една погасителна вноска, съгласно
сроковете в договора съдът счита за установено, че ответника дължи на ищеца
главницата по договора за кредит в размер на 300 лв. В останалата част и до
пълния размер от 582.61 лв. иска се явява неоснователен и следва да се отхвърли
по следните съображения : В исковото производство по чл.422 от ГПК съдът е
обвързан с основанието посочено от заявителя в заповедното производство, на
което същия основава вземането си против ответника. Видно от заявлението на
ищеца и издадената в негова полза Заповед за изпълнение вземането в размер на
582.61 лв. е основано на договора за кредит, като сам заявителя е посочил, че
тази сума е главница по договора. Действително няма пречка в заявлението, съответно в исковата молба да бъде посочено
като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен
общият размер на претендираната главница, но следва възнаградителните лихви и други вземания, следващи от
договора - лихви за забава, такси и др. да бъдат конкретизирани по период и
размер. Установи се по делото, че от общата сума 582.61 лв. главницата е в
размер на 300 лв., а разликата е формирана от договорна лихва в размер на 48.94
лв. и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 233.67 лв., без в
заявлението, а и в исковата молба заявителя да е конкретизирал тези вземания по
размер и период. За да се уважи исковата претенцията следва да са налице обаче
общите предпоставки за редовността на исковата молба относно индивидуализацията
на процесното вземане. Всяко от отделните вземания на
кредитора, породено от сключения договор за кредит, следва да бъде
индивидуализирано със съществените му белези - главница, възнаградителна
лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава, неустойки, такси,
застраховки и други, включени в общия размер на претендираната
в заявлението сума.
Установителният иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена
заповед за изпълнение, поради което предметът на делото е обвързан от
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. И тъй
като в случая както в заявлението, така и в издадената заповед за изпълнение
главното вземане в размер на 582.61 лв. е с посочено основание „главница
от неизпълнение на договор за
потребителски кредит“, липсва възможност за установяване в хода на исковия
процес съществуването на вземания с други основания (договорни лихви,
допълнителни възнаграждения и т.н.). С оглед горното и предвид липсата на изрично посочване на ликвидните и изискуеми вземания
по отделните пунктове било към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, то съдът не може да се произнесе единствено по отношение
на падежиралите вноски съставляващи главница по
договора - Решение № 205 от
16.02.2017г. по т.д. № 2932/2015г., ІІ т.о. на ВКС.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че
иска е доказан и основателен само по отношение на главницата в размер на 300
лв., като в останалата част и до пълния размер следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от иска както в исковото,
така и в заповедното производство. Ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца съдебни
разноски по делото в размер на 244.59 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 38.62 лв.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Н. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** дължи на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.и И.Г. - управители,
действащи чрез юрисконсулт Р.И. сумата от 300 лв. - главница, представляваща
непогасено задължение по договор за потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт” № ********** от 22.03.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 27.07.2018 год. до окончателното и изплащане, за което вземане има
издадена Заповед за изпълнение № 723/27.07.2018 год. по ч.гр.д. № 1290/2018
год. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля
иска в останалата му част и до пълния му размер
от 582.61 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Н. С.,
ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** да заплати на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.и И.Г. - управители,
действащи чрез юрисконсулт Р.И. сумата от 244.59 лв., представляваща направени разноски по делото и
сумата от 38.62 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :