№ 120
гр. Карнобат, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130100373 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Г.
СЛ. Г. с която този ищец - длъжник в изпълнителното производство по изп.
дело № 935 / 2021 г. по описа на ЧСИ Т.М. чрез пълномощника си адв. С. е
предявил иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД гр. София - взискател по същото горепосочено изп.
дело и с който този ищец моли съда да постанови решение с което да
приеме за установено по отношение на ответника Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД , че той не му дължи поради погасяване по давност , а
при условията на евентуалност - поради липса на редовното му уведомяване
като длъжник за извършена цесия , общата сума в размер на 3194, 44 лв. по
същото изп. дело № 935 / 2021 г. по описа на ЧСИ рег. № 803 Т.М. , която
обща сума включва следните суми : 1. Главница в размер на сумата от 1520,
55 лв.,2. законната лихва върху същата главница в размер на сумата от 93, 77
лв. дължима се за периода от 31.07.2020 г. до 10.03.2021 г., 3. Сумата от 972,
76лв. представляваща неолихвяеми вземания / мораторни лихви ,
обезщетения и др. / , 4. Сумата от 150 лв. представляваща дължими се
разноски по изпълнителното дело , 5. Сумата от 457, 36 лв. представляваща
такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими се към 10.03.2021 г. , което
изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист , който е
издаден на дата 28.06.2011 г. по ч.гр.д. № 571 / 2011 г. по описа на Районен
съд Карнобат и въз основа на който изпълнителен лист е предприето
принудителното събиране на същите суми и е образувано изп. д. №
20218030400935 по описа на ЧСИ с рег. № 803 Т.М. . Със същата искова
молба ищцовата страна моли съда да осъди ответната страна посочена по-
горе и да му заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК направените по делото
съдебни разноски .
1
В съдебно заседание ищецът Сашо Севдалинов редовно призован не се
явява лично, като за него се явява неговия пълномощник и процесуален
представител адв. С. която поддържа така предявеният иск и иска неговото
уважаване изцяло , така както е предявен, ведно с всички законни последици
от това.
В законния едномесечен срок ответното дружество , редовно
уведомено е представило писмен отговор по чл. 131 ал.1 от ГПК в същия
преклузивен срок по повод на предявения срещу него иск в което взема
становище по същия , като счита така предявения срещу него иск за
допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и недоказан и моли
съда да го отхвърли изцяло като такъв, като посочва многобройни
съображения затова.
В съдебно заседание същото ответно дружество , редовно призовано не
се явява негов законен или процесуален представител, като същото
дружество чрез подадена от него нарочна молба заявява , че оспорва така
предявения иск като неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло като
такъв по съображения изложени в подаденият от дружеството отговор на
исковата молба , ведно с всички законни последици от това.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Видно от приетият като доказателство по настоящото дело
изпълнителен лист от 28.6.2011 г. е че същият е издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 448 от 9.6.2011 г. по ч.гр.д. № 571 / 2011 г. по описа
на Районен съд Карнобат с който ищецът Г. СЛ. Г. е осъден да заплати на
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр. София общата сума от 2 368, 08
лв. представляваща задължение по сключен договор за потребителски заем
№ PLUS - 01298081 от която : 1. Главница в размер на сумата от 1657, 43 лв.
, 2. Възнаградителна лихва в размер на сумата от 430, 23 лв. дължима се за
периода от 30.09.2009 г. , 3. Мораторна лихва в размер на сумата от 280, 42
лв. дължима се за периода от 30.10.2009 г. до 19.05.2011 г. , ведно със
законната лихва върху главницата от 1657, 43 лв. начиная от датата на
подаването на заявлението за издаването на същата заповед – 08.06.2011 г. до
изплащане на вземането , както и съдебни разноски в размер на сумата от
147, 36 лв. от които платена държавна такса за образуване на делото в
размер на сумата от 47,36 лв. и 100 лв. възнаграждение за процесуално
представителство .
На 24.01.2012 г. въз основа на горепосочения издаден изпълнителен
лист и по молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД гр.София е
образувано изпълнително дело № 201280300400142 / 2012 г. по описа на ЧСИ
Т.М.. По същото това изпълнително дело е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника Г. СЛ. Г. на дата 02.02.2012 г. и са изпратени
запорно съобщение от 02.02.2012 г. до работодателя му Железопътна секция
- Пловдив с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
2
длъжника Г.Г., както и до множество банки – ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД , Обединена Българска Банка АД и Централна кооперативна
банка АД , като действителен запор е наложен само по банковата сметка на
длъжника Г.Г. при Централна кооперативна банка АД.
На 15.6.2016 г. е постъпила молба по това изпълнително дело от
ищецът Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД гр. София в която това
дружество посочва , че действа в качеството му на пълномощник на
първоначалния взискател по същото изпълнително дело , като моли
горепосочения частен съдебен изпълнител Т.М. да пристъпи към
принудително изпълнение като насрочи дата за опис , оценка и публична
продан на движимите вещи на длъжника Г.Г., находящи се в дма му в гр.
Карнобат на адм. адрес ул. *** , но описа не е извършен. В молба от
30.6.2015 г. същото дружество Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД твърди ,
че на основание на сключен на дата 15.05.2015 г. договор за прехвърляне на
вземания между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД първоначалния взискател е цедирал вземането си по
същото изп. дело на същото дружество Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ и
затова на основание чл. 429 от ГПК последното дружество моли
горепосочения частен съдебен изпълнител да го конституира като взискател
по същото изп. дело , както и да превежда на него постъпилите суми по
същото изпълнително дело .Впоследствие същият ЧСИ е изпратил 2 бр.
запорни съобщения до Централна кооперативна банка АД и Сосиете Женерал
Експресбанк АД и двете от дата 15.11.2017 г. с които е наложил запор върху
всички сметки на длъжника в тези две банка Впоследствие ЧСИ Т.М. е
постановила постановление за прекратяването на изпълнителното дело на
основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК от дата 15.04.2020 г.. На дата 15.04.2020 г.
са изпратени съобщения за това прекратяване на изп. дело на взискателя и
длъжника. На дата 26.01.2021 г. Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД е
подало молба до ЧСИ Т.М. за връщане на оригиналния изпълнителния лист
поради прекратяването на изп. дело № 142 / 2012 г. по описа на същия ЧСИ
на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. По този начин същото изп. дело № 142 /
2012 г. както самата ЧСИ Т. М. собственоръчно установила на гърба на
самия изпълнителен лист е било образувано на дата 24.01.2012 г. , на
длъжника Г. е била връчена ПДИ на дата 07.02.2012 г. , последното
изпълнително действие по изп. дело е било извършено на дата 20.03.2013 г. ,
като изп. дело е било прекратено поради перемпция на дата 15.04.2020 г. , с
горепосоченото постановление на ЧСИ , в сила от 18.06.2020г.
Впоследствие на 26.01.2021 г. Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД е
подало молба до ЧСИ Т.М. за образуване на ново изпълнително дело против
ищеца Г.Г. въз основа на същия горепосочен издаден изпълнителен лист ,
като в молбата е направено искане ЧСИ да прати покана за доброволно
изпълнение на горепосочения длъжник , като пристъпи към принудително
изпълнение и да насрочи и извърши опис на движимите вещи находящи се
в дома на длъжника. По молбата е било образувано изпълнително дело №
3
20218030400935 от дата 21.12.2020 г. по описа на ЧСИ Т.М. , като на дата
със съответното запорно съобщение е бил наложен запор върху трудовите
възнаграждения на същия длъжник при работодателя му Монтажи ЕАД –
клон Карнобат, като на дата 25.02.2021 г. със съответното запорно
съобщение е наложен запор върху сметките на длъжника в Централна
Кооперативна Банка АД , а на дата 10.03.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху
лекия автомобил , собственост на длъжника Г.Г. , като уведомление от
същата дата ЧСИ е уведомил ОДП Бургас – Пътна полиция гр. Бургас , че е
наложен запор върху собственото на длъжника МПС.
Относно заявеното в исковата молба от ищеца възражение относно
несъобщаването му за извършената цесия като длъжник съдът намира , че е
неоснователно. Съдът намира , че със сключването на договор за цесия
вземането преминава от цедента към цесионера, като съобщаването на
цесията е предвидено в закона само като условие за пораждане на действие
на цесията и по отношение на длъжника с оглед охраняването на интересите
му – в този смисъл решение № 404 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 666 /
2015 г. на 4 гр.отд. По силата на чл. 429 ал.1 от ГПК частното
правоприемство се установява с писмени доказателства . Напълно
достатъчно е представянето на цесионния договор , на приложенията в които
са описани прехвърлените вземания, както и уведомлението по чл. 99 ал.3 от
ЗЗД до длъжника Г. , за да възникне в полза на дружеството правото да иска
извършването на изпълнителни действия по отношение на него – аргумент
от решение № 16 от 4.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5788 / 2015 г. на 3 гр. отд..
Същите документи са предоставени по изпълнителното производство , още
повече , че по делото е представено известие за доставяне от национален
пощенски оператор М и БМ експрес ООД от което е видно , че на 12.07.2015
г. ,същият оператор е доставил на длъжника Г. уведомление за извършената
цесия на вземанията на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД от длъжника
Г. в полза на ответното дружество Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД ,
което уведомление същия длъжник Г. е получил лично на собствения му
адрес , който е посочен и в исковата молба гр. Карнобат ул. *** , което
обстоятелства , е посочено изрично в същото известие за доставяне, което
показва , че ищецът Г. е бил уведомен изрично и предварително за
извършената цесия на задължението му в полза на Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД. Също така следва да се посочи и обстоятелството, че с
връчването на препис от отговора на исковата молба на ответното дружество
и приложените към него книжа за извършената цесия , ищецът Г. е бил
уведомен за извършената цесия , което на основание чл. 235 от ГПК следва
да се зачете от съда.
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната
давност се погасяват всички вземания , за които законът не предвижда друг
срок, следователно вземането на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД се
погасява с изтичането на 5- годишната давност. По образуваното изп. дело №
142 / 2012 г. по описа на ЧСИ Т.М. е че същото е образувано както бе
4
посочено по- горе на дата 24.01.2012 г. , като на длъжника Г.Г. е било
връчена ПДИ на дата 07.02.2012 г. , като последното изпълнително действие
по него е било извършено на дата 20.03.2013 г. – с извършен превод от
длъжника по образуваното изп. дело , като в периода от 20.03.2013 г. до
20.03.2015 г. не са постъпвали молби от взискателя за предприемането на
изпълнителни действия , нито са предприемани такива от ЧСИ по същото
изпълнително дело. Следователно след 20.03.2015 г. това изпълнително дело
се явява прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. В същия период
давност не е текла, тъй като съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980 г. с
образуването на изпълнителното производство се прекъсва давността , като
по време на изпълнителното производство давност не тече. Действително с
т.10 от ТР № 2 / 26.06.2015 г. постановено по тълк. дело № 2 / 2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието , че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение , като от момента
на същото започва да тече нова давност , но давността не се спира и във
връзка с това е отменено горепосоченото ППВС № 3 / 18.11.1980 на ВС .С
решение № 170 от 17.09.2018 г. постановено по гр.д. № 2382/ 2017 г. по описа
на ВКС 4 гр.отд. е разяснено , че даденото с цитираното горепосочено
тълкувателно решение разрешение се прилага от датата на постановяването
му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези , които са приключили преди това.
Следователно в процесния случай релевантен се явява въпросът
извършвани ли са действия , които прекъсват или спират погасителната
давност в периода от 20.03.2015 г. до 20.03. 2020 г. респективно и в периода
от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 година. Съгласно чл. 116 б. в от ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудителното изпълнение на
вземането .Съгласно т.10 от ТР № 2 / 26.06.2015 г. постановено по
тълкувателно дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието , че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ / независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18 ал.1 от
ЗЧСИ /, като например : насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана , присъединяването на кредитора , възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане , извършването на опис и оценка на
вещ , назначаването на пазач , насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица . Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
например образуването на изпълнително дело , изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение , проучването на имущественото състояние
на длъжника , извършването на справки , набавянето на документи , книжа и
др. , назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга , извършването на разпределение , плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.Искането да бъде приложен определен
5
изпълнителен способ прекъсва давността , защото съдебния изпълнител е
длъжен да го приложи , но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие по принудителното
изпълнение. С решение № 37 от 24.02.2021 г. постановено по гр.д. № 1747/
2020 г. по описа на ВКС 4 гр. отд. , пък е указано , че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ , след като
перемпцията е настъпила - в случая с плащането на дата 20.03.2013 г и дата
30.06.2015 г. , съдебния изпълнител не може да откаже да изпълни искания
нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е че съдебния изпълнител следва да образува новото искане
в ново – отделно изпълнително дело , тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебния изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал в
ново дело , но във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не
вреди кредитора нито ползва или вреди на длъжника.То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител
само доколкото не е събрана дължимата авансово такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на
изпълнителните дела.
Давността обаче не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието , но се счита да е настъпило с обратна сила , ако след поискването
давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето ,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия
– запор или възбрана , опис ,оценка , насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения , провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. Следователно давността
по отношение на длъжника не е прекъсвана след извършването на последното
изп. действие на дата 20.03.2013 г. , тъй като след тази дата не са били
извършвани никакви изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител
по изп. дело № 142/2012 г. по описа му. По този начин давността е изтекла в
периода от 20.03.2015 г. до 20.03. 2020 г. респективно и в периода от
26.06.2015 г. до 26.06.2020 година , както твърди ищецът , тъй като
последната не е прекъсната и на 23.02.2021 г. с молбата за образуване на
новото изп. дело № 935 /2021 г. при ЧСИ Т.М. , а наложения запор върху
трудовите възнаграждения на длъжника Г. е наложен на дата 10.03.2021 г. ,
наложения запор върху собственото на длъжника Г. МПС е наложен чак на
дата 10.03.2021 г. и наложения запор върху вземанията по банковите сметки
на същия длъжник Г. в Централна Кооперативна банка АД е наложен на
31.03.2021 г, когато е била изтекла вече погасителната давност на процесните
вземания.
Поради гореизложените съображения предявения иск като напълно
6
основателен и доказан следва да бъде уважен. При този изход на ответната
страна не следва да се присъждат разноски по делото . Същата ответна
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Г.Г. сторените от него
съдебни разноски по настоящото дело в размер на общата сума от 600, 80 лв.
, от която сумата от 150, 80 лв. представляваща съдебни деловодни разноски
включващи и държавна такса в размер на сумата от 127, 80 лв. , както и
сумата от 450 лв. адвокатско възнаграждение. Последното е под минималния
размер определен в посочените в чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.7.2044 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения , адв.
възнаграждение, като е в по- малък такъв размер под минималното такова
определяемо възнаграждение със сумата от 3, 61 лв. лв. , поради което
направеното възражение от ответната страна за неговата прекомерност се
явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК , че Г.
СЛ. Г. с ЕГН ********** с адрес в гр. Карнобат, обл. Бургаска ул. *** ,
същият със съдебен адрес в гр. Карнобат ул. *** – чрез пълномощника му
адв. Я.С. – съдебен адресат не дължи на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София п.к. 1336
Община Столична район *** поради погасяване по давност общата сума в
размер на 3194, 44 лв. по същото изп. дело № 935 / 2021 г. по описа на ЧСИ
рег. № 803 Т.М. , която обща сума включва следните суми : 1. Главница в
размер на сумата от 1520, 55 лв.,2. законната лихва върху същата главница в
размер на сумата от 93, 77 лв. дължима се за периода от 31.07.2020 г. до
10.03.2021 г., 3. Сумата от 972, 76лв. представляваща неолихвяеми вземания /
мораторни лихви , обезщетения и др. / , 4. Сумата от 150 лв. представляваща
дължими се разноски по изпълнителното дело , 5. Сумата от 457, 36 лв.
представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими се към 10.03.2021 г. ,
което изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист ,
който е издаден на дата 28.06.2011 г. по ч.гр.д. № 571 / 2011 г. по описа на
Районен съд Карнобат и въз основа на който изпълнителен лист е предприето
принудителното събиране на същите суми и е образувано изп. д. №
20218030400935 по описа на ЧСИ с рег. № 803 Т.М..
ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. София п.к. 1336 Община Столична
район *** да заплати на Г. СЛ. Г. с ЕГН ********** с адрес в гр. Карнобат,
обл. Бургаска ул. *** , същият със съдебен адрес в гр. Карнобат ул. *** – чрез
пълномощника му адв. Я.С. – съдебен адресат сумата от 600, 80 лв.
представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 373 /
7
2021 г. по описа на КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Оставя без уважение претенцията на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София п.к. 1336
Община Столична район *** за присъждане на съдебни разноски по
настоящото гр.д. № 373 / 2021 г. като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8