Р
Е Ш Е Н И Е №597
16.10.2017г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№975 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание иск чл.55, ал.1 от ЗЗД – за връщане на сума, платена без основание.
Твърди се от ищеца,
че бил потребител на електрическа
енергия с клиентски номер №**********, отнасящ се за обект на ул.Днепър 6,
Хасково, ИТН 1527560, електромер с фабр.№ *********. На 14.03.2017г. в жилището
спрял тока. Изчакал известно време, после отишъл до офис на ответното дружество
и установил, че токът бил спрян поради просрочено задължение. Бил длъжен да
внесе сумата от 524,29 лева, за да се възстанови захранването. На другия ден
намерил парите и платил и начислената лихва от 7,43 лева, заедно с 19,00 лева –
за възстановяване на ел.захранването. Издали му фактура №**********/13.01.2017г.
и му връчили копие от писмо №4566585/13.01.2017г., от което разбрал, че на
06.04.2016г. бил демонтиран електромерът, предаден за експертиза и установено,
че отчитал грешно. Издаден за това бил протокол №1122/31.08.2016г. В резултат
на това била коригирана сметката на ищецаи била начислена допълнително
процесната сума за минал период от време – 89 дни. Електоромерът се намирал
извън имота, на уличен стълб, монтиран на табло на около 30-
Иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
550,72 лева, от които 524,29 лева, представляваща платена без основание ел.енергия, 7,43
лева, представляваща платена без основание сума за обезщетение за забава върху
сумата от 524,29 лева – без посочен период, и 19,00 лева, платена без основание
сума за възстановяване на прекъсната ел.енергия, ведно със
законната лихва, считано от предяване на иска до окончателно изплащане, както и
се заплатят направените разноски.
Ответникът
счита предявеният иск за допустим, но неоснователен. Оспорва иска по основание
и размер. Процесната сума била начислена правомерно на основание чл.98а, ал.2,
т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ във вр. с
чл.45, ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия във
вр. с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Коригираните количества били изчислени при спазване
на методика по чл.48, ал.1, т.1, б.А от ПИКЕЕ. Ответникът бил краен снабдител и
продавал ел.енергия при публично известни условия. Към процесния период
действали ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение от 10.05.2008г. ОУ представлявали договори с общи условия, на
база на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия и техните
клиенти. ОУ били общо достъпни в Интернет и публикувани в пресата, поради което
и имало налична валидна облигационна връзка за доставка и ползване на
ел.енергия. Излагат се подробни фактически и правни основания за извършената
едностранна корекция на сметка. На 06.04.2016г. служители на ответника
извършили проверка на електромер №30158612, монтиран да измерва доставената на
ищеца ел.енергия. Клиентът или негов представител не били открити на адреса при
извършване на проверка. Електромерът бил демонтиран, поставен в безшевен чувал,
запечатан с пломба и с уникален номер. Всички действия били закрепени и в
констативен протокол и електромерът бил предаден за експертиза в БИМ.
Заключенията на експертизата били посочени в КП№1122/31.08.2016г. – установено било достъп до вътрешността на
електромера, като вследствие тази манипулация се отчитала по-малко консумирана
електроенергия – 57,71%. Едностранната корекция не била извършена по реда на
ОУ, а по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ. Така била налична изрична законова разпоредба
да се коригират сметките за изминал период от време, детайлно уредена в ЗЕ и
ПИКЕЕ. Разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ не обуславяли извършването на едностранна
корекция от виновно поведение за манипулирането на електромера от когото и да
било. Констативният протокол бил съставен при спазване на разпоредбите на ПИКЕЕ
и притежавал всички законоустановени реквизити. Твърдят, че действително
ответникът има право на достъп до електромера, но в случая не ставало въпрос за
регламентиран достъп, а за нерегламентиран такъв. Нямало регламентация за срок,
в който БИМ да извърши експертизата. На база на експертизата е издадена
фактурата, както и уведомен ищеца. Размерът на начислената сума бил определен
при спазване на нормативната уредба. Периодът от време не надвишава определения
в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ период от 90 дни. Нямало значение кой точно е извършил
вмешателството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото Констативен протокол №277263/06.04.2016г.
се установява, че на същата дата длъжностни лица на ответното дружество при
извършване на техническа проверка на електромер, монтиран на обект, находящ се
в хасково, ул.Днепър 6, са установили некоректно измерване, както и го
демонтирали. Проверката не била извършена в присъствието на ищеца, но в
присъствието на двама свидетели. С Констативен протокол от експертиза,
извършена на 31.08.2016г. са установени резултати – поставена допълнителна
медна пластина върху шунта между клема 1 и 3. В резултат електромерът отчитал
по-малко от консумираната електроенергия. Отчетената грешка при различни
зададени стойности на тока е от –56,76 %
до – 60,50% +/- 1,5 %. Изготвена е справка за коригиране на сметката на
електроенергия на абоната за процесния период, като е отчетена дневна и нощна
тарифа. До ищеца е изпратено писмо относно частично неизмерване на ел.енергия.
При тези стойности е коригирана сметка за период от 08.01.2016г. до 06.04.2016г.
– 89 дни, като е начислена допълнителна стойност от 524,29 лева.
Със системен бон от 15.03.2017г. сумата 524,29 лева е
била заплатена – л.5 от делото, както и били заплатени 7,43 лева – лихва за
забава върху фактурата от 13.01.2017г. и 19,00 лева – възстановяване на
електрозахранване на прекъснато за неплащане ел.табло.
По делото е
назначена експертиза, по която вещото лице е изготвил заключение, възприето от
съда като компетенто и безпристрастно изготвено. В КП на експертизата на БИМ е
отразено техническото състояние и установено външно неправомерно въздействие
върху електромера. Вследствие подробно описаните манипулации е въздействано
върху електромера, като същият не отчита действително консумираната ел.енергия.
Тези манипулации водели до частично измерване на доставената ел.енергия – в
случая 42,29 % от нея били отчитани. Електромерът не отчитал 57,71% от
доставената електроенергия. Правилно била приложена методиката за изчисляване
на неизмереното количество енергия, както и правилно било остойностено.
Процесният електромер попадал в групата за периодичност на проверките – 6
години. Върху електромера имало знак за преминала метрологична проверка, а следващата
проверка трябвало да бъде през 2019г., били спазени сроковете по Заповед №А-333
на Председателя на ДАМТН.
Като свидетел
по делото е разпитан Кристиян Ивайлов Костадинов – служител в ответното
дружество, който като негов представител извършил проверката на процесния
електромер. Потърсили собственика, но нямало никой. В присъствието на свидетел
проверили уреда и той показал несъответствие, поради което го демонтирали.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Фактическият
състав на чл.55 от ЗЗД изисква наличието на имуществено разместване между ищеца
и ответника, фактическо предаване от страна на ищеца и получаване на ответника
на имотна облага, както и неоснователност на това имуществено разместване, а в
случая – начална липса на правно основание. В настоящия казус е безспорно, че ищецът е заплатил
процесната сума – за коригирана сметка за ел.енергия, за лихва за забава и за
такса за възстановяване на доставката на ел.енергия. Ответникът счита, че това
заплащане е при наличие на съответно правно основание – установено е по
съответния ред неизмерване, непълно или неточно измерване, както и е изчислена
на съответната база коригирана сметка за минал период от време.
Безспорно
установено е, че ищецът е потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия и между тях съществува облигационно отношение. Спорно по делото
е обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършената
корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния период и дали
извършената корекция е законосъобразна.
Начислената
служебно електрическа енергия е за периода от 08.01.2016г. до 06.04.2016г. – 89 дни, в който
период са били в сила ОУ на ЕВН ЕР, одобрени от ДКЕВР на 10.05.2008г. и
публикувани в пресата. Съгласно чл.98а от ЗЕ публикуваните общи условия влизат
в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. При извършване на проверката и
съставянето на констативен протокол от служителите на дружеството са действали
нормите на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр.98/12.11.2013г. Така корекцията на сметката на ищеца за
потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия е извършена по реда
и при условията на одобрените от ДКЕВР и обнародвани в ДВ бр.98/12.11.2013г.
ПИКЕЕ.
Но основно следва да се има предвид, че
отношенията между страните произтичат от договорна правна връзка, поради което
и тези отношения следва да се уредят от правилата за изпълнение и неизпълнение
на договорните права и задължения. С извършването на корекция на потребяваното
количество електрическа енергия и нейното остойностяване ответното дружество
създава задължение за ищеца – потребител, да плати паричната равностойност на
количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния електромер
за един минал период от време. В този смисъл и съгласно разпоредбите на чл.81 и
82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника следва да има виновен характер. В
настоящото производство обаче ответното дружество не доказа, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да
обоснове възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно
измерената електрическа енергия. Следва
да се има предвид, че чл.104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат
изключения от принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните
задължения, а спорните отношения по неизпълнението се уреждат съгласно общите
разпоредби на ЗЗД / от чл.79 до 82/. В ПИКЕЕ са уредени условията и редът за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител
на електрическата енергия. Така процедура по чл.48 от ПИКЕЕ може да бъде
разглеждана като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Извършената проверка от
служители на ответното дружество и съставянето на констативния протокол,
представляващ частен свидетелстващ документ, доказват технически действия, но
не и задължение за плащане на електрическата енергия от потребителя, възникнало
от виновно поведение на ищеца. Още повече, че при възникване на отговорност за
крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл.53 и 54 от
ОУ на ЕВН ЕР наличие на „неправомерно въздействие” върху СТИ. В хода на
производството ответникът не ангажира доказателства за въздействие, извършено
от ищеца – потребител. Действително протоколът по чл.47 от ПИКЕЕ е надлежно
съставен, но с оглед вече посоченото съдът приема, че документът касае само
извънсъдебните отношения между страните - удостоверяване на състоянието и
показанията на СТИ към момента на проверката. Нито протоколът, нито
експертизата по делото или констативният протокол от експертизата на средството
за измерване, доказват виновно неизпълнение на договорни задължения или
увреждащи действия от страна на ищеца – потребител. В този смисъл сумата от 524,29 лева е платена без
основание, както и без законно основание е събрана от ищеца и сумата за лихва
за забава и за възстановяване на доставката на ел.енергия до съответния обект, поради което
и ответникът следва да заплати търсеното обезщетение, както и дължи направените
от ищеца разноски в настоящото производство – 300 лева за адвокатска защита, 150
лева за д.т. В тази насока съдът има предвид, че следва да бъде уважено
възражението на ответната страна за прекомерност на направените разноски от
ищеца за възнаграждение, тъй като съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на възнаграждения – чл.7, ал.2, т.1, този размер следва да
бъде 300 лева. Настоящото производство не е от фактическа и правна сложност,
която да обосновава завишаването до 450 лева, в каквато посока са доказателства
за заплатен хонорар.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕАД
„ЕВН БЪЛГАРИЯ Електроснабдяване” – гр.Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Н.И.К.,
ЕГН **********,*** 6, сумата от 524,29
лева,
представляваща платена без основание ел.енергия, 7,43 лева, представляваща
платена без основание сума за обезщетение за забава върху сумата от 524,29 лева
– без посочен период, и 19,00 лева, платена без основание сума за
възстановяване на прекъсната ел.енергия, ведно със
законната лихва, считано от предяване на иска – 25.04.2017г., до окончателно
изплащане, както и се заплатят направените разноски - 300 лева за адвокатска защита, 150 лева
за д.т.
Решението може да се обжалва пред ХОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Д.С.