№ 7
гр. гр. Д., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500681 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 24679/02.12.2019 год. на”ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.*** срещу решение № 1136/28.10.2019
год. по гр.д.№ 478/2019 год. на Районен съд Д., с което са отхвърлени искове
по чл. 422 от ГПК срещу Р. И. И., ЕГН **********, гр.Д., ул. „Л.** за
установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/ 1856.40 лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит
№**********/03.05.2017 год., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД
(кредитор) и Р. И. И. (потребител), заедно със законната лихва върху нея,
считано от 27.02.2018 год. до окончателното плащане на задължението; 2/
80.08 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за периода от
15.08.2017 год. до 13.02.2018 год.; 3/ 561.47 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 15.08.2017 год. до 16.10.2017 год.; 4/ 99.96 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело
№830/2018 год. по описа на ДРС за държавна такса (25.00 лв.) и за
юрисконсултско възнаграждение (50.00 лв.), за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №525/06.03.2018 год.
по ч. гр. д. №830 по описа за 2018 год. на ДРС, на основание чл. 422 ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД
, чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Страната възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че Р.
1
И. И. не е разбирала свойството и значението на ангажиментите,които се
поемат при сключване на договор за потребителски кредит и не е имала
познанията да чете и пише.Релевантен за изхода по спора бил моментът на
сключване на договора -03.05.2017 год., като доказателства за здравословното
състояние на кредитополучателя към този момент не били представени.
Процесния договор за потребителски кредит бил изцяло падежирал на дата
15.07.2019 год., поради което независимо от липсата на уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост и съобразно задължителните указания по
т.9 от т.р.№ 4/18.06.2014 год. по т.д.№ 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС,както и
т.р.№ 8/2017 год. от 02.04.2019 год. на ОСГТК на ВКС , исковете следвало
да бъдат уважени в пълния размер на заявяването им. Даже процесния
договор да бил нищожен или унищожаем, то след като първоинстанционният
съд отхвърлил установителните искове по чл. 422 от ГПК ,заявени като
главни ,следвало да разгледа евентуалния осъдителен иск на дружеството и да
го уважи до размера на главницата.
С определение № 205/27.02.2020 год. по в.гр.д.№97/2020 год. на ДОС
последното искане в жалбата е било счетено като такова по чл. 250 от
ГПК,поради което производството по делото е било прекратено и делото
върнато на ДРС за допълване на решение № 1136/28.10.2019 год. по гр.д.№
478/2018 год. на Районен съд Д..С решение № 260021/12.01.2020 год. по гр.д.
№ 478/2019 год. ,Районен съд Д. е отхвърлил като неоснователен
предявеният осъдителен иск от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. 1421, район Л., ул. „Д.Х.**, ЕИК *** срещу Р.
И. И., ЕГН **********, гр.Д., ул. „Л.**, заявен в условия на евентуалност с
правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, а именно: съдът да
„осъди Р. И. И., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател
(Потребител) по договор за потребителски кредит №**********/03.05.2017
год., да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, в качеството на кредитодател по
същия договор, сумата от 1856.40 лв., представляваща неплатена главница по
горепосочения договор.Допълнителното решение не е било обжалвано от
страните и е влязло в сила на дата 19.02.2021 год.
С оглед на горното предмет на въззивно разглеждане е жалба рег.№
24679/02.12.2019 год.,подадена срещу първоначално постановеното решение,
т.е. в производството по глава ХХ от ГПК следва по съществото й да бъде
разгледана единствено заявената от въззивника установителна претенция по
чл.422 от ГПК.
Въззиваемата страна –поставената под пълно запрещение Р. И.
И.,представлявана от настойника си Ж. С. С. не изразява становище по
жалбата.
Обжалваното решение е постановено по предявени по реда на чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл.79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания, за които по ч. гр. д №830/2018г. на
ДРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2
2
от ГПК.
Мотивите на ДРС, за да отхвърли предявените установителни искове по
чл.422 от ГПК са, че процесният договор за потребителски кредит, сключен
на 03.05.2017 год. между страните е нищожен, поради липса на съгласие
(чл.26 ал.2, предл. второ, изр. първо от ЗЗД). До този извод съдът е достигнал,
с оглед заболяването на ответницата, което тя има по рождение, за което са
представени доказателства – експертно решение от 22.04.1988 год., издадено
от С.П. гр. В. ,решение на ТЕЛК от 07.05.1991 год. , презаверено от РЗИ Д. на
07.03.2019 год., от което е видно, че Р. И. е инвалид първа група с чужда
помощ, със срок на инвалидността и чуждата помощ – „пожизнен”, с
първоначална дата на инвалидизирането – 16.11.1969 год. /рождената й дата/,
с диагноза: „Детска церебрална парализа, остатъчна десностранна
хемипареза, имбецилност средна степен,т орпиден вариант, интелектуално-
паметова недостатъчност”, както и приложения амбулаторен лист за преглед
от психиатър №*** от 07.03.2019 год. с вписване, че ответницата е с “умерена
умствена изостаналост, има ориентация само за име, не знае името на
придружителите си, с трудности в самообгрижване, липсва критичност,
пенсионирана по болест, диспансеризирана от 1979 год., свалена от отчет
през 2006год., поради неявяване, мислене – недостъпно за изследване, поради
значителен умствен дефицит”. Описаното здравословно, вкл. и психо-
соматичното състояние на Р. И., която е със социални и интелектуални
дефицити, пречещи й да се обслужва самостоятелно и да е пълноценен човек
във всяко едно отношение, както и че лицето е неграмотно е дало основание
на съда да заключи,че поради заболяването си, ответницата не е могла по
обективни причини да изрази правно-валидна воля, за да сключи процесния
договор, т.е. потребителят не е бил в състояние да разбира и ръководи
действията си, нито към 03.05.2017 год., нито към който и да е друг момент,
тъй като заболяването на И. е по рождение и няма изгледи да бъде
излекувана. Предвид горното, при сключване на договора за потребителски
кредит между страните, по-слабата икономически страна е била в обективна
невъзможност да разбира, да ръководи действията си, да преценява и взема
решения /независимо от факта, че лицето не е поставено под пълно или
ограничено запрещение/.Първоинстанционният съд също така е счел, че в
представените медицински документи се съдържат данни за неграмотността
на потребителя,че И. не е имала необходимите познания да чете и да пише,
не е познавала буквите от българската азбука, не е можела да ги свързва в
думи и изречения. Обстоятелството, че е изписала три ченгелчета под
процесния договор и прилежащите към него документи, вкл. пред съда при
заверка на приложени документи, не променя факта на нейната неграмотност.
С оглед изложеното и предвид безспорно установеното здравословно
заболяване на ответницата, съдът намерил, че същата е неграмотна, че не е
подписала /а и не е могла въобще да подпише/ договора за потребителски
кредит от 03.05.2017 год. и съпътстващите контракта други документи, както
и че не е могла да разбира свойството и значението на ангажиментите, които
3
се поемат при сключването на един такъв финансово обвързващ договор,
поради което той е недействителен, нищожен, поради липса на съгласие –
чл.26, ал.2 от ЗЗД и не може да породи правно действие за страната.
С въззивната жалба са оспорени фактическите констатации в
първоинстанционното решение относно невъзможността на
кредитополучателя да чете и пише,както и невъзможността му да разбира
свойството и значението на ангажиментите,които поема по договора за
потребителски кредит с оглед моментното му здравословно състояние към
сключването , като направени при липса на доказателства,респ. несъответно
на представените такива и обусловили незаконосъобразен извод за
неоснователност на заявената претенция.
Не могат да бъдат споделени изводите на Районен съд Д. във връзка с
неграмотността на ответницата –този въпрос не е бил предмет на нарочно
изследване и проверка по делото ,вън от горното медицинската
документация не съставлява годно доказателствено средство в тази
насока.Не могат да бъдат споделени и констатациите, че начина на полагане
на подпис от ответницата с изписване на три ченгелчета не съставлява
подпис. Подписът на съдоговорителя е съставна част на документа, доказващ
сключването на договора, и има удостоверително значение за изразеното
волеизявление. Самото изписване може да стане по какъвто и да е начин и да
не съвпада/да не съответства на обикновения, типичния стереотип на
полагане на подписи чрез изписване на букви,знаци или символи.
Тези констатации на първоинстанционния съд във връзка с психичното
й състояние са обуславяли приложението на разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.3
от ГПК,съобразно която,съдът спира производството, когато е необходимо да
се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните.
Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът
следва да спре производството по делото, когато страната преди или по време
на процеса е станала недееспособна. Трайна е практиката на ВКС, формирана
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 53 от 7.03.2019 г. по ч. гр. д. №
303/2019 г., ВКС, II г. о.; определение № 382/25.07.2017 г. по ч. гр. д. №
2758/2017 г., ВКС, ІV г. о; определение № 326 от 3.08.2020 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1453/2020 г., III г. о.;определение № 43/18.01.2017 г. по ч. гр. д. №
67/2017 г., ВКС, ІV г. о.; определение № 414/05.10.2012 г. по ч. гр. д. №
423/2012 г., ВКС, ІІ г. о.; определение № 747/16.10.2014 г. по ч. гр. д. №
4677/2014 г., ВКС, ІІІ г. о., че спиране на производството в хипотезата на чл.
229 ал. 1 т. 3 ГПК настъпва със самото осъществяване на предвидения от
закона факт, без да е необходимо позоваване от страната, респ. да е направено
искане или да е налице разпореждане на съда. С оглед конкретните
обстоятелства и факти по делото, когато е установено , че страната вероятно
не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, т.е. и нуждата от назначаване на настойник или попечител,
съдът следва да спре производството по реда на чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК.
Надлежна информация за здравословното състояние на страната е както
влязло в сила решение за поставяне под запрещение, така и други писмени
доказателства /ако производството за поставяне под запрещение не е
заведено или е все още висящо/.В тези случаи спирането се постановява в
защита правата и имуществените интереси на страната и при съблюдаване в
най-пълна степен на нейния интерес ,като изискването за назначаването на
настойник следва да бъде съблюдавано и в случай,че страната има
процесуален представител адвокат.
4
В хода на разглеждане на делото ,първоинстанционният съд не е
постановил спиране на производството. Тези обстоятелства са били
констатирани от въззивния съд по повод първоначалното постъпване на
жалбата по в.гр.д.№ 273/2021 год. и делото е било върнато на ДРС за
изпълнение на посочената процедура и съобщаване на решението и връчване
на препис от жалбата на настойник на ответницата.
С влязло в сила решение по гр. д.№ 652/2021 год. ,Р. И. И. е била
поставена под пълно запрещение по исковата молба на Окръжна прокуратура
Д.. Със заключение на вещо лице е било установено ,че слабоумието на И. е
вродено и с непрекъснато протичане, диагностицирано още през 1979 год. и
е обусловило неспособност за елементарен анализ и синтез, липсваща
способност за абстрактно и логично мислене , а конгнитивно интелектуално
мнестичния дефицит води до висока манипулативност и внушаемост на
ответницата . За да може едно лице да се грижи за своите работи, лицето
следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява
поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да
ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Слабоумието
привежда И. в така нареченото безпомощно състояние , настъпили са трайни
разстройства в мисленото,емоциите и волята,които напълно лишават Р. И. от
способността да ръководи своите работи ,да се грижи сама за себе си и да
защитава интересите си.
Ответницата не е подала отговор на исковата молба , а от нейно име
възражение за унищожаемост на договора е заявено в хода на устните
състезания в заседанието от дата 26.09.2019 год. С оглед допуснатите
нарушения при разглеждане на делото с участието на недееспособен ,без да
му е назначен настойник ,то не е настъпила преклузия и то подлежи на
разглеждане от въззивния съд.
В тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 год. на ВКС по тълкувателно
дело № 5/2020 год., ОСГТК е посочено ,че съобразно чл. 32 ЗЗД унищожение
може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска
унищожаемостта ,вкл. като ответник по иск за изпълнение на унищожаем
договор с възражение и след като давността е изтекла. В случаите на чл. 31
ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят
действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми,
когато лицето формално се води дееспособно, т. е. не е поставено под
запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на
извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в
хипотезата на чл. 31 ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при
разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние.
Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да
се дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение,
въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата
5
разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и
степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно.
Поради това, на основание чл. 31 ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите,
сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да
разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние
обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид,
че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в
бъдеще.
С оглед посоченото по-горе , слабоумието на ответника е вродено ,
привежда И. в безпомощно състояние от раждането й ,т.е. и към дата
03.05.2017 год., когато е бил сключен договора за потребителски кредит
№**********/ с „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД .Възражението за унищожаемост
на договор потребителски кредит №**********/03.05.2017 год. е
основателно и претенцията на кредитора за изпълнението му следва да бъде
отхвърлена.
Този извод обжалваното решение съдържа, поради което и на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено в частта на отхвърляне на
исковете по чл. 422 от ГПК на ”ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.*** срещу Р. И. И., ЕГН **********,
гр.Д., ул. „Л.** за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1/ 1856.40 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит №**********/03.05.2017 год., сключен между „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД (кредитор) и Р. И. И. (потребител), заедно със законната
лихва върху нея, считано от 27.02.2018 год. до окончателното плащане на
задължението; 2/ 80.08 лв., представляваща обезщетение за забава по
договора за периода от 15.08.2017 год. до 13.02.2018 год.; 3/ 561.47 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 15.08.2017 год. до 16.10.2017
год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК №525/06.03.2018 год. по ч. гр. д. №830 по описа за 2018 год.
на ДРС, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 60 ал.
2 от ЗКИ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД , чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Обжалваното решение е постановено и по искове по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимостта на сумата от 99.96 лева, представляваща
направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №830/2018 год.
по описа на ДРС за държавна такса (25.00 лв.) и за юрисконсултско
възнаграждение (50.00 лв.), за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК №525/06.03.2018 год. по ч. гр. д. №830
по описа за 2018 год. на ДРС, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.
415 от ГПК, чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД , чл.240 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД. Такъв иск не е бил заявяван от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ,вън от
горното съгласно постановките на т. 10в и т.12 от тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК , присъдените със
заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 415, ал. 1 или по чл. 422
6
ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото
производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение. Горното налага в тази му част обжалваното решение
да бъде обезсилено , а с оглед изхода по спора на ищеца/въззивника разноски
не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1136/28.10.2019 год. по гр.д.№ 478/2019 год. на
Районен съд Д. ,с което е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК на ”ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.*** срещу
Р. И. И., ЕГН **********, гр.Д., ул. „Л.** за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата 99.96 лева, представляваща направените съдебно-
деловодни разноски по частно гр. дело №830/2018 год. по описа на ДРС за
държавна такса (25.00 лв.) и за юрисконсултско възнаграждение (50.00 лв.), за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК №525/06.03.2018 год. по ч. гр. д. №830 по описа за 2018 год. на ДРС,
на основание чл. 422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 60 ал. 2 от
ЗКИ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД , чл.240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1136/28.10.2019 год. по гр.д.№ 478/2019 год. на
Районен съд Д. в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7