Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/ 10.02.2021 година, гр.
София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести ноември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12201 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 159799 от 05.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 87876/2017 г. на СРС, 28 състав, е отхвърлен иска с
правна квалификация чл. 213 от КЗ (отм.) за осъждане на ЗК "Д.Б.Ж.И З."
АД, да заплати на З. "А.Б." АД, сумата от 2 000.00 лв. невъзстановено
застрахователно обезщетение по образуваната при ищеца щета № 0300/16/777/507942
във връзка с настъпило на 30.12.2016 на път между гр. Карнобрат и с. Венец с
участието на л.а. "Мерцедес" с ********, управляван от Г.П.и л.а.
"Ситроен Джъмпер" ДК № *******, , управляван от Г.Ч., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 14.12.2017 г. до окончателното
заплащане на задължението и сумата 0.00 лв. ликвидационни разноски като
неоснователен, като е осъден ищеца да заплати на ответника 345 лв. разноски
делото на осн. чл. 78, л. 3 ГПК.
Първоинстанционното решение е
обжалвано в срок от ищеца З. "А.Б." АД, с доводи за неправилност на
решението. Оплакванията по въззивната жалба са за
процесуално нарушение поради липсата на довод от ответника и липсата доказателства за правено от ответника
плащане по процесната застрахователна щета, в който смисъл първоинстнационният
съд е бил коригирал и определението си по чл.140 от ГПК, но след това с
решението е приел, че плащане от ответника на сумата 4034,48 лв. е доказано при
липса на спор за това, и е отхвърли иска като предявен за сума под този платен
размер. Моли решението да бъде отменено, и искът да се умажи,
тъй като по делото били доказани всички елементи на регресното вземане на
ищеца.като претендира и разноски по делото.
Въззиваемата страна-ответник ЗК
"Д.Б.Ж.И З." АД не е взел становище по жалбата в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения
на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, че правопораждащи претенцията на ищеца факти са доказани
по делото, също и възражението на товетника за съпричиняване на вредата от
застрахования при ищеца водач било доказано, при коеуто е пирел размер на
обезщетение за причинените на застрахованото при ищеца МПС , при условие на
съпричиняване, в размер на половината от
сумата по САТЕ, или на сумата 3017,24 лв, но доколкото страните не спорели за
направено извънсъдебно плащане от товтеника по щетата на сума от 4034.48 лв.
искът се явявал неоснователен, и го е отхвърлил.
Въззивният съд , при
собствената преценка на събраните по делото пред първата инстанция
доказателства, при липсата на нови такива пред въззивния съд, приема, че са налице основанията за
възникване правото на вземане на ищеца като застраховател по имуществена
застраховка на собственика на увреденото имущество, спрямо ответника като
застраховател по „гражданска отговорност“ на деликвента, наличието на причинна
връзка между деликта и вредите, и размера на вредите, и наличие на
съпричиняване от застрахования при ищеца водач, като споделя изводите по обжалваното
решение в тази насока и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тези части, без да е нужно да ги повтаря. Приетата по делото САЕТ сочи средна пазарна
цена за отстраняване на причинената вреда на застрахованото при ищеца МПС в
размер на 6337,66 лв. с включени 20 лв. ликв. разноски, половината от която
сума, или 3168,83 лв. се дължат от ответника на ищеца по регресното
вземане на ищеца по чл.213 от КЗ/отм./. Основателно е оплакването по въззивната
жалба за допуснато процесуално нарушение при формиране на извода, че ответникът
е заплатил на ищеца извънсъдебно сумата от 4034.48 лв. Възражение за такова плащане ответникът не е
правил в хода на делото, и двете страни по спора изрично са заявили в
проведеното пред СРС открито съдебно заседание на 14.05.2018 г., че такова
плащане не се твърди, при което съдът в
същото съдебно заседание е коригирал доклада си по определението по чл.140 от ГПК, като е отменил приетото за безспорно с него, че ответникът е заплатил на
ищеца такава сума по процесната регресна претенция. Така следва извод, че
дължимата от ответника на ищеца сума от 3168,83 л. с вкл. 20 лв. ликв. разноски, не е
платена до приключване на устните прения пред въззивния съд, и остава дължима,
но доколкото искът е предявен за по-малка сума- само за 2000лв. с вкл. ликвидационни.
разноски, то съобразно диспозитивното начало по чл.6 от ГПК, съдът следва да
уважи иска за предявения размер от 2000 лв.
Ето защо поради несъвпадане изводите на двете
инстанции, обжалваното решение следва да се отмени изцяло, вкл. и относно
разноските, като въззивният съд уважи иска за сумата 2000 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на
спора, претендираните от ищеца разноски за двете съдебни инстанции съгласно
списъците по чл.80 от ГПК, следва да му бъдат заплатени от ищеца изцяло, тъй
като е доказано извършването им и няма възражение по чл.78, ал.5 от ГПК което
съдът да е длъжен да обсъди. За първата инстанция сумата е общо 571,22
лв./държ.такса, разноски за САТЕ и свидетел и адв.възнаграждение/ за въззивната
инстанция сумата е общо 336 лв. /за
държ. такса и адв.възнаграждение/.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 159799 от
05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 87876/2017 г. на СРС, 28 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "Д.Б.Ж.И З."
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.********, да заплати
на З. "А.Б." АД, ***, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
*** на основание чл. 213 от КЗ (отм.) сумата от 2 000.00 лв. застрахователно
обезщетение / с вкл. 20 лв. ликвидационни разноски/ по образуваната при ищеца
щета № 0300/16/777/507942 във връзка с ПТП настъпило на 30.12.2016 на път между
гр. Карнобрат и с. Венец с участието на л.а. "Мерцедес" с ********,
управляван от Г.П.и л.а. "Ситроен Джъмпер" ДК № *******, управляван
от Г.Ч., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.12.2017 г. до
окончателното заплащане на задължението, както да заплати на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и сумите 571,22 лв. разноски
за първата инстанция и 336 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.