Решение по дело №7513/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260614
Дата: 27 август 2021 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330207513
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  260614

гр. Пловдив, 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 7513/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с.,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-0438-000094/04.02.2020 г. на началник сектор III РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на принципа „ne bis in iden” /не два пъти за едно и също/, като пледира за образувано наказателно производство и одобрено по него споразумение за решаване на делото, чийто предмет се сходен с предмета на изследване по настоящото дело. Твърди се още, че жалбоподателят е бил спрян от органите на реда, изпробван за употребата на алкохол и пробата е била положителна, поради което и бил задържан, а оттам и няма как да е управлявал след това автомобил. В съдебно заседание поддържа аргументите си, като допълва, че в оригинала на талона за изследване и приложеното копие е налице разминаване в часа на започване на проверката. Изтъква, че НП не отговаря на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят не е управлявал лекия автомобил, не изписан пълния текст на закона, а неговата абревиатура, относно разминаване в правната квалификация от акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и постановлението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е взела становище по жалбата, която счита за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 23.01.2020 г. жалбоподателят М.И. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № …, собственост на И. И. Около 7:50 ч. спрял пред сградата на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, намиращо се в гр. Пловдив на ул. „Брезовска“ № 33, за да подаде сигнал във връзка с някакво питейно заведение. След слизането му от автомобила на полицейските служители им се сторило, че водачът е неадекватен и решили да бъде изпробван за употребата на алкохол и наркотични вещества. Водачът се съгласил да бъде тестван за употреба на алкохол, като техническото средство показало положителен резултат над 1,2 на хиляда. По този повод било образувано досъдебното производство, което приключило със споразумение за решаване на делото пред Окръжен съд Пловдив, обективирано в протокол № 28 от 21.04.2020 г. по НОХД № 543/2020 г. по описа на съда, с което жалбоподателят бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и чл. 354а, ал. 1, т. 1 от НК и съответно му било наложено наказание.

Към момента на проверката полицейските служители, сред които Б.Д. – командир на отделение, предложили на водача да бъде тестван с Дръг чек 3000 № 832554 за употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Жалбоподателят обаче отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Затова бил издаден талон за медицинско изследване № …. Отказът му бил вписан и в талона за изследване. Жалбоподателят бил заведен до съответното медицинско заведение за тестването му, където пред медик също отказал да бъде тестван и това било вписано в лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 001522 от 23.01.2020 г.

За установеното нарушение бил съставен АУАН серия Д бл. № 120463 от 23.01.2020 г., в който е квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 174, чл. 3 от ЗДвП за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието на химико-токсикологично лабораторно изследване. Нарушителят подписал акта като на мястото за възраженията изписал, че не желае да бъде изследван за опиати.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Д. - актосъставител, Й.Г., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване № …,  оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, заверен препис от протокол № 28 от 21.04.2020 г. по описа на НОХД № 543/2020 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ведно със внесено споразумение по същото дело, както и лист за преглед на пациент в КБД/СО № 001522 от 23.01.2020 г., писмо вх. № 274612/14.04.2021 г. по описа на съда от Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, ведно с писмо рег. № 317р-4746.09.04.2021 г. от ОД на МВР Пловдив.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че, макар да не си спомня за случая, описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на мястото на деянието, по какъвто начин процедира при съставянето на актовете.

В съдебно заседание е разпитан и свидетелят Й.Г. споделя, че лично е възприел поведението на водача, както и че е разбрал той да е пристигнал с личния си автомобил, паркиран на служебни паркинг. В тази връзка свидетелят не си спомня дали той лично го е възприел да слиза от автомобила или някой от пост му е казал това, но е категоричен, че не е бил спрян със стоп палка. Потвърждава тестването на вода за алкохол и наркотици, както и отказа на водача, включително, че е бил откаран до медицинското заведение.

Показанията на свидетелите съответстват едни на други, както и на останалите събрани доказателства, сред които представеното определение за одобряване на споразумение и задължителна му сила за съда, извършения отказ пред медиците, както и лично вписания отказ в АУАН и талона за изследване от жалбоподателя. Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Поради тези причини съдът им дава вяра. Показанията не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха факти и не ангажираха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на различна фактическа обстановка. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са достоверен източник на информация. Същевременно в жалбата си жалбоподателят не сочи, че не е управлявал лекия автомобил, а че след като е вече е бил тестван за наличието на алкохол в кръвта не е имало как да управлява автомобил. Нещо повече, съгласно представеното определение за одобряване на споразумение същият ден и сутрин, в момента когато е бил установен от органите на реда, жалбоподателят е управлявал личния си автомобил при наличие на алкохол в кръвта му, което на още едно основание потвърждава показанията на свидетеля.

Не може да се възприеме възражението, че след като е бил вече установен за употребата на алкохол. жалбоподателят не може да управлява автомобил. Това действително би било така, при положение че се твърди на по-късен етап да е извършено другото нарушение. По конкретното дело се установява в един и същ момент той да е управлявал и да е имал качеството на водач, като разминаването в часа на установяване на нарушението се дължи на тестването с техническо средство за наличието на алкохол в дъха и едва след това е извършен отказ за алкохол.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице – командир на отделение, за което е представена оправомощителна заповед и писмо за длъжността на актосъставителя, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец и самия жалбоподател. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му, когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право, като е отразил, че отказва да бъде тестван за опиати.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол. В тази връзка следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобила. Всъщност конкретното изискване е санкционираното лице да е „водач“, което съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 25 от ДР към ЗДвП управлява ППС. Предвид това е достатъчно да бъде посочено, че лице управлява. Дали наистина това е така, в каквато връзка се прави възражение, е въпрос по съществото на делото и не представлява обстоятелство, което се разглежда при обсъждане на процесуалната страна постановлението.

Не са налице основанията за зачитане на принципа „ne bis in idem“ /не два пъти за едно и също нещо/. Образуваното наказателно производство не се отнася до същия предмет като настоящото, тъй като то се е водило и приключило за извършван на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и изтъкнатия от представителя на жалбоподателя чл. 343б, ал. 1 от НК. Последният включва във фактическия си състав установяване на обстоятелството, че определено лице, което в случая е идентично с жалбоподателя, е управлявало МПС с наличието на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Предметът на настоящото производство включва в себе си обаче отказ на водач на МПС да бъде изпробван за употреба на такива вещества. Тоест фактическият състав и на двете производства корено се различава, тъй като този по НК преследва и санкционира управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите норми, а този по ЗДвП отказа на водача да бъде тестван за наркотични вещества. Фактите не са сходни, още повече идентични. Затова и не се покриват критериите за idem и възражението на жалбоподателя е неоснователно. Отделно от това не може да се твърди, че целта на закона е постигната, тъй като преследваните цели са съвсем различни с оглед на забраната за употреба на алкохол и шофиране и забраната на употребата на наркотични вещества и шофиране. В този смисъл трайно настоящият съдебен състав, както и касационната му инстанция са на становище, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП касае две отделни нарушения – едното свързано с наличието на алкохол в кръвта, а другото с употребата на наркотични вещества и техни аналози. Към настоящия момент не е постановено обвързващо го тълкувателно решение, поради което и становището остава неразколебано.

Не се възприе и възражението за разминаване в началния час на проверката в оригинала на талона за изследване и копието му. Видно е, че в случая се говори за поправка на оригинала, а оттам и директно върху факсимилното копие и действителния начален час на съставянето му е 07:40 ч. Същото има значение само съвкупно с часа на връчване на талона на водача и срока, в който той следва да отиде да бъде тестван. Този час е 9:00 ч. и са му дадени 45 мин., във връзка с което съдът не намира, че се поражда съмнение в истинността на талона и не е засегнато правото на водача да бъде тестван в предвиденото за това време.

Не представлява нарушение на процесуалните правила неизписването на пълния текст на закона. Колкото до различната правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП, съдът не открива нарушение. Съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следователно правомощията на наказващия орган са ограничени в невъзможност за промяна на обективната и субективната страна на деянието и авторството на нарушението. Въпросът за правната квалификация е такъв по правилното приложение на материалния закон. Оттам и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, включително и да квалифицира деянието на нарушителя под правилната правна норма. Тоест промяната на нарушената правна норма и правилното прилагане на закона е в правомощията на наказващия орган и не представлява процесуално нарушение. Такава е и трайната съдебна практика на касационната инстанция - Решение № 1116 от 03.06.2021 г. по к.адм.н.д. № 1114/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че М.И. като водач на МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № … на 23.01.2020 г. около 07:50 часа в гр. Пловдив на ул. „Брезовска“ № 33 е отказал да бъде пробван с техническо средство за наличието на употреба на наркотични вещества и техни аналози, като е потвърдил отказа си да бъде тестван и с техническо средство дрегер Дръг чек 3000 № 832554. Затова му издаден талон за медицинско изследване № ….. Отказът бил потвърден както в съставения акт, така и в талона за изследване. В последствие жалбоподателят е отказал да му бъде взета кръвна проба за тест и пред медик, което е оформено в лист за преглед на пациент. Установява се, че жалбоподателят непосредствено преди да бъде тестван е пристигнал с автомобила, който е управлявал, т.е. е притежавал качеството на водач по смисъла на посочената дефинитивна норма. Не се изисква към момента на тестването или отказа да е бил водач на МПС, както се твърди в жалбата и съдебно заседание. Достатъчно е да е притежавал такова качество преди проверката. Оттук и часа на извършване на отказа е допустимо да се различава от момента на управление на МПС, доколкото преди да се пристъпи към тестване за употребата на наркотични вещества, водачът е бил тестван за наличие на алкохол в кръвта, пробата се е оказала положителна и е било технически необходимо да се предприемат съответните процедури и действия.

Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му задължение. В хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила. В този смисъл съдът приема, че е налице отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му бил талон за медицинско изследване. Той не е изпълнил това предписание и не се е възползвал от дадената му възможност за вземане на кръвна проба доброволно, като действията му са били продължение на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него отказ за тестване.

Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма, предписваща поведение, така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.  В конкретния случай напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо средство. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076/2015 г. на Административен съд – Пловдив.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, за да се приеме, че нарушението е маловажен случай.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния ѝ представител в депозираното с писмено становище от юрисконсулт. С оглед фактическата и правна сложност на делото и въпреки формалното оказване на професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

                                               

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 20-0438-000094/04.02.2020 г. на началник сектор III РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

ОСЪДЖА М.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.К.