Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. Русе, 21 юли 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 12 юли 2023 г. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА
Д.
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Галина Кунчева………и в присъствието на прокурора ……… Г.
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №206…… по описа
на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от „Свинекомплекс
Голямо Враново-Инвест“ АД, седалище с. Голямо Враново, представлявано от М. Д.
– изпълнителен директор, действащи чрез адв. Г. М.,***.
Жалбата е насочена срещу решение №768/25.12.2022 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №1303/2022 г. по описа на съда, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 25 от 25.07.2022г. на директора на
РИОСВ - Русе, с наложено със санкционния акт на фирмата административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.166,
т.3 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС).
В касационната жалба са изложени подробни оплаквания, че решението
на съда е постановено в нарушение на материалния закон, и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Твърди се, че административното
нарушение не е безспорно установено и доказано. На следващо място, се обръща
внимание на допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с издаденото
от същия орган предписание към дружеството, за неизпълнение на което е наложено
и административното наказание. Твърдят се и нарушения на процедурата по
установяване на нарушението и налагане на наказанието, разписана в ЗАНН и за
липсата на произнасяне на АНО относно въпросът за маловажност на деянието.
Тези доводи се поддържат и в съдебна зала от адвоката-пълномощник.
От „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД е подадена и частна
жалба, с която се оспорва определение №213 от 11.05.2023г. на РРС, постановено
по повод искане на акционерното дружество за изменение на въззивното решение в
частта за разноските. С обжалваното определение III наказ.
състав на Русенки районен съд е оставил без уважение молбата.
От касационната инстанция се иска да отмени обжалваното решение и определение
на РРС в частта за разноските и съответно наказателното постановление.
Претендират се и разноски.
Ответникът, в писмен отговор срещу касационната жалба и възражение срещу
частната такава, включително и в съдебно заседание поддържа становище за тяхната
неоснователност и за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Претендира разноски.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната и частната жалби са подадени в законния срок, от надлежна
страна и производството е процесуално допустимо. Разгледани по същество, и
двете жалби са неоснователни.
Фактическите и правни съображения на касационната инстанция за този извод :
С решение, постановено по а.н.д №1303/2022 г. Русенският районен съд е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление №25, издадено на 25.07.2022г. от директора на РИОСВ гр. Русе. С
постановлението на „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД, на
основание чл.166, т.3 от Закон за
опазване на околната среда е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лева, за нарушение на същата норма.
Според тази разпоредба „С наказанията по чл.
165 се наказват и лицата, които : не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или
157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от
упълномощени от тях длъжностни лица“.
Издаването на НП №25/25.07.2022г., след съставения
на 20.05.2022г. АУАН от младши експерт в РИОСВ – Русе било по следната причина:
За времето от 28.03.2022 г. - 31.03.2022 г. служители
на РИОСВ-Русе извършили планова проверка на производствената площадка и на
предоставената им документация от „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД. Установили,
че дружеството-жалбоподател не е представило актуални информационни листи за
безопасност на всички съхранявани химични вещества и смеси, съгласно
изискванията на Приложение II към Регламент (ЕО) 1907/2008 (REACH). За
проверката бил съставен Констативен протокол № ДЦ-9/31.03.2022г., с указания
към дружеството да представи в даден в протокола срок – 29.04.2022г. актуални
информационни листи за безопасност на всички съхранявани химични вещества и
смеси.
На 09.05.2022г. била извършена проверка в деловодството на РИОСВ-Русе по повод даденото предписание и установено,
че то не било изпълнено.
Това е и причината за съставения на 20.05.2022г. АУАН, за който е била изпратена
и нарочна покана по чл.40, ал.1 от ЗАНН до директора на АД. При липсата и на
възражение срещу акта, на 25.07.2022г. е издадено и оспореното пред РРС
наказателно постановление.
Въззивната инстанция приема, че АУАН и наказателното постановление са издадени
в съответствие с императивни изисквания за задължителното им съдържание и
реквизити съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал.
1 от ЗАНН. Приел е, че „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД е осъществило
нарушение на разпоредбата на чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС, за
което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Изложил е и подробни мотиви досежно характера на издаденото предписание - индивидуален
административен акт, неоспорен от адресата му, влязъл в сила и станал стабилен
акт, който поражда целените с него правни последици, включително и ангажиране
на административнонаказателната отговорност на задълженото с това предписание
лице. Преценил е още, че не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28
от ЗАНН. С такива аргументи съдът е отхвърлил жалбата срещу
наказателно постановление № 25 от 25.07.2022 г., издадено от директора на РИОСВ
- Русе и потвърдил санкционния акт. В съдебното си решение е присъдил на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ответника-АНО, разноски за
процесуално представителство - заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 444 лева с включен ДДС.
Административният съд споделя изцяло изложените в съдебния акт мотиви за
законосъобразност на наказателното постановление.
Налице е влязло в сила предписание с адресат „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД.
В настоящото производство или въззивното
такова е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за
валидност, на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието
неизпълнение е наложена санкцията по чл. 166, т. 3 от ЗООС. Защитата срещу
влезлите в сила административни актове, които не са оспорени пред съд, се
реализира в производство по възобновяване на производствата по тяхното
издаване, ако са налице основанията за това – чл.99 и сл. от АПК. Дори и да не
е бил оспорен по административен или съдебен ред в регламентираните за това срокове,
съобразно чл.149, ал.5, респ. чл.168, ал.3 от АПК, административните актове
могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето, а тяхната нищожност може да се обяви от съда дори и срокът за тяхното
обжалване да е изтекъл. Следователно касаторът е разполагал с възможността
безсрочно да оспори даденото му предписание с твърдения за нищожност, което в
случая не е сторено и което изключва оспорването им в настоящото производство.
Нарушението е формално, на просто извършване,
защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието. Ясно е също, че
изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на
задължение, произтичащо от индивидуален административен акт. Самият срок за
изпълнение на принудителната административна мярка не е елемент от обективната
страна на състава на нарушението, иначе би могло да се подложи на преценка
обстоятелството, че във времето между
издаване на АУАН-а и съставяне на НП дружеството представило изисканите в
предписанието документи.
Настоящият съдебен състав на основание нормата
на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното
решение мотиви на Русенски районен съд относно доказаността на
административното нарушение, извършителят и неговата обективна отговорност,
както и досежно липсата на нарушения в проведеното административно-наказателно
производство, които да водят до незаконосъобразност на санкционния акт.
В касационната жалба се релевират доводи
досежно незаконосъобразността на предписанието, но както посочихме по-горе, в
настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност,
включително за валидност, на влезлия в сила индивидуален административен акт.
Всички останали доводи в жалбата не касаят нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на АД - неизпълнение на
дадено предписание от контролните органи. Те са свързани с проверката на
производствената площадка и на документацията, предоставена от „Свинекомплекс
Голямо Враново-Инвест“ АД, в която липсвали актуални информационни листи за
безопасност на всички съхранявани химични вещества и смеси, съгласно
изискванията на Приложение II към Регламент (ЕО) 1907/2008 (REACH), като според
касатора дружеството нямало такива задължения. Тези аргументи не могат да бъдат
обсъждани в настоящото производство, тъй като наказанието не е за липсата на актуални
информационни листи за безопасност на всички съхранявани химични вещества и смеси,
а за неизпълнение на предписание за представянето им. Не са налице и основания
за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквото насока са изложени мотиви още от
въззивната инстанция.
Неоснователна се явява и частната жалба на
„Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД, с която се оспорва определение №213
от 11.05.2023г. на РРС, постановено по повод искане на акционерното дружество
за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Изцяло правилни и законосъобразни са мотивите
в оспореното определение и настоящият касационен състав не намира за необходимо
да ги повтаря.
Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
районния съд и в проверяваното съдебно решение и в поставеното по реда на
чл.248 от ГПК определение. Те съответстват на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения
при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно
основание за отмяната му, каквито се сочат от жалбоподателя.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на
ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто
размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът определя на 80 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№768/25.12.2022 год. и определение №213 от
11.05.2023г.на Русенски районен съд, постановени по а.н.д №1303/2022
г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Свинекомплекс Голямо Враново-Инвест“ АД, ЕИК *********,
представлявано от М. Д. – изпълнителен директор да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Русе сумата в размер 80 (Осемдесет) лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.