Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
16753 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
П.Г.Х. и М.Х.Г. чрез пълномощника си
адвокат О., са предявили срещу застрахователно дружество „Б.И.“ АД гр. София осъдителни
искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили при ПТП на
13.03.2017 г. в гр. София бул. „Захари Стоянов“, виновно причинено от Е.А.Ж.при
управление на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******при сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Ищците
П.Г.Х. и М.Х.Г. излагат, че на 13.03.2017 г. в гр. София претърпели
пътнотранспортно произшествие като пътници в автобус „Мерцедес Конекто“ с рег.
№ ******, управляван от С.С.П.. Вината за ПТП била на Елизабета Ангелова
Желева, която на тази дата при управление на МПС „Опел Корса“ с рег. № ******по
бул. „Захари Стоянов“ нарушила правилата за движение по пътищата, управлявайки
с несъобразена скорост, и навлязла в лентата за насрещно движение, където
реализирала произшествието с автобуса. При настъпването на ПТП на ищците били
причинени следните телесни увреждания: на ищцата П.Г.Х. – фрактура в долната
част на дясната лъчева кост, фрактура на стилоидния участък на дясната лакътна
кост, контузия на гръдната стена вляво и кръвонасядане на дясното бедро; на
ищеца М.Х.Г. – подкожен хематом в лявата тилна слепоочна област на главата и
двойно ивичесто кръвонасядане в областта на лявото рамо. След ПТП на ищцата била
направена гипсова имобилизация на дясна ръка за срок от 50 дни в УМБАЛСМ
„Пирогов“.
Представителят
на ищците твърди, че ищцата П.Х. търпяла значителни болки и страдания по време
на ПТП и след това в продължителния процес на оздравяване. Страданията на
ищцата се свеждали до оплаквания от постоянни силни болки в десния горен
крайник, особено при рязка промяна на времето. По време на имобилизацията на
дясната ръка ищцата не могла да се обгрижва сама и се нуждаела от чужда помощ
за дейности, свързани с ежедневието ѝ. Освен това, ищцата трудно
преодоляла стреса, предизвикан от ПТП, като и до момента се страхувала да
излиза навън и не спяла спокойно след инцидента.
Според
представителя на ищците, ищецът М.Г., който бил 12 годишен към датата на ПТП,
също претърпял значителни болки, страдания и стрес. От получената травма в
рамото и преживения стрес не е могъл да посещава училище до 29.04.2017 г.
За
автомобила, управляван от виновния за ПТП водач, към датата на ПТП имало
валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.
С молба от 03.04.2017 г. ищците поискали от ответника – застраховател изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, но до предявяване на иска нямало
извършено плащане по извънсъдебната претенция.
На
основание изложените обстоятелства, представителят на ищците П.Г.Х. и М.Х.Г.
прави искане до съда да осъди ответника З. „Б.и.“ АД да заплати на ищцата П.Г.Х.
застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лева, а на ищеца М.Х.Г.
застрахователно обезщетение в размер на 6000 лева.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД оспорва исковете, с възражение за съпричиняване (немотивирано с
конкретни доводи), възражение за недоказаност на характера и тежестта на
телесните увреждания и възражение за прекомерност на претенциите за
обезщетение. Дава становище за справедливо обезщетение за ищцата П.Х. около
5000 лева и за ищеца М.Г. около 400-500 лева.
По
делото е прието с доклада за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между сочения от
ищците деликвент Е.А.Ж.и ответника З. „Б.и.“ АД. От показанията на свидетеля
очевидец С.П. (с.з. 01.11.2018 г.) и автотехническата експертиза безспорно се
установява механизмът на ПТП. Установено е, че на 13.03.2017 г. Е.Ж. при
управление на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ******по бул. „Захари Стоянов“ в
посока от бул. „Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“ внезапно завила
наляво и автомобилът навлязъл в лента за насрещно движение, по която в
противоположната посока се е движел автобус „Мерцедес“. При възприемане на
опасността, водачът на автобус „Мерцедес“ С.П.
задействал аварийно спирачките. От инерционната сила ищцата П.Х.
политнала напред и се ударила в части от вътрешността на автобуса. От описания
механизъм на ПТП следва безспорният извод, че причината за произшествието е
неправомерно действие на Е.Ж. като водач на л.а. „Опел Корса“ с рег. № СА 3003
КМ, изразяващо се в нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, забраняващ
навлизане в лентите за насрещно движение, и чл. 37 ал. 1 от ЗДвП, задължаващ
водача при завиване наляво да пропусне насрещно движещите се ППС.
От
съдебно-медицинската експертиза се установяват характерът на телесните увреждания,
причинени на ищците. От приложената към делото медицинска документация е дадено
заключение за травматично увреждане на ищцата П.Х., изразяващо се в счупване на
долния край на дясната лъчева кост. Като механизъм на причиняване на увреждането
се сочи падане върху дланта, което е било възможно да бъде получено при ПТП.
. Вещото лице установява, че
констатираното счупване на долния край на дясна лъчева кост на ищцата Х., ведно
с необходимостта от поставяне на гипсова шина за 46 дни, е довело до временно
затруднение движението на дясната ръка на ищцата за не по-малко от два месеца.
Като общ период на възстановяване вещото лице посочва около 4 месеца (л. 97).
Констатираното травматично увреждане на ищеца М.Г. – контузия на лявото рамо,
довело до ограничаване движението на лява ръка за 20-30 дни. Заключенията на вещите лица по САТЕ и СМЕ,
съпоставени с данните по делото за
механизма на настъпване на ПТП, обуславят извода на съда за причинна връзка
между допуснатото от че Е.Ж. като водач на л.а. „Опел Корса“ нарушение на
правилата за движение, и настъпилите увреждания.
По
делото не са събрани доказателства, които да оборват презумпцията на чл. 45 ал.
2 от ЗЗД за виновност на причинителя на увреждането, поради което съдът приема,
че то е виновно причинено от водача на л.а. „Опел Корса“ Е.Ж..
По
делото не е установено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите
лица. Увреждането е получено в автобус, използван за обществен масов градски
транспорт, който не е оборудван с предпазни колани, видно от комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Поради това, доводът на
ответника за съпричиняване на увреждането от пострадалите.
Така
описаните увреждания, виновно причинени от водача на МПС, за което е сключен
договор за застраховка „гражданска отговорност“, за ответника З. „Б.и.“ АД като
застраховател се поражда задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение. При преценка на справедливия размер на дължимите обезщетения,
съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на уврежданията на всеки от
ищците, продължителността на възстановителния период и причинените в резултат
на увреждането и оздравителния и възстановителен процес отрицателни физически
преживявания.
Счупването
на долния край на дясна лъчева кост на ищцата П.Г.Х. безспорно ѝ е
причинило силна болка, а затрудсняването на движението на ръката и продължителността
на възстановителния период от 4 месеца, е причинила на ищцата страдания,
значителни неудобства и затруднения от физически и битов характер. Тези
затруднения са още по-сериозни, с оглед обстоятелството, че е счупена дясната
ръка на ищцата. Следва да се вземе предвид и че ищцата Х. е възрастен човек,
чието възстановяване от счупване е с по-продължително време и по-затруднено.
Със
споразумение от 04.12.2018 г., представено в съдебно заседание на 14.02.2019 г.
и 5имащо характер на спогодба по смисъла
на чл. 365 и сл. от ЗЗД, ответникът З. „Б.и.“ АД се е съгласил да изплати на
ищцата П.Г.Х. застрахователно обезщетение в размер на 5000 лева (л. 85-87, с.з.
л. 90). Уговореното обезщетение е било
изплатено от ответника (л. 89). Горното обуславя отхвърляне на предявения иск
за сумата от 5000 лева, поради плащане в хода на делото. Ищцата П.Х. се е
отказала от обезщетение в по-голям размер от 5000 лева, съгласно т. 6 от
споразумението (л. 87). Отказ от иска не е бил направен по делото, но доколкото
с извънсъдебния отказ от претенцията над 5000 лева е извършено опрощаване по
смисъла на чл. 108 от ЗЗД, това е основание за отхвърляне на иска в частта му
над сумата от 5000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, поради
опрощаване по силата на извънсъдебна спогодба.
Ищецът
М.Х.Г. е получил контузия на лявото рамо, което е довело до затрудняване
движенията на лява ръка за период от 20-30 дни. Описаното травматично увреждане
му е причинило болка и страдание за около 7-8 дни, а възстановителният период е
продължил около 1,5 месеца. Усещанията на болка и констатираната
продължителност на възстановяване, както и свързаните с това физически
неудобства и затруднения в движенията на лицето, обуславят извода на съда, че справедливият
размер на обезщетението, което следва да се изплати на ищеца М.Г., е 1000 лева.
Предявеният иск е основателен до този размер. Сумата се дължи ведно със законна
лихва за периода от 03.07.2017 г. – изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал.
1 от КЗ от предявяване на искането (03.04.2017 г. – л. 20) за произнасяне на
застрахователя по извънсъдебната претенция, до окончателното изплащане на
сумата.
Неоснователен
е искът над сумата от 1000 лева до пълния предявен размер от 6000 лева. Получените
увреждания са с малка тежест, подлежат на бързо възстановяване и от тях няма
остатъчни физически изменения или усещания у лицето. Съдебно-медицинската
експертиза констатира пълно възстановяване на пострадалия Г.. Поради това,
определяне на по-висок размер на обезщетението от приетия от съда не би било в
съответствие с принципа на справедливостта. Неоснователна е и претенцията за
законна лихва в частта за периода от 13.03.2017 г. до 03.07.2017 г. Разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД не се
прилага за застрахователя и той следва да се счита изпаднал в забава след
изтичане на срока по чл. 496 от КЗ за произнасяне по предявената срещу него
извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 498 от КЗ.
Следва
ответникът З. „Б.и.“ да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважената
част от исковете в общ размер 240 лева, както и разноски според уважената част
от исковете в размер на 86,67 лева. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и чл. 38
ал. 2 от ЗА, следва ответникът да заплати на адвокат В.О. възнаграждения в
размер на 105 лева за адвокатска защита на ищеца М.Х.Г. според уважената част
от иска, и в размер на 238,33 лева за адвокатска защита на ищцата П.Г.Х.,
според заплатената от ответника със спогодбата част от иска.
На
осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, следва ищцата П.Г.Х. да заплати на ответника З. „Б.и.“
АД разноски по делото в общ размер 1284,73 лева, а ищецът М.Х.Г. да заплати на
ответника разноски в общ размер 256,94 лева, според отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от П.Г.Х. с ЕГН **********,
адрес: *** срещу застрахователно дружество „Б.И.“ АД гр. София, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 432 от КЗ в
частта му за сумата от 5000 лева, поради плащане, а в частта му над сумата от
5000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, поради опрощаване с
извънсъдебна спогодба по чл. 365 във вр. с чл. 108 от ЗЗД.
Осъжда З. „Б.и.“ АД ***, да заплати
на М.Х.Г. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1000 лева , ведно със законната
лихва от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, обезщетение за
неимуществени вреди вследствие контузия на ляво рамо, настъпили при ПТП на
13.03.2017 г., виновно причинено от Елизабета Ангелова Желева.
Отхвърля предявения от М.Х.Г. срещу З.
„Б.и.“ АД *** иск с правно основание чл. 432 от КЗ в частта му над сумата от
1000 лева до пълния предявен размер от 6000 лева, както и искането за законна
лихва в частта му за периода от 13.03.3017 г. до 03.07.2017 г., като
неоснователни.
Осъжда З. „Б.и.“ АД ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважената част от исковете
в общ размер 240 лева и разноски според уважената част от исковете в размер на
86,67 лева.
Осъжда
З. „Б.и.“ АД ***, да заплати на адвокат В.О. възнаграждения в размер на 105
лева за адвокатска защита на ищеца М.Х.Г. според уважената част от иска, и в
размер на 238,33 лева за адвокатска защита на ищцата П.Г.Х., според заплатената
от ответника със спогодба от 04.12.2018 г. част от иска.
Осъжда П.Г.Х. да заплати на З. „Б.и.“ АД *** разноски
по делото в общ размер 1284,73 лева, според отхвърлената част от иска.
Осъжда М.Х.Г. да заплати на З. „Б.и.“ АД *** разноски
в общ размер 256,94 лева, според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: