Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 857
14.12.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело №1001 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.Ш.А. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0351-000179 от 14.10.2022г.,
издадена от Младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била неправилна
и незаконосъобразна и изготвена в нарушение на материалния закон и
процесуалните норми, с оглед императивната разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 от АПК,
довели до ограничаване на правото на защита на оспорващия. При издаване на
заповедта не били спазени изискванията на закона, същата била издадена при
допуснати съществени процесуални нарушения, не отговаряла на изискванията за
форма на индивидуален административен акт и не била съобразена с целта на
закона. Навеждат се доводи, че оспорената заповед била издадена от
некомпетентен орган. Твърди се също, че за да бъде приложена принудителна
административна мярка, нарушението на водача следвало да бъде констатирано с
АУАН, който имал обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а
оспорената заповед била издадена въз основа на неправилен и незаконосъобразен
АУАН. Коментира се направеното в АУАН описание на нарушение по ЗДвП и се сочи,
че неправилно била ангажирана отговорността на оспорващия, съответно неправилно
и незаконосъобразно била приложена принудителна административна мярка спрямо него.
Отделно от това, оспорващият твърди категорично, че на 14.10.2022г. не
употребил никакво наркотично вещество или негов аналог, както и никога не бил
употребявал такива. Твърди също, че когато бил спрян за проверка на
14.10.2022г. в 23:14 часа и при задържането
му впоследствие, бил лишен от правото си да ангажира защита – служебен
защитник. Сочи се, че като се има предвид, че не управлявал ППС след употребата
на наркотични вещества, както и никога не бил употребявал такива, бил нарушен
принципът на съразмерност по чл.6 АПК, тъй като макар че процесната мярка била
определена за срок към минималния, предвиден в закона, нямал никакво
противоправно поведение. Същата била наложена в несъответствие с целите на
чл.22 ЗАНН. Твърди се, че от една страна актът за установяване на
административно нарушение бил неправилен и незаконосъобразен и тъй като
оспорената заповед била издадена въз основа на него, следвало да бъде отменена.
От друга страна несъответствията и разминаванията между описаната фактическа
обстановка били и в заповедта, в която описаното нарушение се сочело като
извършено в 23:14 часа, което обстоятелство не било подкрепено с доказателства
– нямало отчетен резултат в 23:14 часа, което също водело до отмяна. В
заповедта липсвали мотиви, същата била издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения, при непълнота на доказателствата и въз основа на
неправилен и незаконосъобразен акт. По подробно изложените в жалбата
съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез
пълномощник. Моли се за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
Ответникът, Младши автоконтрольор към РУ Свиленград
към ОДМВР Хасково (Б. Б.), редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не ангажира становище по жалбата. В писмо рег.
№351000-6308/26.10.2021г. на Районно управление - Свиленград, се моли да бъде
потвърдена наложената административна мярка, като към писмото се прилагат
писмени доказателства, за които се сочи че съставляват цялата преписка по издаване
на оспорения акт. В случай на отмяна на акта и претендиране на адвокатско
възнаграждение се прави възражение за прекомерност, като се моли същото да бъде
присъдено в минимален размер.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0351-000179/14.10.2022г., Б. П. Б., на длъжност младши
автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, е наложил на И.Ш.А.
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. На основание чл.60,
ал.1 от АПК, във връзка с чл.165 ал.2 т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване
безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите, се
допуска предварително изпълнение на заповедта, считано от 23:14 часа на
14.10.2022г., а именно за 180 дни. Отнети документи: 1) СРМПС №*********; 2) 2
броя регистрационни табели с №***
Издаването на процесната заповед е мотивирано с оглед
обстоятелството, че Б. П. Б., на длъжност мл. автоконтрольор към
ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, е съставил АУАН № GA448492/14.10.2022г. против И.Ш.А. с
ЕГН ********** ***, затова, че на 14.10.2022г. около 23:14 часа в *, на *** като водач на МПС с рег. №***, в посока
МБАЛ управлява личния си лек автомобил * А 6 с рег. № *** след
употреба на наркотични и упойващи вещества. Сочи се, че в 22:00 ч. водачът е тестван с
техническо средство Дрегер Drug Test 5000 номер ARJL-0022, който отчел наличие на
амфетамин. Издаден бил талон за медицинско изследване номер 082103. Взета била кръвна
проба в ЦСМП Свиленград. Посочено е, че с горното е извършил следното:
управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което
виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под текста на
заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 15.10.2022г., което
обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу заповедта е
подадена на 18.10.2022г. директно пред Административен съд – Хасково.
По делото е представена Заповед
№1253з-479/16.11.2020г., издадена от Директор ОДМВР – Хасково, с която са
оправомощени да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност, длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които
и държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР Хасково –
полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (т.10 от заповедта).
Видно от писмо рег. №351000-6510/04.11.2022г. на Районно
управление – Свиленград към ОДМВР - Хасково (л.41), младши инспектор Б. П. Б. работи като
младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ в
РУ Свиленград съгласно Заповед №179 от 17.11.2005г. на МВР, както и към момента
на издаване на ЗППАМ.
При така установените факти, съдът
обосновава следните правни изводи:
Оспорената
заповед е връчена на 15.10.2022г., като жалбата
е подадена директно пред Административен съд – Хасково на 18.10.2022г., предвид
което се явява подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от
обжалването. Ето защо жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна, по
следните съображения:
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган.
На
основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171,
т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед
№1253з-479/16.11.2020г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на
ОДМВР Хасково, на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.10) държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ
при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП. Поради това
и с оглед писмо рег. №351000-6510/04.11.2022г. на Районно управление – Свиленград към ОДМВР - Хасково, видно от което младши инспектор Б. П. Б. работи като младши автоконтрольор в звено „Пътен
контрол“ в група „Охранителна полиция“ в РУ Свиленград към момента на издаване
на ЗППАМ, с представената
заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност на
оправомощеното лице – издател на акта.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По
смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за прилагането на
ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета,
Раздел втори от АПК.
Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица.
В
конкретната хипотеза в заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.2а б.“б“
от ЗДвП, според която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В
заповедта е посочено, че оспорващият е управлявал личния си лек автомобил след
употреба на наркотични и упойващи вещества, като деянието е посочено като
извършено в 23:14 часа. Описано е също, че е съставен АУАН №GA448492/14.10.2022г.,
но по делото административният орган не е представил така описания АУАН, който
да удостовери по надлежен ред, че на посочената в заповедта дата действително е
съставен такъв. При това положение описаното от органа възприятие, че към
23:14ч. жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества,
остава неподкрепено по какъвто и да било начин със съответните доказателства. В
действителност надлежно съставения АУАН, представлява годно доказателство за
обективираните в същия факти и обстоятелства, до доказване на противното и дава
основание на административния орган да приеме същите за осъществили се по
посочения в АУАН начин, но в конкретния случай такъв АУАН не се представя с
изпратената от органа административна преписка, посочена като изпратена в
цялост. Ето защо за настоящия съдебен състав следва единствения възможен извод,
за недоказаност извършването на описаното в ЗППАМ административно нарушение,
представляващо основание за налагане на процесната ПАМ.
Съгласно чл.170
ал.1 АПК, административният орган е този, който трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му,
като същите не се предполагат, нито се считат за установени само поради
наличието на твърдения за тях в оспорения акт. В случая ответникът не доказва
по несъмнен начин фактите и обстоятелствата послужили, като основание за
издаване на процесната ПАМ, липсват и доказателства за наличието на съставен
АУАН с описаното съдържание.
При липса на
доказателства в посочената насока, обжалваната заповед, макар и издадена от
компетентен орган и в предписаната от закона форма, се явява незаконосъобразна
- наложена без основание и в нарушение на материалния закон.
Предвид
изложеното, оспореният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен.
При този
изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за заплащане на разноските по делото, настоящия
съдебен състав приема същото за основателно. На основание чл.143 ал.1 от АПК, в
полза на оспорващия следва да се присъдят
направените от него разноски в общ размер от 360 лева, от които 350 лева
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л.40) и 10 лв. държавна такса
(л.9).
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0351-000179 от 14.10.2022г., издадена от Младши
автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на И.Ш.А. ЕГН **********
***, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева разноски по делото.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: