Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в
публично съдебно заседание на първи
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ОЛЯ ЙОРДАНОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. дело № 447/2021 г. по описа
на Административен съд –
Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Териториална дирекция Северна морска в
Агенция „Митници“, против Решение № 260028/17.12.2020 година, постановено по
АНД № 84/2019 година по описа на ДРС, с което е отменено НП № 350/19.02.2019 на
Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, с което на
"Кандекс” ЕООД гр. Варна, ЕИК ********* за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1
от Закон за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 ЗМ е
наложена имуществена санкция в размер на 73 504.49 лева, представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл. 234 ал. 4
от ЗМ е постановено въззивникът да заплати равностойността на стоката, предмет
на нарушението – 332 бр. ръчни палетни колички, декларирани по митническа
декларация МРН №17BG002002H0122813/29.09.2017 г. в размер на 86 516.58 лева.
В касационната
жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение,
които по съществото си са такива за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални
правила при постановяването му, съставляващи
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс /НПК/,
и се изразяват в несъгласие с изводите на районния съд в оспореното решение,
при които от една страна е възприета цялата фактическа обстановка относно
констатациите в доклада на ОЛАФ, а от друга страна кредитира изводите на вещото
лице, които са изградени на съмнения, предположения и догадки, неподкрепени от
конкретни доказателства за неговите предположения. Навеждат се доводи, че за
пропускане от съда на обстоятелството, че вещото лице е работило по документи,
представени от дружеството, които проверяващия екип на ОЛАФ е взел предвид при
извършената проверка на място, за което се твърди, че е извършена проверка на
място. Сочи се, че доказателствата в доклада на ОЛАФ кореспондират с останалите
доказателства. По сходни казуси има постановени решения в обратния смисъл.
Посочена е съдебна практика по административни дела, чрез които е възприета
доказателствената стойност на доклада, която е предвидена в чл. 11, § 2 от
Регламент № 883/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 11.09.2013
г. Отправено е искане за отмяна на
оспорената решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от упълномощен процесуален представител - юрк. С..
Ответникът
–
„Кандекс“ ЕООД гр. Варна,
чрез процесуалния си представител
адв. Т. оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли решението на ВРС
да бъде оставено в сила. Налага доводи, че в наказателното постановление
митническите органи са съставили заключенията си изключително и само въз основа
на доклада на ОЛАФ, без да проведат самостоятелно изследване на релевантните за
случая обстоятелства. По този начин е допуснато нарушение на чл. 127, ал. 2 НПК. В този смисъл се твърди липса на проведено разследване от страна на АНО
относно размера и количеството на вложените във внесените РПК материали и труд
с произход Камбоджа и съпоставянето му с това на материалите и частите от КНР.
Излага се, че това е станало едва в хода на въззивното производство, при което
се установява, че размерът на вложените материали и труд с произход Камбоджа и
Тайланд превъзхожда този на произведените в Китай. Твърди се, че
непреференциалния произход е от Камбоджа, тъй като производството и извършено в
Камбоджа, там е произведен основания детайл, а материалът от който е произведен
е с най – голяма относителна стойност от всички останали детайли, включително и
разходите свързани с добавената стойност. Налагат се също и възражения за
нарушаване разпоредбите на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като от АНО е било прието,
че срокът за издаване на НП започва да тече от датата, на която е връчен
доклада на OLAF на митническата администрация. Определя за погрешна възприетата
в същото констатация за наличие на за
икономическата необоснованост на производството в Камбоджа. Релевира нарушение
на чл. 41 от Хартата на Основните права на ЕС и чл. 9 от Регламент 883/2013 г.
поради това, че е нарушено правото жалбоподателят, като засегнато лице да бъде
изслушан и да му се осигури достъп до преписката. Окончателния доклад на ОЛАФ е
бил изготвен при липса на засегнатото лице по чл. 9 от Регламент №883/2013 г. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.
Участващият
по делото представител на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност
на касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение.
По силата на препращащата норма на чл. 63, ал. 1 ЗАНН
жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при
спазване изискванията на АПК относно касационното обжалване, от лице с активна
процесуална легитимация, пред надлежния съд, срещу решение от категорията на
чл. 63, ал. 1
ЗАНН, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна поради следните съображения:
От
страна на ДРС е възприета следната фактическа обстановка:
Със Заповед № ЗМ-2000-633/32-279053/09.10.2017 г.
Началникът на Митница Варна /сега ТД Северна морска/ възложил извършването на
проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 84а, ал. 1 от
Закона за митниците на „Кандекс“ ЕООД обхващаща периода от 08.10.2014 г. до
08.10.2017 г. На 06.12.2017 г. началникът на Митница Варна е бил уведомен от
директор на дирекция „Митническо разследване и разузнаване” към Агенция
„Митници” за извършване на разследване
на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ по повод съмнения за
заобикаляне на антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски ръчни
колички за палети /РКП/ посредством деклариране на произход от Камбоджа, в
чийто обхват са и 34 бр. митнически декларации с получател в кл. 8 дружеството
„Кандекс“ ЕООД. Предвид това, че констатациите и изводите на разследващата
служба били от значение за проверката в рамките на последващия контрол,
производството по възложената проверка в рамките на последващия контрол било
спряно до произнасяне на OLAF. Преди спирането на проверката проверяващият екип в състав Ж.С. и В.С.е
идентифицирал риск от неправилно прилагане на разпоредбите за преференциален
произход от Камбоджа, Виетнам и Индия за стоки с описание „РЪЧНИ ПАЛЕТНИ
КОЛИЧКИ“ с тарифен код **********, за които се дължи антидъмпингово мито за
стоки с произход от Китайската народна република. Събраната в хода на
проверката информация е довела до съмнение проверяващите митнически органи
относно декларирания от дружеството произход на стоките по 16 бр. митнически
декларации с изпращачи на стоките, посочени в кл. 2 - „Cambotruck Co LTD“
Камбоджа и PARAMOUNT CASTORS & EQUIPMENTS Pvt. Ltd, Индия. В интернет
пространството за посочените дружества проверяващия екип е установил информация
за свързаност на изпращача от Камбоджа
„Cambotruck Co LTD“ с китайското дружество – Changzhou Yi-Lift material
handling equipment co., Ltd. В сайта на последното китайското дружество посочва
дружеството от Камбоджа като дъщерно, което поставило под въпрос произхода на
използваните и вложени в крайното изделие продукти. Освен това в друг сайт за
предлагане на стоки се посочвало, че дружеството „Cambotruck Co LTD“ е от
държава/регион Китай и е притежател на ICP Лиценз, издаден от китайското
министерство /интернет адресите са цитирани в доклада на проверяващия екип/.
С писмо peг. № 32-283605/02.10.2018 г. в Дирекция
„Митническо разследване и разузнаване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“ е постъпило
уведомление за приключване на воденото разследване на OLAF. Съгласно препоръка
№ ОСМ (2018)19876/21.09.2018 г. на Европейската служба за борба с измамите,
митническите органи на Република България следвало да предприемат приложимите
действия по събиране на изчислените антидъмпингови мита, наложени върху вноса
на китайски ръчни колички за палети, посредством деклариране на произход от
Камбоджа, както и да предотвратят бъдещо ощетяване на бюджета на ЕС. Началникът
на Митница Варна е възобновил и изменил проверката, съобразно направените
предложения, със Заповеди № 3M-2000-581/32-296084/ 12.10.2018 г. и №
3M-2000-582/32-296119/12.10.2018 г.
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и
чл. 84,
aл. 1,
т. 1 ЗМ е извършен последващ контрол на декларираните за свободно обръщение
стоки в Митница Варна на процесните митнически декларации и приложените към тях
документи с получател „Кандекс“ ЕООД. Установено е, че проверените митнически
декларации попадат в обхвата на разследването на OLAF и по отношение на тях са
валидни всички констатации и изводи, документирани в доклада.
В хода на разследването на OLAF е установено, че РКП
се произвеждат от „Cambotruck Co LTD“, а негови доставчици са също регистрирани
в Камбоджа дружества CAMBODIAN HANDLIFT и XYZ PARTS. Трите дружества са
създадени в отговор на „практично искане“ на клиенти от ЕС /„Клиентите от ЕС
поискаха китайското дружество „YI-LIFT" да създаде нова фабрика извън HP
Китай "/ и след увеличаване на ставките на антидъмпингови мита за РКП с
произход от Китайската народна република. „Cambotruck Co LTD“ е регистриран в
Камбоджа през октомври 2013 г. и е започнал производството на РКП чрез
сглобяване на части за РКП през май 2014 г. „Cambotruck Co LTD“ е китайска
инвестиция, където 76% принадлежи на китайска компания, която произвежда РПК и
техните части, като снабдява „Cambotruck Co LTD“ с всички части и компоненти,
използвани в сглобяването на РКП в Камбоджа. „Cambotruck Co LTD“ е създаден, за
да задоволи поръчките на клиентите на Y-Lift в ЕС. „Cambotruck Co LTD“
произвежда само РКП, които са обект на антидъмпингови мерки в ЕС.
Производството на РПК от „Cambotruck Co LTD“ се изнася само за ЕС.
произведените РКП от „Cambotruck Co LTD“ не са предназначени за местния пазар
или се изнасят за други азиатски държави /извън пазара на ЕС/. „Cambotruck Co
LTD“ произвежда РПК от монтажа на части за РКП, които са или внесени от Китай
или доставени от другите две камбоджански компании - Cambodia Handlift Product
и/или XYZ Parts Supply. Само един от основните части/компоненти на РКП, т.е.
шасито, се произвежда в Камбоджа и то представлява 25% от цялото изделие. Други
компоненти, доставяни от тези двама доставчици от Камбоджа (Cambodia Handlift
Product и XYZ Parts Supply) са торсионни тръби, издърпващи прътове и дръжки без
каучук, които представляват 10% от всички части. Цените на произведените и
изнесени РКП са значително по-високи от подобни на тях, изнасяни от Y-Lift от
Китай. Добавената стойност „... при определяне на „Цена франко завод“, която се
дължи на сглобяването на РПК в Камбоджа, както е показано в разбивката на
разходите, в повечето случаи е под 45%. По-голямата част от разпределението на
разходите за получаване на сертификати Формуляр А показва "отрицателни
печалби".
Явното съвпадение между наложените от ЕС
антидъмпингови и създаването на тези три дружества показва връзка между тези
два факта. В хода на мисията в Камбоджа на разследващите от OLAF е представена
информация относно икономическата обосновка от законния представител на
дружеството. Той е посочил като един от основните фактори ниските разходи за
труд в Камбоджа. Разследващите са извели извод за липса на икономическа
обоснованост, според търговските критерии, тъй като са установили, че всички
РКП, произведени в Камбоджа се продават единствено на пазара на ЕС. Продажбите
в други региони се извършват от HP Китай от „YI-LIFT“ или от „TS Steel“ от
Тайланд. Мениджърът на „Cambotruck Co LTD“ /който е и мениджър по продажбите на
китайската компания „YI-LIFТ“/ е информирал, че РКП в страни извън ЕС и тези,
които не са обект на антидъмпингови мерки в ЕС, се доставят директно от Китай.
Докато РКП, предмет на антидъмпингови мерки в ЕС, се доставят от Камбоджа.
Освен това, „Cambotruck Co LTD“, признава, че разходите за производство на РКП
в Камбоджа са с 25% по-високи, отколкото в Китай и следователно цената на РКП,
доставени в ЕС от Камбоджа е средно с 25% по-висока.
Въз основа на горните факти, разследващите са приели,
че целта за установяване на производството в Камбоджа не е икономически
обоснована и има за цел избягване преди всичко плащането на антидъмпинговите
мита в ЕС. Съобразно така обобщените и изнесени факти OLAF е извела следните
заключения:
Въз основа на митническите декларации за внос за
периода от 2014 г. до октомври 2017 г., предоставени от Митническите власти в
Камбоджа, разбивката на разходите и тяхната "обобщена разбивка на разходите
за крайни продукти", се доказва, че китайските материали, използвани в
производството на ръчни палетни колички представляват повече от 50% от
стойността на всички използвани материали.
Основавайки
се на направените изводи в доклада на OLAF за установен
китайски произход на регистрираните за режим допускане за свободно обръщение
332бр. РКП по митническа декларация с МРН№17BG002002H0122813/29.09.2017 г.,
българските митнически власти приели, че стоките подлежат на плащане на
антидъмпингови мита в размер на 70, 80 %, като по този начин от получателя на
стоката – „Кандекс”
ЕООД са били избегнатите държавни вземания в общ размер на 73
504.49 лева, от които мито А30 – 61
253.74 лева и ДДС – 12 250.75 лева.
Въз основа на установените в хода на проверката обстоятелствата
бил достигнат извод за осъществено от въззивника митническо нарушение,
покриващо признаците на състава по чл. 234,
ал. 1,
т. 1 ЗМ. Прието било, че с действията си при деклариране получателят на стоките
„Кандекс” ЕООД
гр. Варна не е спазил разпоредбите на чл. 33, вр. чл. 31 от Делегирания регламент /ЕС/2015/2446 на
Комисията/ в
сила от 01.05.2016 г., вр. с чл. 11 от Регламент /ЕС/№2016/1036 на Европейския
парламент и на Съвета от 08.06.2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от
страни, които не са членки на ЕС.
На 12.12.2018 г. бил съставен акт за установяване на
митническо нарушение /АУМН/, с който против въззивника било възведено обвинение
за извършена митническа измама. Акта бил съставен в присъствие на управителя на
дружеството – въззивник, който го подписал със заявлението, че има възражения.
В законоустановения срок такива не постъпили пред
административно наказващия орган, поради което, след запознаване с преписката
той издал процесното наказателно постановление, като приел за правилни и
доказани направените с АУМН констатации.
От правна
страна ДРС
е приел, че жалбата е
подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице,
поради което е приета от съда като допустима. Прието е също, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона
за митниците – Директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, овластен с
това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед №
ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г.
При
извършена от въззивния съд служебна проверка относно процесуалната
законосъобразност на обжалваното НП ДРС е приел, че същото, както и АУАН, въз
основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи
основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които
гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво
нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.
Въззивният
съд е приел, че описанието на нарушението, дадено в АУМН не покрива
състава на нарушението, визирано в нормата на чл. 234, ал. 1 т. 1
от Закона за митниците,
т.к. е посочено само, че с действията си по деклариране на
процесните стоки въззивникът не е спазил горецитираните разпоредби на
общностното право. Фактическите обстоятелства, довели до този извод и
констатациите, въз основа на които те са направени /доклада на OLAF/ са
подробно описани в обстоятелствената част на АУМН. Прието
е, че в административнонаказателното производство нарушителят
се защитава срещу фактите, и
понеже обстоятелствата, при които е извършено и
констатирано нарушението са изложени подробно, пълно и ясно, нарушителят е имал
възможността да разбере за какво именно нарушение се ангажира
административнонаказателнателната му отговорност. В наказателното постановление
административното обвинение вече е прецизирано, като нарушението е описано
ясно, точно, конкретно и пълно. Изчерпателно са изброени обективните признаци
на твърдяното нарушение, конкретно е визирано в какво се изразява
неправомерното поведение на нарушителя /неправилно деклариране/, довело до
настъпване на съставомерния резултат – избягване на част от дължимите митни
сборове и други държавни вземания. С оглед на това и съдът е приел, че
нарушението, допуснато при съставянето на АУМН не е съществено и не опорочава
издаденото впоследствие наказателно постановление до степен, изискваща неговата
отмяна само на това основание.
По възражението
за нарушаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН
ДРС е счел, че българските митнически власти са установили наличие на извършено
митническо нарушение и кой е неговия автор от писмото на генералния директор на
Европейската служба за борба с измамите, с което българските митнически власти
са уведомени, че е приключило разследването на OLAF и им е бил изпратен
финалния доклад от това разследване, постъпило в ЦМУ на Агенция „Митници” на
26.09.2018 г. Това е най – ранната дата, на която българските митнически власти
са могли да узнаят за извършеното от въззивника. Имайки предвид, че системата
на митническите органи е единна и централизирана, ДРС е приел, че датата,
на която нарушителя е станал известен на митническите власти е именно
26.09.2018 г. Към датата на деклариране на внасяните стоки все още не е било
известно, че „Кандекс“
ЕООД е автор на извършено митническо нарушение, затова и тезата на
защитата е отхвърлена от
въззивния съд. Прието
е, че 3-месечният срок, визиран в разпоредбата на чл. 34
ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта за митническо нарушение е започнал да тече
не от датата на декларирането, а от 26.09.2018 г. – момента на установяване на
нарушението и неговия автор. Актът за установяване на митническо нарушение е
съставен 12.12.2018 г., т.е. в рамките на тримесечния срок от откриване на
нарушителя, поради което и сроковете за неговото съставяне, регламентирани в
ЗАНН са спазени.
По
възраженията свързани с материалноправната законосъобразност и обоснованост
на обжалваното наказателно постановление
ДРС е обсъдил
въпроса относно произхода на внесената
стока. Заключението си, че въззивникът е извършил митническа измама,
административно наказващия орган позовава на констатациите на разследването на
ОLAF, проведено във връзка със заобикаляне на
антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски РКП, като в
обжалваното наказателно постановление на практика е възпроизведен доклада от
това разследване. Не е възприето заключението на АНО, че целта на създаването
на „Камботрък“ е била заобикаляне на антидъмпинговите мита въведени за РКП с
произход НР Китай, изхождайки от данните за „свързаност“ на „Камботрък“ с
китайските му доставчици от една страна, изявленията на управителя на
дружеството, който е потвърдил, че завода в Камбоджа е създаден по искане на
партньорите на китайската Y-Lift от ЕС от друга и от факта, че предприятията в
Камбоджа са създадени и са започнали да функционират след влизане в сила на
Регламент за изпълнение (ЕС) №372/2013 г. на Съвета от 22.04.2013 г. за
изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №1008/2011, с който се налага
окончателно антидъмпингово мито върху вноса на РКП и техните основни части с
произход от Китайската народна република. Не са споделени от ДРС и доводите на
административното обвинение, че от разбивката на разходите и тяхната
"обобщена разбивка на разходите за крайни продукти" е доказано, че
китайските материали използвани в производството на РКП, представляват повече
от 50% от стойността на всички използвани материали. Това свое становище ДРС основава
на неоспореното от страните заключение на СИЕ, кредитирано от същия съд, като
обективно и компетентно изготвено. Прието е в мотивите на въззивното решение е,
че разбивки на разходите, даващи информация за произхода на материалите,
вложени в процесните изделия са налични не за всички модели РКП предмет на
процесния внос. Например за 70 бр. РКП няма въобще данни , а за 60 бр. РКП вещото лице дава много близки стойности на
материалите, произведени в Камбоджа, спрямо тези, произведени в Китай
/съответно 61.9 щатски долара спрямо 69.41 щатски долара китайски материали/. При
други 16 бр. РКП стойността на материалите с произход Камбоджа надвишава
значително стойността на материалите с произход Китай, описани подробно в
позиции 9 и 10 в таблица № 2 от СИЕ. Възприети са от въззивния съд и
уточненията на вещото лице дадени в с.з.,
че в изчисленията си не е включило разходите за труд, тъй като в разбивката на
разходите такава информация също не се е съдържала. Експертизата е установила
наличие на внесени материали от други държави, различни от Китай, напр.
Тайланд, за които предполага, че са включени в китайските материали в
разбивката на разходите. Въз основа на заключението на вещото лице въззивният
съд приел, че достоверността на заключенията в разследването на OLAF е
разколебана, относно извода, че китайските материали, използвани в
производството на РКП представляват повече от 50% от стойността на всички
използвани материали. Приел е, че част от тези материали биха могли да са от
Тайланд или от др. държави и е достигнал до заключението, че изводите на OLAF и
на българските митнически власти, за това че основни части на процесните стоки
са с произход от Китайската народна република са необосновани и недоказани. От
там е счел и заключението на митническите органи, че за внесените от „Кандекс“ ЕООД
РКП се дължат антидъмпингови мита за неправилно, а становището, че въззивникът
е извършил митническа измама - за незаконосъобразно, като изградено на
съмнения, предположения, догадки. Приел е, че липсват безспорни и категорични
доказателства, че с действията си въззивникът е ощетил фиска, целейки избягване
на антидъмпингови мита, наложени върху вноса на китайски РКП посредством
деклариране на произход от Камбоджа. Изложени са и съображения, че докладите на
OLAF, макар и да представляват допустимо доказателствено средство и да имат
обвързваща материална доказателствена сила, не са безусловни доказателства, а
следва да се ценят с оглед останалите налични по делото доказателства. В
настоящия казус докладът пряко противоречи на заключението на заключението на
СИО, поради което и не може да се кредитира от съда безрезервно.
Настоящата касационна инстанция намира решението на ДРС за
частично незаконосъобразно.
Изводите на въззивния съд относно
спазване на сроковете за издаване на НП и липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство се споделят
изцяло от настоящия състав, поради което съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 127, ал. 2 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАНН - Обвинението и
присъдата не могат да се основават само на данните от докладите относно
разследванията на Европейската служба за борба с измамите и приложените към тях
документи. При спазване на посочената норма в първоинстанционното производство
на „Кандекс“ ЕООД е предоставена възможност да обори констатациите в доклада на
ОЛАФ, чрез представяне на доказателства и приемане на СТЕ и СОЕ.
В тази връзка
следва да се има предвид и обстоятелството, че преди да се произнесе по въпроса
за реализиране на административно наказателната отговорност, с оглед проверка
на констатациите изложени в доклада на ОЛАФ, от страна на митническата
администрация е проведено самостоятелно разследване. Резултатите от същото са
обективирани в доклада с № BG002000/1/9/07.11.2018 г. (л. 171 - 205 от
преписката), от съдържанието на който е видно, че от АМ е проведено самостоятелно
и независимо проучване за установяване
на релевантните факти и обстоятелства свързани със законосъобразността на действията на проверяваното
лице „Кандекс“ ЕООД при поставяне на стоките под режим „едновременно допускане
за свободно обращение за крайна употреба на стоки, които не са предмет на
освободена доставка по ДДС”, прилагането на мерките на търговската политика в
ЕС, както и изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на
публичните държавни вземания при поставяне на стоките под съответния режим. Констатациите
изложени в този доклад са отразени в АУАН и в НП, възприети са от АНО и въз
основа на тях е ангажирана административнонаказателната отговорност спрямо „Кандекс“
ЕООД.
В този смисъл
оплакванията изложени от страна на дружеството, че в наказателното
постановление митническите органи са съставили заключенията си изключително и
само въз основа на доклада на ОЛАФ, без да проведат самостоятелно изследване на
релевантните за случая обстоятелства са неоснователни. Неоснователен поради
това е и доводът на „Кандекс“ ЕООД за наличие на основание за отмяна на НП - допуснато
в производството по изготвяне на доклада на ОЛАФ съществено процесуално
нарушение на чл. 9 от Процесуални принципи на Регламент 833/2013 и чл. 41 от
Хартата на основните права на ЕС, поради неизслушване на „Камботрак“ или
„Кандекс“ ЕООД.
Относно наказанието имуществена санкция в размер на 73504,49
лева, представляваща 100 % от размер на избегнати публични държавни вземания,
наложено на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ:
Спорът между страните е относно
произхода на стоките.
Има два вида произход: 1.
Непреференциален произход се използва за определяне на произход на продукти,
предмет на всички видове мерки или тарифни квоти. 2. Преференциалният произход
носи определени тарифни преференции за стоки, които се търгуват между държави,
които са договорили такива преференции (на реципрочна основа) или когато едната
страна (едностранно) по своя независима преценка е предоставила такива
преференции. Преференциите обичайно се отнасят до въвеждане на намалена ставка
или без мито.
Стоките могат да имат
непреференциален произход, който да е различен от преференциалния им произход.
Лице, което желае да се ползва от преференциални мерки при търговия, следва да
представи доказателство за произход. Такова е Обвързваща информация за произхода
(ОИП) - Решението относно ОИП е решение на митницата, което осигурява правна
сигурност във връзка с определяне на произхода. Икономически оператор може да
поиска ОИП както за непреференциален, така и за преференциален произход. В
случая за вноса на РКП не е поискан и издаден на ответника.
Непреференциалният
произход се използва за прилагане на всички видове мерки, включително и на
антидъмпингови мита, изравнителни мита, търговско ембарго, защитни мерки.
Определянето на непреференциален произход е предвидено с чл. 59 – 61 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Чл. 60, §2 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 предвижда придобиване на произход за стоките, чието производство включва участието на
повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или
територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически
обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и
довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от
производството.
Следва да са налице три предпоставки
кумулативно, за да е налице придобиване
на произход за стоки със смесено участие:
1.
Производството на нов продукт или да е налице преработка, която е важен
стадии от производството.
2.
Преработката да се извършва в оборудвано за тази цел предприятие.
3.
Преработката е икономически обоснована.
Относно първите два критерия няма
спор между страните, че са налице. АНО е приел, че не е налице третата предпоставка.
Критериите за преценка преработката
икономически обоснована ли е са предвидени с чл. 33, §1 и §3 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 за
допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 - Операции по преработка или обработка,
които не са икономически обосновани:
§1 Счита се, че всяка операция по преработка или
обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически
обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на
операцията е била да се избегне прилагането на мерките посочени в чл. 59 от
Кодекса.
§3
По отношение на стоките, необхванати от приложение 22-01 /каквато е процесната
стока - ръчни палетни колички, код 8427/, когато се смята, че последната
обработка или преработка не е икономически обоснована, се счита, че стоките са
претърпели последната си съществена, икономически обоснована преработка или
обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен
стадий от производството, в държавата или територията, от която произхожда най-голямата
част от материалите, определена въз основа на стойността на материалите.
Чрез
СОЕ отговор 1 е установено, че процентното съотношение на стойността на вложените
материали и части, с произход от Камбоджа, спрямо тези произведени и внесени от
Китай по фактура от 15.07.2017 г., само два от моделите на изследваните колички
са с вложени материали с произход Китай спрямо Камбоджа под 50%, съответно 45,66%
и 44,10% (позиции 9 и 10 в таблицата на л. 220 от преписката по въззивното
производство). След като вложените материали от Китай за останалите модели на
процесните РПК преобладаващо са над 50% следва да се приеме, че операциите по преработка или обработка, не са
икономически обосновани. При липса на третата предпоставка по чл. 60, §2 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 относно внесените стоки правилно е прието от АНО, че са
с произход Китай. Законосъобразно е прието от АНО, че за РПК се дължи плащане
на антидъмпингово мито в размер на 70,8 %, съгласно РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
(ЕС) 2016/1346 НА КОМИСИЯТА от 8 август 2016 година за разширяване на обхвата
на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 1008/2011 на Съвета, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 372/2013 на Съвета, върху вноса на ръчни колички за палети и основните
им части с произход от Китайската народна република, с включване на вноса на
леко изменени ръчни колички за палети с произход от Китайската народна
република.
Законосъобразно на основание чл. 234, ал. 2, т. 1,
вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ на „Кандекс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 147016,59 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
В тази част въззивното решение е незаконосъобразно и
следва да се отмени, като в резултат следва НП в посочената част да бъде
оставено в сила.
Относно
присъждане „Кандекс“ ЕООД да заплати равностойността на стоката предмет на
нарушение: „Ръчни палетни колички – 332 бр.“, декларирана по митническа
декларация МРН № 17BG002002Н0122813/29.09.2017
г. в размер на 86516,58 лева, на основание чл. 234, ал. 4 ЗМ:
Съгласно чл. 234, ал. 4 ЗМ - В
случаите на митническа измама стоките – предмет на нарушението, се отнемат в
полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са
отчуждени, се присъжда тяхната равностойност, представляваща митническата им
стойност, или при износ – стойността на стоките, освен ако стойността на
избегнатите мита и/или другите публични държавни вземания не надхвърля 35 на
сто от митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
Съгласно
правото на Европейския съюз – Чл. 42, § 1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза - Всяка държава членка предвижда санкция за
неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции са ефективни,
съразмерни и възпиращи.
1. Когато се прилагат
административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в
двете форми:
а) имуществена санкция или
глоба от митническите органи, включително където е уместно, прилагане на
споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление;
б) отмяната, спирането или
изменението на разрешение, чиито титуляр е съответното лице.
Посочената норма на чл. 42, § 2, б. “а“ от Регламент
№ 952/2013 г. не допуска налагане на административна санкция - предметът на нарушението, да се отнема в полза на
държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсва или е отчужден,
да се присъжда неговата равностойност в полза на държавата.
Следва,
че нормата на чл. 234, ал.4 ЗМ противоречи на член 42, § 2, б. а от Регламент №
952/2013 г.
На
основание чл. 15, ал. 2 ЗНА - Ако нормативен акт противоречи на регламент на
Европейския съюз, прилага се регламентът. При установеното противоречие следва
в случая да се приложи чл. 42, § 2, б. “а“ от Регламент № 952/2013 г.
Съгласно Решение на съда от 04.03.2020 г. по дело
С-655/2018 г. член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 г. трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при
отклоняване от митнически надзор на стоки поставени под режим на митническо
складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо
складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.
В решението е разгледан въпроса какви
административни санкции могат да се наложат при отклонение от митнически
надзор, поради това, че нормата на чл. 198, § 1, б. “а“ от Регламент 952/2013
г. допуска митническите органи да предприемат всички необходими мерки за
разпореждане със стоките, включително отнемане и продажба или унищожаване, в
следните случаи – когато едно от задълженията, установени в митническото
законодателство за въвеждане на несъюзни стоки на митническа територия на Съюза
не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор, но също така
е приложима и нормата на чл. 42, § 1 и § 2 от Регламент 952/2013 г.
Настоящия казус се отнася до митническа измама с цел избягване на митнически задължения, но
отново както и при отклонение от митнически надзор е приложим Регламент
952/2013 г. относно определяне на административните санкции. В този смисъл
направения извод от настоящия касационен
състав, че нормата на чл. 234, ал. 4 ЗМ, противоречи на чл. 42, § 2, б. „а“ от
Регламент № 952/2013 г. е в съответствие с
Решение С-655/18 на СЕС.
Процесното
НП е незаконосъобразно в частта, с която е постановено на основание чл. 234,
ал. 4 ЗМ, „Кандекс“ ЕООД да заплати равностойността на стоката, предмет на
нарушение в размер на 86516,58 лева. В тази част законосъобразно РС – Девня е
отменил процесното НП, поради което решението в тази част следва са се остави в
сила.
Относно разноските:
На основание чл. 81 ГПК вр. чл. 144 АПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Следва, че за всяка
инстанция се дължи присъждане на съответните разноски.
Материалния
интерес по спора е в размер на 160021,07 лева. Уважената част от жалбата е в
размер на 73504,49 лева, съответно отхвърлената част е в размер на 86516,58
лева.
Претендираното от „Кандекс“ ЕООД възнаграждение за
адвокат следва да се определи пропорционално на уважената и отхвърлената част
от жалбата.
Дружество „Кандекс“ ЕООД е заплатило сумата от 1200
лева с ДДС възнаграждение за процесуално представителство по н.а.х.д. № 81/2019
г. на РС – Девня и сумата от 1200 лева за процесуално представителство но
к.н.а.х.д. № 447/2021 г. на Адм. съд – Варна. Съобразно отменената част в
наказателното постановление дължимите в полза на „Кандекс“ ЕООД разноски за въззивната
инстанция са в размер на 648,79 лева, като за разликата над тази сума, до
присъдения с въззивното решение размер от 1200 лева решението в частта за
разноските подлежи на отмяна. В полза на ответника по касационната жалба,
същата сума в размер на 648,79 лева следва да бъде присъдена под нормата на
разноски в настоящото производство.
Съдът приема, че делото с е с фактическа и правна
сложност, поради което съобразно чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е НЗПП в полза
на касатора следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт за сумата в
размер от по 120 лева за всяка от двете съдебни инстанции – общо 240 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260028/17.12.2020
г. по н. а. х. д. №84/2019 г. на Районен съд – Девня в частта, в която е
отменено Наказателно постановление № 350/19.02.2019 г. на директора на ТД
„Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Кандекс“ ЕООД на основание
чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ е наложена имуществена
санкция в размер на 73504,49 лева, представляваща 100% от размера на избегнати
публични държавни вземания и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 350/19.02.2019 г. на директора на ТД „Северна
морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Кандекс“ ЕООД на основание чл. 234,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ е наложена имуществена санкция в
размер на 73504,49 лева, представляваща 100% от размера на избегнати публични
държавни вземания.
ОТМЕНЯ Решение №
260028/17.12.2020 г. по н. а. х. д. №84/2019 г. на Районен съд – Девня в
частта, с която е осъдена ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ да заплати на
„Кандекс“ ЕООД сумата над размера от 648,79 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260028/17.12.2020 г. по н. а. х. д. №84/2019 г. на Районен съд –
Девня в останалата част, с която е отменено Наказателно постановление №
350/19.02.2019 г. на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с
което на „Кандекс“ ЕООД на основание чл. 234, ал. 4 ЗМ е присъдено „Кандекс“
ЕООД да заплати равностойността на стоката, предмет на нарушение: „Ръчни
палетни колички – 332 бр.“, декларирани по митническа декларация МРН №
17BG002002Н0122813/29.09.2017 г. в размер на 86516,58 лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да
заплати в полза на „Кандекс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 648,79 лева представляваща възнаграждение за адвокат в
касационното производство.
ОСЪЖДА
„Кандекс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ сумата от 240,00 лева
представляваща възнаграждение за юрисконсулт във въззивното и в касационното
производства.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.