МОТИВИ към присъда №90/27.11.2018г. по НОХД №171/2018г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото е
образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Х.Г.Г. с ЕГН **********, за това че нa 25.02.2018г. на главен път Е-79, на км.10+0, при управление на МПС –
товарен автомобил марка „***********“ с регистрационен № ********* и прикачено
към него двуосно ремарке с рег. № **********, собственост на „********“ ЕООД, с посока на движение от гр.В.
към ГКПП „*******“ – Видин нарушил правилата за движение: чл.21, ал.1 и чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като при избиране скоростта на движение по двупосочен път се
движил с превишена скорост от 92 км/ч. при максимално резрешени 70 км/ч. за МПС
категория С+Е и като навлязъл с
прикаченото двуосно ремарке в насрещната
пътна лента и ударил челно движещия се по нея в срещуположната посока специален
автомобил – сметосъбирач марка „********, с поставен рег. №********, и по
непредпазливост причинил смъртта на водача му Г. Г. /G. ., роден в гр.Д. на **********.- престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в“,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така
както е повдигнато с обвинителния акт, подсъдимия следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото обвинение, да му се наложи наказание „лишаване от
свобода“ над предвидения минимум, при смекчаващи обстоятелства, което да бъде
редуцирано съобразно чл.58а от НК и се приложи чл.66 от НК, като се наложи и
„лишаване от правоуправление на МПС“, съобразно чл.343г от НК.
Частните
обвинители Т.П.Н. /T.P. N./ – съпруга на
починалия Г. Г. /G. G./, лично и като
законен представител на малолетните им деца Г. Д. /G. De./ и Г. Г. /G.G./, Г.С. /G. S./ – баща на починалия, лично и чрез техния повереник
адвокат Д.М., и Г. А. /G. A./ – майка на починалия, чрез своя повереник адвокат Д.М.,
молят Съда да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинени и да му наложи наказание
„лишаване от свобода“, при превес на отегчаващи обстоятелства, като не се
прилага института на „условно осъждане“,
тъй като деянието е с висока степен на обществена опасност, загиналият е млад
мъж, който е оставил млада вдовица и две невръстни деца- сираци, превишаването
от подсъдимия на разрешената скорост е с повече от 20 километра, а в конкретния
случаи съобразената скорост е по-ниска от разрешената, две са нарушенията на
правилата за движение по пътищата, допуснати от подсъдимия, които запълват бланкета
на нормата от НК, подсъдимия не се е погрижил за изправността на управляваното от него ППС /гумите са били износени/,
случаят не е травмирал подсъдимия, тъй като продължава да работи като шофьор.
Подсъдимият
Г. в с.з. изрази желание производството по делото да протече съобразно чл.371,
т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е обвинен, признава за виновен по
повдигнатото срещу него обвинение, признава изцяло фактите визирани в
обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти, наясно
е, че направените от него самопризнания и доказателствата от ДП ще се ползват
при постановяване на присъдата, и съжалява за стореното.
Защитника на подсъдимия Г.- адвокат И.С.
заяви, че на подсъдимия следва да бъдат наложени наказанията, така както са
поискани от прокурора, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“
бъде отложено съобразно чл.66, ал.1 от НК.
От доказателствата по делото,
преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Х.Г.
работи като международен шофьор в „*********“ ЕООД - гр. С..
На 25.02.2018г. подсъдимият Г. и свидетеля В. Ц. -
също международен шофьор във фирмата, тръгнали от гр. С.за
гр. Б. –
У.
с товарен автомобил „Волво“, модел „*******“
с регистрационен № ********* и прикачено към него
ремарке с рег. № ********, собственост на „*********“ ЕООД - гр. С.. Цв.управлявал
автомобила до гр. М., след което го сменил Г., който поел
управлението на автомобила и продължил движението си по Е-79 към В.в
посока .Д.
На
25.02.2018г. през ГКПП Д. в Б.
влязъл специален автомобил - сметосъбирач марка „**********“,
модел „*******“, с рег. № „*******, управляван от G. G. - гражданин,
пътуващ по Е-79 за С. и Г.
Около
15.40 - 15.50 ч. на главен път Е-79 край В. в
посока ********* при мокър и заснежен път, с
наличие на умерен снеговалеж, подсъдимият
Х.Г. се
движел с товарния автомобил с прикачено ремарке /хенгер/ със скорост 92 км/ч
/при разрешена скорост 70 км/ч./. При
навлизане в десен завой на км 10+0, прикаченото ремарке,
поради движението с превишена скорост, се отклонило вляво и
навлязло в насрещната пътна лента. Там ремаркето
ударило челно,
със задната си странична част, движещия се в своята
лента,
в срещуположна посока със скорост 80 км/ч.,
специален автомобил - сметосъбирач „***********“, модел „*********“,
управляван от G.
G. Вследствие на удара, специалния автомобил
- сметосъбирач напуснал пътното платно вдясно и след около 71 м. се установил
край пътя.
Свидетелят Цсе обадил на тел.
112. Пристигнали полицейски служители от сектор ПП
при ОД МВР-Видин, линейка на ЦСМП-Видин и служители на
ПБЗН-Видин. Те срязали поставения обезопасителен колан и
извадили от силно деформираната кабина на сметосъбирача затиснатия водач, който бил стабилизиран
на
носилка. Г.Г. /G.G./
бил неконтактен с черепно-мозъчна травма. Пострадалият
бил транспортиран с линейка до МБАЛ - Видин, впоследствие до УМБАЛ „Св.
Анна" - София, където починал на 03.03.2018г.
На място бил
тестван с дрегер подсъдимия Х.Г. и не е установено
наличие на алкохол.
Извършен бил
оглед на местопроизшествието.
Назначена била
съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от съдебен лекар в Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ -
София.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза на труп № 160/2018г., причината за смъртта на G. G. е
тежката съчетана черепно мозъчна травма, гръдна и коремна травма, довела до
остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.
Установените травматични увреждания са
резултат от значителни по сила удари и притискания между твърди тъпи предмети и
добре отговарят да са получени в условията на ПТП.
Между травматичните увреждания и настъпването
на смъртта има пряка причинно-следствена връзка.
Видно от заключението на автотехническа
експертиза, подсъдимия Хр. Г. се е движел с
товарен автомобил „******* с прикачено ремарке
/хенгер/ със скорост непосредствено преди ПТП и в момента на удара от 92 км/ч
при максимално разрешена скорост 70 км/ч. за МПС категория С+Е.
Специалният автомобил „********“,
управляван от пострадалия Г. непосредствено преди
ПТП и в момента на удара се е движел със скорост 80 км/ч при максимално
разрешена скорост 80 км/ч - за МПС категория С.
Причина за ПТП е движението с превишена
скорост на товарен автомобил „****“, управляван от Г.,
поради което при навлизане в десен завой на км 10+0 прикаченото ремарке навлиза
в насрещната лента и удря челно движещия се в срещуположна посока в своята
лента за движение специален автомобил „*****“, управляван от Г. Г.
/G. G./. Високата
скорост при завоите увеличава риска от навлизане в лентата за насрещно движение
под въздействието на центробежните сили, при което настъпва удар в друго МПС
или напускане на платното за движение. Пряката и непосредствена причина за
произшествието е, че центробежната сила, действаща при движение в завоя, е
превишила силата на сцепление между гумите на ремаркето и пътя, която е била
допълнително ослабена от мокрия и заснежен асфалт.
Водачът на специален автомобил -
сметосъбирач, марка „****“, с рег. № „****”
– Г. Г. /G. G./
от техническа гледна точка няма принос за възникване на произшествието.
Горната фактическа
обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата
събрани на досъдебното производство, които го подкрепят: протокол за оглед на местопроизшествие от 25.02.3018г., ведно с фотоалбум
към него; талон за изследване №0007007/25.02.3028г.; протокол аз ПТП №
1557110/26.02.2018г.; констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
приемо-предавателен протокол от 26.02.3018г.; опис на вещи от автомобил № 953р-1514/26.02.2018г.; протокол за
доброволно предаване от 25.02.2018г.- 3 бр.; протокол за оглед на веществени
доказателства от 27.02.2018г., ведно с фотоалбум към него; протокол за химическо
изследване от 28.02.2018г.; протокол за медицинско изследване от 25.02.2018г.;
заключение на автотехническа експертиза от 25.03.2018г., ведно със скица на
ПТП; заключение на съдебно-медицинска експертиза на труп № 160/2018г.; показанията
от ДП на свидетелите Г.М.Я.и, С. Г., М. В. М., В. Й. Ц. и Н.- П. Т..
Няма
противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и
помежду си, поради което Съдът ги кредитира. Доказателствата
събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Пред
Съда бяха разпитани и свидетелите В.Й.Ц., С. Г. и К. Г.. Показанията им не
променят установената фактическа обстановка.
Свидетелят
. колега на подсъдимият Г., обективира положителни характеристични данни на
подсъдимия Г., в личен и професионален план, и посочи, че подсъдимия е
подтиснат след ПТП и съжалява за това което е сторил. Свидетелят посочи също,
че с доходите от работата си като шофьор, подсъдимия издържа семейството си-
съпруга и две деца.
Видно
от показанията на свидетелите С. Г.и К. Г.- братя на починалия Г.Г. /G.
G./, те в с.з. описаха голямата трагедия която изживяват
близките на загиналия, поради смъртта му вследствие на ПТП.
Видно
от трудовата характеристика на подсъдимия Г. /л. 131 от делото/, същия е
дисциплиниран, отговорен, коректен, трудолюбив, учтив с колегите си и отлично
изпълняващ трудовите си задължения.
Видно
от удостоверение от ОД на МВР-Габрово, сектор „ПП“, подсъдимия Г. няма наложени
наказания за виновно причиняване на ПТП и управление на МПС след употреба на
алкохол.
От така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че подсъдимият Х.Г.Г. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 и
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.
От
обективна страна подсъдимия Г.. при
управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата по
ЗДвП: чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като при избиране скоростта на движение по двупосочен път се движил с превишена
скорост от 92 км/ч. при максимално резрешени 70 км/ч. за МПС категория С+Е и като навлязъл с прикаченото двуосно ремарке в насрещната пътна лента и
ударил челно движещия се по нея в срещуположната посока специален автомобил, и
по непредпазливост причинил смъртта на водача му Г.Г. /G. G./.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – подсъдимия
Г. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавал, че управлява автомобила с прикачено ремарке, със
скорост чувствително над разрешената, при навлизане в завой, на мокър и
заснежен път, с наличие на умерен снеговалеж. Могъл и е бил длъжен да предвиди, че с оглед скоростта и пътната
обстановка, ще застраши други участници в движението /в частност с навлизане на
ремаркето в лентата за насрещно движение/ и ще стане предпоставка за ПТП.
Поведението
на подсъдимия Г., респ. нарушенията на посочените по – горе правила за движение,
е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.
За извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във
вр. с чл.21, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от
свобода” от 2 до 6 години.
Подсъдимия е с чисто съдебно минало,
положителни характеристични данни- видно от служебната характеристика и
показанията на свидетеля Ц., признал се е за виновен, изразил е съжаление за
извършеното и съболезнования към близките на починалия още на ДП, каквото
съжаление и съболезнования изрази и пред Съда. Видно от удостоверение от ОД на МВР-Габрово, сектор „ПП“, подсъдимия Г. няма
наложени наказания за виновно причиняване на ПТП и управление на МПС след употреба
на алкохол. Не се налага
извод, че подсъдимия е недисциплиниран по отношение на правилата за движение по
пътищата. Горните обстоятелства са смекчаващи отговорността му. Отегчаващи
обстоятелства са , че скоростта на шофиране, непосредствено преди ПТП, е била чувствително
над разрешената и, че Г. е извършил две нарушения по ЗДП, които запълват състава
на престъплението. Освен това, тежестта на престъпния резултат, респ. смъртта
на млад човек, който е бил морална и материална опора за близките си, оставил
млада вдовица и две невръстни деца сираци, сочи обществена опасност на конкретното
деяние, която не е занижена с оглед характерната за вида на престъплението. Въпреки
това, с оглед на превеса на смекчаващите обстоятелства, и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че
наказанието на Г. следва да бъде индивидуализирано в размер над минималния, но
под средния, респ. „лишаване от свобода” за срок от 3 години /три години/,
който размер на основание чл.373, ал.2
от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 и му налага
наказание „лишаване от свобода”, за срок от 2 /две/ години.
Неоснователно от частните обвинители се
сочат като отегчаващи следните обстоятелства: подсъдимия не се е погрижил за изправността на управляваното от него ППС /гумите са били износени/;
случаят не е травмирал подсъдимия, тъй като продължава да работи като шофьор.
Снимка на гуми на ремаркето в фотоалбума към протокола за оглед на
местопроизшествие, не е доказателство за техническа неизправност. Такава не е
констатирана от автотехническата експертиза, не се доказа по делото, а най-вече
– не е част от съдържанието на обвинението. Обстоятелството, че подсъдимия
продължава да работи като шофьор /което е професията му/ е поради
необходимостта да прехранва семейството
си, но не е израз на нехайство към престъплението, което е извършил,
включително към смъртта на младия мъж и страданията на близките му.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто
съдебно минало. Г., както бе посочено по – горе, е извършил деянието, което е по непредпазливост и при
превес на смекчаващи обстоятелства, като е изразил искрено съжаление за
стореното. Съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на извършителя, не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание.
Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва да намери приложение
института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на деянието и реализиране на
превенцията, срока на отлагане на изпълнението на наказанието следва да бъде за
минималния срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид
горното, неоснователна е тезата на частните обвинители, че не следва да се
приложи института на „условно осъждане“.
Тази теза има по-скоро емоционално съдържание, вследствие на непрежалимата
загуба, която са претърпели близките на загиналия при ПТП.
По
визирани по- горе съображения, респ. за тежестта на деянието и реализиране на
превенцията, на подсъдимия Г., на
основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2 години, считано от влизане на
присъдата в сила. При определяне на срока, Съдът съобрази, че тежестта на тази
санкция спрямо подсъдимия се завишава, от това че той се лишава не само от право
да упражнява дейност, но и от професията, която е единствения му източник на
средства за препитание за него и семейството му.
Водим
от горното Видинският окръжен съд постанови присъдата.
27.12.2018г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: