РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
768
гр.Пловдив, 15 .
04 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди
и двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 144/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Й.С.И.,***, с пълномощник адв.Д.Д. обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001549/29.10.2019г.
на Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, изразяваща се във
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на заповедта поради липса на материалноправни
предпоставки за прилагането й. Счита за неясни фактическите основания за
прилагане нормата на чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П и поддържа
липса на мотиви в оспорения административен акт. По повод ситуацията от
29.10.2019г. и описаното в обстоятелствената част на заповедта административно
нарушение, е заявено, че е образувано бързо наказателно производство №
456/2019г. по пр.преписка № 9345/2019г. Посочено е, че при предявяване на
разследването било установено в преписката да липсва протокол от извършена
проверка с Drager Drug Check
3000 – ARLN-0461, както и удостоверение за работа с такъв тест на служителя,
извършил проверката. В тази вр., за фактическото
основание за издаване на заповедта - положителен тест за наркотици с Дрегер, няма доказателства, поради което принудителната
административна мярка /ПАМ/ не е обоснована. В ход по същество е поискана
отмяна на заповедта като незаконосъобразна с присъждане на направените разноски
в съдебното производство.
- Ответникът в производството –
Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – М.М.
не изразява становище по жалбата и по същество на спора. С представяне на
преписката е заявено от ЗА Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив,
че административното производство по издаване на обжалваната заповед е
проведено законосъобразно и жалбата не е основателна.
Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 10.12.2019г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.7. Жалбата е
подадена по поща /плик, л.6/ на 23.12.2019г. и регистрирана в деловодството на
ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция на 27.12.2019г. Оспорващото лице е
адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в
срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.24/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/. На основание чл.171 ал.2 и ал.5 АПК
са изискани от ответника и от Пето РУ – Пловдив представяне на заверени преписи
от материалите по бързо производство ЗМ № 456/2019г. и са допуснати до разпит
като свидетели К.Д.П. – мл. автоконтрольор при сектор
Пътна полиция – ОД МВР – Пловдив /актосъставител/ и Н.К.М.
/лице-очевидец, вписано в АУАН/.
1.1. Оспорващото лице представи заверено копие от
Постановление / 07.11.2019г., според което са уважени исканията на адв.Д. за прилагане на протоколът от извършена проверка с Drager Drug Check 3000 –
ARLN-0461, както и удостоверение / сертификат на служителя, извършил проверката
с техническото средство.
1.2. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.13/, Заповед № 8121з-1542/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по ЗДв.П, въз
основа на която е издадена първопосочената, както и
Заповед от 02.06.2017г. за преназначаване на инспектор М.М.
на длъжност Началник Група „Контрол по пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“; АУАН № 5465/29.10.2019г. –
удостоверено е, че на 29.10.2019г., около 17.00ч., в гр.Пловдив – на кръстовище
ул.Съединение и ул.Ванче Михайлов, Й. И. /19г./
управлява лек автомобил Алфа-Ромео рег.№
*** /собственост на Ж.Х./ под въздействието на наркотични вещества, техни
аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Drager
Drug Check 3000 – ARLN-0461 / 8325554, „който отчете
положителен резултат АМР – амфетамин. Водачът е във
възбудено състояние, неспокойна. По нейни данни е пушила цигара с неизвестно
съдържание”, като в АУАН е отразено обяснение на водача – „Неспокойното
състояние се дължи на случилото се ПТП.”.; талон за изследване № 0062186 от
29.10.2019г. – в който К.П. /мл.автоконтрольор/ е
удостоверил извършена предварителна качествена проба в 17.50ч. на 29.10.2019г.
с техническо средство Drager Drug Check
3000 – ARLN-0461, с показан положителен резултат АМР – амфетамини и
в Талона за изследване е отразено „Приемам” с подпис на Й.И., както и „Не
желая” медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. Талонът
съдържа и уведомяване на лицето за явяване в УМБАЛ Пловдив до 45 минути от
връчването му, 19ч и 00м.”. Талонът е връчен на Й.И. на 29.10.2019г. в 18.15ч.
/л.10/, което означава, че считано от този час текат 45 минути, посочени в
талона. ; Лист за преглед на пациент, удостоверяващ явяване на Й.И. в лечебното
заведение на 29.10.2019г. в 18.40ч. и напускане на 29.10.2019г. в 19.00ч. – пациентката
е постъпила за изследване на наркотично съдържание в кръвта, но е отказала да
бъде изследвана; Справка за нарушител – водач : СУМПС е издадено на
16.01.2019г. и отнето на 29.10.2019г.
В допълнение към преписката са
представени заверени копия на : заповед № Iз-789/12.04.2010г., допълнена със
заповед № 8121з-392/21.04.2016г. на министъра на вътрешните работи относно
определяне на технически средства за извършване на проверка за установяване на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. С представяне на
заповедите е посочено, че годността на всеки един полеви тест Drager Drug Check 3000, е ясно
отбелязана върху опаковката /защитното фолио/ - отразени са месец и година
/л.33-35/.
От Районен съд – Пловдив са изискани
и представени /л.47 и сл./ заверени копия на : Протокол за извършена проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества от 29.10.2019г. – документът
удостоверява извършена проверка за употреба на наркотични вещества и упойващи
средства на 29.10.2019г. от К.П. /мл.автоконтрольор/
при отразен начин на поведение по време на проверката – възбудено състояние, провлачена походка, безпокойство и за проверката за алкохол
с техническо средство ARBA 0084 е отразен знак „х”, „0.00”, а за проверката на
наркотични вещества не са отразени данни – данните са отразени в талона за
изследване.; Протокол от 02.01.2019г. удостоверява запознаване на държавните
служители на група ОДПКПД при сектор пътна полиция ОД МВР – Пловдив с реда за
установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техните аналози,
стикери, придружаващи талон за изследване по образец – съдържа името на К.П. с
подпис и дата – 07.12.2018г.; Удостоверение за професионална квалификация на К.П.,
издадено от Академия на МВР, Център за специализация и професионална подготовка
/от 07.10.2008г./.
Приети по делото са и заверени копия
на : Протокол за водене на отчетност на
служителите от група ОДПКПД, участвали в занятия за учебната 2019г. по
тематичен план от 14.10.2019г. – К.П. – тема 9 Технически средства – работа с техн.средства за установяване на употреба на алкохол и
упойващи средства; Методически указания относно реда за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален
тест Drager Drug Check
3000.; Уведомление от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
лекарствата да директора на Главна дирекция „национална полиция”, МВР – за
маркировката на тест Drager Drug Check
3000, което е медицинско изделие с нанесена СЕ маркировка съгл. изискванията на
Закона за медицинските изделия.
1.3. К.П. като свидетел потвърди, че
той е съставил АУАН и е подписал същия. Заяви, че в конкретната ситуация се е
намирал в Пето РУ – Пловдив и чул удар, при което излезли с колеги навън и
видели, че има пътно произшествие между два автомобила, единия от които Алфа
Ромео с водач – жалбоподателката. Посочени бяха
посоките на движение на автомобилите и имената на улиците, по които са се
движили. При съставяне на документите за произшествието, П. констатирал, че
водачката е доста възбудена, като първоначално отдал факта на произшествието,
но тя останала неспокойна, въпреки дошлите нейни близки. По тази причина решили
да направят проби за алкохол и употреба на наркотици. При проверката дрегерът отчел положителен резултат на амфетамин.
Направен бил полеви тест Drager Drug Check 3000. Тестера е бил в срок на годност, а тестът бил
извършен в стая на РУ в присъствие на колега – Н.М.. Тест за алкохол бил
направен навън. Посочено бе, че всяка година служителите минават курс за работа
с технически средства за установяване на наркотични вещества и лично свидетелят
е упълномощен за работа с Drager Drug Check 3000. Описана бе дейността при провеждане на
обученията. Заявено бе, че след като е направен тест, трябва да е съставен и
протокол за проверката по Наредба № 1, но протоколът може да е в дознанието
/съдебно заседание от 11.02.2020г./.
Н.К.М. потвърди данните за настъпило
ПТП на 29.10.2019г. Подробно описа начина на извършване на теста с Drager Drug Check 3000 /л.41/,
като заяви, че жалбоподателката е взела сама тампона
от техническото средство, за да го постави в устата си, като тампонът трябва да
бъде добре напоен със слюнка, след което тя сама поставила тампона в уреда.
Резултатът бил положителен – отчетена била употреба на марихуана. Тестът е бил
запечатан, а колегата му П. бил сертифициран за работа с този тест.
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че с АУАН № 5465/29.10.2019г., съставен от К.П.
– мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция, е констатирана описаната в акта фактическа обстановка. Същата е
възприета изцяло и квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро ЗДв.П, която норма е отразена цифром
и текстово в оспорената заповед : „На водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77
от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози;”, респект. : „Управлява ППС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози”, с което виновно е нарушил
чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДв.П. Правното основание за
налагане на ПАМ е отразено коректно – чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П
и както бе отбелязано, в административния акт са възприети изцяло данните от
АУАН по отношение дата, час и място на извършване на нарушението – 29.10.2019г.,
около 17:00ч., гр.Пловдив, на ул. Съединение – кръстовище с ул.Ванче Михайлов.
АУАН № 5465/29.10.2019г. /л.9/ е
връчен на И. на 29.10.2019г., удостоверено с подпис на лицето. Посочено бе
по-горе, че в АУАН е отразено обяснение на И. относно неспокойното й състояние,
дължащо се на ПТП.
В талона за изследване е отразен факт
на извършена предварителна качествена проба с техническо средство Drager Drug Check 3000 –
ARLN-0461 и резултатът – положителен, АМР – амфетамини.
Този резултат е приет еднозначно от И. – „Приемем”, удостоверено с подпис на
лицето. Изрично е отразено и нежелание на лицето да бъде изследвана посредством
медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, удостоверено с
подпис /л.10/. Нежеланието за посочените изследвания не е променено, предвид
данните в Листа за преглед на пациента – „Пациентката отказа да бъде
изследвана”.
Следва извод за ясно изразено
волеизявление на И. по отношение резултатът от извършената предварителна
качествена проба, потвърден от една страна с „Приемем” – отразено в талона за
изследване, а от друга - с нежелание за медицинско изследване /отразено в
талона за изследване/, така и в АУАН – посредством отсъствие на възражение
относно резултатът от изследването с техническо средство, вписан в акта. Подробните
свидетелски показания за начина на извършване на проверката с техническото
средство потвърждават действителността на факта – извършена предварителна
качествена проба, положителният резултат от която е приет от И. и не е оспорен,
нито опроверган посредством медицинско и химическо или химико-токсикологично
изследване. Действително установеното обективно състояние – извършена
предварителна качествена проба с положителен резултат за употреба на амфетамин, не е преодолимо с отсъствието на протокол, в
който да е отразено действието по извършване на пробата и резултатът, какъвто е
представен само по отношение извършената проба за алкохол. Приемането на
обратното би означавало да се отрече обективно установен факт поради неотразяването
му в протокол по чл.5 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018г./. В случая
обективно установеният положителен резултат с годно техническо средство – тест,
е отразен в талон за изследване /чл.3 ал.2 и чл.6 ал.2 от цитираната наредба/.
По отношение показанията на св.Манчев в частта относно заявения резултат от Drager Drug Check 3000 –
ARLN-0461 – положителен с отчитане употреба на марихуана, съдът съобрази, че
данни в тази насока са отразени в АУАН – „По нейни данни е пушила цигара с
неизвестно съдържание”, но в талона за изследване ясно е посочен резултата от
извършената предварителна качествена проба с Drager
Drug Check 3000 – ARLN-0461 – положителен резултат
АМР – амфетамини. Идентичен е резултата от пробата,
отразен в АУАН. Затова несъответствието не е с интензитет на въздействие,
отричащ документираният резултат в талона за изследване и в АУАН.
3. Обжалваната заповед е издадена от
Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5,
буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни
лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, т.7
– Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат
с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а,
4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за
компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите
на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на
ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Макар ЗДв.П да не е отразен повторно в разпоредителната част на
заповедта, след като е посочен веднъж в обстоятелствената й част, се
съобразява, че административния орган се е позовал и на АУАН, в който
приложимият закон е отразен /Решение № 292 от 2016г., ВАС, Седмо О./.
Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й
част – административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване, в
които идентично е отразен безсъмненият и неоспорен от И. резултат от
извършената предварителна качествена проба – положителен, АМР – амфетамини.
Установените факти /неоспорени/ са
основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и
чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага
без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не
се подчинява на режима на ЗАНН
и на НК. Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици, за разлика от НП - актове по прилагане санкцията на съответната
административно-правна норма. Принудителната административна мярка се налага с
оглед обективно извършване на нарушение. В
съдебната практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и
самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените
от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън
общия правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение.
Актът за установяване на
административно нарушение № 5465/29.10.2019г. е съставен от длъжностно лице –
мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор ПП /К.П./,
който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена сила до доказване на противното. Актосъставителят е длъжностно лице от службите за контрол,
предвидени в ЗДв.П и авторство не е оспорено. Както
бе посочено, АУАН е съставен в присъствие на лице-очевидец. Разпоредбата на
чл.37 ЗАНН, както и текстовете на нормите от раздел II ЗАНН не поставят
изискване АУАН да се съставя само при присъствие на компетентен орган в момента
на осъществяване на административно нарушение. Относно необходимост от
посочване на очевидците на нарушението, се съобразява т. 10 от Постановление №
10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд: "При наличие на очевидци при
извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат
в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната
истина". В случая не се установи препятстване за разкриване на обективната
истина. Не е допусната нередовност при съставяне на АУАН, поради което е
приложима нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П.
В качеството на свидетел, актосъставителят потвърди документираните в АУАН факти, а
очевидецът като свидетел детайлно описа начинът на извършване на
предварителната качествена проба.
Фактическите установявания могат да
бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на
ПАМ. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4
пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не
означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт.
3.1. По отношение твърдението в
жалбата за отсъствие на основания за издаване на заповедта поради липса на
протокол за резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, са относими посочените по-горе
съображения. Сам по себе си фактът на отсъствие /неприложен или несъставен
протокол по чл.5 ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози/ не отрича обективният
действителен факт на извършена предварителна качествена проба с положителен
резултат – употреба на амфетамини, приет изрично от
провереното лице. Неблагоприятният резултат е отразен в останалите
документи, предвидени в Наредба № 1 от
19.07.2017г. /талон за изследване и АУАН/ и от значение за спора е, че не е
опроверган с предвиденото доказателство – медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване. Изследване не е осъществено поради изричното
нежелание на И., отразено в талона на изследване и листа за преглед на пациента,
подписан от съответното длъжностно лице. Тоест, приложими са последиците
от редовно съставен АУАН – доказателствена сила до
доказване на противното, съгл. чл.189 ал.2 ЗДв.П.
Противното не бе доказано и действителният факт не е преодолян с отсъствието на
протокола по чл.5 ал.2 от цитираната наредба.
Относно причината доводите за проверка
с техническо средство за наличие на наркотични вещества и техни аналози в
кръвта : Съгл. чл. 5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. : „При наличие на
външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване.“. Нормата касае проявление на външни
признаци на употреба на наркотични вещества, но се ползва и за употреба на
алкохол. Външните признаци обаче са индивидуални и преценката на контролните
органи в конкретния случай е била правилна. Освен това, според чл.4 ал.1 от
наредбата : „В случаите, когато контролните органи задължително посещават на място
пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при
необходимост – и на останалите участници в произшествието. При необходимост на
водачите на МПС се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.”,
а съгл. чл.6 ал.9 : „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или
на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за
даване на проби за изследване.”. В конкретиката на
фактите се установи последната хипотеза от разпоредбата на чл.6 ал.9 от
наредбата – аргумент за доказателствената сила на теста
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – отразен в
талона за изследване положителен резултат, неоспорен от жалбоподателката.
Тестът е извършен от правоспособно
лице, за което са представени описаните по-горе доказателства и с годно
техническо средство, ползвано в съответствие с Методическите указания – според
свидетелските показания на очевидеца от АУАН.
3.2. Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила и ясно е изразил волята си.
Не са спорни дата, час и място на
извършената проверка, а в АУАН не са отразени възражения от И. относно отразеното
съдържание за констатирано административно нарушение. АУАН е
официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който, подлежи на опровергаване при
съдебно оспорване на заповедта, с представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. Авторство на акта не е оспорено по
предвидения процесуален ред, а заповедта, както и актът са издадени от
длъжностни лица в обхвата на правомощията им, по установените форма и ред и имат
качество на официален документ. Официалният документ има
формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на
издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и, че последното е
действало в посоченото в документа длъжностно качество. По същество нормите
/чл. 179, чл. 180 и чл. 181, ал. 1 ГПК/, от които следва доказателствената
сила на документите, създават законно оборими
презумпции.
От съществено значение е липсата на
преки доказателства за опровергаване основанието за издаване на ПАМ, като се
съобрази, че жалбоподателката изрично писмено е
приела резултатите от извършената предварителна качествена проба с Drager Drug Check 3000 –
ARLN-0461. Основанието за налагане на ПАМ не е преодоляно, нито разколебано.
Липсват съображения или доказателства, обосноваващи възможност за извод за
нарушение принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.
С изменението на ЗДв.П
/ в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./, е въведена защита на
регулираните обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на
посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма - не е установена възможност за намаляване на срока под
предвидения /органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона -
Решения №№ 6762/2013г., 5051/2012г. на ВАС, др./. Именно поради
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение, мярката се прилага под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за
не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ
следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано действието й /Решение № 2936 от 17.03.2015г. по адм. д. № 9311/2014 на ВАС : „ПАМ е с превантивен характер
и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения,
като същата не съставлява вид административно наказание.”. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под посоченото прекратително
условие.”; в тази насока и Решение № 4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл.
172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на
водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена
от този момент. … За разлика от реализирането на административнонаказателната
отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за
отговорността". /. Съответствието с целта на закона изключва нарушение на
принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.
По отношение непосочена конкретна хипотеза от нормата на
чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П, съставът се позовава на
Решение № 4450/2019г., ВАС : „Действително, при посочване на относимата норма на чл. 171, т. 1, б. "б" в
разпоредителната част на акта, не е посочена коя от хипотезите е реализирана,
но данни за това са посочени в обстоятелствената му част и следват от
препратката към съставения АУАН. Това безспорно е дало възможност на касатора да разбере на какво основание е приложена мярката
и противно на изложените в касационната жалба доводи, не е нарушило правото му
на защита. Актът правилно е преценен като мотивиран, т.к. в текста му фигурира
позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено
и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката.”.
В ЗДв.П изрично не е посочено,
че при издаване на талон за медицинско изследване при оспорен резултата от
техническото средство или при отказ от проверка с техническо средство,
компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е длъжен да
изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено химическото
изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът
за химическо изследване. Както бе посочено, в случая не е оспорен резултата от
техническото средство и И. е отказала изследване с даване на кръвна проба.
Следователно, фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая се били
ясни и не е нарушена нормата на чл.35 АПК. Доказателствената
тежест за опровергаване показанията на техническото средство е върху жалбоподателката, който в случая е приела резултата и ясно
е изразила волята си – нежелание за извършване на медицинско изследване.
Принудителната административна мярка не се отклонява от
предназначението си - инструмент за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1 ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/. Принудителната
мярка е насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се
предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН. Липсват
съображения или доказателства, обосноваващи възможност за извод за нарушение
принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. При тези обстоятелства следва да
се приеме, че жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Й.С.И.,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1030-001549/29.10.2019г. на Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :