Р Е Ш Е Н И Е № 173
гр. Сливен, 09.10.2019 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на втори септември
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 275 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Ж.С.Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 18-0804-001701/17.12.2018 г., издадена от Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на Ж.С.Д. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А „Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година, а именно за 365 дни”,
относно лек автомобил „Рено Сценик” с рег. № ***.
В жалбата се
твърди, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна. Автомобилът по отношение на
който била приложена ПАМ бил с. на Д. И. О., която п. на *** г. Нейни н. били Ж.С.Д.
и в. на автомобила И. С. Д.. Счита, че именно на водача е следвало да бъде
наложена ЗППАМ, а не на оспорващата. Не било ясно основанието за прилагане на
тази ПАМ, като имало две хипотези и не било ясно по коя от двете хипотези е
приложена мярката, с което било нарушено правото на защита на жалбоподателката.
Н. на Д. О. не били н., относно процесния автомобил,
тъй като същият бил възложен на С. Г.О. след р.. Моли съда да постанови
решение, с което отмени оспорената заповед.
В с.з. оспорващата
не се явява. Жалбата се поддържа от нейния п. адв.Х..
Административния
орган не изразява становище по жалбата.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 17.12.2018 г.
около 00:05 часа в гр.Сливен на ул.“Великокняжевска“
- до "Чакърови къщи" посока бул.“Ген.Скобелев“
- И.С.Д., ЕГН ********** с адрес ***, ***
управлявал МПС - Рено Сценик с peг № ***, с. на Д. И. О.-Д.. При извършена проверка за
употреба на алкохол с тех.средство Дрегер Алкотест 7510 №ARBA-0163, апарата
отчел 0,97 промила алкохол в издишвания въздух. При направена справка с ОДЧ е
установено, че водачът не притежава СУМПС-неправоспособен. Водачът не е дал
кръвна проба.
За констатираните
нарушения на водача бил съставен АУАН № АА7653/17.12.2018 г., като
актосъставителя е приел, че е нарушен чл.5 ал.3 т.1, чл.150 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Актът е връчен на 17.12.2018 г. на в. И.С.Д..
При извършена
проверка от административния орган е установено, че Д.И.О.-Д. е п. на *** г. и
нейни н. са Ж.С.Д. и И.С.Д.. Въз основа на съставения АУАН Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен със
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0804-001701от
17.12.2018 г., на основание чл. 171, т.2А от ЗДвП наложил по отношение на Ж.С.Д.
принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрация на ППС за срок
от шест месеца до 1 година”, а именно за 365 дни, като е приел, че МПС Рено Сценик с peг № ***, нейна с. като
н. на Д.И.О.-Д., е управлявано от И.С.Д., който не притежава свидетелство за
управление и е употребил алкохол в концентрация от 0,97 промила. Тази заповед е
връчена на оспорващата на 19.06.2019 г..
С Решение №
972/14.12.2016 г. по гр.дело № 4604/2016г. по описа на Районен съд Сливен, е прекратен
с р. по в. с. г. б. между Д.И.О. - Д. и С.Г.Д., като е утвърдено постигнатото
между страните споразумение, включително и относно имуществените отношения между
б. с., при което в дял на С.Г.Д. е предоставен лек автомобил Рено Сценик с peг. № ***.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е на 03.07.2019 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от
лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо
правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица
по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН № АА7653/17.12.2018 г..
Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити,
визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. В заглавието изрично е посочено, че се отнася до прилагане на ПАМ
по чл.171 т.2а от ЗДвП. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите
обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в
управлението на МПС от страна на от И.С.Д., който не притежава свидетелство за
управление и е употребил алкохол в концентрация от 0,97 промила. Заповедта е
издадена от компетентен орган определен със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на
Директора на ОДМВР Сливен.
Съгласно чл. 171,
т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията
на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява
моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
б) с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
В конкретния случай, е видно от фактическото
описание на административното нарушение, че административният орган е приел
наличието и на двете хипотези посочени в чл.171 т.2а б.“а“ и б.“б“ на
законовата разпоредба.
Основният спор по
делото е, че ЗПАМ не е следвало да бъде съставян на оспорващата, тъй като н. на
Д.И.О. бил и в. на автомобила И.С.Д. и следвало ЗППАМ да бъде издадена на
негово име, а не на оспорващата. Освен това с. на автомобила бил С.Г.Д., независимо, че не бил предприел
действия по неговата регистрация по ЗДвП.
ПАМ по чл. 171, т.
2а ЗДвП, в редакцията й към датата на извършване на деянието, е насочена срещу
собственика на автомобила, който управлява МПС без съответно СУМПС или е
предоставил управлението на МПС на таково лице или собственика
на автомобила, който управлява МПС след употреба на алкохол или наркотични
вещества. При налагането на тази мярка биват засегнати всички съсобственици на
МПС, които в конкретна хипотеза не са управлявали МПС, тъй като при
прекратяване на регистрацията на МПС, съсобственият
автомобил не би могъл да се управлява и от останалите съсобственици. Административният
орган няма правомощие да установява действителните права на съсобственост върху
автомобила (режими на СИО, режим на разделност,
брачни договори, трансформация на лично имущество и прочие), доколкото същите
не са регистрирани по съответния ред. По смисъла на ЗДвП МПС е собственост на
лицето, на чието име е регистрирано в създадените нарочни регистри за
регистрация на ППС (чл.143 ЗДвП). Представянето на решение за п. на г. б. между
Д.И.О. - Д. и С.Г.Д. и поставяне в дял
на последния на процесното МПС биха били от значение единствено при преценка на
правото на жалба на невписан в регистрите съсобственик, но не и досежно основателността на жалбата. Законодателят в чл.
171, т. 2а ЗДвП е предвидил принудителна административна мярка, която
компетентните органи налагат на управляващия МПС собственик, без ЗДвП да се
интересува от евентуално засягане на правата на други съсобственици върху
автомобила или нерегистрирани негови собственици. Последните имат право на иск
срещу съсобственика или водача, който посредством поведението си е
възпрепятствал/лишил собственик от ползването на вещта. Тези правоотношения и
претенции обаче следва да бъдат разрешени в рамките на общото исково
производство. ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налага срещу вписания в регистрите
собственик, който е управлявал МПС в нарушение на изписаните в нормата на
закона правила. Невписаният собственик на МПС не е страна по правоотношението
за налагане на ПАМ с тази правна квалификация. Органът в рамките на
производството по налагане на тази ПАМ действа при условията на обвързана
компетентност, като същият няма правна възможност да извърши преценка дали да
наложи процесната ПАМ или не. Органът няма задължение да събира доказателства досежно осъществяващи права на съсобственост върху
автомобила. На следващо място, каква е целта на мярката е въпрос на
законодателно решение: В действителност чрез нея се засягат права на
съсобственост върху автомобила, но същите се противопоставят на правата на
гражданите на живот и здраве, които се засягат в по-голяма степен и
представляват според законодателя безценно благо, засягащо се в значителна
по-висока степен чрез нарушенията на правилата на движение по ЗДвП. (Решение №
9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017
г., VII о.,)
От вписванията в
регистрите по ЗДвП става ясно, че с. на процесното
МПС е Д.И.О.-Д., но тъй като същата е п. на *** г., то нейните н. Ж.С.Д. и И.С.Д.
се явяват негови с., доколкото друго не е установено според информацията
съдържаща се в службата по регистрация на МПС и публичните регистри. Като един
от тези с. оспорващата се явява адресат на оспорената заповед и независимо, че
такъв адресат не е другия с. и в. на автомобила, то действието на ЗМАП се
разпростира и относно него.
Правото на
собственост върху една вещ включва правомощията на собственика да владее, да
ползва същата и да се разпорежда с нея. Чрез прекратяването на регистрацията на
автомобила, собственикът се лишава от правомощието му да ползва същия. Засягане
в правната сфера настъпва именно по силата на тази заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, материалната
законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Към 17.12.2018 г. – датата на
издаване на съставения акт, И.С.Д. е управлявал МПС без да притежава СУМПС и
след употреба на алкохол. Констатираното нарушение е основание за налагане на
мярката при условията на обвързана компетентност. Поставените въпроси досежно ограничените права на собственика и липсата на
връзка между в. и с. са неотносими досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установяват материалноправната
предпоставка за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е
издадена при наличие на фактическо и правно основание за това.
Наложената ПАМ е в
изпълнение на целите по чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП – да се опазят живота и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се преустанови
установеното административно нарушение. Мярката е приложена спрямо с. на МПС, което
е управлявано от друг с. без да притежава СУМПС и с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда. А управлението на МПС при тези обстоятелства винаги
създава висок риск за общественото здраве.
Предвид
гореизложеното се налага извод за неоснователност на жалбата. Процесният
административен акт е издаден от компетентен орган, надлежно овластен, в
съответствие с чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Правилно е приложен материалният закон. Не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазена е целта на закона.
Искането за разноски на оспорващата, с оглед
изхода на правния спор е неоснователно. Искане за присъждане на разноски ответника
по оспорването не е правил.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.С.Д., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0804-001701/17.12.2018 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: