Р Е Ш Е Н И Е
№………… 12.11.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
ШЕСТИ НОЕМВРИ
две хиляди и деветнадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 670 по описа за 2019 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №
1384/19.07.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 2458/2019 г. по описа
на същия съд е осъдил на основание чл.179,ал.1 и ал.2 от ЗМВР
вр.чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
представлявано от ст. комисар К.Н.да заплати на Е.Д.П.,ЕГН **********,***,
сумата от 575,13лв. като главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд,вследствие на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 17.04.2016г.
- 17.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
- 17.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Осъдил е ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, гр. Плевен да заплати на осн.чл.86 от ЗЗД на Е.Д.П.,ЕГН **********, гр. Плевен сумата
от 69,68 лв., представляваща лихва за
забава върху неизплатената главница за
периода от 17.04.2016 г. до 17.04.2019г.
Осъдил
е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен да заплати на ищеца сумата в размер на 490,00 лева, представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР
–Плевен да заплати по сметка на Пл.РС държавна такса в размер на 100 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК върху уважените претенции.
Постъпила е
въззивна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана от Директора К.Н.чрез гл.
юрк. П.Ф.против горепосоченото решение на Пл.РС, като в жалбата се излагат
подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се,
че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от
ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/. За
процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като
главница и лихви за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван към
дневен труд със съответния коефициент – 17.04.2016 г. –17.04.2019 г., са
действали няколко наредби за реда за организацията и разпределянето на работното
време: Наредба № 8121з–407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба №
8121з – 592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г./ и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.В тези
специални за МВР наредби липсва
текст,който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1,143.
Въззивникът твърди, че отмяната на
Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа
занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016
г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба
е действала Наредбата от 2014 г., но само за четири дни. В нарушение на
материалния закон, Пл.РС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия
процесен период на разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба. Неправилни са
изводите на ПРС, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като
съдът е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че
изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение
на служителите в МВР се съдържат и в трайната съдебна практинка на
РС-Ловеч,ОС-Ловеч,както и са постановени съдебни решения от СРС и ОС-Варна в
този смисъл.
В жалбата се излагат доводи, че ищецът е
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и
неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1
от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се
изплащат на държавните служители. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви
допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители, вкл. за
полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия
член е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения
се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с
негова заповед. Поради спецификата на работата на полицейските органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е различен
от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на
общото законодателство – КТ и ЗДсл. В конкретния случай, не е налице нито
закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Във въззивната жалба се
излагат подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските
служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и
изчисляване. Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на предявените искове, като главница и лихви, поради което моли
Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, като неправилно и
необосновано и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което
да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на ОД на МВР –
Плевен е посочил,че към настоящия момент има нееднородна съдебна практика относно неприложимостта или приложимостта на гражданското законодателство
по процесните казуси. Постановени са съдебни решения от ОС-Русе,РС-В.Търново,с
които исковите претенции са отхвърлени изцяло поради неприложимост на
гражданското законодателство в тези случаи.
Процесуалният
представител на въззивника излага
алтернативно становище в случай, че не се възприемат изложените доводи
за недължимост на претендираните суми от ищцовата страна, исковата претенция да
бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018г., за който
период извънредния труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в
дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. В този смисъл, следва да бъде отхвърлен предявеният иск за главница
с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143
от КТ и чл.144 от КТ за сумата в размер на 58,66 лв., както и предявеният иск
за лихви на основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 3,75 лв.Претендират се съдебни
разноски.
Постъпил е
писмен отговор от въззиваемата страна Е.П. чрез пълномощника му адв. В.П. ***, в който се излагат доводи, че
въззивната жалба е неоснователна. Моли Окръжния съд, да потвърди изцяло
обжалваното решение на ПРС. Изложени са подробни доводи в насока, че за
процесния период е действала наредба за организацията и разпределяне на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители, извън редовното работно време на министъра на вътрешните работи от
29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил
предвиден в предходно действащата наредба от 11.08.2014 г., като е отпаднал с приетата
Наредба от 25.05.2015 г. Липсата на такава правна норма не следва да се
възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове нощен
труд от служителите на МВР в дневен такъв. При наличие на непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ
от 26.01.2007 г./, в която е предвидено в чл.9 ал.2 от същата, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Въззиваемата страна твърди, че в случая, по
отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да
намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба. В противен случай,
служителите на МВР биха се поставили в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения. В
писмения отговор се цитират съдебни решения на
РС-Видин,ОС-Видин,ОС-Търговище,ОС-Варна ,ОС-Плевен,РС-Варна,РС-Бургас,РС-Русе,РС-Плевен,които
са постановени по идентични казуси и с които са уважени изцяло предявените
искове.Моли Окръжния съд, да потвърди изцяло обжалваното решение на ПРС, със
законните от това последици.
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемия е посочил,че не следва да намира приложение
разпоредбата на чл.9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските ,тъй като тя касае отчитането на извънреден труд
пред друг държавен орган-Инспекция по труда,но не променя характеристиката на
труда,който е положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата
и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е частично основателна.
Не се спори по делото, че ищецът Е.Д.П. за процесния
период 17.04.2016 г.- 17.04.2019 г. е работил на длъжност „мл. инспектор група СПС“
в СООРТП при ОД на МВР – Плевен.
Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи,на
ненормиран работен ден.Със заповед за полагане на извънреден труд и Заповед за
промяна на работното време,полага нощен труд,както и при командироване в други
РУ.
В исковата си молба, ищецът твърди, че за процесния
период е положил нощен труд, както следва: за 2016 г. – 233 часа нощен труд, за
2017 г. – 129 часа нощен труд, за 2018 г. – 110 часа нощен труд и за 2019 г. –
125 часа нощен труд. Общо положените 597 часа нощен труд ищецът твърди, че
следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване
на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 85,371 часа,
представляващи извънреден труд. Този труд следва да бъде заплатен от
работодателя допълнително, ведно със съответната лихва за забава, считано от
датата на забавата до датата на подаване на исковата молба и окончателното
изплащане на сумите/законна лихва върху главницата/.
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени
доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза.
Изготвено е заключение от вещото лице Т.И.. От заключението на вещото лице се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
ищецът е полагал труд на 12 часови смени,в това число нощни часове,посочени в
изготвена таблица за всеки месец и за
тримесечие.Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,а за работещите на
8-,12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период.За периода от
01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие
отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на
смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа,
като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.В тези наредби не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд
към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към
дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. При извършените изчисления вещото лице е
дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е
575,13 лв.,а лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за
периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на 69,68 лв.
РС е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че
следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат
приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в
МВР, поради празнота в правната уредба. Независимо от обстоятелството, че
липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от
ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно
работно време със съответния коефициент от 1,143.
Въззивната инстанция споделя изложените доводи от РС
досежно приложението на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и съответно преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно
време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на
извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява
полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи.
Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта
между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение –
чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Както се посочва във въззивната жалба и в мотивите на
РС, за процесния период по исковата молба са действали няколко наредби, като в
чл.3 ал.3 от Наредбата от 25.05.2015 г., Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата
от 29.07.2016 г., които са аналогични, се предвижда, че за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до
06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31
ал.2 от Наредбата от 11.08.2014 г., съгласно което при сумарно отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143.
При липсата на специално правило, което да определя
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение
на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В този смисъл, са правилни изводите на РС досежно
основателността на исковите претенции по тяхното същество.
Въззивната инстанция счита, че въззивната жалба е частично
основателна досежно размера на дължимите суми, като обезщетение за положен
извънреден труд от страна на ищеца като главница, ведно с лихвата за забава,
считано от датата на изискуемостта до датата на подаване на исковата молба, тъй
като за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на
чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. На 01.01.2018 г.
е влязла в сила горепосочената норма, съгласно която отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове в дневни.
Следователно, за периода на действие на правилото на чл.9Г от НРВПО
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. В случая
се касае за две тримесечия от процесния период, а именно от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., когато следва да намери
приложение разпоредбата на чл.9Г от НРВПО. Същата разпоредба не следва да
намери приложение за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г., тъй като тези
дни и съответно положените часове нощен труд не попадат в отчетния период,
предвид сумарното отчитане на работното време на тримесечен период.
Горепосочените доводи водят до намаляване на дължимите
суми, като главница и лихви, съобразно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, като за периода от 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г. следва да бъдат приспаднати сумите, получени от вещото лице
чрез преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като
предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява неоснователен и недоказан за сумата над 516,47 лв.
до 575,13 лв. /за сумата като главница в размер на 58,66 лв./ и следва да бъде
отхвърлен в тази си част.
По отношение на претенцията за лихва за забава, същата
се явява основателна и доказана за сумата от 65,93лв., като за разликата до
69,68 лв. /за сумата в размер на 3,75 лв./ искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено
обжалваното решение на Пл.РС в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена
да заплати на Е.Д.П. от гр. Плевен сумата над 516,47лв. до пълния предявен
размер от 575,13лв., представляващи дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от
1,143 към дневен труд за периода 17.04.2016 г.- 17.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, в частта му,
в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на ищеца лихва за забава върху
неизплатената главница за периода от 17.04.2016 г.-17.04.2019 г. за сумата над
65,93лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 69,68 лв., както и в
частта му относно присъдените разноски ,като вместо него и по съществото на
правния спор, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни предявените от Е.Д.П.
искове срещу ОД на МВР – Плевен за сумата от 58,66 лв., представляваща
разликата над сумата от 516,47лв. до пълния предявен размер от 575,13лв.,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд за процесния период, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за
сумата от 3,75 лв. – мораторна лихва, представляваща разликата над 65,93лв. до
претендирана мораторна лихва в размер на 69,68лв. за процесния период от време.
Следва да бъде потвърдено решението на Плевенски
районен съд в останалата му обжалвана част.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ОД на
МВР – Плевен да заплати направените деловодни разноски по компенсация от Е.Д.П.
за първата инстанция в размер на 423,21 лв., както и за настоящата инстанция в
размер на 161,28 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение № 1384/19.07.2019г.
на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 2458/2019 г. по описа на
същия съд в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на Е.Д.П.,ЕГН ********** от гр. Плевен сумата над 516,47лв. до пълния предявен размер от 575,13лв.,представляващи
дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен
чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 17.04.2016
г. -17.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на
ищеца лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 17.04.2016 г.
- 17.04.2019 г. за сумата над 65,93лв. до претендирана мораторна лихва в размер
на 69,68лв., както и в частта му относно присъдените разноски ,като вместо него
и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д.П., ЕГН ********** от гр. Плевен против ОД на
МВР – гр. Плевен , иск с правно основание чл.178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ,ал.1
от ЗМВР вр. чл.143 от КТ за заплащане на сумата от 58,66лв., представляваща
разликата над сумата от 516,47лв. до
пълния предявен размер от 575,13лв., представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 17.04.2016
г.-17.04.2019 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д.П., ЕГН **********, гр. Плевен против ОД на
МВР – гр. Плевен ,иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 3,75 лв.-мораторна лихва, представляваща
разликата над 65,93лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 69,68лв.
върху неизплатена главница за периода от 17.04.2016 г. до 17.04.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на
МВР –гр. Плевен да заплати направените деловодни разноски по компенсация от Е.Д.П. за първата инстанция в размер на 423,21 лв.,
както и за въззивната инстанция в размер на 161,28 лв. по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Плевенски районен съд в останалата му
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: