№ 391
гр. Варна, 27.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20243100900718 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:46 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът С. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
М. Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния
директор К.В.П., редовно призован, не изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 16987 от 13.06.2025 г.
от ответното дружество „С. Г. Груп“ ЕАД чрез адв. И. Г., с което заявява, че не
възразява, да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 16987 от 13.06.2025 г.
от ответното дружество „С. Г. Груп“ ЕАД чрез адв. И. Г., с което заявява, че е
запознат с определението на съда. Поддържа отговора на исковата молба,
както и допълнителния отговор. Изразява становище по доказателствата,
респективно по допустимостта на производството. Оспорват допустимостта на
иска. Поддържа, че с изтичане на срока за възражение се преклудират
1
възможности да оспорва стабилизираната заповед за изпълнение. Отправя се
доказателствено искане, с което да се установи, че С. С. е знаел, че подписа не
е негов, но е пропуснал срока за възражение.
СЪДЪТ връчва препис от становище с вх. № 16987 от 13.06.2025 г. от
ответното дружество „С. Г. Груп“ ЕАД на процесуалния представител на
ищеца.
Адв. Д.: Поддържам исковата и допълнителната искова молба.
Оспорвам изяло изложените фактически твърдени и правни доводи,
обективирани в първия отговор и в становището, от което препис ми беше
представен в настоящото съдебно заседание. Считам, че иска е допустим.
Съображенията са подробно са изложени във Вашето определение с проекта
за доклад. Моля да допълните в проектодоклада оспорването ни на
фактическите твърдения и правни доводи, обективирани в отговора на
исковата молба от ответника и в становището от 13.06.2025 г. В този смисъл,
моля да допълните доклада. Видях произнасянето по допълнителното
основание. Поддържаме допълнителната искова молба.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 747
от 21.05.2025 година:
Производството е образувано по искова молба на С. С. С., с ЕГН
**********, против “С.Г.Груп“ ЕАД, с ЕИК *********, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК за установяване недължимостта от ищеца на
сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 21.04.2012г. по ч.гр.д.
№676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч и е образувано изпълнително
дело №20238790400350 по описа на ЧСИ с рег.№879, с район на действие ОС
Ловеч, които вземания са прехвърлени в полза ответника с Договор за
прехвърляне на вземания от 30.06.2021г., а именно: -сумата от 115230.73лв.,
представляващ главница по Договор №1903/R/31.05.2007г. за кредит сключен
с “Банка Пиреос България АД; -сумата от 12837.52лв, представляваща
възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от Раздел IV от договора за кредит за
периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г.; -сумата от 43.76лв., представляваща
наказателна лихва за забава по чл.15, ал.3 от Раздел IV от договора за периода
от 09.05.2011г. до 19.04.2012г.; -сумата от 574.99лв., представляваща годишна
2
такса по чл.16, б.“в“ от договора и -сумата от 102лв. за заплатени нотариални
такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-20.04.2012г. до
окончателното изплащане на вземането, както сторените по делото съдебни
разноски за държавна такса в размер на 2575.78лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв., която недължимост произтича от
установената с влязло в законна сила Решение №26/14.01.2013г. по НАХД
№1561/2012г. на Районен съд Ловеч, потвърдено с Решение №26 от
18.03.2013г. по ВАНХД №61/2013г. на Окръжен съд Ловеч, неавтентичност на
подписа на ищеца в процесният договор за кредит.
В исковата молба се твърди, че в хода на ч.гр.д.№676/2012г. по описа на
Районен съд Ловеч, инициирано със заявление от “Банка Пиреос България“
АД, е издадена Заповед №442 от 21.04.2012г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и Изпълнителен
лист от 21.04.2012г., с които е разпоредено длъжникът кредитополучател
Мирослав С. С. и солидарния длъжник С. С. С., да заплатят солидарно на
кредитора “Банка Пиреос България“ АД, вземания произтичащи от Договор
№1903/R/31.05.2007г. за кредит в общ размер от 128789лв., от които
115230.73лв.- главница, 12837.52лв.-възнаградителна лихва по чл.14, ал.1 от
Раздел IV от договора за кредит за периода от 06.05.2011г. до 19.04.2012г.,
43.76лв.-наказателна лихва за забава по чл.15, ал.3 от Раздел IV от договора за
кредит за периода от 09.05.2011г. до 19.04.2012г., 574.99лв.-годишна такса по
чл.16,б.“в“ от договора и 102лв.-нотариални такси за връчване на нотариални
покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-20.04.2012г. до
окончателното изплащане на вземането, както направените по делото
разноски за внесена държавна такса в размер на 2575.78лв. и юрисконсулско
възнаграждение в размер на 200лв. Сочи се, че в хода на образуваното по
повод на посоченото вземане изпълнително дело №20238790400350 по описа
на ЧСИ с рег.№879, с район на действие ОС Ловеч, на 06.04.2023г. на ищеца е
връчена покана за доброволно изпълнение изх.№06616 от 08.03.2023г., с която
същия, в качеството му на солидарен длъжник е поканен да заплати на
ответното дружество дължимите суми към 08.03.2023г. Сочи се, че към
поканата е имало приложено Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от “Юробанк
България“ АД, явяващо се универсален правоприемник на “Банка Пиреос
3
България“ АД и действащо чрез пълномощника си “С. Г. Груп“ АД, с което
ищецът е уведомен, че съгласно Договор за прехвърляне на вземания от
30.06.2021г., сключен между банката, като цедент и ответното дружество, като
цесионер, в полза на последният са прехвърлени всички вземания и права по
Договор за кредит №1903/R/31.05.2007г., ведно със сключените анекси и
допълнителни споразумения, по които ищецът е солидарен длъжник, заедно с
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности.
Поддържа се, че с влязло в закона сила на 18.03.2013г. Решение №26 от
14.01.2013г., постановено по НАХД №1561/2012г. по описа на Районен съд
Ловеч, кредитополучателя Мирослав С. С., е признат за виновен в това, че в
периода 29.05.2007г.-31.05.2007г. в гр.Ловеч, при условията на продължавано
престъпление е съставил неистински частни документи-Искане декларация за
ипотечен кредит №88/29.05.2007г. от името на С. С. С. и Договор за кредит,
обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007г. на “Банка Пиреос България“ АД, в
частта му за “солидарен длъжник“ С. С. С., като ги е употребил пред “Банка
Пиреос България“ АД, клон Ловеч, за да докаже, че съществува задължение за
С. С. С., в качеството му на “солидарен длъжник“ по Договор за кредит,
обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007г. на “Банка Пиреос България“ АД,
до погасяване на всички задължения на кредитополучателя по договора,
поради което и на основание чл.78а във връзка с чл.309, ал.1, пр.1 във връзка с
чл.26, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК, подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба“. Твърди се,
че въпросното решение е потвърдено с Решение №26 от 18.03.2013г. по
ВАХНД №61/2013г. на Окръжен съд Ловеч, което е окончателно и не подлежи
на обжалване. Сочи се, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, а решението по чл.78а
от НК е приравнено по значение на влязла в сила присъда, по смисъла на
чл.83, ал.1, т.4 от ГПК /в този смисъл мотивите на т.15 на Тълкувателно
решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК/.
С оглед изложеното, се поддържа, че след издаването на Заповед №442
от 21.04.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №676/2012г. по описа на Районен съд Ловеч, е
възникнал нов факт установяващ недължимост на вземането от солидарния
длъжник С. С. С., който факт е установен с влязлото на 18.03.2013г. в закона
сила Решение №26 от 14.01.2013г. по НАХД №1561/2012г. по описа на
4
Районен съд Ловеч и води до последващо отпадане на дължимостта на
вземанията. Поддържа се, че установеното по надлежният съдебен ред
съставяне, чрез подправяне, на неистински частни документи, отрича
съществуването на задължение ищеца, в качеството му на “солидарен
длъжник“ по Договор за кредит с “Банка Пиреос България“, поради липса на
обвързващо страните правоотношение. Поддържа се още, че по отношение на
ищеца не е налице изпълняемо материално право, което да е обективирано в
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано процесното
изпълнително дело.
С депозираният от процесуалния представител на ответника отговор на
исковата молба се поддържа становище за недопустимост на претенцията,
поради настъпила преклузия в резултат от стабилизиране на заповедта за
изпълнение, с изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК. Излагат се и
доводи за неоснователност на претенцията, тъй като от образуване на
процесното изпълнително дело до момента периодично и без амплитуда по-
голяма от две години, са постъпвали молби с искане от взискателя за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, съответно от ЧСИ са
извършвани такива, както и са постъпвали парични суми за погасяване на
дълга, както доброволно платени от длъжника, така и в резултат на приложени
изпълнителни способи. Ето защо се поддържа, че липсват основания за
перемпция на изпълнителното дело, като и че не са настъпили нови
обстоятелства, които да обосноват недължимост на сумите по издаденото
изпълнително основание.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
доводите на ответника за недопустимост и неоснователност на иска, и се
допълват съображенията за основателност на претенцията. По конкретно се
сочи се, че макар да е налице влязло в сила решение по НАХД №1561/2012г.
на РС Ловеч, което доказва, че ищеца няма качество на солидарен длъжник по
процесният договор за кредит, то за да бъдат заличени последиците от
издадената Заповед за изпълнение, следва да е налице влязло в сила решение,
с което със сила на присъдено нещо по исков ред да е установено, че
вземането на кредитора спрямо длъжника по издадената Заповед за
изпълнение не съществува.
С отговора на допълнителната искова молба, се поддържат вече
5
изложените доводи и възражения в подадения отговор на ИМ.
В о.с.з. ищцовата страна оспорва всички фактически твърдения на
ответника, както и възраженията му изложени в допълнителния отговор, както
и в Становище с вх. № 16987 от 13.06.2025 г.
Предявената претенция намира правното си основание в чл.439 от ГПК
във вр. с чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищеца е конституиран като
солидарен длъжник по изпълнително дело №20238790400350 по описа на
ЧСИ с рег.№879, което е образувано въз основа на влязла в сила Заповед №442
от 21.04.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№676/2012г. по описа на Районен съд
Ловеч, за задължения по сключен с “Банка Пиреос България“ АД, Договор
№1903/R/31.05.2007г. за кредит, в общ размер от 128789лв., от които
115230.73лв.-главница, 12837.52лв.-възнаградителна лихва за периода от
06.05.2011г. до 19.04.2012г., 43.76лв.- наказателна лихва за забава за периода
от 09.05.2011г. до 19.04.2012г., 574.99лв.-годишна такса и 102лв.-нотариални
такси за връчване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението-20.04.2012г. до окончателното изплащане
на вземането, както и за деловодни разноски за държавна такса в размер на
2575.78лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв. Също така е
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответника е
конституиран като взискател в изпълнителното производството, в качеството
на частен правоприемник /по Договор за цесия от 30.06.2021г./ на “Юробанк
България“ АД, което се явява универсален правоприемник на “Банка Пиреос
България“ АД.
Останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от
доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет
на спора ищецът следва да установи, че след издаване и стабилизиране на
изпълнителният титул за процесните суми, са настъпили твърдените
обстоятелства, които са довели до отричане на качеството му на длъжник за
6
процесните вземанията. Ответната страна носи доказателствената тежест за
установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети допуснатите писмени
доказателства, представени от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Покана за доброволно
изпълнение изх. № 06616/08.03.2023 г. по ИД № 20238790400350 по описа на
ЧСИ рег.№ 879 В.П.; Копие от Изпълнителен лист от 21.04.2012 г. по ЧГД №
676/2012 г. по описа на Районен съд – Ловеч, Гражданско колегия; Копие от
Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от „Юробанк България“ АД; Копие от Сметка
№ 50596/08.03.2023 г. по чл. 79 от ЗЧСИ; Копие от Покана за доброволно
изпълнение изх. № 06616/08.03.2023 г. по ИД № 20238790400350 по описа на
ЧСИ рег.№ 879 В.П.; Копие от Молба с удостоверено връчване от „МОБА“
ЕООД по възлагане от ЧСИ рег.№ 879 В.П.; Копие от Решение № 26 от
14.01.2013 г., постановено по НАХД № 1561/2012 г. на Районен съд – Ловеч;
Копие от Решение № 26 от 18.03.2013 г. постановено по ВНАХД № 61/2013 г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч – 6 листа; Актуални състояния и за вписани
преобразувания – извадки от ТРРЮЛНЦ на „С. Г. ГРУП“ ЕАД, „Банка Пиреос
България“ АД и „Юробанк България“ АД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с допълнителната искова молба документи, както следва: Копие от Съобщение
по ЧГД № 676/2012 г. по описа на Районен съд – Варна от 05.07.2013 г.; Копие
от Определение № 799 от 14.06.2013 г. по ЧГД № 676/2012 г. по описа на
Районен съд – Варна; Копие от Искова молба до Окръжен съд – Ловеч от С. С.
С. от 28.06.2013 г.; Копие от Съобщение за вдигане на запор № 00486/
13.01.2015 г.
Адв. Д.: Относно доказателствените искания на ответника заявявам, че
те съвпадат с част от нашите. Доколкото Вие няма да разгледате възражения за
давност, от тази гледна точка считам, че не следва да бъдат събирани в това
производство. Ние поддържаме всички си доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че искането на ответника за издаване на съдебни
удостоверения е неоснователно, като неотносимо, доколкото безспорен факт е,
7
че процесната заповед за изпълнение се е стабилизирала, което става след
връчването й и изтичане на срока за възражение по чл.414 от ГПК. В този
смисъл установяването на факта, че ищеца не се е ползвал от възможността да
подаде възражение, съответно към този момент да оспори авторството на
подписа си в договора за кредит, е ирелевантен за настоящото производство,
поради което искането се явява неоснователно.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за издаване
на съдебни удостоверения, обективирано в становище с вх. № 16987 от
13.06.2025г.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ констатира, че ответното дружество в становище си с вх. №
16987 от 13.06.2025 г. претендира разноски в размер на 2 000.00 лева.
Адв. Д.: Запозната съм. Ние също претендираме разноски. Представям
и моля да приемете списък на разноските с приложени доказателства във
връзка с адвокатското възнаграждение.
В допълнителната искова молба, ние сме оспорили размера, с оглед
осъществените действия.
СЪДЪТ като взе предвид поведението на страните намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: От представените писмени доказателства и приетото за
безспорно между страните считаме, че се установява основателността и
доказаността на иска на доверителя ми, във връзка с вземането на ответното
дружество от него.
Моля да ми дадете възможност за писмено становище, с оглед
процесуална икономия.
Молим Ви, да ни присъдите разноските по делото.
8
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, да представят писмена защита, в
едноседмичен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:53часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9