Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр. София, 09.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11765 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218 ал.1 вр. чл.196 и сл. ГПК отм.
вр. пар.2 ал.1 ПЗР на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците С. П.Я., П. П.Я.
и К. П.Я. срещу решение от 14.06.2018 г. по гр.д. №11748/2006 г. на Софийския
районен съд, 34 състав, в частта, в която е признато за установено по
предявените от Столична община /конституирана по реда на чл.120 ГПК отм. на
мястото на първоначалната ищца А.К.Ч., починала в хода на процеса/ срещу жалбоподателите
/конституирани в качеството си на законни правоприемници на починалия в хода на
производството първоначален ответник П.К.Я./ искове с правно основание чл.108
ЗС, че Столична община е собственик на основание реституция по чл.1 ЗВСОНИ, в
резултат на наследяване по закон на Е.М.Ч., починала на 12.02.1995 г., и на И.К.Ч.,
починал на 11.02.1999 г., както и завет на основание чл.16 ал.2 ЗН по саморъчно
завещание на А.К.Ч. от 31.10.2001 г., на следните имоти: І. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ №І-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, целият с площ от 1200 кв.м., при съседи:
улица, УПИ ІІ-2419 и УПИ ХХVІІ-2419; ІІ. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №ХХVІІ-2419 в
кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, целият с площ от 1793 кв.м.,
при съседи по нот. акт: улица, УПИ І-2419, УПИ ІІ-2419, УПИ ХХІІІ-2419 и УПИ
ХХVІ-2419, и при съседи по скица: улица, УПИ І-2419, УПИ ІІ-2419, УПИ
ХХІІІ-2419 и УПИ ХХVІ-2419; ІІІ. Площите, отредени за улици в цялата м. „Тенев
баир, част от които ответниците са закупили и които обслужват описаните
парцели, както следва: 1. РЕАЛНА ЧАСТ ОТ ПЛОЩТА, ОТРЕДЕНА ЗА УЛИЦИ, представляваща
част от поземлен имот 2419, с площ от 163,45 кв.м., прилежаща към едната от
двете лицеви части на УПИ І-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев
баир“, заемаща площта до осовата линия на пътя, с дължина по парцеларната
граница 36,71 линейни м., с дължина по осовата линия на тупика до осова точка
ОТ839-38,57 линейни м., с дължина 4,16 линейни м. от ъгъла на УПИ /парцел/ І-2419
до оста на улицата, с дължина от там до осовата точка ОТ839 от 6,50 линейни м.,
в горния край на УПИ /парцел/ І-2419 с ширина 3,75 линейни м.; 2. РЕАЛНА ЧАСТ
ОТ ПЛОЩТА, ОТРЕДЕНА ЗА УЛИЦИ, представляваща част от поземлен имот 2419, с площ
от 60 кв.м., лице на УПИ ХХVІІ-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев
баир“, заемаща площта до осовата линия на пътя с дължина по парцеларната
граница 26,62 линейни м. и с дължина по осовата линия на тупика 26,23 линейни м., и с ширина 2,25 линейни м., като
жалбоподателите са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на Столична
община владението на посочените имоти, както и да заплатят разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение
на материалния закон, и необосновано. Поддържат, че първоинстанционният съд е
уважил предявените искове на недопустимо възражение, тъй като на относителната
недействителност по чл.40 ЗЗД може да се позове само представляваният или
неговите универсални правоприемници, а Столична община е заветник. Сочат, че необосновано
съдът е приел, че е налице споразумяване във вреда на представлявания предвид
близките родствени отношения между
пълномощника и първоначалния купувач. Твърдят още, че по делото е установено
при условията на пълно и главно доказване, че са придобили процесните недвижим
имоти на основание изтекла 5-год придобивна давност. Предвид изложеното,
жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна Столична община в срока за
отговор по чл.218г ГПК отм. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Л.Т.Б. не взема становище по жалбата.
Не претендира разноски.
Третото
лице помагач Г.К.Ц. не взема становище по жалбата.
Образувано
е и по частна жалба на ответниците С. П.Я., П. П.Я. и К. П.Я.
срещу решение от 07.02.2019 г. по гр.д. №11748/2006 г. на Софийския районен
съд, 34 състав, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без
уважение депозираната от жалбоподателите молба, обективирана в депозираната
въззивна жалба, с която се иска на основание чл.192 ал.4 ГПК отм. постановеното
по делото решение №430034/14.06.2018 г. да бъде изменено в частта досежно
присъдените разноски.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно – постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователно направеното от
жалбоподателите възражение за прекомерност за заплатеното от насрещната страна
Столична община адвокатско възнаграждение. Сочи, че Столична община не е
представила надлежни доказателства за сторени разноски за процесуално
представителство, респ. същите са прекомерни. Предвид изложеното жалбоподателите
молят въззивния съд да отмени обжалваното определение.
Въззиваемата
страна Столична община в срока за
отговор по чл.215 ал.1 ГПК отм. оспорва жалбата и моли обжалваното определение
да бъде потвърдено.
Третото
лице помагач Г.К.Ц. не взема становище по жалбата.
Решението
е влязло в сила, в частта, в която производството по делото прекратено по
отношение на конституираните на основание чл.120 ГПК отм. правоприемници на
първоначалната ищца А.К.Ч. Американски университет в България и Г.Д.П..
Съдът,
като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо,
но неправилно в обжалваната му част по следните съображения:
СРС, 34 състав, е сезиран с искова молба от А.К.Ч., с която
срещу П.К.Я. е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС за следните недвижими
имоти, а именно: І. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №І-2419 в кв.104г по плана на гр.
Банкя, целият с площ от 1200 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІІ-2419 и УПИ
ХХVІІ-2419; ІІ. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №ХХVІІ-2419 в кв.104г по плана на гр.
Банкя, м. „Тенев баир“, целият с площ от 1793 кв.м., при съседи по нот. акт:
улица, УПИ І-2419, УПИ ІІ-2419, УПИ ХХІІІ-2419 и УПИ ХХVІ-2419, и при съседи по
скица: улица, УПИ І-2419, УПИ ІІ-2419, УПИ ХХІІІ-2419 и УПИ ХХVІ-2419; ІІІ. РЕАЛНА
ЧАСТ ОТ ПЛОЩТА, ОТРЕДЕНА ЗА УЛИЦИ, представляваща част от поземлен имот 2419, с
площ от 163,45 кв.м., прилежаща към едната от двете лицеви части на УПИ І-2419
в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, заемаща площта до осовата
линия на пътя, с дължина по парцеларната граница 36,71 линейни м., с дължина по
осовата линия на тупика до осова точка ОТ839-38,57 линейни м., с дължина 4,16
линейни м. от ъгъла на УПИ /парцел/ І-2419 до оста на улицата, с дължина от там
до осовата точка ОТ839 от 6,50 линейни м., в горния край на УПИ /парцел/ І-2419
с ширина 3,75 линейни м.; ІV. РЕАЛНА ЧАСТ ОТ ПЛОЩТА, ОТРЕДЕНА ЗА УЛИЦИ,
представляваща част от поземлен имот 2419, с площ от 60 кв.м., лице на УПИ
ХХVІІ-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, заемаща площта до
осовата линия на пътя с дължина по парцеларната граница 26,62 линейни м. и с
дължина по осовата линия на тупика 26,23
линейни м., и с ширина 2,25 линейни м. В исковата молба ищецът твърди,
че е собственик на описания по-горе недвижим имот на основание наследство,
останало от наследодателя и Е.М.Ч. и реституция по ЗВСОНИ. Твърди още, че с
нот. акт №140, т.І, н.д. №133/11.11.1998 г. П.С.С.е придобил от ищеца и брат и И.К.Ч.,
действащи чрез пълномощника им Г.К.Ц., 40 000/136 765 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот с пл. №2419 в
кв.104 по плана на гр. Банкя, а с нот. акт №68, т.ІІІ, н.д. №450/16.12.1999 г. П.С.С.и
съпругата му И.А.Ц.-С.са продали на М.Б.С.същите 40 000/136 765 ид.ч. от
имота. М.П.Д.е придобила от ищеца и брат и И.К.Ч., действащи чрез пълномощника
им Г.К.Ц., общо 55 448/136 765 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот с
пл. №2419 в кв.104 по плана на гр. Банкя по силата на договори за
покупко-продажба, инкорпорирани в нот. акт за продажба на недвижим имот №194,
т.І, н.д. №184/04.12.1998 г., нот. акт за продажба на недвижим имот №196, т.І,
н.д. №186/04.12.1998 г. и нот. акт за продажба на недвижим имот №197, т.І, н.д.
№187/04.12.1998 г. На 05.04.2000 г. М.Б.С.,
съпругът и С.П.С., М.П.Д., Й.П.Д.и съпругът и А. К.Ц.са извършили с договор за
доброволна делба №120, т.І делба на имот с пл. №2419, при която имотът е разпределен
в реални части между М.Б.С.и С.П.С., и М.Д.. Последната с договор за
покупко-продажба, инкорпориран в нот. акт за продажба на недвижим имот №135,
т.ІІ, н.д. №348/02.10.2000 г. е продала на Л.И.В.имот с площ 1200 кв.,.м.,
представляващ реална част от имот с пл. №2419 в кв.104, като след влизане в
сила на дворищно-регулационния план от 12.02.2001 г. Л.И.В.и съпругът и В.С.В.са
се снабдили с нот. акт за собственост №109, т.ІІ, н.д. №287/12.02.2001 г. за
УПИ І-2419 в кв.104г, а последните с договор за покупко-продажба на недвижим
имот, инкорпориран в нот. акт за продажба №151, т.ІІ, н.д. №336/26.07.2001 г.,
са продали имота К. П.Я.. На основание описаните по-горе нот. актове от 1998 и
договора за доброволна делба от 2000 г., описан по-горе, М.П.Д.се е снабдила с
констативен нот. акт за собственост №102, т. ІІ, н.д. №289/13.07.2001 г. за УПИ
ХХVІІ-2419, както и с констативен нот. акт за собственост №141, т. ІІ, н.д. №326/24.07.2001
г. за реалните части от площта, отредена за улици, описани по-горе. С договор
за покупко-продажба, инкорпориран в нот. акт за продажба на недвижим имот №60,
т.І, н.д. №56/26.03.2002 г., М.П.Д.е продала на К. П.Я. УПИ ХХVІІ и реални
части от площта, отредена за улици, представляващи част от поземлен имот 2419,
като последната с договор за дарение, инкорпориран в нот. акт за дарение на
недвижим имот №145, т.І, н.д. №133/12.08.2004 г., е дарила на баща си –
ответника П.К.Я., процесните недвижими имоти. Ищецът поддържа, че сделките, по
силата на които заедно с брат и са се разпоредили с описаните недвижими имоти, са
нищожни поради липса на съгласие, а пълномощното, с което Г.К.Ц. се е
легитимирала, не е достатъчно конкретно, за да даде такава представителна власт
за извършване на разпоредителни сделки, т.е. сделките са извършени от лице без
представителна власт. Също така излага съображения, че процесните сделки са
нищожни, тъй като противоречат на закона – накърняват принципа за
еквивалентност на престациите, накърняват добрите нрави, както и пълномощникът
се е договорял във вреда на представлявания продавач. По тези съображения
счита, че сделките не са породили вещно-транслативен ефект и ответникът
упражнява фактическа власт върху имота без основание.
Ответникът П.К.Я. е оспорил предявените искове. Релевирал е
и възражение за изтекла в негова полза от 1998 г. придобивна давност.
С определение, постановено в о.с.з., проведено на 28.05.2007
г., на основание чл.174 ГПК отм. Г.К.Ц. е конституирана като трето лице помагач
на страната на ответника.
С определение от 14.12.2006 г. първоинстанционният съд на
основание чл.120 ГПК отм. е конституирал като ищец Столична община.
С определение, постановено в о.с.з., проведено на 10.12.2014
г. първоинстанционният съд на основание чл.120 ГПК отм. е конституирал като
ответници С. П.Я., П. П.Я. и К. П.Я..
С постановеното по делото решение, СРС, 34 състав, е уважил
предявените искове, като е приел, че договорът за покупко-продажба, с който
ответникът е придобил процесните недвижими имоти не е породил вещнотранслативен
ефект, тъй като договорите за покупко-продажба, сключени между третото лице
помагач и М.П.Д.са нищожни – сключени са във вреда на представлявания, както и
че ответникът не е придобил имотите на основание изтекла в негова полза
придобивна давност.
Видно е от
представения по делото нот. акт за право на собственост на недвижим имот, добит
чрез обстоятелствена проверка, №19, т.IX, рег.№220, н.д. №327/1928 г. на
нотариус при Софийския окръжен съд, М.Т.Х.е признат за собственик по силата на
придобивна давност на следния недвижим имот: празно място – борова гора,
находяща се в с. Банкя, м. „До селото”, на площ от около 85 дка, при съседи:
дол, път, мера и собствен имот на М.Х.
Видно от представения нот. акт за продажба №74, т.VIII, н.д.
№1402/01.05.1930 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд, М.Т.Х.и
съпругата му Д.М.Т.са продали на Е.К.Ч. един хотел, находящ се в чертите на с.
Банкя, състоящ се от разни стари постройки върху 99,4 кв.м., с общо застроено и
незастроено пространство от 8 915,04 кв.м., образуващи квартали по плана
на с. Банкя, при съседи: шосе София-Банкя, площад при каптажа и от три страни -
М.Т., с новопроектирани улици.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим
имот №35, т.XVIII, н.д. №3326/22.10.1941 г. на Първи нотариус при Софийски
областен съд, с който М.Т.Х.е дарил на дъщеря си Е.К.Ч. от целокупния,
притежаван от него недвижим имот, находящ се в чертите на с. Банкя, състоящ се
от изкуствено засадена гора и посадени овощни градини, състоящ се целия от 220
дка, в местността, наричана по-рано „Под селото”, „Над селото” – „Къси дол”, а
сега „На върха”.
Представени са
акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на Е.К.Ч., №1970/22.04.1953
г. за следния недвижим имот: Борова гора, овощна градина и ливада общо от около
110 дка в с. Банкя, м. „Тенев баир“ и акт за завземане на недвижим имот за
държавен, б.с. на Е.К.Ч., №1971/23.10.1950 г. за следния недвижим имот: вила за
живеене в с. Банкя, както и удостоверение №ДИ94-Е-2/17.03.1992 г., издадено от
отдел „Държавни имоти“ при ОбНС – Банкя, от което се установява, че посочените
по-горе имоти са отчуждени от Е.К.Ч..
Видно е от
представеното удостоверение за наследници №950 от 24.07.1995 г., издадено от
СО, район „Средец“, М.Т.Х.е починал на 06.10.1943 г., и оставил следните
наследници по закон: Е.К.Ч.-дъщеря, починала през 1995 г.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници №457 от 08.05.2001 г.,
издадено от СО, район „Средец“, Е.М.Ч. е починала на 12.02.1995 г. и е оставила
следните наследници по закон: А.К.Ч.-дъщеря и И.К.Ч.-син, починал през 1999 г.
По делото е
представена заповед №РД-57-881 от 10.11.1995 г. на кмета на Столична община, с
която е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти в
ТОА „Банкя” и да се предаде на наследниците на Е.К.Ч. владението на имот с площ
от около 230 дка, при новообразувани граници: от север – кръстовището на ул.
„Майор Паница” с ул. „Иван Вазов”, църковния имот, ул. „Майор Паница”, от запад
– каптажа /минерална вода/, частни имоти, от юг – градоманско дере, от изток –
ул. „Сливница”, имота на МНО /нова сграда/, частни имоти, наследствени частни
имоти, от североизток – ул. „Иван Вазов” до кръстовището с ул. „Майор Паница”,
без летния театър. В заповедта е посочено, че имотът е бил одържавен по ПМС
№2274/1950 г. на основание ЗОЕГПНС, за което са били съставен актове за
държавна собственост №1971/1950 г. и №1970/1953 г. Представено е и
удостоверение №77-00-414/19.12.1995 г., издадено от СО, район „Банкя“, в което
е посочено, че описания по-горе недвижим имот е отписан от книгите за държавна
и общинска собственост.
Представено е
пълномощно, нот. заверено на 28.03.1995 г. от завеждащия Консулската служба при
Посолството на Република България в Париж, с което И.К.Ч. е упълномощил сестра
си А.К.Ч. да го представлява при възстановяване на собствеността му, лично и
като наследник на Е.К.Ч., върху недвижими имоти, вещни права и други имущества
на територията на Република България; да управлява имотите, както намери за
добре, като ги стопанисва с грижата на добър стопанин и ги отдава под наем на
когото намери за добре и при условия, каквито намери за добре.
Представено е и
пълномощно, нот. заверено, рег. №13330/15.08.1995 г. от ІІ-ри нотариус при СРС,
с което А.К.Ч., действаща лично и като пълномощник на И.К.Ч., е упълномощила Г.К.Ц.
със следните права: да представлява навсякъде, където е необходимо,
упълномощителите във връзка със събиране на всички необходими документи за
доказване правото им на собственост върху всички техни имоти в гр. Банкя, както
и документите, необходими за продажба на имотите; да представлява
упълномощителите при водене на преговори за продажба на съсобствените им имоти
в гр. Банкя, при условия и купувач, определени от нея, като сключва
предварителни договори за продажба на тези имоти при условия и купувач,
определени от нея; да получи от името и за сметка на упълномощителите
договорената от нея цена за недвижимите имоти в гр. Банкя; да извърши продажба
в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите в гр. Банкя при
определен от нея купувач, като тя определи и всички останали условия на
сделката – цена, начин на плащане и др.; да полага подписи от името и за сметка
на упълномощителите пред всички държавни органи в Република България при
упражняване на правата по пълномощното, както и да преупълномощава избран от
нея адвокат.
Представено е
пълномощно, нот. заверено на 22.09.1995 г. от завеждащия Консулската служба при
Посолството на Република България в Париж, с което И.К.Ч. е упълномощил сестра
си А.К.Ч. да се разпорежда с всички съсобствени имоти, намиращи се на територия
на Република България, като тя определя всички условия на сделките – цена,
начин на плащане, купувач и др., както и тя да получава продажната цена; да
преупълномощава избрано от нея лице; потвърждава действителността на
пълномощното, дадено и със заверка от Консулската служба на Република България
в Париж и на пълномощните, дадено от нея на Г.К.Ц..
Като
доказателство по делото е прието нотариално завещание, изготвено на 13.04.1995
г. от нотариус с нотариална кантора в Ница, Франция, с което И.Ч.в присъствието
на двама свидетели, е конституирал като свой универсален заветник А.М.К..
Видно от
представения по делото нот. акт за продажба недвижим имот №140, т.І, н.д. №133/11.11.1998
г. на нот. Д.Т.А.К.Ч. и И.К.Ч., чрез пълномощника им Г.К.Ц., са продали на П.С.С.следния
недвижим имот: 40 000/136 765 ид.ч. от празно място с пл. №2419 в кв.104 по
плана на гр. Банкя.
Видно от
представения по делото нот. акт за продажба недвижим имот №194, т.І, н.д. №184/04.12.1998
г. на нот. Д.Т.А.К.Ч. и И.К.Ч., чрез пълномощника им Г.К.Ц., са продали на М.П.Д.следния
недвижим имот: 3385/136 765 ид.ч. от празно място с пл. №2419 в кв.104 по плана
на гр. Банкя.
Видно от
представения по делото нот. акт за продажба недвижим имот №196, т.І, н.д.
№186/04.12.1998 г. на нот. Д.Т.А.К.Ч. и И.К.Ч., чрез пълномощника им Г.К.Ц., са
продали на М.П.Д.и Й.П.Д.следния недвижим имот: 40 000/136 765 ид.ч. от празно
място с пл. №2419 в кв.104 по плана на гр. Банкя.
Видно от
представения по делото нот. акт за продажба недвижим имот №197, т.І, н.д.
№187/04.12.1998 г. на нот. Д.Т.А.К.Ч. и И.К.Ч., чрез пълномощника им Г.К.Ц., са
продали на М.П.Д.и Й.П.Д.следния недвижим имот: 12 063/136 765 ид.ч. от празно
място с пл. №2419 в кв.104 по плана на гр. Банкя.
От представения
по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №68, т.ІІІ, н.д.
№450/16.12.1999 г. на нот. Д.Т.се установява, че П.С.С.и И.А.Ц.-С.са продали на
М.Б.С.следния недвижим имот: 40 000/136 765 ид.ч. от празно място с пл.
№2419 в кв.104 по плана на гр. Банкя.
По делото е
представен договор за доброволна делба на недвижим имот от 05.04.2000 г., нот.
заверен, от който се установява, че М.П.Д.е получила в дял и е станала
изключителен собственик на празни места, представляващи реална част от имот
2419 в кв.104 по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“.
От представения
по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №135, т.ІІ, н.д. №348/02.10.2000
г. на нот. Д.Т.се установява, че М.П.Д.е продала на Л.И.В.следния недвижим
имот: реална част с площ от 1200 кв.м. от празно дворно място, находяща се в
северозападната част на имот с пл. №2419 в кв.104 по плана на гр. Банкя, м.
„Тенев баир“.
По делото е
представен нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез
покупко-продажба и влязла в сила регулационна заповед №109, т.ІІ, н.д.
№287/26.04.2001 г. на нот. Весела Червенкова, с който Л.И.В.и съпругът и В.С.В.са
признати за собственици на следния недвижим имот: празно място – УПИ – парцел
І-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, с площ от 1200 кв.м.
Представен е и
нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба и
договор за доброволна делба №102, т.ІІ, н.д. №289/13.07.2001 г., с който М.П.Д.е
призната са собственик на следните недвижими имоти: 1. УПИ /парцел/ ХХІV-2419 с
площ от 3071 кв.м. в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“; 2. УПИ
/парцел/ ХІІ-2419 – за трафопост, с площ от 203 кв.м. в кв.104г по плана на гр.
Банкя, м. „Тенев баир“; 3. УПИ /парцел/ ХІ-2419 с площ от 2058 кв.м. в кв.104г
по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“; 4. УПИ /парцел/ ХХVІІ-2419 с площ от 1793
кв.м. в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“; 5. УПИ /парцел/ ІІ-2419
с площ от 3197 кв.м. в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“; 6. УПИ
/парцел/ ІІІ -2419 с площ от 1975 кв.м. в кв.104г по плана на гр. Банкя, м.
„Тенев баир“, които УПИ са идентични с реална част от поземлен имот 2419 в
кв.104 по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, с площ от 14 842,71 кв.м.
Представен е и
нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба и
договор за доброволна делба №141, т.ІІ, н.д. №326/24.07.2001 г. на нот. Д.Т., с
който М.П.Д.е призната са собственик на следния недвижим имот: реална част от
площта, отредена за улици, представляваща част от поземлен имот 2419 с площ от
385 кв.м., прилежаща към лицето на УПИ /парцел/ ХХVІІ-2419 и към двете лицеви
части на УПИ /парцел/ І-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“.
Видно от
представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №151, т.ІІ, н.д.
№336/26.07.2001 г. на нот. Д.Т.Л.И.В.и В.С.В.са продали на К. П.Я. следния
недвижим имот: празно място, съставляващо УПИ /парцел/ І-2419 в кв.104г по
плана на гр. Банкя, с площ от 1200 кв.м.
Видно от
представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №60, т.І, н.д.
№56/26.03.2002 г. на нот. Д.Т.М.П.Д.е продала на К. П.Я. следните недвижими
имоти: 1. УПИ /парцел/ ХХVІІ-2419 с площ по нот. акт от 1793 кв.м., а по скица
– 1700 кв.м., в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“; 2. Реална част
от площта, отредена за улици, представляваща част от поземлен имот 2419, с площ
от 163,45 кв.м., прилежаща към едната от двете лицеви части на УПИ /парцел
І-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“; 3. Реална част от
площта, отредена за улици, представляваща част от поземлен имот 2419, с площ от
60 кв.м., лице на УПИ /парцел/ І-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м.
„Тенев баир“.
Видно от
представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №145, т.І, н.д.
№133/12.08.2004 г. на нот. Е.Е.К. П.Я. е дарила на баща си П.К.Я. следните
недвижими имоти: 1. Празно дворно място, съставляващо УПИ І-2419 в кв.104г по
плана на гр. Банкя, с площ от 1200 кв.м.; 2. УПИ ХХVІІ-2419 в кв.104г по плана
нгр. Банкя, м. „Тенев баир“, целият с площ от 1793 кв.м. по нот. акт, а по
скица – 1700 кв.м.; 3. Реална част от площта, отредена за улици, представляваща
част от поземлен имот 2419, с площ от 163,45 кв.м., прилежаща към едната от
двете лицеви части на УПИ /парцел І-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м.
„Тенев баир“; 4. Реална част от площта, отредена за улици, представляваща част
от поземлен имот 2419, с площ от 60 кв.м., лице на УПИ /парцел/ І-2419 в
кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“.
От представеното
по делото удостоверение за наследници №1047 от 25.03.2005 г., издадено от СО,
район „Оборище“, се установява, че И.К.Ч. е починал на 11.02.1999 г. и е оставил
следните законни наследници: А.К.Ч.-сестра.
По делото е
представено удостоверение, изходящо от ищеца, от 08.05.2000 г., с което е
удостоверила, че е получила от пълномощника и Румен Еленски всички суми,
предадени му срещу съответните разписки от Г.К.Ц..
С уведомление
ищецът е уведомила Г.К.Ц., че на основание чл.41 ал.1 ЗЗД оттегля изцяло
дадените и пълномощния за разпореждане с недвижими имоти, представляващи нейна
лична собственост или чиято собственост е в процес на възстановяване.
Представено е
саморъчно завещание от 31.10.2001 год., с което А.К.Ч. е завещала „Теневия
баир“ в гр. Банкя на общината в гр. Банкя, парични суми, бижута и идеални части
от друг определен имоти на различни лица, а останалото си наследство на
Американския университет в България.
От представените
заявление на кмета на СО и кмета на район „Банкя“, рег. №Д-332/12.01.2007 г., и
съдебно удостоверение, издадено от СРС, изх. №191/12.01.2007 г., се установява,
че Столична община е приела завета от А.К.Ч. по саморъчно завещание от
31.10.2001 г.
Видно от
представеното удостоверение за родствени връзки №14/12.01.2005 г., издадено от
СО, район „Витоша“, М.П.Д.е дъщеря на Г.К.Ц..
По делото
представено удостоверение, издадено от СО, район „Оборище“, изх.
№АУ-94-00-79/18.09.2006 г., от което се установява, че А.К.Ч. е починала на
28.07.2006 г. и оставила за свой наследник Л.Т.Б..
Представени са и
справки за изплатени от ответниците МДТ за процесните недвижими имоти.
От приетото в
първоинстанционното производство заключение на СТЕ от 05.12.2008 г., което
съдът кредитира напълно, се установява, че процесният имот, представляващ УПИ
І-2419 и ХХVІІ-2419, и реална част от площта за улици, представляваща части от
имот с пл. №2419, са част от имота, предмет на нот. актове от 1928 г., 1930 г.
и 1941 г., т.е. са идентични с част от имота с площ от около 250 дка. Вещото
лице сочи още, че средната пазарна цена на процесните недвижими имоти към
мес.11 и 12.2998 г. е в общ размер на 106 056,72 лв.
От приетото в
първоинстанционното производство заключение на СТЕ от 15.06.2015 г., което
съдът кредитира напълно, се установява, че в процесните УПИ І2419 и УПИ
ХХVІІ-2419 не са нанесени сгради.
Видно от
представените решение от 28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. №3814/2012 г. по
описа на САС и определение №235 от 14.02.2014 г., постановено по гр.д.
№5973/2013 г. по описа на ВКС, ІV ГО, предявеният от Американски университет в
България срещу Столична община иск с правно основание чл. 42, б. „а“ ЗН за обявяване нищожност на завета
относно „Тенев баир“ в гр. Банкя, направен от завещателя А.К.Ч. със саморъчно
завещание от 31.10.2001 г., е отхвърлен като неоснователен.От показанията на
свид. К.Ж.се установява, че процесното място е незастроено, но е оградено с
временна ограда, а имотът се притежава от П.Я. от 2010 г., който е искал да
построи жилище в имота, но не го е направил поради проблеми.
Други относими доказателства не са ангажирани.
Според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/
процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във
фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи имота без правно основание.
Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на
третото /основанието за владение/ – върху ответника. При това, за
установяването на твърдяното право на собственост ищецът следва да проведе едно
главно доказване, което за да
постигне целта си – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното
осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти, следва да
бъде пълно. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което
има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за
осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в
надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че са
налице предпоставките за реституция в полза на Е.К.Ч. и И.К.Ч.по отношение на
процесния недвижим имот по чл.1 ал.1 ЗВСОНИ – реституционният ефект е настъпил
по право, с влизане в сила на закона.
Основните спорни обстоятелства по делото са
свързани с релевираните в исковата молба възражения относно действителността на
разпоредителните сделки, въз основа на които ответникът се легитимира като
собственик на процесните недвижими имоти.
По въпроса какво следва да е необходимото
съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за
разпореждане с имущество на упълномощителя, са налице задължителни указания,
обективирани в т.1 ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които за упълномощаване
с последиците по чл.36 ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на
упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово
име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки
или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
/стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.
Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл.39 ал.1 ЗЗД.
При тези данни настоящият съдебен състав намира,
че процесният договорът за покупко-продажба, по силата на който ответникът се
легитимира като собственик на имота, не е недействителен на релевираното от
ищеца основание по чл.42 ал.2 ЗЗД, че сделката е извършена без представителна
власт - извън нейните предели. Процесният договор за покупко-продажба от страна
на продавача А.К.Ч. е бил сключен от пълномощник, разполагащ с представителна
власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителя при условия и спрямо
лица, каквито намери за добре, и в този смисъл за притежаваната от нея 1/2
ид.ч. от процесния недвижим имот сделката е действителна. За останалата 1/2
ид.ч., собственост на И.К.Ч., извършеното от страна на пълномощника Г.Ц. /която
от своя страна е била преупълномощена от А.К.Ч./ следва да се приеме, че
валидно овластяване на пълномощника не е било налице, доколкото даденото от И.К.Ч.
пълномощно от 28.03.1995 г. не се отнася до разпоредителни действия, а само до
такива по възстановяване на собствеността върху имоти в Република България,
стопанисване и управляване на същите, завеждане на дела, теглене на суми от
банкови сметки и „всички права на генерален пълномощник по смисъла на закона“,
което със сигурност не сочи на ясно и еднозначно заявена воля на упълномощителя
за извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез
пълномощника по смисъла на т.1 ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно
събраните по делото доказателства обусловят извода, че макар и от името на И.К.Ч.
договорът за покупко-продажба на собствената му 1/2 ид.ч. от имота да е бил
сключен от пълномощник без представителна власт, договорът е произвел действие,
тъй като по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД същият е бил потвърден от мнимо
представлявания. По този начин последният се е отказал от възможността да се
позове /вкл. и пред съда/ на установената в негова полза недействителност, при
което по силата на потвърждаването са настъпили правните последици на сделката
такива, каквито биха били при наличие на надлежно учредена представителна власт
още при сключването и /т.2 ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Изводът, че И.Ч.е
упражнил потестативното си право да потвърди сключеният от негово име без
представителна власт договор за покупко-продажба следва от изрично заявената му
воля, обективирана в описаното по-горе пълномощно, изх. №2140/22.09.1995 г.,
заверено от завеждащия Консулската служба на Република България в Париж, с
което И.К.Ч. едновременно е упълномощил сестра си А.К.Ч. да се разпорежда от
негово име и за негова сметка с всички техни съсобствени имоти на територията
на Република България, като определя всички условия на сделките - цена, начин
на плащане купувач и други, а заедно с това е потвърдил и действителността на
пълномощните, дадени от нея на Г.К.Ц., с които последната е била
преупълномощена от името на И.К.Ч., както и с правата, дадени на А.К.Ч. с това
пълномощно. Това пълномощно сочи на валидно извършено потвърждаване в предписаната
от чл.42 ал.2 ЗЗД форма за валидност, поради което и като се има предвид, че за
притежаваната от А.К.Ч. 1/2 ид.ч. от процесните имоти договорът за
покупко-продажба между страните е бил сключен от пълномощник с надлежно
учредена представителна власт, следва да се приеме, че сделката като цяло е
действителна и е произвела присъщия си транслативен ефект, прехвърляйки правото
на собственост в полза на купувача.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че соченият договор за покупко-продажба е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона. В пълномощното, подписано на 15.08.1995 г., А.К.Ч.
изрично е овластила Г.К.Ц. да продаде имотите в гр. Банкя, като определи както
купувача, така и всички останали условия по договора, в това число и
цената. В тази връзка чл.9 ЗЗД определя
свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна
преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност и също така при продажбата се определя, че държавната такса се
заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорената цена е по-ниска
от нея, с което законодателят допуска че цената на един недвижим имот по волята
на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка, а тя обичайно е по
данъчната оценка на имота и какъвто и настоящия случай, което обаче не
противоречи на закона.
Съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед
установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, договорът се
явява несъвместим с тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Договарянето между роднини
само по себе си не противоречи на морала и на приетото в обществото норми на
поведение.
При тези данни настоящият съдебен състав намира,
че процесният договорът за покупко-продажба не е недействителен на релевираното
от ищеца основание – поради противоречие с добрите нрави.
Неоснователни се явяват и възраженията, че договорът за
покупко-продажба е нищожен на основание чл.40 вр. чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД -
доколкото имотът е бил продаден за цена, многократно по-ниска от пазарната му
стойност, с оглед на което се твърди, че пълномощникът на продавачите се е
сговорил с купувачите във вреда на упълномощителите си, противно на приетото от
първоинстанционния съд. От приетото в първоинстанционното производство
заключение на СТЕ се установи, че уговорената от пълномощника продажна цена на
имота е значително по-ниска от действителната цена на имота към момента на
сключване на договора, а продажбата е извършена на цена по данъчна оценка.
Както е посочено в мотивите на т.3 ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД, се състои от два елемента: обективен
- договорът, сключен от /чрез/ представителя и насрещната страна по него
/третото лице/ е във вреда на /уврежда/ представлявания, като във всички случаи
се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително, като не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е
налице сигурност за нейното настъпване /например: договор, сключен при
неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени
тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения /под
модалитет/, нетипични за конкретния тип договори; предоставените на
пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната
му власт, както и най-различни други хипотези и субективен – „споразумяване“
между представителя и насрещната страна по договора /третото лице/ за
увреждането на представлявания, което се свежда до недобросъвестност на
представителя и насрещната страна по договора /третото лице/ относно
увреждането на представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага, а
подлежи на доказване от страна на представлявания предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на
сключването на договора.
По въпроса за преценката дали един договор за продажба на недвижим
имот е сключен във вреда на упълномощителя и само разликата между продажната и
действителната цена ли е от значение за това дали увреждането не е незначително
е формирана практика в решение №1 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №1471/2017г., III ГО, в което е посочено, че
представляващият винаги трябва да действа в интерес на представлявания, и ако
същият е овластен да продаде недвижимо имущество без други указания, да действа
с грижа на добър стопанин при договоряне на цената /решение №439/2012 г. по
гр.д. №23/2011 г. на ВКС, І ГО/. Прието е още, че противоречи на установената
практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между
цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало според
пазарните условия, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса
обстоятелства. Посочено е още, че продажната цена като величина не е
единственият критерии за увреждане, в този смисъл са решение №361/2011г. по
гр.д. №1077/2010 г. на ВКС, І ГО, решение №21/2015 г. по гр.д. №3529/2014 г. на
ВКС, І ГО, при това не всяко разминаване в договорената по данъчна оценка цена
и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на
представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на
упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с
интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.
Увреждането на интереса по чл.40 ЗЗД ще има и когато предоставените на
упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната власт и от това е произтекла вреда. В чл.40 ЗЗД не се
предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят,
позоваващ се на тази недобросъвестност, по правило следва да я установи по реда
на пълното и главно доказване.
В случая е установено, че уговорената от пълномощника продажна
цена е значително по-ниска от пазарната цена на имота към момента на сключване
на договора, като имотът е бил продаден на данъчната оценка. Този факт обаче
сам по себе си не обуславя извод, че пълномощникът е злоупотребил с оказаното
му доверие и е нарушил правилата на морала, споразумявайки се с насрещната
страна във вреда на представлявания. Хипотезата на чл.40 ЗЗД е налице само в
случай, че между представителя и насрещната страна по сделката е било
постигнато съгласие, насочено към увреждане на представлявания, при което и
двете страни са имали субективното намерение за постигане именно на този
резултат. По делото не са събрани каквито и да е доказателства, въз основа на
които може да се направи извод, че при сключване на договора купувачът и
пълномощникът на продавача са действали с общото намерение да увредят
последния. Напротив, следва да се има предвид, че в хипотезите, когато
представителят е продал имота на цена значително по-ниска от пазарната,
наличието на вреда за представлявания зависи от вътрешните им отношения
/съдържанието на обвързващия ги договор за мандат или на другите уговорки между
тях/. Когато и във вътрешните им отношения представителят е имал правомощието
да определи продажната цена по своя преценка, какъвто е разглеждания случай и
третото лице е добросъвестно /данни за обратното не са събрани/ – не се е
споразумяло с него, сключеният договор е действителен, но представителят
отговоря пред доверителя за вредите от неполагането на дължимата грижа при
упражняването на предоставената му представителна власт. Ако при същите условия
третото лице е било недобросъвестно – споразумяло се е във вреда на
представлявания, договорът е недействителен, поради което вредите са други и
двете страни по недействителния договор отговорят пред представлявания за
обезщетяването им /решение №65 от 21.03.2017 г. по гр.д. №639/2016 г. на ВКС,
ІV ГО/.
Освен това, следва да се отбележи, че за
въззивника Столична община липсва възможност за релевиране на възражението за
недействителност по чл.40 ЗЗД, тъй като има качеството на заветник. Правото да
бъде заявено правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по
чл.40 ЗЗД е наследимо и може да бъде упражнено от всеки един от универсалните
правоприемници /по закон или по завещание/, съобразно дела му от наследството.
Заветникът обаче не е универсален правоприемник – учредяването на завета
създава частно правоприемство. Той е кредитор на наследството и получава само
това имущество, което е предмет на завета /може да иска само изпълнение на
завета/. Други права, освен вещните, ако не са му изрично завещани, не са
предмет на завета, поради което той не може да ги упражнява от името на
завещателя.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
сключеният договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът се
легитимира като собственик, е действителен и е породил присъщите му правни
последици, т.е. породил е вещнотранслативен ефект. Правото на собственост е
било придобито от ответника въз основа на валидно деривативно придобивно
основание, т.е. към момента на смъртта си А.К.Ч. не е била собственик на имота.
Това означава, че и Столична община не се легитимира като собственик
/правоприемник/ на процесния имот въз основа на извършеното в нейна полза
частно завещателно разпореждане.
Поради изложеното обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено в частта, в която е исковете с правно
основание чл.108 ЗС са уважени и вместо него бъде постановено друго, с което
исковете се отхвърлят. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца Столична община разноски по делото.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответниците на основание
чл.64 ал.2 ГПК отм. следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 3600,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и на основание чл.64 ал.1 ГПК отм. разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 951,00 лв., представляваща държавна такса, и
сумата от 3600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора
и произнасянето на въззивния съд относно разноските, направени пред първата
инстанция, частната жалба на ответниците срещу определението на СРС по чл.192 ал.4 ГПК отм. се явява без
предмет, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №430034 от 14.06.2018 г., постановено по гр.д.
№11748/2006 г. по описа на СРС, 34 състав, в
частта, в която е признато за установено по предявените от Столична община, адрес: гр. София, ул.
„******, /конституирана по реда на
чл.120 ГПК отм. на мястото на първоначалната ищца А.К.Ч., починала в хода на
процеса/ против С. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, П. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, и К. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, /конституирани в качеството си на законни правоприемници на
починалия в хода на производството първоначален ответник П.К.Я./ искове с
правно основание чл.108 ЗС, че Столична община е собственик на основание
реституция по чл.1 ЗВСОНИ, в резултат на наследяване по закон на Е.М.Ч.,
починала на 12.02.1995 г., и на И.К.Ч., починал на 11.02.1999 г., както и завет
на основание чл.16 ал.2 ЗН по саморъчно завещание на А.К.Ч. от 31.10.2001 г.,
на следните имоти: І. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №І-2419 в кв.104г по плана на
гр. Банкя, целият с площ от 1200 кв.м., при съседи: улица, УПИ ІІ-2419 и УПИ
ХХVІІ-2419; ІІ. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №ХХVІІ-2419 в кв.104г по плана на гр.
Банкя, м. „Тенев баир“, целият с площ от 1793 кв.м., при съседи по нот. акт:
улица, УПИ І-2419, УПИ ІІ-2419, УПИ ХХІІІ-2419 и УПИ ХХVІ-2419, и при съседи по
скица: улица, УПИ І-2419, УПИ ІІ-2419, УПИ ХХІІІ-2419 и УПИ ХХVІ-2419; ІІІ.
Площите, отредени за улици в цялата м. „Тенев баир, част от които ответниците
са закупили и които обслужват описаните парцели, както следва: 1. РЕАЛНА ЧАСТ
ОТ ПЛОЩТА, ОТРЕДЕНА ЗА УЛИЦИ, представляваща част от поземлен имот 2419, с площ
от 163,45 кв.м., прилежаща към едната от двете лицеви части на УПИ І-2419 в
кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, заемаща площта до осовата линия
на пътя, с дължина по парцеларната граница 36,71 линейни м., с дължина по
осовата линия на тупика до осова точка ОТ839-38,57 линейни м., с дължина 4,16
линейни м. от ъгъла на УПИ /парцел/ І-2419 до оста на улицата, с дължина от там
до осовата точка ОТ839 от 6,50 линейни м., в горния край на УПИ /парцел/ І-2419
с ширина 3,75 линейни м.; 2. РЕАЛНА ЧАСТ ОТ ПЛОЩТА, ОТРЕДЕНА ЗА УЛИЦИ,
представляваща част от поземлен имот 2419, с площ от 60 кв.м., лице на УПИ
ХХVІІ-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, заемаща площта до
осовата линия на пътя с дължина по парцеларната граница 26,62 линейни м. и с
дължина по осовата линия на тупика 26,23
линейни м., и с ширина 2,25 линейни м., и С. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, П. П.Я., ЕГН **********, адрес: ***, и К. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на Столична община
владението на посочените имоти, и в
частта, в която С. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, П. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, и К. П.Я., ЕГН **********,
адрес: *** /конституирани в качеството си на законни правоприемници на
починалия в хода на производството първоначален ответник П.К.Я./ са осъдени да
заплатят на основание чл.64 ал.1 ГПК отм. на Столична община, адрес: гр. София, ул. „******, сумата от
22 800,00 лв. – заплатени разноски за производството пред СРС, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична
община, адрес: гр. София, ул. „******
/конституирана по реда на чл.120 ГПК
отм. на мястото на първоначалната ищца А.К.Ч., починала 28.07.2006 г./ срещу С. П.Я., ЕГН **********, адрес: ***, П. П.Я., ЕГН **********, адрес: ***, и К. П.Я., ЕГН **********, адрес: *** /конституирани по реда на
чл.120 ГПК отм. на мястото първоначалния ответник П.К.Я., починал на 12.08.2010
г./, искове с правно основание чл.108
ЗС за признаване за установено, че Столична
община, адрес: гр. София, ул. „******
/конституирана по реда на чл.120 ГПК
отм. на мястото на първоначалната ищца А.К.Ч., починала 28.07.2006 г./ е собственик на основание реституция по чл.1 ЗВСОНИ,
наследяване по закон на Е.М.Ч., починала на 12.02.1995 г., и на И.К.Ч., починал
на 11.02.1999 г., и завет на основание чл.16 ал.2 ЗН по саморъчно завещание на А.К.Ч.
от 31.10.2001 г., на следните недвижими имоти: І. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
І-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, целият с площ от 1200 кв.м., при
съседи: улица, УПИ ІІ-2419 и УПИ ХХVІІ-2419; ІІ. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
ХХVІІ-2419 в кв.104г по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, целият с площ от
1793 кв.м., при съседи по нот. акт: улица, УПИ І-2419, УПИ ІІ-2419, УПИ
ХХІІІ-2419 и УПИ ХХVІ-2419, и при съседи по скица: улица, УПИ І-2419, УПИ
ІІ-2419, УПИ ХХІІІ-2419 и УПИ ХХVІ-2419; ІІІ. РЕАЛНА ЧАСТ ОТ ПЛОЩТА, ОТРЕДЕНА
ЗА УЛИЦИ, представляваща част от поземлен имот 2419, с площ от 163,45 кв.м.,
прилежаща към едната от двете лицеви части на УПИ І-2419 в кв.104г по плана на
гр. Банкя, м. „Тенев баир“, заемаща площта до осовата линия на пътя, с дължина
по парцеларната граница 36,71 линейни м., с дължина по осовата линия на тупика
до осова точка ОТ839-38,57 линейни м., с дължина 4,16 линейни м. от ъгъла на
УПИ /парцел/ 1-2419 до оста на улицата, с дължина от там до осовата точка ОТ839
от 6,50 линейни м., в горния край на УПИ /парцел/ І-2419 с ширина 3,75 линейни
м.; ІV. РЕАЛНА ЧАСТ ОТ ПЛОЩТА, ОТРЕДЕНА ЗА УЛИЦИ, представляваща част от
поземлен имот 2419, с площ от 60 кв.м., лице на УПИ ХХVІІ-2419 в кв.104г по
плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, заемаща площта до осовата линия на пътя с
дължина по парцеларната граница 26,62 линейни м. и с дължина по осовата линия
на тупика 26,23 линейни м., и с ширина
2,25 линейни м., и за предаване на
владението върху тези имоти.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „******,
да заплати на С. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, П. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, и К. П.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.64 ал.2 ГПК
отм. сумата от 3600,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и на чл.64 ал.1 ГПК отм. сумата от 4551,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответниците Г.К.Ц..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.