Р Е Ш
Е Н И Е
№ 8 1 7
Гр. Пловдив, 16.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, XІ н. с. в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При участието на
секретаря АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1608/2018г.
по описа на ПРС, XІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 15–1030-001285/01.06.2015г.
на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което
на Д.Р.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
По съображения изложени
в жалбата жалбоподателят К. моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 24.02.2014г. в 14.35ч.
е управлявал товарен автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № *****, собственост на
„Белла България“ АД, БУЛСТАТ *********, в гр. Пловдив, на ул. „Кукленско шосе“
– срещу № 28В със скорост 89 км/ч при максимално разрешена за населено място 50
км/ч. След отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, било прието, че наказуемата скорост е 86 км/ч. Нарушението било
установено с мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение тип TFR1-М с № 511 в клип № 12487, снимковият материал от който бил показан на
водача при предявяване на Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 937534/15.02.2015г., който бил съставен за извършено нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДП.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на Д.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДП, на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. П.Г.М. –
актосъставител и от писмените доказателства по делото. Действително св. М. не
си спомня обстоятелствата, свързани със съставянето на акта, но поддържа същия.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че на
посочените в акта и постановлението дата и място е било установено управления
на МПС с превишена скорост, а именно 89 км/ч при максимално разрешена за
населено място 50 км/ч. Нарушението било установено с мобилна система за
видеоконтрол на правилата за движение тип TFR1-М с № 511 в клип № 12487, който клип бил предявен на водача. От
измерената скорост бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, в
резултат на което било прието, че наказуемата скорост е 86 км/ч.
Съгласно чл.34 ал.1
от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението.
Горепосочените
срокове са преклузивни и изтичането им без да е съставен АУАН, съответно
съставяне на акт след изтичането им, води до невъзможност да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност. Установените хипотези се намират в
отношение на алтернативност, поради което наличието на едната от тях има за
последица невъзможност да се образува, респ. прекратяване на образуваното
административнонаказателно производство. Следователно процесуално нарушение ще
е налице както, когато актът е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, но след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението,
така и когато нарушителят е открит в рамките на едногодишния срок от извършване
на нарушението, но актът е съставен след изтичането на три месеца от
откриването на нарушителя.
Съгласно посоченото
в акта и постановлението, нарушението е извършено на 24.02.2014г., когато с
мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение тип TFR1-М с № 511 е било установено управление на товарен автомобил с превишена
скорост, а именно 86 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача
от измерената скорост от 89 км/ч, при максимално разрешена за населено място 50
км/ч. От приложената към административнонаказателната преписка декларация от
04.05.2015г. за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188
от ЗДП, се установява, че на 04.05.2015г. е била предоставена информация от
собственика на МПС с рег. № *****, че на 24.02.2014г. около 14.35ч. автомобилът
е бил управляван от жалбоподателя К.. На първо място следва да се посочи, че
тази декларация е от дата 04.05.2015г., а актът е съставен на 15.02.2015г.,
т.е. преди представяне на декларацията. При това положение и доколкото
предоставената с декларацията информация е след съставяне на акта, т.е. същата
явно не е била необходима на актосъставителя за откриване на нарушителя, възниква
въпросът защо актът е съставен едва на 15.02.2015г. При това положение не може
да се прецени дали са спазени предвидените в чл.34 ал.1 от ЗАНН срокове и
по-конкретно дали актът е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя. Наред с горното следва да се отбележи и това, че с декларацията от
04.05.2015г. е дадена информация за управление на МПС с рег. *****, а както в
акта, така и в постановлението е посочено, че жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил с рег. № *****. Т.е. по делото няма каквито и да било
доказателства, от които да се установява, че на 24.02.2014г. посоченият в АУАН
и в НП товарен автомобил е бил управляван от жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. Разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН допуска съставянето на АУАН
в отсъствие на нарушителя, но само ако последният е известен и не може да се
намери или след покана, не се яви. АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното
НП, е съставен на 15.02.2015г., а е връчен на жалбоподателя на 07.05.2015г. Настоящият
случай обаче не попада в предвидената като изключение разпоредба на чл.40 ал.2
от ЗАНН, доколкото по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства,
обосноваващи наличие на някоя от хипотезите на чл.40 ал.2 от ЗАНН, само в които
случаи се допуска съставяне на акта в отсъствие на нарушителя.
Описаното нарушение
се явява от категорията на съществените, тъй като пряко засяга правото на
защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем и то
още в първия момент от образуваното административнонаказателно производство, когато
следва да узнае какво нарушение му се вменява, въз основа на какви факти и
обстоятелства, за да може да даде обяснения по тях и да направи възражение по
смисъла на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 15–1030-001285/01.06.2015г.
на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
Д.Р.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/,
на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.