РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. П., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:К. Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от К. Г. Ненчев Въззивно гражданско дело №
20245200500217 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба подадена от К. А. Х.,ЕГН **********, с адрес в гр.В.,
ул.“С.“ № 14, против Е. Д. К., ЕГН **********, действащ лично със съгласието на своя родител Д.
Д. К. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ул.„Б.“ № 10 и против задължителния другар
А. А. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Р.“ № 3,
С Решение № 4/ 08. 01.2024г . на районен съд В. ,постановено по гр. д. № 500/2023г., по описа на
същия съд, е отхвърлен, като неоснователен иска за прогласяване на нищожността, на договора за
дарение, сключен с нот. акт № 145/11. 05. 2023г. ,поради заобикаляне на закона.Уважен е иска за
прогласяване на нищожността, на договора за дарение, сключен с нот. акт № 145/11. 05. 2023г.
,поради привидността на договора за дарение , прикриващ договор за продажба . Допуснато е
изкупуване на имота по реда на чл. 33 ал. 1 от ЗС.Присъдени са разноски на страните съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното
производство , подадени чрез пълномощниците на страните. Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на решението ,поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е
да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция, по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове.
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемата страна . В
1
отговорите се оспорват въззивните жалби. Прави се искане решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно да се остави в сила . Прави се искане за присъждане на разноските за
въззивната инстанция .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното
съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни ( ответници в производството пред районния съд
).
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена
от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост.Възраженията са свързани с правилността на
решението.
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.
Районният съд е сезиран с три обективно и субективно съединени иска .
І.По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с който се иска съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, по отношение на ответниците, че договор
за дарение, обективиран в Нот акт №145 от 11.05.2023 г. по описа на нотариус Е. Ч., с предмет
1/8 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 10450.503.724 по КК и КР на гр.К., , целият с площ
от 804 кв.м, както и 1/8 ид. ч. от построената в него на застроена площ от 68 км. м
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10450.503.724.1., е нищожен
поради заобикаляне на закона.
Искът е неоснователен.
Според утвърдената съдебна практика“заобикаляне на закона „ ще има ,когато страната чрез правомерни
правни средства постига забранен от закона правен резултат( Като типичен пример в областта на трудовото право за
трудов договор,сключен при заобикаляне на закона се дава примера,когато работник или служител,който е непълнолетен и не може
да заема длъжност с тежки ,вредни или опасни дейности се назначава на друга длъжност,която не е в списъка на забранените ,а той
реално извършва забранените дейности ).
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че в конкретния казус
нямаме „заобикаляне на закона“, по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите (чл.
26, ал. 1, пр. второ ЗЗД). За да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да
съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването
на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните
правила на закона.При заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез
извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. В случаите,
когато продажбата на част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от
същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие
на намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не
2
може да промени характера на сделката по чл. 33 ЗС и последиците от нея, нито води до
опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за
покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен
правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.
Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в
нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици, осъществената
сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда
потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното
правоотношение и заместят купувача.За да могат да сторят това, сделката трябва да е действителна
– по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част от вещта.
При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за
съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно
за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от
собствената на продавача , резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална
част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата
сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона . Това е така и в случаите, когато
договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в
последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен. Като
основание за осъществяване на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица могат да
сочат различни основания за нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск,
съединен с иска за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване.
Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание , или че то или мотива,
поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият
съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика
и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение,
останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата,
последвала дарението. В последната хипотеза ще се приложат правилата на прикритата
продажбена сделка, ако са налице основанията за нейната действителност.
ІІ.По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр. с чл. 17 от ЗЗД , с който се иска съдът
да постанови решение, с което да признае за установено, по отношение на
ответниците, че договор за дарение, обективиран в Нот акт № 145 от 11.05.2023 г. по
описа на нотариус Е. Ч., с предмет гореописания имот, е нищожен, поради привидност,
защото прикрива покупко-продажба.
Искът е основателен.
Районен съд В. е сезиран с отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на
правна сделка поради нейния „привиден“ характер. Правното основание на иска е по чл. 124 ал.1
от ГПК във вр. чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и чл. 17 ал. 1 от ЗЗД.
Основанието за привидност на договора за продажба на недвижим имот , сключен с нот. акт №
145/11. 05. 2023г. е поради „ относителна симулация „. Твърдението на ищцовата страна е, че
договора за дарение прикрива договор за продажба, тъй като това е била действителната воля
на страните . Твърди се в исковата молба ,че страните по сделката не са желали да настъпят
правните последици на договор за дарение.По тази причина правните последици на този вид
договор не са настъпили, което го прави „ нищожен „ при условията на „начална нищожност“ .
Твърди се ,че практически дарението е имало „възмезден характер за сумата от 3500 лв. “
,който е съществен белег на договора за продажба , а не безвъзмезден характер, който е
3
съществен белег на договора за дарение.
Според съдебната теория и практика нищожността на една сделка може да бъде предявена от
страните по сделката , така и от всяко трето лице , което има“ правен интерес“. В конкретния
казус нищожността не е предявена от страните по сделката,а от трето лице по сделката. В
исковата молба правния интерес от предявяване на нищожността е мотивиран с обстоятелството
,че сделката уврежда интересите на ищеца , тъй като той е съсобственик в имота и има право
да изкупи собствеността на другия собственик при условията на чл. 33 ал. 2 от ЗС. Това е
достатъчно,за да се приеме наличието на правен интерес от предявяване на иска.
Както бе посочено по – горе , сделката е оформена с нот. акт. По своята правна природа нот.
акт представлява „ официален свидетелстващ документ „ по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК .
Официалните свидетелстващи документи се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила/ДС/ .Това означава , че при повдигнат правен спор , до доказване на
противното , съдът е длъжен да приеме , че фактите , които са удостоверени в документа ,
действително са се осъществили ,така както е отразено в него . Материалната ДС на
официалните свидетелстващи документи важи спрямо всички и ползва всички правни субекти
.Доказателствената тежест на оборването е на страната, която оспорва съдържанието на
документа и материализираното в него удостоверително изявление на издателя (чл.154 ал. 1 от ГПК )
.
Доказателствените средства , с които разполага страната , когато иска да установи привидност на
сделката са ограничени от нормата на чл. 165 ал. 2 от ГПК . При оспорване по съдебен ред,
привидността следва да се установи чрез т. нар. в правната теория „обратен документ „ ( contra
lettre) . Документът може да бъде съставен и от двете страни по сделката, може да изхожда само
от едната страна, но в него трябва да бъде установена привидността на волеизявленията . Липсата
на такъв документ може да бъде заместена от изявления на другата страна по сделката , които са
удостоверени пред държавен орган . И в двата случая трябва да може да се направи извод за
вероятност в твърдението за привидност на съгласието . Това ограничение важи само за
страните по сделката и за техните частни правоприемници .То не се отнася до трети лица ,
както и до наследниците на страните по сделката( универсални правоприемници) чийто интереси са
накърнени от сделката. В конкретния казус иска е предявен от трето лице ,поради което
ограничението по чл.165 ал. 2 от ГПК е преодоляно .
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че от представените
писмени доказателства и от разпитаните по делото свидетели се установява привидност на
волеизявленията на страните по сделката.
Свидетелката Х. е установила пред съда , че при пристигане в имота Д. К. е заявил, че го е
купил за по-висока цена от 7000 лв., като същата споменава цена от 10500 лв. Свидетелските
показания са допустими, тъй като, както бе посочено по-горе, по силата на чл. 165, ал. 2 от ГПК,
ограничението при опровергаване на волеизявлението като привидно не се отнася до третите лица,
които не са участвали в сделката, когато последната е насочена срещу тях.
По делото е представена вносно бележка от 11. 05. 2023г. От съдържанието на вносната
бележка се установява,че на 11.05.2023 г. (в деня на сделката) Е. А. Д. е внесъл в брой по сметката си
сумата от 15000 лв., като изрично е посочил, че средствата произхождат от „продажба на имот”.
В показанията си в съдебно заседание, Д. е обяснил, че на посочената дата е внесъл сума, от която
3000 лв. са дадени от майка му след извършената продажба, а останалата сума е
заработена от него в чужбина.
4
Посочените по – горе доказателства са непротиворечиви и обсъдени в тяхната съвкупност водят
до извода, че действителната воля между А. Д. и Е. К., действащ лично и със съгласието на
баща си, е да бъде прикрито продажбено правоотношение с договор за дарение.В случая е
сключена привидна сделка, с която се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните. При установяване на „относителна симулация“, на основание чл. 17, ал. 1
ЗЗД , следва да се приложат правилата относно прикритата сделка, а именно продажбата, ако са
налице изискванията за нейната действителност.
Предявеният иск за привидност на договора за дарение , при условията на „ относителна
симулация „ е доказан по своето основание ,поради което е основателен. В съдебното
производство ищцовата страна е оборила обвързващата съда материална ДС на нот. акт за дарение
на имота .
ІІІ.По иска с правно основание по чл. 33 от ЗС.
Искът е основателен.
Фактически състав на конститутивния иск по чл.33 ал. 2 от ЗС.
1.Към момента на сключване на договора на продажба ищеца да е имал права върху
недвижимия имот. Трябва да е налице съсобственост по отношение на имота .
За да бъде проведен успешно иска ищеца трябва да докаже,че към момента на сключване на
договора е притежавал идеална част от имота , което означава ,че се е намирал в отношения на
съсобственост с продавача на имота( в този смисъл виж Р. № 300/ 17. 12. 2012г. по гр. д.№ 127/2012г. на І-во
гр.отд. на ВКС ; Р. № 44/ 29. 05. 2019г. по гр. д.№ 2528/2018г. на ІІ-ро гр.отд. на ВКС ; ).
2./Да са налице условията за изкупуване на имота ,посочени в чл.33 ал.2 от ЗС , а именно –
декларацията по чл. 33 ал.1 от ЗС да е неистинска или условията на договора да са уговорени
привидно във вреда на останалите съсобственици.Искът трябва да бъде предявен в двумесечен
срок от продажбата. Срокът тече от датата на продажбата,когато съсобственика е предложил
писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му. В противен случай срока тече от
момента на узнаване за сделката .
3./Пасивно легитимирани да отговарят по иска са съсобственика –продавач и купувача по
сделката .
4/След като в полза на ищеца – съсобственик бъде признато правото на изкупуване той е
длъжен в едномесечен срок от влизане в сила на решението да възстанови на купувача
заплатената от него продажна цена . С плащането ищеца встъпва в правното положение на
купувач по сделката ( замества третото лице- купувач по договора за продажба ) ,като от този момент
настъпва и вещноправния ефект на изкупуването . При предявяване на иска продавача-
съсобственик и купувача имат процесуалното положение на пасивно необходимо задължително
другарство .
В случая исковата претенция е насочена против надлежни страни,което прави предявения иск
процесуално допустим.
Разгледан по същество иска е основателен.
Установено е по делото , че ответницата А. А. Д. не е предложила да продаде своите 5/8 ид. ч. от
имота на съсобственика Х.. Това обстоятелство е безспорно доказано по делото. При положение
,че районния съд е уважил иска за нищожност на дарението, като привидна сделка, която
прикрива действително продажбено правоотношение,в полза на третото лице( в случая това е ищеца по
делото )възниква правото на изкупуване по чл.33 ал. 2 от ЗС. Налице са всички предпоставки от
5
фактическия състав на чл. 33 от ЗС, които бяха посочени по-горе за уважаване на иска.
Правилен е извода на районния съд за това ,че по делото е доказана уговорена продажна цена в
размер на 15 000 лв. , която следва да се заплати от съсобственика с право на изкупуване . В
конкретния казус сумата по изкупуването следва да се заплати на купувача по продажбеното
правоотношение Е. Д. К., тъй като продавача А. А. Д. е получила продажната цена от купувача.
По разноските по делото .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
да се осъдят въззивните страни да заплатят в полза на въззиваемата страна сумата 800 лв.,
представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция,
по двете въззивни жалби .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4/ 08. 01.2024г. на районен съд В. ,постановено по гр. д. №
500/2023г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. Д. К., ЕГН **********, действащ лично със съгласието на своя родител Д. Д. К. с
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ул.„Б.“ № 10, и задължителния другар А. А. Д. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Р., ул. „Р.“ № 3, да заплатят в полза на К. А. Х.,ЕГН **********, с адрес
в гр.В., ул.“С.“ № 14, сумата 800 лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение на
един адвокат пред въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6