и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение 80/29.05.2009 година, постановено по гр.дело № 30/2009 година, Момчилградският районен е отменил Заповед № 36/19.12.2008 г. на директора на ЦДГ „Пролет” с.Чакаларово, общ.Кирково, с която на Ренета Боянова Денева, на длъжност „домакин”, на основание чл.188, т.2, вр. чл.187, т.10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. С решението е осъдил ЦДГ „Пролет” с.Чакаларово, общ.Кирково да заплати на ищцата Ренета Боянова Денева сумата в размер на 250 лв., редставляваща деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Районен съд - Момчилград държавна такса в размер на 30 лв. Недоволен от постановеното решение е останал директорът на ЦДГ „Пролет” с.Чакаларово, общ.Кирково, който го обжалва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Правилен бил изводът на съда, че дисциплинарното нарушение било извършено от ответника. Неправилно било прието от съда, че дисциплинарното наказание било наложено след изтичане на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ, и че в заповедта за наказание не били посочени данни кога е извършено дисциплинарното нарушение. Неправилно първоинстанционният съд приел, че под откриване на нарушенията следвало да се считат датите, на които били извършени проверките от съответните комисии, назначени със Заповед на кмета на община Кирково, а именно 29.07.2008 г. и 08.10.2008 г. и изготвени съответните протоколи. Това били и моментите на извършване на нарушенията, а не на откриването им по смисъла на чл.194 ал.1 от КТ. С докладна записка изх.№69/28.07.2008 г. кметът на Община Кирково бил уведомен затова, че на 28.07.08 г. домакинката на ЦДГ дала продукти за приготвяне на храна на децата с изтекъл срок на годност. Със заповед № РД-10-508/29.07.2008 г. кметът на общината назначил общинска комисия, която същият ден извършила проверка в склада на ЦДГ. След извършената проверка комисията сравнила констатациите си с документите за наличността в склада, какъвто бил механизма за извършване на инвентаризации, и установила съответно липси, излишъци и хранителни продукти с изтекъл срок на годност. Тези резултати били отразени в анализа относно извършената проверка, както и в протоколи вх. №20, 21 и 22 от 20.10.2008 г., приложени към делото, след което комисията представила тези протоколи на кмета и на главния счетоводител на общината за утвърждаване. Всичко това било свързано с технологично време. Едва след това, тези документи, по съответния ред, постъпили в деловодството на ЦДГ, видно от входящите им номера, а именно № 20/20.10.2008 г., № 21/20.10.2008 г. и № 22/20.10.2008 г. Това бил моментът, в който било узнато от директора установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато бил установен субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицирали като дисциплинарно нарушение. Аналогичен бил механизмът на установяване и на второто дисциплинарно нарушение извършено на 08.10.2008 г., за което били съставени протоколи вх.№ 30/18.11.2008 г. и вх. №31/18.11.2008 г. На второ място неправилно и в противоречие със събраните доказателства, първоинстанционният съд приел, че в мотивите на заповедта не били посочени датите на извършване на нарушенията и отново бил направен извод за неспазване на едногодишния срок по чл.194, ал.1 от КТ. Видно от приложената към делото Заповед №36/19.12.2008 г. точно били посочени датите на извършване на нарушенията. При това положение жалбодателят считал, че е безспорно изяснено времето на извършване на дисциплинарните нарушения, а именно 29.07.2008 г. и 08.10.2008 г., т.е. че е спазен едногодишният срок от извършване на деянието до налагане на дисциплинарното наказание. По изложените съображения моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като вместо това постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск и потвърди заповед № 36/19.12.2008г., с която на Ренета Боянова Денева на длъжност „домакин”, на основание чл.188, т.2 вр. чл.187, т.10 от КТ, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Отговор на въззивната жалба е постъпил от ответника Ренета Боянова Денева. Счита изводът на първоинстанционния съд за това, че наказанието било наложено след изтичане на преклузивния срок по чл. 194, ал.1 КТ, за правилен и съобразен с доказателствата по делото. Излага доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Моли въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Жалбодателят, чрез представител по пълномощие в съдеßно заседание, поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените съображения. Моли за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски. Ответникът, чрез свой представител по пълномощие в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Моли за присъждане на разноски, направени във въззивната инстанция. Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 357 от КТ за отмяна на Заповед № 36/19.12.2008 г. на директора на ЦДГ „Пролет” с.Чакаларово, общ.Кирково, с която на Ренета Боянова Денева, на длъжност „домакин”, на основание чл.188, т.2, вр. чл.187, т.10 КТ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Процесната заповед е издадена на ответника Ренета Боянова Денева за това, че: след извършена проверка на 29.07.2008 год. от общинска комисия са установени по протокол вх. № 22/20.10.2008 год. продукти, подлежащи на брак поради изтичане срока на годност; по протокол вх. № 21/20.10.2008 год. - излишъци на хранителни продукти, както и липси. Посочено в заповедта е, че при извършване на приемане - предаване на хранителни продукти на 08.10.2008 год., видно от протокол № 30/18.11.2008год. и протокол № 31/18.11.2008 година, са констатирани липси на хранителни продукти- 15 бр. яйца и 18 кг ябълки и са намерени излишъци- 1 кг пиле и 1 л олио. Тези действия на Ренета Боянова Денева са квалифицирани като неизпълнение на нейни основни трудови задължения, предвидени в длъжностната характеристика, Наредба № 3/05.02.2007 година на МЗ, Правилника за вътрешния ред на ЦДГ и на Програмата за внедряване на система за самоконтрол в ЦДГ. Заповедта е връчена на ответника на 19.12.2008 год. и връчването е оформено при отказ за получаването й от адресата, удостоверен с имената и подписите на четирима свидетели. С докладна записка изх. № 69/28.07.2008 година до кмета на Община Кирково, директорът на детската градина го е уведомила, че на 28.07.2008 година,домакинката /ответник по жалбата/ е предала продукти за приготвяне на храната за деня с изтекла на 26.07.2008 година годност. На 29.07.2008 година, комисия при Община Кирково съставила три броя протоколи: за липси, които са за сметка на МОЛ; за излишъци, които са за сметка на МОЛ и за брак на хранителни продукти по вина на МОЛ, всички- подписани от МОЛ Р.Денева и членовете на комисията. Видно от приетата като доказателство заповед № РД-10-653/07.10.2008 година на кмета на Община Кирково, била назначена комисия, която да извърши приемане-предаване на хранителните продукти, ключовете за складовете за съхранението им, както и на наличната документация. Въз основа на тази заповед, на 08.10.2008 година комисията извършила проверка и съставила два броя протоколи от същата дата- за излишъци, които са за сметка на МОЛ и за липси, които са за сметка на МОЛ, и двата - подписани от МОЛ Р.Денева и членовете на комисията. При тези доказателства, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а изводът на районния съд, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал.1 от КТ от откриване на нарушението, намира за правилен и съобразен с доказателствата по делото. Основните доводи на въззивника са, че датите 29.07.2009 година и 08.10.2009 година били датите на извършване на нарушенията, а не на откриването им; както и че срокът за налагане на дисциплинарно наказание започвал да тече от датата, на която твърди, че е получил резултатите от проверката и не бил изтекъл към датата на издаване на заповедта. Относно последното обстоятелство - за получаване на резултатите от проверката на 20.10.2008 година и 18.11.2008 година /наведени едва с въззивната жалба/, същият не сочи доказателства. В тази връзка, от поставения в горния ляв ъгъл на всеки един от петте протокола входящ номер и дата, не може да се направи извод, че това са входящите номера и датите на постъпване на тези протоколи в деловодството на детската градина, тъй като тези номера и дати не съдържат данни за това на чие учреждение са /общината или детската градина/. И доколкото, в тежест на въззивника е било да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици - по-късната дата, от която твърди, че е започнал да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание, то същият не ги е доказал. При това положение, както правилно е приел първоинстанционният съд, началният момент, от който започва да тече двумесечният срок по чл. 194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание, е от датите на извършването на двете проверки - 29.07.2008 година и 08.10.2008 година, когато са открити съответните нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка, обстоятелството на извършването на проверка от нарочна комисия на посочените дати и констатиране на нарушенията, описани в съставените на същите дати протоколи, не се оспорва от жалбодателя. Процесната заповед е издадена и връчена едва на 19.12.2008 година, при положение, че дисциплинарното наказание се счита за наложено, съобразно разпоредбата на чл. 195, ал.3 КТ от деня на връчване на заповедта, което от своя страна е след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушенията по чл. 194, ал.1 от КТ, изтекъл съответно на 29.09.2008 година и 08.12.2008 година. Не се възприемат доводите на въззивника, че датите 29.07.2008 година и 08.10.2008 година били датите не на откриване на нарушенията, а на извършването им, поради което едногодишният срок за налагане на дисциплинарното наказание не бил изтекъл. Датата на извършване на всяко едно нарушение винаги предхожда или съвпада с датата на откриването му. При втората хипотеза, от значение за налагане на дисциплинарното наказание, би бил само краткият двумесечен срок по чл. 194, ал.1 КТ. Ако в този срок дисциплинарното наказание не е наложено, то правото да се наложи такова се е преклудирало, независимо че едногодишният срок от извършването му не е изтекъл. Тогава, когато извършването на нарушението предхожда откриването му, ако последното е след изтичане на едногодишния срок от извършването му, то отново търсенето на дисциплинарна отговорност е преклудирано и тогава краткият срок е неприложим. Никога обаче дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването му въпреки, че не е изтекъл едногодишният срок от извършването му. Между извършването и откриването на нарушението винаги съществува неразривна връзка, - ако нарушението не е открито, въпреки че е извършено, същото не може да бъде наказано; но след като веднъж е открито, следва да бъде наказано в двумесечния срок от откриването му, но само ако не е изтекъл едногодишният срок от извършването му. Ето защо, не може да се приеме, че жалбодателят може да се позовава само на едногодишния срок, без да е обвързан от краткия двумесечен такъв. Дори да се приеме, че датата на извършване на проверките /констатиране на нарушенията/ съвпада с датата на извършване на нарушенията, то работодателят не разполага с едногодишен срок за налагане на дисциплинарно наказание, а с двумесечен. В случая, след като дисциплинарното наказание е наложено след изтичането на този срок, то заповедта е незаконосъобразна и правилно е отменена от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, жалбодателят ЦДГ „Пролет” с.Чакаларово, общ. Кирково следва да бъде осъден да заплати на Ренета Боянова Денева направените по делото разноски по договор за правна защита и съдействие във въззивната инстанция в размер на 250 лева. Мотивиран от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 80/29.05.2009 година, постановено по гр.дело № 30/2009 година по описа на Момчилградския районен съд. ОСЪЖДА ЦДГ „Пролет” с.Чакаларово, общ. Кирково да заплати на Ренета Боянова Денева от с. Чакаларово, ул. „Хр. Ботев” № 18, общ. Кирково, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 250 лева. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|