РЕШЕНИЕ
№ 7722
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110169800 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „***” АД срещу В. Б.
С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 10242, 54 лв., с включени 25 лв. ликвидационни разноски,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за вреди от ПТП, настъпило на *** г., в гр. ***, вследствие на
виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 22.11.2024 г. до погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, бул. „***“, е настъпило застрахователно
събитие – ПТП в причинна връзка с което са причинени вреди на МПС „Рейндж Ровер
Ландровер“, с рег. № ***. Поддържа, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на ответника В. Б. С., който е управлявал лек автомобил
„Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма. Сочи, че вредите по МПС „Рейндж Ровер Ландровер“, с рег. № *** възлизат на
обща стойност от 10217,54 лв., в който размер в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента е изплатил обезщетение в полза на
собственика на увредения автомобил – „***" АД, като е направил и ликвидационни разноски
за неговото определяне в размер на 25 лв. Застрахователят твърди, че има регрес за
заплатеното от него застрахователно обезщетение спрямо застрахования водач В. С. на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като последният е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на
процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Б. С., с
който оспорва предявения иск по размер. Поддържа, че размерът на вредите по процесния
автомобил е завишен, с оглед настъпилите увреждания. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и
обстоятелства: валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към
момента на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на
водача при причиняване на застрахователното събитие и причинени вреди; управление на
МПС при процесното ПТП след употреба на алкохол; изплатено застрахователно
обезщетение за причинените вреди /вид и размер/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземането по давност, в
тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били налице
основания за спиране или прекъсване течението на давността.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото ( с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил, действало към
момента на процесното ПТП; настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на
водача при причиняване на застрахователното събитие и причинени вреди; управление на
МПС при процесното ПТП след употреба на алкохол; заплащане от страна на ищеца на
застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил – „***“ АД в
размер на 10217,54 лв. по предявена извънсъдебно претенция.
Предвид изложеното спорният въпрос по делото касае единствено размера на
вредите, причинени на застрахования при ЗД „***“ АД лек автомобил „Ландровер Рейндж
Ровер“, с рег. № ***, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
2
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В случая съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил
„Ландровер Рейндж Ровер“, с рег. № ***, определен на база пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 10217,54 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на
МПС-ти, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Експертът е констатирал, че към релевантния момент увреденият автомобил е бил на 2
години, 11 месеца и 11 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация. Посочил е,
че за автомобили до 3 години от датата на първоначалната регистрация, фактурите за
отремонтиране се приемат изцяло по отношение на стойност на детайлите, нормовремената,
сервизния час и материалите за боядисване. Същевременно, от приетите като писмени
доказателства фактура № ***/*** г., фактура № ***/*** г., и преводно нареждане от *** г., се
установява, че ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил
сума в размер на 10217,54 лв. С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че
дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се определи по пазарни
цени, а не по средни пазарни цени, доколкото в случая от доказателствата по делото се
установява, че реално заплатената от ищеца сума за авторемонтните дейности е 10217,54 лв.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 378, ал. 5, изр. 1 КЗ регресните искове на застраховател по имуществена
застраховка срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се погасяват в
срок 5 години от датата на заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
имуществената застраховка. В случая, видно от приетото като писмено доказателство
преводно нареждане от *** г., ЗД „***“ АД е заплатил по банкова сметка на собственика на
увредения автомобил сумата от 10217,54 лв. с посочено основание „№ ***“ (номера на
3
заведената пред него щета). Исковата молба е подадена в съда на 22.11.2024 г., към който
момент петгодишния давностен срок не е изтекъл. При това положение наведеното в тази
връзка възражение на ответника се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 10242,54 лв., представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение, с включени 25 лв. ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва, върху тази суми, считано от 22.11.2024 г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 2269,70 лв., от които 409,70 лв. – заплатена държавна
такса, 300 лв. – депозит за САТЕ, и 1560 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът приема за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 19.03.2025 г. /л. 73 от делото/, имащ характер на разписка.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ сумата от 10242,54 лв., с включени
25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от ПТП,
настъпило на *** г., в гр. ***, вследствие на виновното и противоправно поведение на
ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.11.2024 г. до
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2269,70 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4