№ 1853
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110201913 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на СТ. К. Г. срещу наказателно постановление
(НП) № СО-Т-С-21-10-676 от 10.12.2021 г., издадено от заместник-кмет на
Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл.53 и чл.24, ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.35,
ал.3 и чл. 36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на СО /Наредбата/ е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.
Жалбоподателят подробно излага съображения за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като моли атакуваният акт да бъде
отменен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено. Аргументира се в писмени
бележки. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален
представител. Жалбата се оспорва и се моли за потвърждаване на НП като
1
правилно и законосъобразно; не се изразява писмено становище по жалбата.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
На 25.09.2021 г. около 15.00 часа при обход на маршрута в район
„Триадица“ била извършена проверка от органите на Столичен инспекторат
/СИ/ към Столична община. Проверката завършила с констатация, че на
пл.“Б.“ жалбоподателят СТ. К. Г. извършва търговия на открито, предлагайки
за продан варена и печена царевица, чипс и детски играчки, заемайки около 4
кв.м. публична общинска собственост - паркова алея, без разрешение за
ползване на място, издадено от кмета на район „Триадица“.
Затова св.Н. БЛ. СТ., служител в СИ към СО съставила в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение № 21-10.676
от 25.09.2021 г. Актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на СО /Наредбата/ Актът бил предявен на
жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен
препис от акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не
постъпили.
Въз основа на АУАН № 21-10.676 от 25.09.2021 г., при идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, заместник - кмет
на Столична община издал процесното наказателно постановление № СО-Т-
С-21-10-676 от 10.12.2021 г., с което на основание чл.53 и чл.24, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.35, ал.3 и
чл. 36, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на СО /Наредбата/ на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетеля Н. БЛ. СТ., съставител на АУАН. Като лице, участвало в проверка,
същата се явява и очевидец на нарушението. Свидетелят С. по същество
потвърждава изцяло констатациите по акта. Добавя, че на жалбоподателя Г.
са съставяни множество актове за ивършени административни нарушения.
Това е достатъчно за съда, за да приеме горната фактическа обстановка, като
цени показанията на свидетеля като последователни и логични. Тези
показания намират своята опора в показанията на св.Д. М. П., участник в
2
проверката и свидетел по съставения в тази връзка акт; последната е
категорична в това, че нарушението е извършено от жалоподателя Г., който
не представил изискуемото разрешение за търговия на открито. Съдът
възприе с доверие показанията на св.П. като последователни и
непротиворечиви, в синхрон със събрания по делото доказателстве материал.
Съдът прецени и показанията, дадени пред съда, на свидетеля Христо
Маринов Кънчев. Св.Кънчев изнася данни за това, че не жалбоподателят, а
той извършвал търговията на открито по време на извършване на проверката;
извикал Г. като управител на фирмата и актът бил съставен на последния.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел по няколко причини: на
първо място, Кънчев не сочи датата на извършване на проверката, а от
свидетелските показания на св.С. се установи да са направени множество
проверки на жалбоподателя; на следващо място, той поддържа търговия с
кестени – за такава не споменава никой от останалите свидетели още повече,
че и актът, и НП визират предложени за продан варена и печена царевица,
чипс и детски играчки; не на последно място, лицето е в отношение на
йерархична зависимост от жалбоподателя, при когото работи. Съдът цени
писмените доказателства, приобщени по делото, които също допринасят за
разкриване на обективната истина, събрани са и са приобщени по
предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените в ЗАНН
давностни срокове. Видно от представените по делото копия от заповеди,
3
налице е била компетентност на актосъставителя и на издателя на
наказателното постановление.
Разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на СО постановява, че търговия на
открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по
образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността. Съдът съобрази изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на процесуалните документи, като констатира допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство. В хода на производството е нарушена разпоредбата на чл.42,
т.4 от ЗАНН, тъй като не били посочени всички конкретни факти и
обстоятелства за съответното нарушение, при които същото е било
извършено и установено. Съдът споделя това виждане, доколкото не е налице
идентитет между отразеното в АУАН и НП. Докато в акта нарушението се
описва по дата и място на извършване, с писмено отразяване на предлаганите
за продан варена и печена царевица, картофен чипс и детски играчки, както и
къде са били разположени последните /върху метални колички и детски
балони, завързани за пластмасова туба/, обстоятелството, че се касае за
търговия на открито на публична общинска собственост – пешеходна алея, то
в наказателното постановление пестеливо и лаконично е отбелязано
извършване на търговия на открито от страна на жалбоподателя, без
прецизност в изброяването на предлаганите за продажба вещи и без да става
ясно, къде именно са били ситуирани последните. Така в НП липсва
информация относно това, къде точно са се намирали царевица, чипс и детски
играчки, както и други допълнителни данни, от които да се направи
неоспорим извод за фактическата обстановка. Следва да се отбележи в тази
връзка, че волята на административнонаказващия орган не може да се
извлича по тълкувателен път. Като съобрази това, настоящият съдебен състав
намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото
същият е бил поставен в невъзможност да разбере какво е извършил и така са
създадени препятствия за организиране защитата му. По делото се
установява, че при издаването на АУАН и процесното НП са допуснати
нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.3 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Правото на защита на санкционираното
лице включва това, да разбере, какво е наложеното му наказание, на какво
4
основание се налага то и на кое нарушение съответства, като така
неправомерно е ограничено правото му на адекватна и в пълен обем защита.
Съдът намира за необходимо да отбележи още в тази връзка, че
административнонаказателното производство е строго формално, като тази
завишена формалност не е самоцел, а е гаранция за законосъобразното
протичане на наказателния процес, а спазването на установените гаранции е
необходимо, доколкото при налагане на административно наказание
държавата упражнява репресивната си функция – дейност, реализираща се
при предварително установени законово правила. Недопустимо е по пътя на
субективната човешка мисъл да се формулира волята на наказващия орган,
респективно административнонаказаният да я предвижда. Налице е
съществено процесуално нарушение, опорочаващо процесното наказателно
постановление и представляващо самостоятелно основание за неговата
отмяна.
По искането за разноски, направено в съдебно заседание от страна на
процесуален представител на жалбоподателя: с оглед изхода по спора, съдът
намира, че същото следва да бъде уважено. Съгласно представен по делото
договор за правна помощ и съдействие, и списък с разноски, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати за сторено адвокатско
възнаграждение сумата от 300.00 лв.
При тези изложени съображения настоящият съдебен състав приема, че
атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като безпредметно се
явява обсъждането на въпроса за приложимост на института на чл.28 от
ЗАНН, затова наказателното постановление следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-10-676 от
10.12.2021 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 и чл.24, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл.35, ал.3 и чл. 36,
ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на СО /Наредбата/ е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение на чл.23 от Наредбата.
5
ОСЪЖДА въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя СТ. К. Г.
сумата от 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6