Р Е Ш Е Н И Е
№ 260071 09.03.2021 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав,
в
открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година,
в
следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като
разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д.№ 1002 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на “М.М.И.” ЕАД-гр.Р. против решение № 260033/03.11.2020
г. по гр.д. №312/2020 г. по описа на Радневски районен съд.
Изложени
са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, т.к е постановено в
противоречие с материалния закон и е необосновано.
Изтъкват се
доводи, че изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения
иск са необосновани, т.к. не е взел предвид обстоятелствата, установени
посредством показанията на свидетелите Н., Б. и Ч..
Досежно допуснатото
нарушение на материалния закон се изтъкват доводи за неправилност на изводите
на първоинстанционния съд относно недоказаността на елементите на фактическия
състав на чл.210, ал.3 от КТ, в частност относно настъпването на вредата при
или по повод изпълнение на трудовите функции на въззиваемия и наличието на
причинно-следствена връзка между вредата и бездействията на въззиваемия.
Претендира се
отмяната на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с
което въззивният съд да уважи изцяло предявения иск по чл.210, ал.3 от КТ, а на
въззивника да бъдат присъдени сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Прави
възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ответната страна в случай, че
жалбата не бъде уважена.
В
законоустановения срок е подаден отговор от насрещната страна Д.Н.К., който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Възразява, че предявеният иск е
недопосутим поради това, че е предявен от лице, което няма активна процесуална
легитимация. По същество оспорва жалбата като неоснователна, като възразява, че
не са били доказани материално-правните предпоставки за ангажиране
отговорността му, а именно да е установено, че е следвало да наблюдава работата
на лентовия транспортоьор на багера и да почиства забоя от отпадъчни материали;
че не е установено недобросъвестно изпълнение на трудовите задължения от страна
на въззиваемия, което да е в причинно-следствена връзка с настъпването на
вредата. Претендира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно и за присъждане на направените по делото разноски.
В откритото
съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник-юрисконсулт, чрез
когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Претендира присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции, влючая
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият се
представлява от пълономщник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждането на
разноски.
След обсъждане твърденията и възраженията
на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от “М.М.И.” ЕАД- гр.Р. срещу Д.Н.К.
***, с която бил предявен иск по чл.210, ал.3 от КТ за присъждане на сумата от
1 206,40 лв.,представляваща обезщетение за причинени на работодателя вреди
при изпълнение на трудови задължения от ответника.
Ищецът е изложил
твърдения, че ответникът е в трудово правоотношение с неговия клон “Р.Т.*”- с.Т., по силата на
което заема длъжността “работник мини-многокофов багер Rs 2000-N143” в участък РTНК-1, на която длъжност е на работа и към настоящия
момент.
Сочи, че на 24.04.2020
г. в деловодството на администрацията в предприятието е съобщено на
работодателя за възникнала авария, при която е бил наранен работния протектор и
два слоя плат по цялата дължина на платното
на транспортьор 1111. Аварията била причинена от преминалото върху гуменото
платно на ГТЛ, забито между откатната
дъска и челната чистачка на транспортьора парче метална релса, с дължина 1620
мм и тегло от 79,38 кг.
Щетата била в размер на 1 336 100
лв., съответна на пазарната стойност на увреденото гумено платно на
транспортната лента ,т.к. извършването на ремонт било нерентабилно.
Вредата била
съпричинена при груба небрежност на ответника заедно с още девет лица, които са
били на смяна, т.к Д.К. не изпълнил основните си функции и задължения да
наблюдава работата на лентовите транспортьори на багера-въртене на всички
ролки, състояние на пресипките, отбивачките, чистачките и площадките под транспортните
ленти и да почиства забоя от отпадъчни материали.
С подадения
отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като недопустим, т.к не бил
предявен от активно процесуално легитимирана страна. Същият бил и неоснователен
като не споделя твърдението, че не е положил достатъчно усилия, проявил е груба
небрежност и е бил длъжен и е могъл да
предотврати настъпилите по-големи щети. Сочи,че е извършил добросъвестно всички
свои трудови задължения.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че искът е недоказан, т.к не било
установено Д.К. да е проявил груба небрежност при изпълнение на работата си в
процесния период, която да е допринесла за нанесената на работодателя вреда.
По-скоро се касаело за наличие на нормален производствено-стопански риск по
смисъла на чл.204 КТ, за който служителите не отговарят.
Въззивният
съдебен състав намира, че относимите факти са били установени правилно от
първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща в тази
част към мотивите на обжалваното решение.
От събраните
от Радневския районен съд доказателства се установява, че страните са били в
трудово правоотношение, по силата на което Д.Н.К. работи в “Р.Т.*”- с.Т.-клон на “М.М.И.” ЕАД - гр. Р., на длъжността “работник
мини-многокофов багер Rs 2000-N143” в участък РTHK-1.
Съгласно
връчената му длъжностна характеристика част от основните му трудови задължения са
да познава принципното устройство на багера, мястото и предназначението на всички ленти, приемни,
междинни и разтоварни бункери; да използва правилно машините, апаратите,
инструментите, опасните вещества и материали, работно оборудване и транспортни
средства, както е редица задължения по безопасност на труд. Сред отговорностите
му са изпълнение на поставените задачи и разпореждания и навременното и
качествено почистване на поверените му възли от полепналия материал.
На 22.04.2020
г. срещу 23.04.2020 г. Д.Н.К. е бил нощна смяна като работник мини-многокофов
багер Rs 2000-N143, а сутринта на 23.04.2020 г.
била констатирана авария, изразяваща се в увреждане на работния
протектор и два слоя плат по цялата дължина на гуменото платно на лентов
транспортьор 1111. Аварията била причинена от преминало върху
транспортната лента забито между
откатната дъска и челната чистачка на ЗС1111 парче метална релса, с дължина
1620 мм. и тегло от 79,38 кг.
В работния процес на
РТНК-1 движението на изкопаната земна
маса е по направление: роторно колело на
многокофов багер Rs 2000-143 изземва земна маса и го изсипва в роторен бункер, от който се насочва към
роторна лента, от гумено платно на роторна лента към разтоварен бункер, после към въртящ бункер, към рикошетни барабани, по лентово
платно към междинна лента и до разтоварен бункер на междинна лента,към приемен
бункер на разтоварна лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола
приемна на ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на
ОС1121,от гумено платно на ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и
разтоварване на ОС1102,от гумено платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на
ЗС1102 и разтоварване на ОС1101,от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен
бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111 към
разтоварен бункер на ЗС1111/тук се е заклинила процесната релса/ и разтоварване на
ОС1112,от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно разтоварна и разтоварване в
бункер 1-ва лента на As6300 и т.н.
Назначената
от работодателя комисия не е установила конкретна причина за настъпването на
аварията, в това число точно кога и как металната релса е попаднала в
посочената система за транспортиране на изкопана земна маса. Като основна
причина за аварията е прието наличието на непочистени материали в забоя и
изземвания хоризонт от РТНК-1, намиращи се на различна дълбочина в забоя.
Предполага се, че въпреки почистването на втори хоризонт от персонала на РТНК-2
са останали материали от експлоатираните от тях транспортьори, които са
разположени, затрупани или забити в земната маса, а не над тях. Втората възможна
причина е неизправен или некоректно работещ метал-детектор на многокофовия
багер. Неизправността на потенциометър или платка водят до некоректни спирания
на метал-детектора, но тъй като по време на смяната има общо осем спирания от задействан
метал-детектор, се предполага че той е работил коректно. Третата причина за
аварията е, че при вече налична релса по транспортните ленти никой от
обслужващия персонал не я забелязва, което е възможно, т.к тя може да е
затрупана от земна маса и е трудно да се забележи, но вероятно е имало
специфичен шум от удар на тежък предмет в откатните дъски на всеки бункер, през
който парчето релса е преминало. Като четвърта причина може да се отбележи
ненавременна реакция на оператора на МОТТМ-ЗС1800-ЗС1111, т.к при засядане на
релсата между чистачката и откатната дъска вероятно е имало специфичен шум от удар на тежък предмет в дъската или от
разкъсването на каучука и текстилния корд на лентата.
От
показанията на разпитаните свидетели Н., Б. и Ч. се установява,че първите двама
са участвали в комисията, разследвала аварията, а третият е инженер-механик в
отдел “Механооборудване” в “Р.Т.*”-с.Т., се установяват обстоятелства, идентични на
установените с протокола на комисията.
От показанията на свидетелите Д. и И. се установява, че работят на длъжности съответно
„механик минни машини на многокофов багер Rs 2000“ и “машинист на многокофов багер Rs 2000” в рудник “Т.-*”-с.Т. и са били на смяна на 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. По време на смяната имало осем спирания на работата на
багера вследствие на задействане на метал-детектора, последното от които било
около 5:10 ч. При всички случаи на
спиране Д.К. извършил оглед на пресипките за наличието на метални предмети. След
аварията, в края на смяната била извършена проверка на метал-детектора, при
която било установено, че на разстояние от 20 см. не засича метален лост. В
началото на смяната работниците не са били предупредени, че навлизат в забой,
където има материали, увреждащи съоръженията.
Няма спор, че
размерът на вредата е 1 336 100 лв., съответна на пазарната стойност
на увреденото гумено платно на транспортна лента, а размерът на брутното
трудово възнаграждение на Д.К. е 1 206,40 лв.
Установено е, че работодателят е
издал заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност на
въззиваемия по чл.210, ал.1 от КТ досежно причинената му щета, а Д.К. от своя
страна е подал възражение в едномесечен срок от връчването на заповедта.
Въз основа на така установените факти съдът
направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к е подадена
от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по
същество е правилно, по следните съображения:
Предявеният иск
е допустим, т.к. е предявен от активно процесуално легитимирана страна. Неоснователно
е направеното с отговора на исковата молба възражение, т.к. клонът на “М.М.И.” ЕАД - гр.Р. има
самостоятелна правосубектност като работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ,
но това обстоятелство не лишава самия търговец от правото да е страна по
трудови спорове, касаещи правоотношенията между неговия клон и работниците му.
Според настоящия
въззивен състав при правилно установени релевантни обстоятелства първоинстанционният
съд е приложил правилно материалния закон, а фактическите и правните му изводи
са обосновани.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е взел предвид
показанията на свидетелите Н., Б. и Ч..
Свидетелските
показания на тези свидетели не установяват по несъмнен начин конкретна причина
за настъпването на аварията, и в частност факти, които да сочат неизпълнение от
страна на въззиваемия Д.К. на трудовите му задължения.
Същите са опровергани досежно тези
обстоятелства, т.к. посредством гласните показания на свидетелите Д. и И.
се установява, че при спиранията на работата на багера от метал-детектора
въззиваемия е извършвал оглед на пресипките по отделните ленти.
Неоснователно е и оплакването за постановяване
на обжалваното решение в нарушение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.203, ал.1 от КТ работникът отговаря имуществено за вредата, която
е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения.
Ангажираните по
делото доказателства не доказват, че имуществената вреда за “М.М.И.” ЕАД-гр.Р. е била
причинена от неизпълнение или небрежното изпълнение на трудовите задължения от
страна на Д.К..
В тази връзка на
първо място по делото липсват каквито и да е доказателства, той да е имал
специфичните задължения да следи за въртенето на всички ролки, състоянието на
пресипките, отбивачките, чистачките и площадките под транспортните ленти и да
почиства забоя от отпадъчни материали, т.к. представената длъжностна
характеристика не установява такива обстоятелства.
В тази връзка
следва да се има предвид, че като отговорност на работника е било възложено
навременното и качествено почистване на поверените му възли от полепналия
материал, т.е. следва да се приеме, че е имал задължение да почиства отделните
възли и части, съставящи многокофовия багер от натрупване на наслагвания от
изкопаната земна маса, но не и да следи за наличието на метални предмети в тази
земна маса.
На следващо
място не се установява, той да е бил инструктиран, че следва да бъде по
внимателен поради навлизането в забой с повишена концентрация на опасни
предмети, както и че не положил дължимата грижа във връзка с извършените от
него действия, които са били предприети от членовете на работната бригада на
многокофовия багер във връзка с осемте спирания на работата поради
задействането на метал-детектора.
На
още по-силно основание липсват доказателства той да е знаел, че в изкопаната от
багера земна маса се намира метална релса, но въпреки това да не е уведомил
това ръководителя на багерната бригада.
Ето защо не може да се приеме, че е налице
небрежност при изпълнение на трудовите му задължения при настъпването на
аварията на 23.04.2020 г.
В тази връзка
следва да се има предвид, че самият работодател не е положил дължимата грижа да
изясни конкретната причина за настъпването на аварията. От събраните по делото
доказателства става ясно, че изначално служителите на РТНК-2 са имали
задължение да извършат почистването на участъка, където ще работи многокофовия
багер от метални предмети. Освен това налице са били данни /протокола на
комисията стр.3-стр.4/, че на
23.04.2020 сутринта багерът е работил без
метал-детектор по времето на отстраняване на повреда на блокировъчен кабел за
определен интервал от време.Този въпрос е останал недостатъчно изследван от
комисията, т.к не е установено категорично това обстоятелство, както и дали за
него е бил уведомен минният диспечер и дали той е дал разрешение/разпореждане това
да се случи; дали от своя страна
минният диспечер е уведомил работниците от багерната бригада, че през този
период от време багерът работи без метал-детектор. Налице е недоизясняване и на
въпроса дали през времето на смяната е имало и друг източник на товарене върху
транспортните ленти, освен многокофовият багер, т.к. по отношение на товарене
с челен товарач /фадрома/обяснения са били взети само от минния диспечер.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
Следва да се присъдят разноски в полза на въззиваемия Д.Н.К.,
т.к. своевременно е поискал присъждането на такива, а именно той има право на
разноски с оглед изхода на делото.
Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, договореното и заплатено от
страната адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. и разноски в такъв
размер следва да бъдат присъдени на въззиваемия, т.к. възнаграждението не се явява прекомерно с
оглед минимално установените размери в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и действителната фактическа и правна сложност на
делото.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл. I-во и чл.272 от ГПК,
Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260033/03.11.2020 г. по гр.д. №
312/2020 г. по описа на Радневски районен съд.
ОСЪЖДА
“М.М.И.” ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул. “*******,
представлявано от законния си представител А.П.А.– изпълнителен директор да
заплати на Д.Н.К., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/ - съдебно деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/