№ 4413
гр. Варна, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 26796/22.08.2022г. от Г. В. А. ЕГН **********
със съд. адрес гр. Варна, ул. „..............., чрез адв. Кр.С. срещу определение №
260631/20.07.2022г. по гр.д. № 12014/2019г. на 47-ми състав на ВРС, с което в нейна тежест
са възложени разноски в полза на ответницата по обратния иск, с мотива, че производството
по главния иск е прекратено. Сочената от съда съдебна практика е неотносима по спора.
Първоначално съдът е приел за допустим главния иск, но в последствие е решил, че е
недопустим и е прекратил производството, без да се произнася по същество, по причина за
която ответникът по главния иск не отговаря, поради което и ищецът по обратния иск не
следва да отговаря за разноски в полза на ответника по обратния иск.
Моли се за отмяна на обжалваното определение за допълване на разноските, като
неправилно и незаконосъобразно.
В писмен отговор С. Д. К. ЕГН 790812, в качеството си на ЧСИ рег. № 718 на КЧСИ,
с адрес гр. Варна, ул. „........, чрез адв. Л.Б. оспорва частната жалба против определение №
260631/20.07.2022г., като неоснователна.
Освен, че има качеството на трето лице помагач, още има качеството на ответник по
обратния иск, предявен от Г. А.. В случая обратният иск е предявен като евентуален, а
първоинстанционният съд е отхвърлил и главния и евентуалния иск. Приложима е
разпоредбата на чл. 78, ал. 4, вр. чл. 1, а не ал. 10 от чл. 78 от ГПК.
Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството е образувано по предявен от С. Г. С. ЕГН ********** от гр. Варна,
ул. ..........., против Г. В. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „........, иск за прогласяване
недействителността на проведената по изп.д. № 20117180400588 на ЧСИ Ст.К. публична
продан , на осн. чл. 496, ал. 3 от ГПК и иск за приемане за установено, че Г. В. А. не е
собственик на спорния имот, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ответникът Г. В. А. е предявила
срещу С. Д. К. обратен иск за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразните
действия на ЧСИ в размер на 19345.00лв., платени по изп.д. № 20117180400588 на ЧСИ
Ст.К..
При последващото оттегляне на иска за недействителност на публичната продан от
страна на ищцата С. Г. С. и приемайки, че отрицателният установителен иска за собственост
е недопустим за разглеждане, първоинстанционният съд е прекрател производството по
делото. Разбира се няма произнасяне по обратния предявен и приет за съвместно
разглеждане иск. Ответникът по обратния иск е предявил искане за присъждане на разноски.
Съдът се е произнесъл с обжалваното определение № 260631/20.07.2022г., като е осъдил Г.
В. А да заплати на С. Д. К. разноски в размер на 1200.00лв., на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Настоящият състав намира, че правото на разноски е признато от закона имуществено
право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и
за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Евентуалният ответник, като участник в
производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски, включително
и за адвокатска защита. В този смисъл и процесуалните му права следва да са приравнени с
тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено.
Прилагането по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК и при
претенция за разноски на евентуален ответник, в случаите на неразглеждане на евентуалния
обратен субективно съединен иск, отговоря на целта на закона.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че по
реда на чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има и ответникът по евентуалния обратен иск,
когато евентуалният иск не е разгледан.
С оглед на гореизложеното, ВОС намира, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260631/20.07.2022г. по гр.д. № 12014/2019г. на 47-
ми състав на ВРС, с което в тежест на Г. В. А. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Варна, ул.
„..............., чрез адв. Кр.С. са възложени разноски в полза на ответницата по обратния иск С.
Д. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „........, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК с мотива, че
производството по главния иск е прекратено.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3