Решение по дело №781/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 303
Дата: 7 август 2023 г. (в сила от 7 август 2023 г.)
Съдия: Пламен Дацов
Дело: 20231000600781
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин

Светла Букова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600781 по описа за 2023 година
С протоколно определение от 05.06.2023 година, Софийски градски съд, НО-22
състав на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК е определил едно общо наказание от 1
година и 6 месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изтърпяване,
измежду определените наказания по НОХД№2499/23 год. и НОХД№5457/22 год. и двете по
описа на СГС. На основание чл.24 НК е увеличил общото най-тежко наказание с 8 месеца.
Така постановеното определение е обжалвано от осъденото лице Б. П. М. чрез
неговия служебен защитник – адв.Н. Т. с молба за отмяна на приложението на чл.24 НК или
редуцирането на същото, както и приспадането на излежаното по двете кумулирани
присъди и задържането под стража.
В хода на въззивното съдебно производство осъденото лице поддържа депозираната
жалба.
Служебният защитник – адв.Т. също поддържа депозираната жалба и моли същата да
бъде уважена, за да може да се даде шанс на осъдения за ресоциализация.
Представителят на САП предлага определението да бъде изменено като се приспадне
времето на задържане под стража, а в другата си част съдебният акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Настоящата инстанция след като се запозна с материалите по делото и съобрази
депозираната жалба и становищата на страните във въззивното съдебно производство
1
достигна до следните фактически и правни изводи:
Видно от приложената справка за съдимост – свидетелство за съдимост и бюлетин,
Б. П. М. с ЕГН ********** е осъждан както следва:
По НОХД№9225/09г. по описа на СРС в сила от 05.03.2010г. за деяние по чл.194,
ал.1 НК извършено на 01.10.2088г. на наказание - „пробация“ в размер на 8 месеца.
По НОХД№21877/15г. по описа на СРС в сила от 17.12.15г. за деяние по чл.194,
ал.1 НК извършено на 15.11.15г. на наказание „пробация“ в размер на 6 месеца.
По НОХД№14079/15г. по описа на СРС в сила от 07.12.16г. за деяние по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 НК на 8 месеца „лишаване от свобода“ при изпитателен срок от 3
години.
По НОХД№1117/17г. по описа на СРС влязло в сила на 09.05.17г. за деяние по
чл.194, ал.3 вр. чл.18, ал.1 НК извършено на 26.07.16г. на наказание „глоба“ в размер на 200
лева.
По НОХД№21194/17г. по описа на СРС влязло в сила на 08.01.18г. за деяние по
чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 НК извършено на 10.07.17г. е осъден на 4 месеца „лишаване
от свобода“ при „общ“ режим на изтърпяване.
По НОХД№18649/16г. по описа на СРС в сила от 13.06.18г. за деяние по чл.194 НК
е осъден на 150 лв. „глоба“.
По НОХД№15351/19г. по описа на СРС в сила от 01.10.19г. за деяние по чл.196,
ал.1 НК извършено на 08.07.19г. е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода“ при „строг“
режим като е приспаднато и времето на задържането от 08.07. до 01.10.19г.
По НОХД№17414/19г. по описа на СРС в сила от 06.11.19г. за деяние по чл.196,
ал.1 НК извършено на 07.10.18г. е осъден на 4 месеца „лишаване от свобода“ при „строг“
режим на изтърпяване.
По НОХД№16529/21г. по описа на СРС в сила от 20.12.21г. за деяние по чл.196,
ал.1 НК извършено на 25.08.21г. е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ при „строг“
режим на изтърпяване с приспаднато предварително задържане от 25.08. до 21.12.21г.
По НОХД№5457/22г. по описа на СГС в сила от 10.03.23г. за деяние по чл.354А,
ал.1 НК извършено на 16.03.18г. е осъден на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ при
„строг“ режим на изтърпяване като е зачетено и предварителното задържане.
По НОХД№2499/23г. по описа на СГС в сила от 04.05.23г. за деяние по чл.354А,
ал.1 НК извършено на 31.10.22г. е осъден на 1 година „лишаване от свобода“ при „строг“
режим на изтърпяване като е зачетено и предварителното задържане.
По ЧНД№18983/19г. в сила от 29.01.20г. е определено едно общо наказание
измежду тези по НОХД№15351/19г. и НОХД№17414/19г. на СРС от 6 месеца „лишаване от
свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване.
По ЧНД№1575/23г. в сила от 22.06.23г. е определено едно общо наказание измежду
2
тези по НОХД№21877/15г. по описа на СРС и НОХД№14079/15г. по описа на СРС на 8
месеца „лишаване от свобода“ както и измежду НОХД№1117/17г. по описа на СРС и
НОХД№18649/16г. по описа на СРС на 200 лв. „глоба“ и последна група измежду
НОХД№5457/22г. по описа на СГС и НОХД№16529/21г. по описа на СРС на 1 година и 6
месеца „лишаване от свобода“ при „строг“ режим на изтърпяване, а отделно е постановено
да са изтърпяни наказанията по НОХД№21195/17г. и по НОХД№9225/09г. и двете по описа
на СРС.
От депозираната по делото справка на МП – ГДИН се установява, че
жалбоподателят от 19.04.23г. изтърпява общото наказание от 8 месеца „лишаване от
свобода“ измежду тези по НОХД№14079/15г. на СРС и НОХД№21878/15г. на СРС. Още не
е започнало изтърпяването на общото наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от
свобода“ измежду тези по НОХД№5457/22г. на СГС и НОХД№16529/21г. на СРС със
зачетен предварителен арест от 16/17.03.18г.
Предстои изтърпяване на наказанието от 1 година „лишаване от свобода“ по
НОХД№2499/23г. на СГС със зачетен арест от 31.10.22г. до 28.02.23г.
М., междувременно, е изтърпял 4 месеца „лишаване от свобода“ по
НОХД№21194/17г. по описа на СРС като е освободен от местата за лишаване от свобода на
08.03.18г. Изтърпял е 6 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД№1535/19г. на СРС като е
освободен от местата за лишаване от свобода на 08.01.20г. Изтърпял е и 8 месеца „лишаване
от свобода“ по НОХД№16529/21г. на СРС като е освободен от местата за лишаване от
свобода на 21.04.22г. Тоест, с оглед гореизложеното става ясно, че съгласно цитираната
справка жалбоподателят все още не е започнал да търпи нито едно от кумулираните му по
процесното определение наказания, поради което искането за зачитане на вече изтърпяна
част по НОХД№5457/22г. по описа на СГС следва да бъде отхвърлено. Въпреки това, ако
междувременно въпреки депозираната справка от 18.07.2023г. на ГДИН-МП, осъденият
вече е започнал да търпи някое от определените му наказания по включените в съвкупността
такива, то няма пречка изтърпяната част допълнително да бъде зачетена каквото е и
изискването на закона.
На следващо място, правилно и законосъобразно СГС е преценил, че са налице
предпоставките за определяне на общо наказание измежду тези по НОХД№5457/22г. по
описа на СГС и НОХД№2499/23г. също по описа на СГС, тъй като видно от справката за
съдимост, деянията по същите са осъществени преди да има влязъл в сила съдебен акт, за
което и да е от тях каквото е и условието визирано от законодателя в чл.23, ал.1 НК. В тази
връзка основателно първоинстанционният съд е оставил извън групата на кумулираните
съдебни актове наказанието по НОХД№16529/21г. на СРС, тъй като споразумението по
същото е влязло в сила на 20.12.21г., след което е осъществено деянието по
НОХД№2499/23г. на СГС, което прекъсва възможността да се приеме, че трите деяния по
така цитираните дела от общ характер, да са извършени преди да има влязъл в сила акт, за
което й да е от тях.
По отношение на приложението на чл.24 НК, което СГС го е определил на 8 месеца
3
„лишаване от свобода“, решаващата инстанция е спазила формалните изисквания на закона,
че когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното
общо най-тежко наказание най-много с една втора, но същото не може да надминава сбора
от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
От друга страна и във връзка с депозираната жалба, настоящият въззивен състав е
на мнение, че СГС правилно е решил да приложи разпоредбата на чл.24 НК, тъй като видно
от съдебното минало на М., същият е извършил през годините считано от 2008 г.,
единадесет деяния като от 2014 до 2022 година са почти всяка следваща година без една
2020, а през 2016 и 2018 е извършил по две деяние за всяка от тези години, от които по три
от повдигнатите обвинения, за които има влязъл в сила съдебен акт е налице опасен
рецидив, а по два от тях повторност. В допълнение, девет от деянията са за престъпления
против собственост, а две от тях за деятелност по чл.354А НК. От всичко изложено може да
се направи извод, че М. освен, че се явява лице с висока степен на обществена опасност, при
него не се наблюдава никакво превъзпитание и положително въздействие свързано с
генералната и специална превенция предвидени в чл.36 НК. Не може да се приеме, че
наказанията са повлияли и върху неговото поведение, за да се осъществи и пълноценна
ресоциализация на осъденото лице. В този смисъл и определеният размер се явява освен
законосъобразен, но и съобразен с всичко гореизложено.
По отношение на приспадането на времето, през което осъденото лице е било с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, включително от първоначалното му
задържане за 24 часа по ЗМВР, същото СГС е пропуснал да постанови по двете кумулирани
процесни деяния и в този смисъл настоящата инстанция следва да допълни определението
като уважи искането на страните.
Съдът вече отбеляза в обстоятелствената част на настоящото решение какви са
според справката на МП-ГДИН периодите от време на предварително задържане по двете
кумулирани дела и в този смисъл намира за безпредметно да ги преповтаря. Що се отнася до
искането на жалбоподателя, настоящият състав да посочи какъв точно е остатъкът по
определеното общо наказание за изтърпяване, то същото следва да бъде отчетено прецизно
от органите по изпълнението му.
По отношение на определения режим на изтърпяване, а именно – „строг“,
контролираният съд правилно и законосъобразно е определил същия като се е съобразил с
нормата на чл.57, т.2, б.“б“ ЗИНЗС.

С оглед на всичко изложено и на основание чл.306, ал.3 НПК, САС, НО, 8 състав


РЕШИ:
4
На основание чл.25, ал.2 вр. чл.59, ал.1 НК приспада при изпълнение по
определеното общо наказание, предварителното задържане на Б. П. М. по НОХД№5457/22г.
по описа на СГС и по НОХД№2499/23г. по описа на СГС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5