РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Омуртаг, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Административно
наказателно дело № 20213510200050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х. С. Х., с адрес: ***, действащ чрез защитника си
адв.В.Я. от АК – Варна, против Наказателно постановление № 20-0308-
000846/26.11.2020г. на началник група към ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, с
което на Х. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДП и глоба в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от
ЗДП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се иска същото да бъде отменено изцяло. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.Я. от АК – Варна, който поддържа
жалбата.
Ответникът РУ – Омуртаг, редовно призован не изпраща представител по
делото и не изразява становище по същото.
Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - гр.Омуртаг,
редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН серия
GA, № 307817, рег. №905/18.11.2020г., съставен на 18.11.2020г., е констатирано, че на
18.11.2020г., около 06.27 часа, на път 3-704, км. 21+500, Община Омуртаг, с посока на
движение гр.Омуртаг – гр.Върбица, Х. управлявал собствения си лек автомобил марка
“Хюндай”, модел “Соната”, с рег. № **** и при извършена му проверка отказал да
1
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7410, №
ARDN-0041. Посочено е, че на водача бил издаден талон за медицинско изследване №
079601, но Х. отказал да даде кръвна проба. В АУАН е посочени и че Х. не представил
СРМПС част ІІ. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл.174, ал.3, предл.
1-во от ЗДП и чл.100, ал1, т.2 от ЗДП. Актът е подписан от актосъставителя, един
свидетел и от визирания нарушител, който не е вписал възражения в АУАН. В
законовия срок жалбоподателят е депозирал в РУ – Омуртаг обяснение № УРИ308000-
7570/20.11.2020 г, в което твърди, че описания по – горе лек автомобил на 18.11.2020 г.
е бил управляван от баща му, и че той самия е бил само пътник в автомобила и не е
управлявал същия, описал е и как според него е протекла проверката и защо е бил
задържан в РУ - Омуртаг. На практика в обяснението липсва каквото и да е искане на
Х. по отношение на съставения му АУАН, но въпреки това е прието, че обяснението
има характер на възражение и по същото е извършена проверка и е изготвена докладна
записка рег. № 308р-17112/27.11.2020 г., от ПИ „ПК“ при РУ – Омуртаг, в която са
описани хронологично обстоятелствата, при които била извършена проверката и е
посочено, че при спирането на лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Соната”, с рег.
№ ****, за проверка, водача на автомобила се преместил на пасажерското място отпред
и че при извършената проверка твърдял, че не е управлявал автомобила, отказал да
бъде тестван за алкохол с техническо средство, да даде кръвна проба за медицинско
изследване и не представил СРМПС част ІІ, поради което му бил съставен описания по
– горе АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ 20-0308-000846/26.11.2020г. на началник група към ОДМВР – Търговище, РУ –
Омуртаг, с което на Х. са наложени административни наказания глоба в размер на
2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДП и на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДП глоба
в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП. Описанието на
нарушенията в НП е идентично с описанието им в АУАН, като са цитирани и
текстовете на сочените като нарушени разпоредби. Посочено е, че е постъпило
възражение по АУАН, по което била извършена проверка и същото е прието за
неоснователно. По делото е приложен талон за изследване № 079601 и от същия видно,
че в него е отразено, че проверката е започнала в 05.50 часа на 18.11.2020г. и че Х. не е
изпробван с техническо средство, тъй като отказал, както и че отказва да бъде
изследван за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му чрез
доказателствен анализатор и чрез медицинско и химическо изследване.
Жалбоподателят е отказал да получи талона, като отказът му е удостоверен с подписа
на един свидетел. Към административнонаказателната преписка освен описаните по –
горе документи са приложени и: Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР,
Протокол за извършване на проверка на лични вещи,превозни средства, кораби,
въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях , съставен на
18.11.2020 г. в 06.09 часа, докладна записка рег. № 308р-16675/18.11.2020 г., сведение
№ УРИ308000-7529/18.11.2020 г., писмо № 308000-7713/27.11.2020 г. на РУ – Омуртаг,
справка за нарушител/водач. За изясняване на констатациите по акта в съдебно
заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителят – св.М.М. и
свидетелят по акта – П.П.. Свидетелите посочват, че били в наряд и извършвали
проверки до бензиностанция „Ром Петрол“, в близост до язовира на гр.Омуртаг и
видели лек автомобил марка „Хюндай“ да криволичи по пътното платно, като св.П.
уточнява, че автомобилът излязъл от бензиностанция „Ром Петрол“ и тръгнал в посока
към Красноселци. Двамата свидетели заявяват, че поради това със служебния си
2
автомобил потеглили след лекия автомобил марка „Хюндай“ и след като подали
светлинен и звуков сигнал го спрели за проверка. Двамата свидетели са категорични,
че със служебния автомобил са се намирали непосредствено след лекия автомобил
марка „Хюндай“, че видели как след спирането му водачът на този автомобил се
преместил от шофьорската на предната пътническа седалка и че в автомобила не е
имало друго лице. Свидетелите посочват, че при започване на проверката се
представили и поискали от водача на лекия автомобил марка „Хюндай“ документи за
проверка, при което той заявил, че не носи такива. Посочват, че водача на автомобила
се държал неадекватно и лъхал на алкохол, поради което му предложили да бъде
тестван с техническо средство Алкотест „Дрегер“, но той отказал. Двамата свидетели
заявяват, че впоследствие водача на лекия автомобил марка „Хюндай“ представил
лична, от която се установило, че е жалбоподателя Х., като било установено и че е
собственик на управлявания от него лек автомобил. Свидетелите посочват, че отвели
Х. в сградата на РУ – Омуртаг, където той заявил че е съгласен да бъде тестван с
техническо средство, но след това отказал и това се повторило няколко пъти в рамките
на около половин час, като накрая жалбоподателят отказал да бъде тестван. Св.М.
заявява, че на Х. било разяснено какви са предвидените в закона санкции за отказ да
бъде тестван с техническо средство или да бъде извършено медицинско изследване, но
той казал „добре“. Двамата свидетели посочват, че на жалбоподателя бил издаден и
талон за медицинско изследване. Св.М. уточнява, че в Протокол за извършване на
проверка на лични вещи,превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства,
контейнери и на вещите, превозвани в тях от 18.11.2020 г. е посочил часа на съставяне
на протокола - 06.09 часа, в издадения талон за медицинско изследване е посочил
началния час на започване на проверката – 05.50 часа, а в АУАН часа на съставянето
му – 06.27 часа.
Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за
неоснователна. При разглеждане на АУАН и НП, издадени по повод описаното
нарушение, съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон.
АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните
изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В акта са
посочени датата и мястото на извършване на нарушенията, последните са описани
достатъчно ясно, посочени са и нарушените разпоредби от ЗДП. Съдът счита за
несъстоятелни за изложените в жалбата твърдения, че предвид разминаване в
посочените часове в АУАН, талона за медицинско изследване и протокола за
извършване на проверка на лични вещи,превозни средства, кораби,
въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, се стигало до
извод, че някои от тези документи били с невярно съдържание. В издадения талон за
изследване № 079601, който жалбоподателят е отказал да получи е отразено, че
проверката е започнала в 05.50 часа на 18.11.2020г., а не че талонът е издаден в този
час. От показанията на св.М. става ясно, че в протокола за извършване на проверка на
лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на
вещите, превозвани в тях е вписан часа на съставянето му – 6.09 часа и че в АУАН
също е вписан часа на съставянето му. Следователно отразените часове в посочените
документи следват хронологията на извършване на проверката. Логично е в АУАН да
3
бъде вписан часа съответстващ на времето, в което е заявен крайният отказ на
жалбоподателя да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта му. Видно от
материалите на административно – наказателната преписка АНО е изпълнил
задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и се е произнесъл по преписката вземайки
предвид всички събрани по нея доказателства. Наказателното постановление е
издадено в съответствие с административно – производствените правила, съдържа
описание на нарушенията, което е достатъчно ясно и дава възможност да се разбере за
какво се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
съдържа и дата и място на извършване на нарушенията, описани са обстоятелствата,
при които са извършени, правилно са определени виновно нарушените законови
разпоредби и са посочени вида и размерите на наказанията, които са определени
съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДП и чл.183, ал.1, т.1,
предл. 3-то от ЗДП. НП е подписано и връчено на жалбоподателя. Материална
компетентност на актоставителя и АНО се удостоверява от приложената Заповед № Із-
1745/28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи. От словесната формулировка
на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП е видно, че законодателят
предвижда едно единствено нарушение, а именно: незаконосъобразен отказ на водач
на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Този
отказ от своя страна може да има различни форми – отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство/полеви тест или неизпълнение на предписанието за
изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за лабораторно изследване. В настоящия случай, в
обстоятелствената част както на съставения АУАН, така и на издаденото въз основа на
него НП, ясно е посочено в какво се състои незаконосъобразното поведение на Х., а
именно: в отказ да бъде изпробван за установяване употребата на алкохол с техническо
средство Алкотест „Дрегер“ 7410, № ARDN-0041 и в отказ да изпълни даденото с
издадения талон за изследване предписание за изследване с доказателствен анализатор,
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за лабораторно
изследване. Следователно отказът на жалбоподателя е осъществен и в двете възможни
форми предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП. С оглед на това съдът намира
АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на реквизити и
процедура по постановяването им.
Разгледано по същество обжалваното НП също се явява законосъобразно и
правилно. По делото са събрани достатъчно доказателства – писмени и гласни, въз
основа на които се стига до категоричен извод, че жалбоподателят е извършил
визираните в атакуваното НП нарушения. В АУАН, въз основа на който е издадено
процесното НП извършените от жалбоподателя нарушения, за които е санкциониран,
са описани подробно, а съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По изложените по –
горе съображения съдът счете, че АУАН е законосъобразен от гледна точка на
реквизити и процедура по постановяването му и следователно е редовен.
4
Констатациите отразени в акта се потвърждават и от депозираните свидетелски
показания, които съдът не намира основания да не кредитира, тъй като са логични и
последователни и кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото,
поради което съдът им даде вяра. Установи се от събраните по делото доказателства, че
на Х. неколкократно е било предлагано да бъде тестван с техническо средство
алкотест “Дрегер”, но същият е отказал. Отказал да получи и издадения му талон за
изследване, като последното обстоятелство също се установява безспорно, както от
приложения талон в оригинал, така и от свидетелските показания. Действително в
талона издателят му е вписал име и фамилия вместо подпис, но по делото след
предявяване на талона на св.М. при разпита му в съдебно се установи, че именно той е
издал талона за изследване на жалбоподателя. Жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства по делото в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, че не е
управлявал лек автомобил марка “Хюндай”, модел “Соната”, с рег. № ****, към
момента на спирането му за проверка. Както бе посочено по – горе по делото са налице
достатъчно доказателства – писмени и гласни, въз основа на които се стига до извод, че
жалбоподателят е извършил описаните в НП административни нарушения, а именно:
отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, отказал е да получи издадения му талон за медицинско
изследване и не е носил СРМПС част ІІ, което като водач е длъжен да носи в себе си
съгласно чл.100 ал.1, т.2 от ЗДП. В НП прецизно са определени нарушените законови
разпоредби. Размерите на наложените наказания “глоба” за отделните нарушения и на
наказанието “лишаване от право да управлява МПС” за нарушението по чл.174 ал.3 от
ЗДП са определени съобразно регламентираните фиксирани размери в разпоредбите на
чл.174 ал.3 от ЗДП и чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП. Правилно е определен и броя на отнетите
12 контролни точки, тъй като разпоредбата на чл.6 ал.1 т.3 от Наредба №Із-
2539/17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи регламентира отнемане именно
на 12 контролни точки за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП. Съдът намира,
че в случая не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Според ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК, съдът трябва в
пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и
преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи
случая като „маловажен“. Следователно ако при преценка на нарушението съдът
стигне до извод, че случая е маловажен то следва да отмени НП, респективно
електронния фиш само на това основание. Ако обаче при извършената преценка
относно маловажността на случая съдът прецени, че същият не е маловажен то следва
да потвърди НП, респективно електронния фиш независимо от това дали АНО е
изложил или не мотиви относно липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от
ЗАНН. ЗАНН не съдържа дефиниция на “маловажен случай”, поради което и предвид
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл.93, т.9 от НК.
Съгласно посочената разпоредба “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК на ВС, понятието “вредни
последици”, е по-широко от понятието “вреди”. То обхваща не само имуществени
вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни
за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на
гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и
стопанската система и др. В случая административните нарушения, за които е
5
издадено процесното НП са формални и настъпването на каквито и да е имуществени
вреди от тях няма отношение към съставомерността и следователно техният малък
размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на
случая. Затова при преценката дали деянието е маловажен случай, следва да се
изхожда от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, вредните последици – т. е. всички други последици, които
нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. В конкретния случай въз
основа на събраните по делото доказателства се стига до извод, че обстоятелствата, при
които са извършени нарушенията не ги характеризират като такива с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид, поради
което не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН и нарушенията не могат да бъдат
квалифицирани като маловажни. С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за
неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за
законосъобразно и счита, че като такова следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0308-000846/26.11.2020г.
на началник група към ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, с което на Х. С. Х., с ЕГН
**********с адрес: ****, са наложени административни наказания глоба в размер на
2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДП и на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДП
наказание глоба в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
6