ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 25.08.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 364 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.172, ал.6 от ЗДвП.
Образувано
е по искане на С.И.Ф.,***, чрез процесуалния му представител, за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед
№ 22-1275-000333/29.07.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, с която по отношение на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на л.а.
марка „БМВ“ с рег.№ Р 6038 КН, за срок от 6 месеца. Искането е обосновано с
твърдения, че предварителното изпълнение на административния акт би причинило
на жалбоподателя трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможността да
използва собственото си МПС, за да се прибере със семейството си в Кралство
Белгия, където обичайно пребивава, съответно да пътува до мястото си на работа
в Кралство Швеция. Моли съда да постанови определение, с което да спре
допуснатото предварително изпълнение на акта.
Заедно
с преписката административният орган, чрез процесуалния си представител, е
представил и писмено становище, в което счита неоснователно искането за спиране
на допуснатото предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ.
Твърди, че са налице данни, че представеното от жалбоподателя СУМПС, на което е
придаден вид да е издадено от властите в Кралство Белгия, представлява
неистински официален документ и поради това не удостоверява придобита от него
правоспособност като водач на МПС. Сочи, че законът допуска предварителното
изпълнение на наложената принудителна мярка в защита на важен обществен
интерес, а именно осигуряване безопасността на движението по пътищата. Моли
съда да постанови определение, с което да отхвърли искането.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна - адресата
на акта, чието предварително изпълнение е допуснато, при образувано съдебно
производство по оспорването му и при наличие на правен интерес, поради което е
допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.
Разпоредбата
на чл.172, ал.6 от ЗДвП предвижда, Подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният
закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата разпоредба
на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Съдът намира, че в случая посочените предпоставки не са налице.
Твърдяната
от жалбоподателя невъзможност да ползва по предназначение собствения си
автомобил, чиято регистрация е временно прекратена, като го управлява по
отворените за обществено ползване пътища (арг. от чл.140, ал.1 от ЗДвП),
представлява типичната правна последица от прилагането на оспорената мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Поради това тази невъзможност не следва да се
разглежда като „трудно поправима вреда“ по смисъла на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, тъй като обратното би довело до абсурдния извод, че всякога, когато бъде наложена
принудителна административна мярка от посочения вид, ще е налице основание за
спиране на предварителното й изпълнение. Очевидно е, че не това е била целта на
законодателя, който в чл.172, ал.6 от ЗДвП изрично е допуснал такова
изпълнение.
Същевременно
жалбоподателят не сочи други обстоятелства и не представя доказателства за наличието
на такива, които да водят до извод за превес на личния му интерес да ползва
автомобила си, над противостоящия му обществен такъв от прилагането на
оспорената мярка, който може да бъде извлечен от чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а
именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения, а, като крайна цел, и опазване на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
актът за установено административно нарушение има презумптивна доказателствена
сила като чрез него е установено и извършеното нарушение – на 29.07.2022 г., в
09:30 часа, в община Велико Търново, на път Русе – Велико Търново, в посока
Велико Търново, км. 106+500, Ф. управлявал собствения си автомобил без да е
правоспособен водач. В АУАН изрично е посочено, че жалбоподателят е представил
СУМПС, образец Белгия, с № **********, като при извършената справка същото се
оказало невалидно. В приложената по преписката докладна записка от 12.08.2022
г. е посочено, че справката е извършена в международната база данни RESPER, при което било установено, че СУМПС
с такъв номер в Кралство Белгия не е издавано. Била извършена и поименна
справка относно установяване на притежание на СУМПС в рамките на ЕС, при което
било установено, че Ф. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС,
издадено от която и да е от държавите-членки на ЕС. Мрежата за обмен на информация
за СУМПС RESPER [1] е изградена в изпълнение на Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно
свидетелства за управление на превозни средства.
С
оглед установеното сериозно застрашаване на обществените отношения, гарантиращи
безопасността на движението чрез установеното чрез АУАН нарушение, изразяващо
се в управление на МПС без правоспособност за това, като и предвид липсата на
обосновани твърдения за евентуалните „трудно поправими вреди“, които
жалбоподателят би претърпял в резултат на предварителното изпълнение на акта,
съдът намира искането за спиране неоснователно и като такова то следва да бъде
оставено без уважение.
Доколкото
за главното производство законодателят е определил едноинстанционност на делото
при приключване на спора по същество – чл.172, ал.5, изр.второ от ЗДвП, то и
производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за
законосъобразност по главното производство, се развива и приключва на една
съдебна инстанция, поради което настоящото определение не подлежи на обжалване
(в този смисъл е трайната практика на ВАС – вж. определение № 4630 от
16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2022 г., VII о. и мн.др.).
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.И.Ф., с ЕГН **********,
за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1275-000333/29.07.2022
г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Велико Търново, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на
регистрацията на ППС“ – на л.а. марка „БМВ“, с рег.№ Р 6038 КН, за срок от 6
месеца.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: