№ 388
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000393 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена e въззивнa жалбa от Г. Б. Т., чрез адв. Д. П. против решение
№ 64 от 04.05.2022 г., постановено по гр. д. № 353/2021 г. по описа на
Разградския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция
за разликата над 30 000 лв. до размера от 51 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП,
настъпило на 24.12.2016 г., виновно причинено от Г. Ф. М., като водач на лек
автомобил „Ауди А4“, рег. № РР 7672 ВА, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху тази
сума.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението.
Оплакванията са, че размерът на присъденото обезщетение е нисък и
противоречи на установения принцип за справедливост в разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД. Сочи се, че определеният размер на неимуществените вреди не
съответства на действително претърпените болки и страдания. Навеждат се
доводи, че възстановяването на пострадалата няма да е пълно, както и че
1
трайното увреждане на десния крак влошава качеството й на живот завинаги.
Твърди се, че поради получените травматични увреждания тя не може и да
работи, поради което е материално зависима от своите близки роднини. Моли
за отмяна на решението в обжалваната част.
Не прави доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ЗД „Бул Инс“ АД,
чрез адв. А. И.. В същия се излагат доводи за правилността на решението в
обжалваната част. Определеният размер на неимуществените вреди намира за
съответстващ на продължителността и интензитета на претърпените болки и
страдания от настъпилото ПТП. Моли за потвърждаване на решението.
Не прави доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
В о. с. з. въззивникът, чрез адв. Д. П., поддържа депозираната въззивна
жалба. Представя писмени бележки, претендира разноски и представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В същото о. с. з. застрахователното дружество, редовно призовано, не
се явява представител. Постъпила писмена молба с вх. № 6246/14.10.22 г. от
пълномощника на въззиваемата страна с приложен договор за правна помощ
и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
С молба с вх. № 6805/04.11.22 г., въззиваемата страна моли да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие, поддържа изложените до момента
искания и възражения, поддържа отговора на въззивната жалба и оспорва
въззивната жалба на насрещната страна, прави при условията на евентуалност
възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение. Претендира разноски.
В о. с. з. третото лице помагач Г. Ф. М., редовно призован не се явява,
не се представлява. Постъпила е писмена молба с вх. № 6867/08.11.22 г., с
която пълномощникът на третото лице помагач не възразява да бъде даден
ход на делото, оспорва въззивната жалба и излага становище по съществото
на спора.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
2
Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Възраженията във въззивното производство, съответно спорните по
делото въпроси касаят правилното приложение на принципа за справедливост
по см. на чл. 52 от ЗЗД. В този предметен обхват следва да се произнесе и
въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК.
По делото е безспорно установено между страните, че към датата на
процесното ПТП - 24.12.2016 г., л. а., управляван от Г. Ф. М. е бил
застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, респективно налице са основания за ангажиране от страна
на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя.
Пред въззивната инстанция страните не оспорват предпоставките за
възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при
съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ при
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управление или ползване на МПС на законно
основание. Процесното ПТП е причинено от деликвента Г. Ф. М. като водач
на л. а. „Ауди А4“, рег. № РР 7672 ВА, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, поради което съобразно горепосочената
разпоредба същият се явява застрахован спрямо риска.
При застрахователя е образувана преписка по претенция №
**********/ 24.12.2016 г., предявена от пострадалата на 28.04.2021 г. В
последствие с Писмо изх. № НЩ-3199/ 12.05.2021 г. ЗД „Бул Инс“ АД е
изискало да бъдат представени авто-техническа експертиза, протокол за оглед
на местопроизшествие, фотоалбум и скица, констативен протокол за ПТП. На
25.05.2021 г. пълномощникът на Т. уведомил застрахователното дружество,
че са представени всички необходими документи- споразумение, заключение
на СМЕ, но последният не се е произнесъл.
От приетите по делото писмени доказателства – НОХД № 273/2017 г.
3
на Районен съд Исперих се установява, че със споразумение от 27.09.2017 г.
Г. Ф. М. е признат за виновен в това, че виновно при пряк умисъл:
1. На 24.12.2016 година в с.Лудогорци, обл.Разград, на автобусна
спирка в центъра на селото е причинил телесна повреда на повече от едно
лице - тежка телесна повреда на Б. Б. Б., изразяваща се в постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота му поради причинените
„хроничен хематом под твърда мозъчна обвивка в ляво голямо мозъчно
полукълбо - челнотеменна област”, „възможен огнищен инфаркт в ляво
голямомозъчно полукълбо”, „съвместими за мозъчно размекване зони в ляво
мозъчно полукълбо”, „инфарктни области в малък мозък”, „киста под мека
мозъчна обвивка в лява слепоочна област” и „киста под мека мозъчна обвивка
в лява средна черепна ямка”; средна телесна повреда на Г. Б. Т., изразяваща се
в трайно затруднение в движението на десния долен крайник поради
разкъсване на менискуса на дясна колянна става; лека телесна повреда на Г. Б.
Б., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота
и поради причинената контузия на дясно коляно - оток, болка, кръвонасядане
и ограничен обем на движението на дясна коленна става с обловати
охлузвания под долната дъга на капачката; контузия на дясна ръка -
кръвонасядане, оток и палпаторна болезненост по предната повърхност на
дясна раменна става и в областта на възглавничката на палеца на дясна ръка;
лека телесна повреда на Б. М. Б., изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и поради причинените кръвонасядане,
спонтанна, палпаторна и изразена при дишане болка в областта на гръдния
кош - канта на долната част на ребрата от лявата страна; хематом по
вътрешностранична повърхност на ляво бедро и кръвонасядания по
вътрешностраничната му повърхност; лека телесна повреда на Г. Б. Б.,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
поради причинените мораво кръвонасядане върху зад дясното предно горно
хълбочно бодило; спонтанна, палпаторна и при дишане болка в долната част
на ребрата по канта на гръдния кош от дясната страна; кръвонасядане и
охлузвания върху възглавничката на палеца на дясна ръка с оток, силна
болезненост и ограничен обем на движение в дланно пръстовата става на
палеца; лека телесна повреда на А. Ф. Х., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и поради причинените
хематоми по дясно бедро и подбедрица и кръвонасядане върху проекцията на
4
последните три ребра от дясната страна - вътрешностранична към гръбна
повърхност и лека телесна повреда на Д. Б. Б., изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и поради причинените хематом
на дясно бедро, колянната област и под нея, оток и затруднено активно и
пасивно движение на коляното; кръвонасядания на дясна подбедрица и под
капачката на левия крак; охлузвания на дясна подбедрица, като деянието е
извършено по начин и средство, опасни за живота на мнозина - като
управлявал лек автомобил „Ауди А4” с рег. № РР 76 72 ВА, умишлено го
насочил и неколкократно блъснал тези лица - престъпление по чл.131, ал.1,
т.4, пр.3 и т.9, пр.1 и пр.2 във вр. с чл.128, ал.1 във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с
чл.130, ал.1 от НК.
2. За това, че на 24.12.2016 година в с.Лудогорци, обл. Разград на
автобусна спирка в центъра на селото извършва непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като управлява лек автомобил „Ауди А4” с рег. № РР 76 72 ВА,
умишлено го насочва и неколкократно блъска група лица, като вследствие на
тези си действия нанася телесни повреди на Б. Б. Б., Г. Б. Т., Г. Б. Б., Г. Б. Б.,
А. Ф. Х., Б. М. Б. и Д. Б. Б., като деянието е извършено при управление на
МПС - лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № РР 76 72 ВА и по своето
съдържание се отличава с изключителна дързост - престъпление по чл. 325,
ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
3. За това, че на 24.12.2016 година в с.Лудогорци, обл.Разград,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А 4” с рег. №
РР 76 72 ВА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,3 на
хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №
302/30.12.2016 година на експерт-химик в НТЛ при ОДМВР-Разград и
последваща съдебномедицинска експертиза от 09.01.2017 година на МБАЛ
гр.Разград - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в
сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което
е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлото в сила
решение се зачита при настоящото разглеждане на спора относно
гражданските последици от престъпното деяние – установени са
5
противоправността, причиняването на вредата и вината на водача като
елементи от престъпния фактически състав. Със същото съдът е приел, че е
налице и причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, и
процесното ПТП. В конкретния случай вредата е елемент от състава на
деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен
да се съобрази с нея.
В първоинстанционното производство е назначена съдебномедицинска
експертиза, заключенията по които съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено и съответстващо на останалия събран доказателствен
материал и неоспорено от страните.
Съобразно последната, вследствие на ПТП Г. Б. Т. е претърпяла
следните увреждания: травма на десния крак - изразен оток, флуктуция от
течна колекция кръв /хемартроза/, силна болка и силно ограничени движения
в дясна колянна става - невъзможност за самостоятелна походка;
кръвонасядане с линеарно охлузване на дясно бедро; разкъсването на
менискуса на дясна колянна става; контузия в поясно-хълбочната област от
дясната страна - широко кръвонасядане на меки тъкани; травма на дясна ръка
- мънички охлузвания; разкъсно - контузни рани; оток на палеца, болка и
силно ограничено движение на това място. Според заключението,
обективните последиците от травмите са: накуцване, Х-образно изкривяване
на подбедрените области; невъзможен монодален /на един крак/ стоеж за
десен долен крайник; невъзможност за клек; оток на колянна и глезенна става
на този крак; изразена обемна асиметрия спрямо левия. Като субективни
последици се сочат - бърза умора за десния крак и отоци при натоварване,
физическо усилие при ходене, изтръпване по външната страна на дясна
подбедрица, силни болки в дясно коляно при промяна на времето. Вещото
лице е посочило, че според медицинската документация стационарното
лечение е продължило до 23.01.2017 г., а разкъсването на менискуса на дясна
колянна става обуславя трайно затруднение в движението на десния долен
крайник с обездвижване за 2-3 седмици и възстановяване на
работоспособността след около два месеца и половина.От друга страна,
заключението сочи, че към края на 27.08. 2021 г. лечението все още не е
приключило, поради предстояща операция на дясна колянна става. Според
вещото лице, независимо от предстоящата коригираща операция, при такова
нарушаване в симетрията и структурата на колянната става и при
6
възникналите усложнения, също и предвид възрастта на пострадалата, не
може да се направи сигурна прогноза за подобряване на състоянието и е
сигурно, че не може да се очаква пълно възстановяване.
По делото са събрани гласни доказателства от свидетеля Т. И. Х. –
съседка на пострадалата. Видно от показанията й, след произшествието Т. не
можела да стъпва на крака си. Ходила в болницата в Исперих, а в последствие
заминала за Турция, където й направили операция, но болките в коляното,
особено в студено време, останали. Свидетелката твърди, че през лятото на
2021 г. коляното на пострадалата е било подуто и същата не можела да стъпва
както преди, а накуцвала. Сочи, че преди инцидента Т. работела - почиствала
къщи в Турция, но поради болките в коляното вече не можела да работи и да
изкачва стъпала. Излага, че към момента пострадалата пребивава при големия
си син в Холандия, където след направен преглед й предстояла операция на
коляното.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
съда достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство е предявен иск по чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и обратен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 4 от КЗ. За да възникне отговорността на
застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки: 1) наличие на деликт при съответното авторство, 2)
противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя Г. Ф. М. и ЗД „Бул Инс“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“, 5) настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Както се установи предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване
е установено с влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на
престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач.
Следователно влязлото в сила решение се зачита при настоящото разглеждане
на спора относно гражданските последици от престъпното деяние –
установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на
водача като елементи от престъпния фактически състав. Със същото съдът е
приел, че е налице и причинно-следствена връзка между травматичните
7
увреждания, и процесното ПТП. В конкретния случай вредата е елемент от
състава на деянието, има сила на присъдено нещо и съответно гражданския
съд е длъжен да се съобрази с нея. Не е спорно и наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и ЗД „Бул Инс“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност.
Спорен в настоящото производство е единствено справедливият
размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по см. на чл.
52 от ЗЗД.
Съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с
ППВС № 4/64 г., задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно
понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в
хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така
въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за
възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера,
продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима
съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т. д. №
211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г., постановено по т.
д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г.,
постановено по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от
01.07.2011 г., постановено по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
В настоящия случай, пострадалата към датата на ПТП 24.12.2016 г. е
на 55-годишна възраст, в добро физическо здраве. В резултат от настъпилото
застрахователното събитие е проведеното болнично и извънболнично
лечение. От представените медицински документи и заключенията по
допуснатата съдебномедицинска експертиза, се установява, че Т. е получила
следните увреждания: травма на десния крак - изразен оток, флуктуция от
течна колекция кръв /хемартроза/, силна болка и силно ограничени движения
в дясна колянна става - невъзможност за самостоятелна походка;
8
кръвонасядане с линеарно охлузване на дясно бедро; разкъсването на
менискуса на дясна колянна става; контузия в поясно-хълбочната област от
дясната страна - широко кръвонасядане на меки тъкани; травма на дясна ръка
- мънички охлузвания; разкъсно - контузни рани; оток на палеца, болка и
силно ограничено движение на това място. Стационарното лечение е
продължило около 1 месец, а разкъсването на менискуса на дясна колянна
става е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен
крайник с обездвижване за 2-3 седмици. Проведени са оперативни
интервенции. Според вещото лице към края на 27.08.2021 г. лечението все
още не е било приключило, поради предстояща операция на дясна колянна
става. Заключението сочи, че при подобно нарушаване в симетрията и
структурата на колянната става и при възникналите усложнения, също и
предвид възрастта на пострадалата, не може да се направи сигурна прогноза
за подобряване на състоянието и е сигурно, че не може да се очаква пълно
възстановяване. От свидетелските показания се установяват бавните темпове
на възстановяване, претърпените болки и дискомфорт. Твърди се, че след
инцидента Т., поради болките в коляното вече не можела да работи и да
изкачва стъпала. Установява се също, че пострадалата не се е възстановила
напълно.
В допълнение, съдът съобразява от една страна, възрастта на
пострадалата, степента на уврежданията, внезапността на настъпване на
инцидента, интензивността на болките, които е понесла, периода на
хоспитализация, времето за възстановяване, начинът по който е засегнат
животът й в личен план, лимита на застрахователна отговорност по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени и
имуществени вреди и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. От друга страна от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на
нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а
„справедливостта“ до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и
отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Предвид изложеното по-горе и отчитайки конкретиката на настоящия
казус, както и с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат
друг начин за обезщетяване на неимуществените вреди, настоящият състав
намира, че претенцията на пострадалата се явява основателна до пълния
9
претендиран размер, а именно до размера от 51 000 лв.
С оглед горното, неправилно първоинстанционният съд е определил
обезщетението за неимуществени вреди и решението в обжалваната част
следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода от спора съдът дължи преразпределяне на разноските
и в първоинстанционното производство. За производството пред Разградския
окръжен съд, съобразно уважената част от иска, разноски се дължат в полза
на адв. Д. П., в размер на още 630 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно §
2а от Наредба I от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Пред Варненския апелативен съд, съобразно уважената част от иска,
разноски се дължат в полза на Г. Б. Т.. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по процесната претенция съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /преди изменението с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г./ е в размер на 1
160 лв. Предвид предходното и след като съдът отчете фактическата и правна
сложност на спора съобразно конкретния предмет на делото и извършените
процесуални действия, настоящият съдебен състав, намира възражението на
въззиваемото дружество за прекомерност на претендираното от пострадалата
адвокатско възнаграждение за основателно. Съобразно изложеното, в полза
на въззивника се дължи сумата в размер на 1 160 лв., представляващи
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие №
**********.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД дължи заплащане
на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на още
840 лв. и заплащане на държавна такса за въззивно производство в размер на
420 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 64 от 04.05.2022 г., постановено по гр. д. №
353/2021 г. на Разградския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за сумата над 30 000 лв. до претендираните с исковата
молба 51 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от Г. Б. Т.,
ЕГН ********** неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на
24.12.2016 г., както и в частта, с която Г. Б. Т., ЕГН ********** е осъдена да
заплати ЗД „Бул инс” АД, гр. София, ЕИК ********* сумата 1037. 64 лв.,
представляваща разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД на Г. Б.
Т., ЕГН **********, допълнително сумата от 21 000 лв. /разлика между
сумата от 30 000 лв. до 51 000 лв./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП, настъпило на
24.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
29.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на
адв. Д. Р. П. от АК Разград, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от още 630
лв., представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред
Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на
Г. Б. Т., ЕГН **********, сумата от 1 160 лв., представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати по
сметка на Разградския окръжен съд, сумата от още 840 лв., държавна такса за
първоинстанционното производство, а по сметка на Варненския апелативен
съд, сумата от 420 лв., държавна такса за въззивна инстанция.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в
необжалваната част.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ЗД „Бул инс” АД, гр. София, ЕИК ********* - Г. Ф. М., ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му, по реда на чл. 280,
11
ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12