Решение по дело №8329/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262825
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20203110108329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262825/18.11.2021г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 8329 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. 47946 от 17.07.2020 год. от С.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, * срещу К.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да измени местоживеенето, титулярството на родителските права, режима на лични отношения, издръжката, определени с решение по гр. д. № 7556 по описа на ВРС за 2015 г., по отношение на децата С. С. Ж., ЕГН: ********** и К. С. Ж., ЕГН: **********. Отправя се искане и за присъждане на разноски.

В исковата молба се излага, че страните са родители на децата С. и К.. По силата съдебно решение, постановено по гр. д. № 7556/ 2015 год. на ВРС, родителските права са предоставени на ответницата, определени са местоживеенето на децата, режим на лични отношения с баща им, а също и размер на дължима от последния издръжка. След прекратяване на брака им, децата са отглеждани от своите баба и дядо по майчина линия, в тяхното жилище. Твърди се още, че развода между страните се отразява негативно върху децата, особено на поголямото. С. започва да бяга училище и от дома на майка си, изразявайки желание да живее при баща си. Считано от м. * г. С. заживява при ищеца, а ответницата преустановява всякакъв контакт със сина си, както и между двамата братя. Последното провокира тъга при поголямото дете. През м. октомври * г. по настояване на ответницата С. се връща при в жилището и. След това детето сменя осем училища, а в последствиеизпада от образователната система. Налице са данни за употреба на алкохол, наркотични вещества, тютюнопушене. Твърди се още, че двете деца са силно привързани един към друг, отношенията им се характеризират със взаимопомощ и разбирателство.

 

Ответникът – К.С.П., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва наведените с исковата молба твърдения, на които ищецът основава искането си за промяна в титулярството по отношение на родителските права. Възразява срещу твърденията на полагани от ищеца грижи за децатаот раздялата между страните до м. * г., срещу между тях не са провеждани. В тази връзка сочи, че в периода м. * г. – м. октомври * г. С. е живял при баща си. Последният не е упражнявал контрол относно излизанията на детето и часовете на прибиране. През този период започват и проблемите на дететоупотреба на алкохол и наркотични вещества, изключване от училище. Детето е настройвано от баща си срещу майка си, а желанието му да живее при ищеца е продиктувано единствено от липсата на контрол и ограничения. Отправя искане за отхвърляне на иска.

 

         Контролиращата страна – Д. „С. п. гр. В., не изразява становище по молбата.

В съдебно заседание не изпраща представител.

 

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

 

         В случая, липсва спор, а и е видно от събраните в хода на процеса писмени доказателства, че страните са родители на децата С. С. Ж., роден на ***г. и К. С. Ж., роден на ***г.

С решение по гр.д. № 7556 2015г. по описа на РС- Варна за 2015 е прекратен сключеният между родителите на * г. граждански брак, упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на тяхната майка, на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка. Решението е влязло в сила.

С решение по гр. д. № 647 по описа на РС – Варна за 2021 г., С. С. Ж. е настанен в дома на И.К.Е. и С.К.Е., за срок от една година, считано от влизане в сила на решението. Видно от направеното отбелязване, решението е влязло в сила на 19.06.2021 г.

Приобщен на л. 125 от делото е протокол, видно от който на 19.03.2021 г. в ДСП – Варна, е проведена среща между социален работник, родителите на С., неговите прародители по майчина линия. Срещата е иницирана от ответницата, във връзка с настаняване на С. в център за зависимост от наркотици за непълнолетни.

От заключението на вещото лице С.В. по допуснатата съдебно психиатрична експертиза се установява следното: в края на * г. С. Ж. е употребявал неколкократно наркотици, което е продължило и през * г.; становището на експерта, предвид поведението на лицето е, че тази употреба продължава и към момента на изследването.

От заключението на вещото лице Ц.С. по допуснатата съдебно психологична експертиза се установява следното:

С. Ж. е цялостно ориентиран, емоционално спокоен и комуникативен, с висока, но нереалистична оценка. По отношение на майка си С. е емоционално несигурен, с импулсивни протестни реакции към нея, чрез които иска да я накаже. Отношението към майка му е негативно, възникнало в резултат на реални конфликтни взаимодействия по време на съвместния им живот, неудоволетворени преживявания от възпитателския и подход, които детето отвърля. Касае се за неразрешена емоционална травма, която детето се опитва да преодолее посредством предизвикателно поведение и отказ за взаимодействие с родителя. Налице е изградена позитивна емоционална връзка между С. и баща му, с амбивалентен характер. В тази връзка, при С. са налице обич, привързаност, приемане като част от семейството, но и критичност към липсата на отговорност и стабилност при баща му. И двамата родители не са успели да изградят необходимия за възпитанието на С. родителски авторитет, който включва уважение, доверие и респект. Склонен е да си сътрудничи с баща си, когато се отнася с уважение към личността му. Доверени възрастни за С. са прародителите по майчина линия. Пример и авторитет, включително и в педагогически аспект е неговия дядо по майчина линия.

К. Ж. е с нормално за възрастта си физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Има изградена и съхранена близка и позитивна емоционална връзка с майка си, възникнала на основата на приети родителски грижи, ежедневно взаимодействие и общуване, удоволетворени здравни и развитийни нужди. В представите на детето майка му е „най-мила“ и член на семейството му. Налице са данни за себеподценяване и безпокойство в новото му семейство, въпреки че показва чувство на принадлежност. В ситуации на избор между родители и брат, предпочита да застане до С.. Налице е изградена позитивна емоционална връзка между К. и баща му, с амбивалентен характер. Баща му е в полето на близкото му обкръжение и значима фигура в живота му, но не е въприет като член от семейството му. От гледна точка на детето, баща му има укоримо поведение - лесно обещава, но не изпълняма обещания.

Родителският стил на К.П. включва възгледи, нагласи и практики, характеризиращи се с приемане на децата, поставяне на граници, строг контрол и насочване на детското развитие, насърчаване на самостоятелност и свързаност с другите. Притежава нужните качества да полага адекватни грижи за К.. По отношение на С. майката проявява борбеност и заинтересованост за преодоляване на предизвикателното му поведение, но въпреки това между двамата не е изградена здравословна емоционална връзка. Възпитателният и стил се приема негативно от С.. Майката не осъзнава собствения си принос за влошавене на отношенията с детето.

Родителският стил на С.Ж. включва възгледи, нагласи и практики, характеризиращи се с приемане и обич към децата, топлота, одобряващо, разбиращо поведение, без упражняване на строг контрол. Оставя детското развитие на естествен ход, насърчава към самостоятелни решения за повечето дейности. Отнася се толерантно към мнението и желанието на децата, не налага със сила своето мнение. Бащата не показва представа за амбивалентния характер на чувствата на децата му. За да полага адекватни грижи за децата си, бащата се нуждае от подкрепа и насочване.

Продължителна раздяла на децата с майка им/ баща им би се отразила негативно върху цялостното им развитие. В интерес на тяхното добро психо – емоционално развитие е да запазят позитивен образ и развиващи се отношения и с двамата родители.

 

В съдебно заседание експертът разяснява, че С. няма учебна мотивация. Той изразява нежелание да се среща и да общува с майка си, но въпреки това на подсъзнателно ниво той има нужда от майка, която го приема безусловно.

         За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ж. Ж. и П. П..

 

         В показанията на свид. Ж. излага, че баща на ищеца, живеят в едно домакинство. След развода между страните малкият му внук е останал да живее при майка си, а големият – при другия си дядо. Вижда често децата. За да се среща с К. ходи в училището му, тъй като майка му не го пуска в дома на баща му. С. гостува на баща си всяка *ца, от петък до неделя. Отношенията между двете деца са добри., обичат се като братя. С. споделя, че не може да търпи майка си, не желае да говори с нея.

 

         В показанията си свид. П. сочи, че е съпруг на ответницата. Известно му е за проблемите на С. – детето не ходи на училище, употребява наркотични вещества и алкохол. Всичко това е започнало, когато детето е на около * годишна възраст и е отишло да живее при баща си, за период от около една година. През този период е сменил три училища, повтарял е * клас. Свидетелят излага, че по времето, когато С. е живял в дома им (след съжителството с баща му), много често са го взимали от полицията, в неадекватно състояние. Детето често обижда майка си, посяга на брат си. Ответницата се опитва да възпитава С., да ходи на училище, да си учи уроците, да се прибира, да спортува. Свидетелят споделя впечатленията си относно причината С. да отрича майка си и да не иска да живее с нея – в дома им има ред и контрол. Майка му го е водила при психиатри и психолози, търсила е помощ от П. и О. „З. д.“. Към настоящия момент детето живее в дома на баба си и дядо си по майчина линия. От С. му е известно, че баща му му е осигурявал жени. Свидетелят посочча охолният живот при баща му и предоставяните от дядо му парични суми като причина за проблемите на С.. Твърди още, че съпругата му е в конфликт със своите родители.

Отношенията между ответницата и по – малкото дете описва като невероятни. К. има желание да се среща с брат си, но в присъствието на възрастен, тъй като изпитва страх.

 

         В хода на процеса, изслушани, по реда на чл. 59, ал. 6 СК, са лицата С.К.Е., И.к.Е., С.Ж.Ж. и К.С.П..

         Г- н С.Е. излага, че е дядо на С. и К.. След развода между родителите им, за период от около * години, децата са живеели в дома му. Към настоящият момент С. живее в дома му. Контакт с по – малкото дете няма, ответницата ограничава всяка възможност за контакт между К. и родителите и. Споделя, че дъщеря му настройва малкия си син срещу родителите си. Излага, че всяка вечер разговаря със С., за бъдещето му, за спорт, за училище, за филми, за нещата от живота. Изразява мнение, че двете деца имат нужда и от двамата родителя, както и от баба си и дядо си.

         Г- жа Е. излага, че от м. * С. е настанен в дома им, със съпруга и взимат всички мерки да го изкарат от това „залитане“. Няма контакт с малкия си внук, нищо не знае за него, освен, че учи в старото си училище. След развода между родителите, за период от около* години, децата са живеели в дома и. Споделя притесненията си за емоционалното състояние на дъщеря си, което и пречи да отглежда нормално деца си.

         Г- н Ж. излага, че желае да се вижда редовно с децата си. Към настоящия момент, С. живее при баба си и дядо си, двамата се виждат почти всеки ден. С малкия си син почти не се виждат, няма контакт с него. В голямото междучасие отива в училището на К. за да се срещат, дава му пари. Детето му звъни от телефони на приятели.

         Г- жа П. намира твърденията, че ограничава контактите между К. и баща му като неверни. Излага, че настоява момчето да търси баща си, но то не желае. Счита, че срещите между двамата са редки, поради нежеланието на ищеца. К. се чувства зле от това, че не се вижда с баща си. По отношение на С., сочи че също се е чувствал зле при баща, в периода, през който е живеел при него е видял алкохол, жени, наркотици. Всичко това в присъствието и със знанието на баща му.

        

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. с чл. 127, ал. СК.

Основателността на молбата по чл. 59, ал. 9 СК се предпоставя от изменили се обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението относно мерките, които съществено да се отразяват на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки.

Съгласно дадените в т. II от ППВС 1/ 12.11.21974 г. указания по тълкуването и прилагането на закона, под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки.

Предмета на спора между страните касае въпросите, свързани титулярството по отношение на родителските права, режимът на лични отношения и издръжката досежно децата С. Ж. и К. Ж..

В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличие на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, обуславящи необходимост от изменение на мерките относно режима на лични отношения и издръжката по отношение на децата С. С. Ж. и К. С. Ж.; своите родителските качества, привързаността на децата към него и възможностите си да полага грижи за тях; битовите и материалните възможности за отглеждането им и отношението на децатас обкръжаващата среда при родителя и извън него, както и че упражняпредложеният режим на лични отношения е подходящ и е в интерес на децата; нуждата на децата от издръжка.

В тежест на ответницата е да установи родителските си качества, привързаността на децата към нея.

         При определяне на родителя, на когото да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, родено от съвместното съжителството между страните от решаващо значение са интересите на децата. Подинтереси на децата”, както е следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданинтози смисъл и разяснението дадено в ППВС № 1/ 1974 год./.

         Следва да бъдат взети в предвид възпитателските качества на всеки от родителите; пола и възрастта на детето; полаганите до момента грижи и отношение към детето, т. е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането му, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите да полагат грижи за детето, привързаността на детето към родителите; възможността за помощ от трети лицаблизки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на родителя. Съвкупността от тези обстоятелства формира комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява и родителските права. От изброените обстоятелства на водещо място и с найголяма тежест са личните качества на родителите /разд. ІІ, б. “а” от ППВС № 1/ 1974 год./.  

В настоящия случай, искането е основано на твърдения за настъпил разрив в отношенията между детето С. и неговата майка. В тази връзка безспорно установено по делото е проблемно поведение при С. – употреба на алкохол и наркотични вещества, непосещаване на училище, агресивно поведение. Причина за това е неразрешена емоционална травма, която детето се опитва да преодолее посредством предизвикателното си поведение. Този извод се налага въз основа на данните от експертното заключение по приобщената съдебно – психологична експертиза, кредитирано от съда като всестранно, обективно и компетентно изготвено. Проблемите при С. са резултат от поведението на двамата родители (а не само на майката) които не са успели да изградят нужния авторитет за възпитанието на детето. В еднаква степен, отговорни за това състояние на детето са, както майката, така и бащата.

Същевременно, данните от експертното заключение сочат, че майката притежава качества за да полага грижи и за двете деца, за разлика от ищеца, който се нуждае от подкрепа и насочване. Бащата се отнася с толерантност към мненията и желанията на децата, без да упражнява строг контрол. В тази връзка, следва да бъде подчертано, че до навършване на пълноление, юношите имат нужда от ясни правила и граници, с оглед правилното им развитие и възпитание. Макар и да е налице изградена позотивна връзка, и при двете деца се наблюдават противоречиви чувства спрямо баща им, и преди всичко критичност към липсата на отговорност и стабилност.

На следващо място, вярно е, че възпитателния подход на ответницата не е възприет от по – големия и син, но следва да бъде отчетена заинтересоваността на майката за преодоляване на проблемите. Още повече, че с оглед разрешаване на конфликта между двамата, от страна на ДСП – Варна, е предприета мярка за закрила, като детето е настанено за срок до м. юни 2022 г. в дома на прародителите си по майчина линия, които са доверени възрастни за С.. От друга страна, макар и явно да отрича от майка си, дълбоко в себе си С. има нужда от нея, от нейното разбиране и приемане.

К. има изградена и съхранена близка и позитивна емоционална връзка с майка си, възникнала на основата на родителски грижи, общуване, удоволетворени здравни и развитийни нужди. За това дете майка му е водеща фигура на сигурна привързаност, то изпитва чувства на обич, доверие, подкрепа и сигурност.

         Горното обуславя извода, че към настоящия момент в интерес на децата е родителските права да се упражняват от тяхната майката.

По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на иска, поради което същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. с чл. 127, ал. 2 СК.

Разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, * срещу К.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск за постановяване на решение, с което да се измени местоживеенето, титулярството на родителските права, режима на лични отношения, издръжката, определени с решение по гр. д. № 7556 по описа на ВРС за 2015 г., по отношение на децата С. С. Ж., ЕГН: ********** и К. С. Ж., ЕГН: **********., на основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 127, ал. 2 СК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в дву*чен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: